изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-02-23 @ 01:14 EET
СИБИЯТА, СТАНАЛИ НА 10 ФЕВРУАРИ    
ИсторияСъбитията у нас и по света, станали на 10 февруари

НА 10 ФЕВРУАРИ В БЪЛГАРИЯ:

1842
Полицията в Браила разбира, че в дома на Георги Раковски има значително количество оръжие. Опитът Раковски да бъде арестуван, предизвиква престрелка, след която намиращите се при него заговорници се опитват да избягат. Властите успяват да арестуват 15 души.
След като научава за арестите, Раковски се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт, но понеже е гръцки поданик, трябвало да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия. Тук Раковски престоява година и половина. След като, лишен от средства, разбира, че не може да замине да учи в Париж, се връща в Котел (1844 г.)

1867
Високата порта утвърждава Григорий VI за патриарх.
Той е гръцки висш духовник, глава на Вселенската патриаршия в Цариград през 1835-1840 г. и 1867-1871 г. Противник на борбата на българите за извоюване на църковна национална независимост. Автор е на проект за създаване на автономна българска църковна област, начело на която да стои български митрополит екзарх, който обаче да бъде подчинен на Вселенската патриаршия. Проектът му е отхвърлен от българите не само поради нежеланието им отново да ги държи под гръцка власт, но и заради обстоятелството, че очертаният от него диоцез на българската църковна област включва само земите на север от Стара планина.

1878
Император Александър II изпраща телеграма на главнокомандващия велик княз Николай Николаевич, с която заповядва руски войски да влязат в Цариград, в случай че английски войници бъдат стоварени в турската столица.
Великият княз Николай е брат на император Александър II, генерал-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е главнокомандващ руската армия, действаща на Балканите.

1879
Открито е Учредителното събрание в Търново в състав от 229 депутати: 117 по право (представители на изборните административни и съдебни съвети), 88 избрани и 24 депутати - назначени от княз Дондуков. Задачата на събранието е изработване на конституция на Княжество България. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов. Представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия (45) участват в едномесечните частни заседания на депутатите по въпроса за националното обединение.

1883
Влиза в сила първият Закон за печата, приет от Държавния съвет.

1885
Закон за Пощенската спестовна каса.На 2 март 1951 г. пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса (ДСК).

1885
Създаден е Македонски комитет в Пловдив с председател Захари Стоянов и секретар Иван Андонов. От април същата година комитетът е преименуван на Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). БТЦРК се ангажира с подготовката и реализирането на съединението на Източна Румелия с Княжество България. Българският народ не приема несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878г. , по силата на които току-що освободената българска държава е разпокъсана на няколко части. От тях т. нар. Източна Румелия (Южна България), като автономна област, и Македония и Одринско са оставени отново в пределите на Османската империя. След неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. борбата против Берлинския договор 1878 г. продължава. В началото на 80-те г. на ХХ в. става очевидно, че по редица причини едновременното освобождаване на Македония и Одринско заедно с Източна Румелия е непосилна задача, поради което усилията на българския народ се насочват към осъществяване на идеята за присъединяване на Източна Румелия към Княжество България. До началото на 1885 г. борбата за постигане на тази цел се води неорганизирано и , поради което и резултатите са минимални. С цел оптимизиране на ефективността на действията е създаден БТЦРК. Уставът на организацията е изработен по образеца на устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК) от началото на 70-те г. на ХIХ в. Програмата на БТЦРК предвижда постигане на задачата чрез "революция морална и с оръжие". През март е издадено "Възвание към българите от Източна Румелия", с което те се призовават към извоюване на своята свобода по революционен път. В края на същия месец започва да излиза и в. "Борба", редактиран от З. Стоянов. До юни 1885 БТЦРК се придържа стриктно към възприетата революционна тактика. В много градове и села на Източна Румелия се изграждат тайни революционни комитети и малки въоръжени чети. От този момент нататък настъпва пълен обрат в поведението на ръководителите на БТЦРК. Без формално да се отказват от дотогавашните си революционни действия, те се свързват с представители на Либералната партия в Източна Румелия, както и с правителството на Княжество България. В края на август 1885 г. е установен непосредствен контакт и с княз Александър I Батенберг. Ръководството на акцията по същество се поема от нови лица - политически и военни дейци, като д-р Г. Странски, Д. Ризов, К. Паница, Д. Николаев и др., които и придават военно-съзаклятнически характер. Предвижда се съединението на Източна Румелия с Княжество България да стане не чрез въстание, а чрез военен преврат, като за целта се използват Източнорумелийската милиция и сформираните вече в някои градове и села въоръжени чети. Според приетия на 23 август план акцията трябвало да се осъществи между 15 и 20 септември. Избухналите в някои селища на Областта вълнения в края на август и началото на септември заставят ръководителите на БТЦРК да насрочат нова дата - 5 срещу 6 септември 1885 г. След успешното и провеждане БТЦРК на практика престава да съществува, макар формално ликвидирането му да става чак в началото на 1886 г.

