изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 15:58 EET
СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 14 ФЕВРУАРИ    
ИсторияСъбитията, станали по света и у нас на 14 февруари

НА 14 ФЕВРУАРИ В БЪЛГАРИЯ:

1317
Съвет на управителите на Генуа издава разпореждане, което ограничава действието на наложените през предходната година забрани. С това решение се забранява на генуезките търговци “по време на вражда с Варна и Асило (Анхиало, Поморие) да внасят и изнасят жито за продажба в Константинопол”, но им се разрешава да търгуват във всички останали селища и пристанища.

1878
Първа среща между ген. Николай Игнатиев и Сафет паша.
Граф Николай Игнатиев e руски генерал, дипломат и виден славянофил. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез застъпничество си пред Високата порта изиграва голяма роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След потушаване на Априлското въстание 1876 г. Игнатиев е един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 г..Участва в нейната работа и настоява енергично за изработване на реформи в полза на българския народ. Той е натоварен от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя . Поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков, граф Игнатиев не взема участие в Берлинския конгрес 1878 г.. По случай 25-годишнината от Руско-турската освободителна война през 1902 г. Игнатиев посещава България в състава на руската делегация и участва в организираните шипченски тържества.

1893
На рождения ден на княз Фердинанд митрополит Климент Търновски държи проповед за "неделя на православието".Той изразява неодобрение от предстоящите промени в конституцията за вярата на престолонаследника. Той е арестуван и е осъден на вечно заточение в Гложенския манастир. След падането на Стамболов е амнистиран и тържествено посрещнат в Търново на 21 март 1895 г..
Васил Друмев ( светско име Климент) е деец на националнореволюционното движение, висш духовник, общественик и държавник, изтъкнат писател, един от основателите на Българското книжовно дружество (дн. БАН) и негов председател (1898 г.). Първоначално учи в Шумен при С. Доброплодни и С. Филаретов, след това (с прекъсване) продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Под влияние на Г. С. Раковски, взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г.). и се сближава с В. Левски, Ст. Караджа и др. български революционери. След разпускането на легията в 1862 г. се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки. Става заместник на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Заедно с това участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството. Той е избран за депутат в Учредителното събрание 1879 г. и в I Велико народно събрание (1879 г.).Възглавява българските правителства през 1879-1880 г. и 1886 г.. Като русофил се противопоставя открито на външнополитическия курс на Регентството (1886-188 г.7), на първия стамболовистки режим (1887-1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и преследвания. Ползващ се с доверието на руските политически кръгове, през лятото на 1895 г. възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за помиряване на двете държави, които прекъсват официалните си отношения още през ноември 1886 г.. Мисията завършва с успех.
Като писател Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860 г.). Други по-важни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864 г.), драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872 г.) и пр.


1920
Учредена е тайна Македонска дружба с ръководител д-р Владимир Руменов и заместници Евтим Спространов и Христо Михайлов.
Владимир Руменов (истинско име: Наум Мушевски) е лекар и обществен деец. Завършва медицина в Одеса. Лекар е в Скопие. Заподозрян от османските власти за контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, емигрира в България. По време и след Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. урежда помощна акция за бежанците от Македония. След Младотурската революция 1908 г.се включва в изграждането на Съюза на българските конституционни клубове в Македония. Участва във войните 1912–1913 г. и 1915–1918 г. като военен лекар. След края на световната война разгръща активна дейност сред македонските братства. Депутат в Народното събрание. Член на македонската парламентарна група в ХХI и ХХII ОНС.

1921
В София е основан Съюз на артистите в България.

14 февруари - 6 март 1935
Провежда се въвеждане на корпоративна организация на обществото по фашистки модел. На 14 февруари е приета Наредба-закон за търговските организации; на 15 февруари - Наредба-закон за занаятчийските организации; на 6 март - Наредба-закон за организиране на индустриалците.


1937
Конгрес на селскостопанските задруги учредява Общ съюз на българските земеделци.

1939
Завършва първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.

