В петък вечерта Народното събрание отхвърли вота на недоверие към правителството на "нещото", определило се като обединена опозиция.

Резултатът бе загадка единствено за пеленачетата в страната, както и за престарелите избиратели, върнали се в годините на забавачницата.

И така, исканият вот на недоверие от страна на БСП, ОДС, СДС, Народен съюз увисна във въздуха като прани гащи с резултат 128 гласа в полза на правителството, 106 за падането му и двама въздържали се.

В създалата се ситуация вече по-голям интерес представляват коалициите за парламентарните избори, както и възможното коалиране след тях за съставяне на новото правителство.

Очевидно е, че НДСВ и Новото време ще вървят като сиамски близнаци, защото иначе нововремците не е изключено да останат извън следващото Народното събрание и така да се стопят като свитата на Александър Томов. Тяхната поява и в следващия парламент им дава възможност да се коалират за едно бъдещо управление както си искат. Особено след генералната репетиция, която направиха тази седмица.

ДСБ, наричани къде на шега, къде на истина, Демократи за слаба България, се очертаха най-злобни в изявленията си, наследили агресията на сините от годините на подскоците и знамената с черепи. Засега парламентарната летва от 4 процента им идва доста висока. А и как иначе с лидери по места като главния кукловод в Добрич, предрешил се като политик. За ДСБ вече всичко е възможно, дори коалиция с БКП-то на Спасов.

СДС бяха изключително внимателни на вота. С критиката си използваха да спечелят дивиденти и да докажат, че имат опит да управляват. И съвсем не искат да ги отъждествяват с костовистите, които огромната част от народа извън София недолюбва открито. Тъй като реалистите в СДС също не хранят илюзии за пълно мнозинство на следващите избори, то естествен техен съюзник за съставяне на правителство виждат в НДСВ-Новото време, но все още не го изричат. С ДПС контактите им са съвсем крехки. Но облечени в надежда.

Като че ли БСП излизат най-печеливши от ситуацията, но единствено при условие, че са първи на парламентарните избори. След падането на рейтинга на червените в момента, спечелването на абсолютно мнозинство на 25 юни се оказва мечта. Ако тя не се сбъдне, социалистите ще търсят коалиционен партньор. Очертава се той да бъде ДПС или НДСВ /може и заедно/, засега изявленията на ромските партии за единна листа са още в мъглявина. Малко вероятно е да вземат за съюзник костовистите, макар и мнозина от тях да са им близки като бивши партийни секретари и номенклатура на БКП.

Интересно ще бъде как в играта ще се впише изгоненият от ДПС Октай. Ако той действително докара солидно мнозинство гласове от Турция и от недоволните етнически турци от Доган, тогава ще стане още по-интересно. Все пак, не ми се вярва Октай с прикритите си структури сам да мине изборната бариера и това означава, че скоро ще го видим да се договаря за коалиция.

В момента малцина поставят Стефан Софиянски и неговата партия в играта. Мисля, че Софиянски има скрити козове и скоро той ще ги тупне на масата, където се формират предизборните коалиции. Както и да го морят със съдебни и следствени дела, Софиянски си остава любимец на мнозина, особено на младите хора. Всъщност, зависи с кого би се коалирал предизборно, защото така може и сам да си сложи капан за излизане от политиката.

ДПС показа, че е стабилен партньор. ДПС избра златния център и както се развиват в момента нещата, който и да спечели изборите, той и ще го покани за една следизборна коалиция за съставяне на правителство. ДПС отново може да изненада определящите се като политическа класа с увеличаване на броя на гласовете от Турция и с включване на авторитетни етнически българи в листите си. Всъщност, този ход е абсолютно необходим, за да може партията свободно да плува в европарламента, без да бъде атакувана като етническа.

Вотът мина изключително успешно и за НДСВ. Движението ще продължи да управлява и в златните месеци преди парламентарните избори, т.е. ще може да използва властта в своя полза, както правеха и управляващите страната преди жълтите. Вдига се и рейтингът на движението, което направи най-трудното за българската политическа система - разби двуполюсния модел на БСП и ОДС-костовисти, овладя центъра заедно с партньора си ДПС и вече е в състояние да налага волята си при съставяне на правителство, било вляво, било вдясно, даже и с ДСБ, стига Иван Костов да мърка като котенце.

Засега големите политически играчи не виждат в ромите сериозен противник. Грубо казано, събират финанси, за да ги приобщят пак с кюфтета и горчица и пиене на корем с питиета, правени в... ромските квартали. Ромите обаче се осъзнават и тъкмят за листите си личности, които могат да печелят гласове.

Редовият избирател ще каже, че и едните, и другите са маскари. И общо взето няма да сгреши. Но такъв е животът в България. На мода са маскарите.