1892
Процес срещу Екатерина Каравелова и съпруги на либерали каравелисти по обвинение в предателство, завършил с оправдателна присъда.
Екатерина Великова Каравелова е общественичка и публицистка. Съпруга на П. Каравелов. Родена е в Русе. Завършва гимназия в Москва, след което работи като учителка. След Освобождението подпомага своя съпруг в участие му в политическия живот на Княжество България. След неговата смърт продължава активната си обществена дейност. Изявява се като една от водачките на Българския женски съюз. Занимава се и с публицистика и преводачество. Автор на спомени, които съдържат богат документален материал за новата българска история.

1918
В София е учреден Институт за защита на българските интереси начело с ген. Александър Протогеров. Генерал Протогеров е деец на Вътрешната македонска революционна организация, генерал-лейтенант. Роден е в Охрид. Завършва Военното училище в София и от 1887 г. до 1918 г. служи в редовете на Българската армия. След избухването на Войнишкото въстание 1918 г. е назначен от цар Фердинанд I за комендант на столицата и ръководи неговото потушаване. В началото на 90-те г. на XIX в. се включва в националнореволюционното движение на българското население в Македония и Одринско. Член е на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание 1902 г. , а след това и в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. е войвода на чета. След потушаване на тези въстания става ръководител на Върховната емиграционна македоно-одринска комисия. През 1911 г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които служат като повод за Балканската война 1912-1913 г. Разгръща значителна дейност за организиране на Македоно-одринското опълчение и като командир на 3. бригада от опълчението ръководи неговата разузнавателна служба по време на войната. От 1912 г. до 1918 г. е и председател на Изпълнителния комитет на Съюза на македоно-одринските благотворителни братства. След като Хр. Чернопеев е убит на фронта (1915 г.), Протогеров заема неговото място като член на ЦК на ВМОРО. Като висш български офицер е назначен и за командващ Военно-инспекционната област в Моравско. През 1917-1918 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война 1914-1918 г. взима активно участие във възстановяването на ВМРО и заедно с Т. Александров и П. Чаулев възглавява нейното ръководство. Възложена му е организацията на четническата дейност във Вардарска Македония и по-голямата част от времето си прекарва вън от България. През 1924 г. подписва Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с революционните организации на Балканите, но през август същата година се отказва от подписа си. След убийството на Т. Александров (август 1924 г.) запазва членството си в Централния комитет на ВМРО, но в отношенията му с Ив. Михайлов настъпва охлаждане, което довежда до убийството му през лятото на 1928 г.
Освен в македоно-одринското движение Протогеров влиза и в редовете на българското масонство, където се издига до негов велик майстор.

10 - 11 февруари 1922
В София е проведен учредителен конгрес на Горския кооперативен съюз, в който влизат 21 кооперации и 1 районен синдикат.Печатния му орган е в. "Горски кооператор" (от януари 1923 г. ).

1939
Българската секция на казионната румънска партия Фронт за национално възраждане подписва договор с румънското правителство за включване на българите във Фронта, за лоялност към Румъния и за спазване правата на българското население.

1947
В Париж е подписан мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция. От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет. Според договорът границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това страната ни се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година. В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкия мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Договорът влязъл в сила на 15 септември 1947 г.