14 - 25 февруари 1956
Провежда се 20. конгрес на КПСС, на него присъства и българска партийна делегация По време на конгреса Никита Хрушчов развенчава култа към Сталин.
Никита Сергеевич Хрушчов е руски общественик, държавник, висш партиен функционер. В периода 1935 – 1938 г. е първи секретар на московския градски партиен комитет, след което до март 1947 г. е първи секретар на ЦК на украинската болшевишка партия. От 1944 до 1947 е ръководител на ръководител на украинското правителство. По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и през 1943 г. получава званието генерал-лейтенант. От декември 1949 г. е секретар на ЦК на ВКБ (б), а от 1939 г. е член на Политбюро. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на II световна война и след нея. След смъртта на Й. В. Сталин заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС (февруари 1956 г.). Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин”. Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната система и да съчетае демокрацията в обществото с т. нар. демократичен централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и ръководството на обществото и държавата. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието и СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство; хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международна сигурност. След ХХ конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците; по-късно той се намесва в дейността на художествено-творческата интелигенция. Свален от длъжност и пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 г..


1958
Публикуван е Закон за всеобщата военна служба в България.

1964
Подписана е спогодба за стокообмен и плащания с Индия.

1964
Установени са дипломатически отношения с Кения.

1966
На посещение в България пристигат генералният секретар на ЦК на Румънската комунистическа партия Николае Чаушеску и министър-председателят на Румъния Йон Георге Маурер.

1974
Издадено е постановление на Секретариата на ЦК на БКП и Министерския съвет за развитието на строителството и архитектурата.


1984
Тодор Живков, който е в Москва за церемонията по погребението на Ю. Андропов, се среща с новия генерален секретар на ЦК на КПСС Константин Черненко.
Константин Устинович Черненко е руски партиен и държавен деец, комунист. Завършва Висшето училище за партийни организатори към ЦК на КПСС (1945 г.) и Кишиневския педагогически институт (1953 г.). От 1948 г. завежда Агитационен отдел към ЦК на Комунистическа партия на Молдавия. В периода 1956-1960 г. завежда Отдела за агитация и пропаганда към ЦК на КПСС. През 1960-1965 г. е начело на Секретариата на Президиума на ВС на СССР. От 1976 г. секретар на ЦК на КПСС. Депутат във Върховния съвет на СССР на VII и IХ конгрес. След смъртта на Л. И. Брежнев и краткотрайното уединение на Ю. Андропов, Черненко заема неговото място. Ръководител на партията и държавата за кратко.

14 - 15 февруари 1990
Външният министър Бойко Димитров е на официално посещение във Франция, където се среща с президента Франсоа Митеран.

1992
Българското консулство в Киев, Украйна, е издигнато в ранг на посолство.

1993
В Тирана е подписан договор за приятелство и сътрудничество между България и Албания.


1994
Президентът Желю Желев подписва в Брюксел рамковия договор за присъединяване на България към инициативата "Партньорство за мир".
Тя е инициатива на НАТО, която цели разширяване и интензифициране на политическото и военното сътрудничество в Европа. На 12 януари България изразява съгласие да подпише рамков договор за инициативата на НАТО.На 25 ноември 1994 г. е подписана програма за индивидуално сътрудничество .На 6 април 1996 г. 37-ото НС ратифицира присъединяването на България към програмата "Партньорство за мир".


1995
Българският президент д-р Желю Желев и американският президент Бил Клинтън подписват във Вашингтон Съвместна декларация за отношенията между двете страни.

14 - 15 февруари 1997
Провежда се Деветата национална конференция на СДС, на която е прието решение за превръщането на СДС в политическа партия, а Иван Костов е преизбран за председател на СДС.
Иван Костов е икономист, математик, политически и държавен деец. Роден е в София. Завършва икономика и математика. От 1974 г. е асистент във Висшия икономически институт в София. Главен асистент във ВМЕИ и доцент в същия институт от 1991 г.. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. Избран за председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 г., а на XI национална конференция (2000 г.) е преизбран. Заема и отговорни държавни постове: министър на финансите в правителството на Димитър Попов в периода 1990-1991 г.. Същия пост заема и в правителството на Филип Димитров от 1991 г. до 1992 г.. Депутат в VII Велико народно събрание и в ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. Министър-председател на България в периода 1997-2001 г.. След загубата на парламентарните избори от ОДС през юни 2001 г. подава оставка и от лидерския пост на СДС.

