Според традиционните представи, болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другият - св. Петка. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните, а от хляба св. Петка раздават на съседите. По един кравай нанизват на рогата на животните. Вярва се, че така болестта влас няма да влезе в червата на животните. На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят.

Власовден е тясно свързан с предхождащия го Чуминден. Обредните практики са еднакви - в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни. НДТ