1953
Народното събрание приема изменения в Наказателния закон, с които като "измяна на Родината", наказваща се със смърт, са квалифицирани нарушения като напускане на страната без разрешение на властите и отказ от завръщане след изтеклия разрешен срок за пребиваване зад граница. Много тежки наказания са предвидени и за роднините на "изменниците", които са знаели за подготвяното "престъпление", но не са съобщили на органите на властта. Тези текстове създават големи неприятности на България в отношенията й с другите държави. Те не съществуват в никое друго законодателство и на 10 ноември 1953 г. са отменени.

1976
В София се открива самостоятелна изложба на италианския художник Ренато Гутузо.
Първото му голямо платно е "Разстрел сред полето" (193 г.8), посветено на смъртта на Лорка. През 1939 г. създава "Бягството от Етна" - "отправна точка на цялото реалистично направление в италианската живопис". По време на II световна война създава цикъла "Бог с нас" (1944-1945 г.). След войната развива социалната критика, въплътена в цикли с исторически и съвременни сюжети: "Просякът, ветеран от войните", "Завладяването на необработените земи", "Битката при адмиралтейския мост", "Въстанието в Алжир", "Убийството на Патрис Лумумба", "Дискусия" и др. Илюстрациите на поемата "Септември" на Г. Милев, направени от Гутузо, се смятат за най-сполучливите.

1982
Националният академичен театър за опера и балет е на турне в Париж.

1986
Заседание на Политбюро на ЦК на БКП във връзка със смъртта на генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов на 9 февруари.
Юрий Владимирович Андропов е руски държавник. Член на Комунистическата партия от 1939 г.. Първи секретар на ЦК на ВЛКСМ в Карелия от 1940 г.. От 1951 г. е в апарата на ЦК на КПСС. Извънреден и пълномощен посланик на СССР в Унгарската република (1953-1957 г. ), завеждащ отдел в ЦК на КПСС (от 1957 г.). Председател на Комитета по държавна безопасност на СССР (от 1967 г.). Депутат във Върховния съвет на СССР (III, VI, VII конгрес). След смъртта на Л.Брежнев в продължение на 1 година е Генерален секретар на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР.

1990
В България пристига държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър, който поставя като условие за сътрудничество между двете страни провеждането на демократични избори.


НА 10 ФЕВРУАРИ В СВЕТА:

1258
Татаро-монголците превземат Багдад, избиват десетки хиляди хора и разграбват града.

1635
Създадена е Френската академия. Обединение на представители на националната култура, наука и политически дейци на Франция. Основана през 1635 г. от кардинал Ришельо. Има постоянен брой несменяеми членове наречени "40 безсмъртни". Нейни членове са Ж. Расин, Волтер, Ш. дьо Лафонтен, В. Юго, Л. Пастьор, А. Франс, К. Леви-Строс и др. Основна задача на Френската академия е усъвършенстването на френския език. По-късно влиза във Френския институт.

1763
В Париж е подписан мирен договор, между Великобритания и Португалия от една страна и Франция и Испания от друга. С него се слага край на Седемгодишната война помежду им (1756-1763 г.). Франция предава Канада и други свои отвъдокеански територии на Англия, а Испания получава о. Куба.
Седемгодишната война е историческа общоевропейска война между 2 коалиции: Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания (в съюз с Хановер) и Португалия. Войната е предизвикана от съперничеството на Великобритания и Франция за колониите в Северна Америка и Индия и изострянето на отношенията между Прусия и Австрия, Франция и Русия. Войната започва на 17(28.) август 1756 г. с нахлуването на пруските войски в Саксония. Като използва несъгласуването на плановете на антипруската коалиция, крал Фридрих II разгромява френската и австрийската армия при Росбах (1757 г.). Руската армия на фелдмаршал С. Ф. Апраксин разбива пруската армия при Грос-Егерсдорф и окупира Източна Прусия (1758 г.), побеждава пруските войски в сраженията при Палциг и Кунерсдорф (1759 г.).През 1760 г. окупира Померания , а един корпус под командването на ген. З. Г. Чернишов превзема Берлин. През 1761-1762 г. Прусия загубва Померания, Силезия, Саксония и е пред катастрофа. Новият руски император Петър III сключва сепаративен мир с Прусия през 1762 г. и отстъпва източната й част, окупирана от рускитр войски. След свалянето на Петър III императрица Екатерина II се отказва от договора, но не участва с войски във войната. Действията на Русия по същество спасяват Прусия от пълно поражение. Великобритания и Франция водят борба по море и в колониите. Войната завършва с подписването на Парижкия мирен договор между Франция и Великобритания (1763 г.). Великобритания взема от Франция Канада, Източна Луизиана, Флорида и част от колониите в Индия; между Прусия и Австрия със Саксония е подписан Хубертсбургският договор (1763 г.). Прусия взема Силезия и заедно с Великобритания укрепва политическото си положение в Европа.