2001
"Зееви Груп"-холдинг спира полетите на Националната авиокомпания "Балкан".
На 30 юни 1999 г. е подписан договор за продажба на около 70 % от националния въздушен превозвач "Балкан" на израелския консорциум “Зееви Груп” за 150 000 000 дол. Новият собственик се задължава да инвестира 100 000 000 дол. и да запази характера на фирмата.

2002
Стоян Ганев, който се намира в САЩ, заявява, че напуска поста директор на кабинета на премиера.
Той е български юрист, политик. Завършва специалност "Право" в Софийския университет през 1973 г.. Преподавател в Юридически факултет на Софийския университет и в школата на МВР, Симеоново (1985-1989 г.). Председател на Обединения демократичен център, през 1991-1992 г. съпредседател на парламентарна група на СДС. През 1991 г. е министър на външните работи в правителството на Ф. Димитров . През 1992 г. е председател на 47. сесия на ОС на ООН . Освободен от тази длъжност през февруари 2002 г.


НА 14 ФЕРУАРИ В СВЕТА :

1130
Инокентий II е провъзгласен за папа. Той е папа до 24.09.1143 г.. Свиква II Латрански вселенски събор (1139 г.), за да затвърди реформата и изглади отношенията в църквата поради схизмата след избирането на антипапата Анаклет II (1130 г.). Осъжда сподвижниците на Арнолд Брешиански. На събора в Санс (1140-1141 г.) обявява за еретично учението на П. Абелар за концепциите. На събора Абелар е защитен от Джасинто Бобо, бъдещия папа Целестин III.


1807
Изгаря английският кораб “Аякс” – загиват около 300 души.

1848
Съгласно сключения мирен договор Мексико отстъпва Тексас на САЩ.
В периода 1846 – 1848 г. се води Американско-мексиканска война. Тя е започната от САЩ срещу Мексико. Повод е присъединяването на Тексас към САЩ (1845 г.). След края на войната Мексико изгубва повече от половината от територията си, което представлява 1/3 от днешните САЩ.


1876
Американският изобретател Александър Бел демонстрира първият телефон за домашно ползване. Той е американски физик и физиолог, шотландец по произход, професор. Изобретява телефона, фотофона, графофона и един от ранните прототипи на грамофона


1929
В Чикаго седем босове от бандата на О’Бениън са застреляни от хора на Ал Капоне (т.нар. “убийство в деня на Св. Валентин”).

1942
Започва Явайската операция. Тя е военна операция на японските въоръжени сили по време на II световна война за завладяване на о-в Ява и на Хол. Индия (Индонезия). Японските сили (16-та армия, 11-ти въздушен флот, 3-ти военноморски флот и части от 3-то авиационно съединение) значително превъзхождат силите на съюзниците, както по численост, така и по оперативно разгръщане. На 14 февруари японците извършват въздушен и морски десант в района Палембанга (о-в Суматра), на 19 февруари - на о-в Бали. Към края на февруари завладяват островите Суматра и Тимор и блокират о-в Ява. На 27-28 февруари японската ескадра под командването на адмирал Токахаси (4 крайцера, 14 ескадрени миноносеца) разгромява съюзната ескадра на адмирал К. Доорман (5 крайцера, 10 ескадрени миноносеца) и започва стоварване на войски на о-в Ява. На 5 март е превзета Батавия (Джакарта), на 8 март - Сурабая, и на 12 март о-в Ява е изцяло завладян. Към 15 март всички о-ви на Хол. Индия са окупирани от японската армия. В резултат на тази операция японските въоръжени сили укрепват позициите си във войната в Тихия океан. Операцията завършва на 15 март 1942 г.


1952
В столицата на Норвегия - Осло се откриват VIII зимни Олимпийски игри.

2003
Мощите на Свети Валентин са върнати в Италия.
НА 14 ФЕВРУАРИ РОДЕНИ :

1824
Роден е Владимир Александрович Черкаски- руски княз, общественик и политик. Завършва Юридически факултет на Московския университет през 1844 г. Привърженик на славянофилството. Сътрудничи на сп. “Руска беседа”. Член е на Тулския губернски комитет, участва в подготовката за отменяне на крепостното право. От 1861 г. до 1863 г. е миров посредник на Тулска губерния, а до 1866 г. главен директор на правителствената комисия за вътрешните и духовните работи на кралство Полша. От началото на 70-те год. като московски градоначалник е инициатор за подаването на либералния адрес на император Александър II. По време на Руско-пруската война (1877-1878 г.) е пълномощник на Червения кръст при действащата руска армия и завеждащ гражданската част в България.

1840
Роден е Иван Димитров Доспевски- български художник, иконописец и стенописец, представител на Самоковската художествена школа; читалищен и театрален деец; фотограф. Негови творби са иконите в църквите "Св. Илия" в с. Граница, Кюстендилско (1862 г.), "Св. архангел Михаил" в с. Косача, Пернишко, "Св. Димитър" в Кюстендил (1867-1869 г.), "Успение Богородично" в Пирот (1870 г.), "Св. Теодор Тирон" в с. Конопница, Кривопаланско (1874 г.), "Успение Богородично" в с. Ново село, Видинско (1880 г.), "Св. Никола" в с. Негован, Софийско, в Германския манастир, в Пловдивската семинария и др. Освен църковната живопис е автор и на портрети на Хр. Лекарски, Гр. Караманов (1875 г.),, Хр. Николиев (1883 г.), Доспевски е първият кмет на Самоков след Освобождението (1878 г.), депутат в Учредителното нар. събрание (1879 г.).

1854
Роден е Михаил Константинов Сарафов - български общественик и дипломат, първи директор и основател на Статистическия институт в България. Член на БАН. Завършва гимназия в Загреб, математика и финанси в Париж (Сорбоната). През 1881 г. е министър на просветата, през 1883 г. е министър на финансите, от 1893 до 1896 г. е директор на българска гимназия в Солун. През 1901 г. заема поста министър на вътрешните работи .Година по-късно е министър на финансите. През 1903 г. е дипломатически агент във Виена, от 1909 г. е пълномощен министър в Цариград. От 1919 г. е член на българската делегация по сключване на мира в Ньой. Автор на научни трудове по статистика и финанси, между които: “Населението на Княжество България според първите три преброявания” (1893 г.), “Бюджетът на Княжество България през десетилетието 1879-1888” (1894 г.). Оставя много архиви за създаването на новата българска държава и политически борби в началото на нейното съществуване.

1878
Александър Николов Божинов - един от създателите на българската художествена карикатура. Автор на многобройни стихотворения, разкази, фейлетони, спомени, пътеписи. Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София през 1902 г.. Специализира в Мюнхен. Дописен член на БАН от 1929 г., редовен член от 1941 г..


1883
Роден е Никола Атанасов Абаджиев- български музикален педагог и критик. Завършва Пловдивската гимназия и Брюкселската консерватория. Професор в Музикалната академия, София. Автор на статии и критика в български музикални списания, в сп. "Българска мисъл" и др. През 1917 г. е редактор на сп. "Театър и музика". Превежда ("Бетховен" от Ромен Ролан, "Моцарт" от Камил Белег и др.).