1799
След като завладява част от Египет Наполеон започва своя поход към Палестина.
Наполеон Бонапарт е френски император (1804-1814; март - юни 1815). Завършва военно училище в Париж през 1785 г. и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия , в периода 1796-1797 г., се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетския поход, завладява Египет и Сирия и организира административната и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) - политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция; Наполеон I отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. Предприема поход за завоюване и окупиране на Испания (1808-1811 г.), побеждава Австрия (1809 г.), без да я обезвреди напълно. През 1812 г. предприема несполучлив поход в Русия; принуден е да отстъпи и потегля обратно за Франция.
След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон I абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба (1814 г.). През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г.) Н. I е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.

1824
Симон Боливар е провъзгласен за диктатор на Велика Колумбия. Боливар е южноамерикански революционер, политик и държавник. Ръководител на въстанието против испанците през 1810 г. във Войната за независимост на испанските колонии в Америка. През 1813 г. влиза победоносно в Каракас. След ново нападение на испанските войски през 1815 г. Боливар е принуден да избяга на Антилските острови. През 1816 г. се завръща, оглавява революционните сили, разбива испанските войски и за втори път обявява независимостта на Венесуела (1819 г.). Създава Конфедерация на Южните щати (известна като Велика Колумбия, 1824 г.) и става неин президент (1824-30 г.).

1827
В Петербург е основана Военноморската академия.

1904
Русия обявява война на Япония. Тя се води за политическо господство в Далечния изток. Започната е от Япония, след като японски миноносци без обявяване на война внезапно нападат руската ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 големи бойни кораба (броненосците "Цесаревич" и "Ретвизан" и крайцера "Палада"). Руската армия претърпява поражение в редица сражения, (в Мукденското сражение 89 000 души (29 000 пленници, а Япония около 72 000). На 5 септември 1905 г. чрез посредничеството на американския президент Т. Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония в Корея, отстъпва й южната част на о-в Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския п-в с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия.

1938
Румънският крал Карол отменя конституцията и установява режим на “кралска диктатура”. Той е крал от 1930-1940 г.След като установява кралска диктатура , разтуря политическите партии и профсъюзите и учредява фашистка организация - Фронт за национално възраждане. Сключва икономически договор с Германия през 1939 г. Една година по-късно признава Виенския арбитраж , според който Румъния предава на Унгария населената с унгарци Северна Трансилвания. През септември 1940 г., при изострена вътрешна и външнополитическа обстановка , се отрича от престола и емигрира.

1942
Звукозаписна фирма “Виктор” (САЩ) пуска първият в света златен диск.

1955
В САЩ е направена първата демонстрация на самолет с вертикално излитане.

1972
На Би Би Си е забранено излъчването на песента на Пол Маккартни “Върнете Ирландия на ирландците”.

1986
В Палермо, Италия, започва най-големият съдебен процес срещу мафията - пред съда са изправени 474 обвиняеми.

1991
В Южна Африка е обявено началото на масова епидемия от холера.