1896
Роден е Георги Василев Шейтанов - български анархист, публицист. След 1911 г. заради антидържавна дейност в продължение на 12 год. (до смъртта си) живее в нелегалност. Емигрира с чужд паспорт през Варна в Кюстенджа, Цариград, Яфа, Кайро, Александрия, Марсилия, Париж. Свързва се с дейци на френската левица, с български и руски емигранти. Завръща се в България през 1914 г.. След престрелка с полицията край Казанлък е заловен и затворен отначало в Пловдивския, а по-късно в Софийския централен затвор (1915-1917 г.). В затвора организира бунтове, среща се с Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, А. Пруткин. През юни 1917 г. успява да избяга от затвора. Организира бойни групи, а през март 1918 г. е в Москва, за да се свърже с дейци на болшевишката партия (К. Радек, Кр. Раковски). По време на Владайското въстание се връща отново в България, но въстанието вече е потушено. При акция през октомври 1919 г. е арестуван и изпратен в Сливенския затвор, избягва през март 1920 г.. На 15 август 1920 г. в Търновския балкан започва издаването на нелегалния в-к “Бунт”, от който излизат 3 броя. През 1925 г. води чета в Търновския балкан. През май четата е разбита, а на 27 май е заловен край Нова Загора. Убит на 2 юни в околностите на гара Белово.


1911
Роден е Асен Борисов Дацев - български физик. Завършва физика в Софийския университет през 1933 г.. В периода 1934-1938 г. специализира в Париж. През 1938 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема "Потенциални бариери и решения на уравнението на Шрьодингер". Съветник в посолството на България в Москва от 1946 г. до 1947 г.. Професор от 1950 г., декан от 1950 г. до 1955 г. на Физико-математическия факултет. От 1955 г. е ръководител на Катедрата по теоретична физика в Софийския университет. От 1961 г. е академик. През 1952 г. става член-кореспондент на БАН. Ръководи секция "Квантова механика и твърдо тяло" в Института по физика на твърдото тяло при БАН (1962-1977 г.). От 1962 до 1968 г. работи като секретар на Отделението за математически и физически науки при БАН. Изследванията му са в областта на теоретичната физика - предимно по класическа топлопроводимост; разработва метод за решаване на задачата за топлопроводимост в нееднородни твърди тела при 1, 2 и 3 измерение.Прави опит да преустрои квантовата механика на нова физическа база и обобщава уравнението на Шрьодингер. Основните му монографии са на френски език "Върху проблема за разпространение на топлината в твърди тела" (1963), "Квантова механика и физическа реалност" (1969), "Върху линейния проблем на Стефан" (1970).



1916
Роден е Масаки Кобаяшки – японски режисьор. Завършва философия. В началото на кариерата си следва стила и философията на Кейсуке Киношита, при когото работи като асистент. През 1962 г. излиза филмът “Харакири” ,който му донася голяма популярност в Япония и в Европа. Режисьор е на филмите: “Младостта на сина ми” (1952 г.), “Някъде под това широко небе” (1954 г.), “Ще те купя” (1956 г.), “Условията на човешкото съществуване” (1961 г.), “Заплетено положение” (1962 г.), “Младостта на Япония” (1968 г.), “Процесът в Токио” (1984 г.), “Празна маса” (1985 г.).


1932
Александър Клуге - германски режисьор. Снима късометражни филми от 1960 г.. Първият му игрален филм - “Сбогуване с вчера” (1966 г.), е по негов сценарий. Други негови филми са - “Артистите под купола на цирка: безпомощни” (1967 г.), “Великият Верхау” (1970 г.), “Вили Тоблер и краят на шести флот” (1971 г.), “Силният Фердинад” (1976 г.), “Германия през есента” (1978 г.), “Патриотка” (1979 г.), “Кандидатът” (1980 г.), “Властта на чувствата” (1983 г.), “Различни новини” (1985 г.), “Слепият режисьор” (1985 г.).

1943
Роден е Янко Миладинов - български композитор и аранжор. Дейността му, свързана със забавната музика, започва в началото на 60-те год. в различни оркестри (от трио до комбо), в които придобива опит и като аранжор. Композира от началото на 70-те год. .Първата му записана песен е “Вечерен бяг”, изпълнена от М. Иванова през 1971 г. Автор е на повече от 150 песни и оркестрови пиеси. През 1983 г. БТ осъществява филм - творчески портрет на Миладинов, озаглавен “Най-хубавият лъч”. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в СССР (бивш) и Куба.

1944
Роден е Алън Паркър -английски тв и филмов режисьор. В киното постига успех първо като сценарист - "Мелъди" (1971 г.), а след това и като режисьор - "Евакуираните" (1971 г.). Негови са мюзикълите "Бъгси Малоун" (1976 г.) и "Слава" (1980 г.). Световна слава печели с политическия трилър "Среднощен експрес" (1978 г.) и особено с екранизацията на прочутата рок-опера на "Пинк Флойд" - "Стената" (1982 г.), реализирана като видеоклип. Негови са "Стреляй в луната" (1981 г.), "Пилето" (1985 г.), "Ангелско сърце" (1987 г.), "Мисисипи гори" (1988 г.), "Ела и виж рая" (1990 г.), "Ангажиментът" (1991 г.), "Пътят към Уелвил" (1994 г.), "Евита" (1995 г.), "Прахът на Анджела" (1999 г.).

1951
Роден е Кевин Кигън- английски футболист. През 1971 г. един от най-големите английски треньори Бил Шенкли го привлича в “Ливърпул”. В този отбор изиграва 321 мача за първенството и отбелязва 68 гола. През 1973 г. с “Ливърпул” е шампион на Англия и печели Купата на УЕФА. Отново триумфира с шампионската титла през 1976 г. и 1977 г.. През 1976 г. неговият клуб отново завоюва Купата на УЕФА.През 1977 г. е Европейски клубен шампион. Веднага след това преминава в германския “Хамбургер”, с който става шампион през 1979 г. и стига до финал за КЕШ. С националния отбор е изиграл 63 мача, има отбелязани 21 гола. Футболист ¹ 1 на Европа за 1978 г. и 1979 г..


НА 14 ФЕВРУАРИ УМИРАТ:
868
Умира св. Константин - Кирил Философ. Тържественото е погребан в римската църква “Сан Клементе”.
Той е български книжовник, основоположник на славянската писменост и книжнина, апостол и първоучител, организатор на славянска просвета и църква, борец за тяхното запазване и укрепване. Константин (монашеско име Кирил, което приема малко преди смъртта си) получава образованието си в Магнаурската школа в Цариград, където преподават най-известните византийски учени (там е наречен Философ). Неговата голяма култура и ерудиция, дарбата му да води спорове по различни теософски въпроси са причината да му бъдат възложени важни политически мисии. През 851 г. е изпратен при сарацините в Арабия, където води диспути с представителите на исляма, в които се откроява с полемична и ораторска дарба. През 858-859 г. е византийски император изпраща него и брат му Методий при хазарите с политическа и религиозна мисия. В Херсон Константин има възможност да общува с руски славяни и да учи техния език. През 861 г. заедно с брат си Методий се завръщат в Цариград, но скоро се отправят сред западните славяни със своята Моравска мисия (863 г.). Владеещи добре езика на българските славяни, Константин-Кирил и Методий отиват във Великоморавия по молба на княз Ростислав, за да изградят там славянска църква със славянско богослужение на понятен за народа език. Чрез тази мисия се цели да се ограничи немското политическо, културно и църковно влияние. Според някои автори именно за тази цел Константин-Кирил създава нова азбука, т. нар. глаголица, като се съобразява с нуждите на славяните да ползват познатите им и разпространени латински и гръцки азбуки. За основа взема гръцкото писмо и създава специални знаци, които отговарят на специфичните звукове в славянския език. След това двамата братя превеждат на старобългарски език най-необходимите за богослужението книги. Съществува и становището, че азбуката е създадена още през 855 г., както излиза по датировката в творбата “За буквите” на Черноризец Храбър (сп. т. нар. “Византийска ера”). В Моравия Константин Кирил философ и Методий развиват усилена просветна дейност, но срещат и силния отпор на немското духовенство. В Моравия при изключително трудни условия братята работят около 3 год., след което решават да заминат за Рим. По пътя правят престой в славянското княжество Панония, където по това време управлява Коцел, а във Венеция вземат участие в църковен събор. На събора Константин защитава делото си пред триезичниците, като с ораторска дарба обосновава правото на славяните да имат писменост на родния си език. В Рим братята пристигат през 867 г. и поставят няколко искания пред папа Адриан II: 1) да се разреши богослужението на славянски език при западните славяни; 2) техни ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; 3) един от братята да бъде издигнат за епископ; 4) Константин-Кирил и Методий да управляват Моравската и Панонската църква без външна намеса, като бъдат подчинени направо на папата. По стратегически съображения (да не попаднат западните славяни под влиянието на Византия) Адриан II удовлетворява исканията; в римската църква “Св. Петър” е отслужена литургия на славянски език. По това време (началото на 869 г.) Константин се разболява и малко преди смъртта си приема монашеското име Кирил. Неговото дело продължава Методий.
В България денят на Кирил и Методий се почита като националния празник на 11 (24) май.