1992
Американският боксьор Майк Тайсън е признат за виновен по обвинение за изнасилване.
Майк Тайсън започва професионалната си кариера през 1985 г. и още в първия си мач печели с нокаут. През 1986 г. става най-младият световен шампион в тежка категория (професионалисти) след победа над Тревор Бербик. Губи титлата от Ивендър Холифийлд. Престоява известен период в щатски затвор като след излизането си в 5 боя има 5 победи. Явявайки се на ринга, като претендент, в мач-реванш с Холифийлд, той му отхапва ухото и е дисквалифициран и лишен от състезателни права. В началото на юли 1999 г. Тайсън отново започва подготовка за спечелване на световна титла.

НА 10 ФЕВРУАРИ СА РОДЕНИ:

1773
Василий Каразин – руски и украински либерално дворянски просветител, общественик и учен, основател на Харковския университет, дворянин. Известно време се увлича от идеите на Великата Френска революция и е близък с А. Н. Радишчев. Има противоречиви обществено-политически схващания. В писмо до Александър I (1801 г.) предлага да се ограничи самовластието чрез “твърди закони”, да се облекчи положението на крепостните селяни, да се развиват народното просвещение, промишлеността, търговията и др. В проектите решително критикува самодържавието. Преследван за убежденията си: затворен в Шлиселбургската крепост (1820 г.), намира се под надзора на полицията, лишен от правото да живее в Петербург и Москва. В зряла възраст се отказва от радикалните схващания и показва предаността си към монархията. Смята за недопустима отмяната на крепостното право. Създава Филотехническо дружество (1811-1818 г.).

1845
Харалан Ангелов – български поет. Занимава се с търговия, започва да се самообразова - изучава френски, руски, италиански език. Запознава се с много произведения от западноевропейска литература и руска класика. Работи като учител и читалищен деец. През 1870-1873 е в с. Жеравна, където основава читалище "Единство" и развива широка просветна и обществена дейност; пише първите си стихове, обнародвани в сп. "Читалище". След Освобождението заема административни длъжности в Шумен, Разград, Лом, Стара Загора и др. Нар. представител. През 1881 г. е редактор във в-к "Работник". Поезията му е свързана тематично и художествено с творчеството на първите бълг. поети. През 1934 г. излиза книгата "Стихотворения".

1861
Тодор Кантарджиев – български офицер, генерал-лейтенант (15.08.1917 г.). Кантарджиев завършва Военното училище в София (1884 г.) и Военна академия в Белгия (1893 г.). Служи в пехотата. В Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на рота участва в боевете при Сливница и Пирот. След войната заема различни командни длъжности: командир на 16. пехотен Ловешки полк, началник-щаб на дивизия и преподавател във Военното училище. Произведен е в звание полковник на 2.08.1903 г. От 1904 г. командва 1. бригада от 9. пехотна дивизия, а от 1909 г. и 2. бригада от 2. пехотна дивизия. През Балканската война командва 1. бригада от 6. пехотна дивизия, с която се сражава при Люлебургаз и Чаталджа. В Междусъюзническата война (1913 г.) воюва срещу сърбите и гърците около Струмица, Пехчево и връх Руен. След войната е началник на 5. пехотна Дунавска дивизия (1913-1914 г.); повишен е в звание генерал-майор на 14.02.1914 г. В навечерието на Първата световна война се уволнява от армията, но по-късно е мобилизиран и е назначен за началник на тиловото управление на III армия (1915 г.). Началник е на Варненския укрепен пункт (1916 г.). По време на войната срещу Румъния по своя инициатива съставя от подчинените му части дясно крило на III армия, което отбранява Добрич. По-късно сформира Сборна дивизия, която воюва до устието на р. Дунав. След победата над Румъния като началник на Сборната дивизия воюва на македонския фронт (1917 г.). През октомври 1917 г. се уволнява от армията.

1891
Димитър Осинин – български писател, поет. Завършва Духовната семинария в София (1911 г.) и славянска филология в СУ (1926 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт (1923 г.), след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Дълги години работи като учител в родния си край, във Варна и София. След 9.09.1944 г. е директор на културата при МНП. Член е на СБП. Автор на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език.