1400

Умира английският крал Ричард II.Той е последният от династията Плантагенети, крал е от 1377 г. до 1399 г. По време на малолетието му страната се управлява от регентски съвет, ръководен от вуйчо му Джон Хънт, ланкастърски херцог. Ричард II участва в потушаването на въстанието на Уот Тайлър (1381 г.). От 1389 г. управлява самостоятелно, като се опира на парламента и част от аристокрацията. През 1397 г. установява строго еднолично управление, което предизвиква метеж на едрите феодали начело със сина на Дж. Хънт - Хенри Ланкастър (по-късно крал Хенри IV). На 30 септември 1399 г. Ричард II е свален от престола и по-късно убит (или умрял от глад в заточение).

1779
Умира Джеймс Кук - английски мореплавател. Ръководи 3 околосветски експедиции и открива много нови земи в Тихия океан. По време на първата си експедиция (1768-1771 г.) посещава о-в Таити, изследва Нова Зеландия, открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива о-в Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви о-ви, Юж. Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан; завършва с откриването на Хавайските о-ви, след което се отправя на север, стига до Аляска, Камчатка, Берингово море. Завръща се на Хаваите, където е убит от местното население.

1799
Умира Джордж Вашингтон - американски държавник, пръв президент на САЩ (1789-1797 г.). Организира американската армия и освобождава отечеството си от английско владичество. Воюва срещу индианци и французи от 1753 до 1759 г.. Представител на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г.. Главнокомандващ американската армия във Войната за независимост на Северна Америка. През 1787г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ, която с малки поправки е валидна и днес. През 1932 г. тържествено е отпразнувана 200-год. от рождението му.

1744
Умира Джон Хедли- английски механик и астроном, член на Лондонското Кралско дружество от 1717 г. и негов вицепрезидент от 1728 г.. През 1730-1731г. конструира сектанта, намерил широко приложение в навигацията.

1891
Умира Уилям Текумсе Шермън- американски военачалник, генерал от 1869 г. Завършва Военната академия в Уест Поинт през 1840 г. Служи в артилерията. Участва във войната на САЩ в Мексико (1847-1948 г.). От 1859 г. е началник на военно училище. През Гражданската война (1861-1865) г. командва полк, бригада и дивизия в Северната армия, от юли 1863 г. е бригаден генерал Участва в сраженията при Манасас, Уайгсбърг, Чатануге и др. От март 1864 г. командва армия, която осъществява успешния “марш до морето” (през септември заема Атланта). В началото на 1865 г. армията му се връща на север и се явява в тил на противника. Преминавайки за около години повече от 1300 км, армията му се съединява близо до Ричмънд с армията на ген. Грант, обкръжават главните сили на южняците, командвани от ген. Р. Лий, които капитулират (април 1865 г.). От 1869 г. до 1883 г. е командващ армията на САЩ. Автор на спомени, публикувани през 1875 г..