1898
Бертолд Брехт – германски поет, драматург и театрален деец. Създател е на теорията за "епическия театър". Най-значителни му драматични произведения са: "Опера за три гроша" (1928 г.), послужила за основа на "Роман за три гроша" (1943 г.); "Пушките на г-жа Карар" (1937 г.); "Майка Кураж и нейните деца" (1939 г.); "Добрият човек от Сечуан" (1938-1942 г.) и др.

1902
Уолтър Братейн – американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1956 г. за създаването на полупроводниковия транзистор и изучаването на физическите принципи на неговото действие (заедно с Дж. Бърдин и У. Шокли). От 1963 г. е професор в университета "Уола Уола". Извършва изследвания в областта на повърхностните свойства на полупроводниците (определяне на скоростта на рекомбинации и разпределение на потенциала върху повърхността на полупроводниците). Изучава полупроводниковите свойства на медния окис, изследва проводимостта под въздействие на облъчването с алфачастици.

1934
Татяна Лолова – българска актриса. Лолова завършва специалност "Актьорско майсторство" във ВИТИЗ (1955 г.), в класа на проф. Ст. Сърчаджиев. Работи в театъра в Русе (1955-1956 г.). Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър, където работи (1956-1978 г. и от 1989 г.). В театър "София" е в периода 1978-1989 г. Член е на СБФД (1987 г.). Получила е наградите: На САБ за ролята на Лиди Василевна в пиесата "Старомодна комедия" (1977 г.) и за Уини в "Щастливи дни" (1992 г.), "Аскеер" (1992 г.) за същата роля, III награда за актьорско майсторство на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977 г.), награда за женска роля (Ангелиня) в "Авантюра" на "Златната ракла" (1992 г.).

1934
Георги Узунски – български писател белетрист. Завършва българска филология в СУ (1957 г.). Работи като коректор в различни градове на страната. Живее в Шумен, щатен сътрудник на местния в-к. Дебютира през 1954 г. с разкази във в-к “Вечерни новини”. Автор е на произведения за деца. Автор е на съчиненията: “Подземен град” (1957), “Подаръкът” (1962), “Ни горе връх, ни долу корен” (1988).

1938
Димо Димов – български цигулар. Той завършва БДК в София през 1961г. Възпитаник е на Б. Лечев. През 1956 г. основава квартет "Димов". Под негово ръководство квартетът се утвърждава като един от най-добрите камерни ансамбли в България. Завежда секция "Камерно изкуство" при Съюза на бълг. музикални дейци (1971 г.). Министър е на просветата и културата в правителството на Д. Попов.

НА 10 ФЕВРУАРИ УМИРАТ:

1738
Готлиб Байер –немски историк и филолог. Завършва Кьонигсбергския университет. Ръководи Катедрата за древна история и източни езици в Петербургската АН (от 1725 г.). Трудове по ориенталистика, филология, историческа география; работи върху речник на китайския език. Има специални изследвания върху историята на древна Русия, основани върху проучвания на византийски и скандинавски източници; летописи в латински превод. Байер е основоположник на норманската теория, която е критикувана още през ХVIII в. (В. Н. Татишчев, М. В. Ломоносов). Автор е на трудовете: "За местоположението на Скития" (1728 г.), "За Кавказката стена" (1728 г.) и др.

1755
Шарл Луи дьо Секонда Монтескьо – френски публицист, учен, адвокат. Той е президент на парламента в Бордо и член на местната Академия на Науките. Пътува из Европа - обикаля Германия, Унгария, Италия, Швейцария, Холандия. В Англия живее 2 години. Останалата част от живота си прекарва в усилена литературна и научна дейност. Първото важно литературно съчинение, което обнародва под псевдоним е “Персийски писма”. Второто му съчинение - “Размишления върху причините за величието на римляните и за техния упадък” (1734 г.), е един от първите опити за философия на историята. През 1748 г. издава най-значимия си труд - “За духа на законите”, над който работи цели 20 години и в който влага всичките си знания и опит. Това съчинение има огромен успех не само във Франция, но и в цяла Европа - в разстояние на 8 месеца претърпява 22 издания. С него Монтескьо поставя основата на една непозната дотогава наука - социологията. Влиянието на “За духа на законите” върху хода на Френската ревеволюция е голямо, всички институции на революционната епоха носят идеите на Монтескьо.

1891
София Ковалевская – руска математичка, писателка и публицистка. Тя е първата жена член-кореспондент на Петербургската Академия на Науките (1889 г.). Получава всестранно образование и проявява изключителни математически способности. В Петербург взема уроци по математика (от 1866 г.). За да може да се занимава с наука, сключва фиктивен брак (станал по-късно фактически) с естественика В. О. Ковалевски и заминава в Хайделберг (1869 г.), където учи математика. Премества се в Берлин (1870 г.) и 4 години работи с К. Вайерщрас. Въз основа на 3 студии, представени от него, Гьотингенският университет задочно му присъжда (1874 г.) научната степен д-р по философия. Ковалевская се връща в Русия (1874 г.), но не получава преподавателско място в Петербургския университет. Занимава се с литературно-публицистична дейност, без да има възможност за научна работа. Премества се в Москва и се опитва да постъпи в университет, но не успява. Става частен доцент в Стокхолмския университет (ноември 1883 г.), по-късно (1884 г.) - професор. За 8 години разработва и прочита лекции по 12 курса. Получава няколко награди за своите научни разработки. Автор е на повестта “Нихилистка” (1884 г.), драмата “Борба за щастие” (1887 г.), “Спомени за детството” (1890 г.).

1912
Джоузеф Листър – английски хирург, член (1860 г.) и председател (1895-1900 г.) на лондонското Кралско дружество. Завършва Лондонския университет (1852 г.). Професор в университетите в Лондон, Глазгоу, Единбург. Обобщава идеите на Л. Пастьор с данните на Н. И. Пирогов, И. Земелвайс и др. Въвежда (1867 г.) антисептиката в хирургичната практика.

1915
Георги Агура – български офицер, генерал-лейтенант (1913 г.). Агура учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва Военното училище в София (1879 г.) и Военно-юридическата академия в Санкт Петербург (1883 г.). Агура е първият български офицер с юридическо образование. Известно време е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След Съединението (1885 г.) е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на Владайския отряд; при настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града. След войната служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен устав във войската. Преподава законоведение и етика във Военното училище (1886-1901 г.). Произведен в чин "генерал-майор" (15.11.1900 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.

1922
Христо Матов - деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Струга. Първоначално учи в родния си гр., а след това в Солун и в СУ "Св. Климент Охридски". През 1893 г. се завръща в Македония и става директор и учител в четирикласното училище в Сяр. В редовете на ВМОРО влиза през 1894 г. Премества се да учителства в Скопие, където основава и първия революционен комитет. Взема участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.), а две години по-късно е избран за член на ЦК на организацията. По време на разкритията след Солунската афера 1901 г. е арестуван и изпратен на заточение в Мала Азия. След освобождаването си през 1902 г. заминава за България и се установява в София. Там заедно с Хр. Татарчев е включен в състава на Задграничното представителство на ВМОРО. Излага своите възгледи за развитието на македоно-одринското революционно движение в редица брошури: "Основи на Вътрешната революционна организация", "За управлението на вътрешната революционна организация", "Въстанишки действия" и др. След Младотурската революция 1908 г. се връща в Солун и участва в основаването на Съюза на българските конституционни клубове. През Първата световна война 1914-1918 г. служи в Скопие. Заболява тежко и се самоубива.

1944
Карл Майнхов – германски лингвист африканист. Преподавател в Хамбургския колониален институт и в Хамбургския университет (1909-1936 г.). Разработва сравнително-историческа граматика и фонетиката на езиците банту. Предлага популярната през 10-20-те години на ХХ в. класификация на африканските езици (хамитски, судански и езици, възникнали в резултат на смесване, между които и банту). Описва редица езици в Източна, Южна и екваториална Африка, изследва религията, фолклора и обичаите на африканските народи. Основател (от 1910) и редактор на списание “Zeitschrift für Kolonialsprachen” (днес - “Afrika und Ьbersee”).
http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

СИБИЯТА, СТАНАЛИ НА 10 ФЕВРУАРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.17 секунди