1892
Умира д-р Георги Чалъков Вълкович- български общественик и дипломат. Завършва медицина в Цариград през 1857 г., след това специализира хирургия в Париж от 1860 до 1863 г.. Работи като военен лекар в турската армия, произведен в чин полковник от 1872 г. Директор(министър) на пощите и телеграфите в Източна Румелия. След Съединението е изпратен да представлява интересите на България пред турското правителство.Успява да създаде добри отношения между Цариград и София. Убит по нареждане на руско- азиатския департамент.

1916
Умира Петко Юрданов Тодоров - български писател. През 1896 г. заминава заедно с брат си Христо Тодоров в Тулуза (Франция), където постъпва в “Лисе насионал”. Сътрудничи на в-к “Ла Депеш” с Ж. Жорес. Привърженик на социализма. След завръщането си редактира в-к “Законност” (заедно с Ив. Беливанов). Следва право в Берн, Швейцария (1898 г.), литература в Берлин и Лайпциг (1904 г.). Посещава различни европейски страни. Под влияние на П. П. Славейков и д-р Кр. Кръстев се ориентира към немски индивидуализъм. През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на о-в Капри, където умира. Тленните му останките са пренесени в София през 1921 г.. Ранното творчество на Тодоров е под влияние на социализма - “Драски” (1894 г.) и “Стихове на скучната лира” (1895 г.). След 1900 г. създава зрелите си идилии и драми - “Идилии” (1908) г., “Драми” (кн.1, 1900 г.). Участва активно в българския литературен живот (1904-1910 г.). Създава драмите “Страхил, страшен хайдутин”, “Първите”, “Змейова сватба”, “Невеста Боряна”

1920
Умира Константин Константинович Мамонтов - руски военачалник, генерал-лейтенант (1919 г.). По време на Гражданската война е командир на конен корпус във въоръжените сили на Южна Русия, организатор на рейд в тила на руските войски по Южния фронт (1919 г.).


1944
Умира Гено Киров (Гено Киров Генов) - български драматичен артист. От 1890 г. е артист в Столичната драматично-оперна трупа. През 1895 г. спечелва стипендия и учи драматично изкуство в московския Малий театър. Дебютира в драматичната трупа “Сълза и смях” на 3 октомври 1899 г. с ролята на цар Иван Василиевич (“Василиса Мелентиева” от А. Н. Островски). Играе в Народния театър в София. Един от основоположниците на българското рецитаторско изкуство. Изпълнява предимно комедийни и характерни роли. Проявява се като преводач (основно на пиеси), театрален критик и педагог. Автор на “Методическо ръководство за актьори” (4 ч., 1907-1926 г.).

1944
Умира Цветан Спасов - български поет, деец на младежкото комунистическо движение. Член на БОНСС (1938 г.) и на БКП (1940 г.). Взема участие в т. нар. Соболева акция (1940-1941 г.). Минава в нелегалност през март 1942 г.. През юни същата получава задочно смъртна присъда. Работи в София, където е включен в агитпропната комисия към ЦК на РМС. Заловен е от полицията и откаран в Школата за запасни офицери; успява да избяга. От август до ноември 1943 г. е политкомисар на Баркашката чета. Заедно със Сл. Алексиев е обграден от полицията в яташка квартира и за да не бъдат заловени живи, двамата се самоубиват. Спасов дебютира със стихове в сп. “Поточе” през 1932 г.. Сътрудничи на вестник “Въздържателче”, “Бургаски фар”, “Заря”, “Академик”, “Светлоструй”, “Култура”, “Кооперативна защита”, “Завой” (Варна), “Литературни новини”, “Хоровод” и др., на плевенските списания “Бодил”, “Студенец”, на “Българска реч” и др. Творчеството му отразява антифашистката борба и комунистическите идеали. Използва псевдонимите Волен, Ри-Руж, Св. Аджаров, Н. Соколов, Н. Адлер. През 1947 г. в Плевен излизат “Избрани стихотворения” (с предговор от Б. Делчев); издадени са “Избрани произведения” (1960 г.), “Събрани творби” (1973 г.), “Избрано” (1979 г.).

1944
Умира Йордан Славов Тодоров - български офицер, пилот изтребител от 6-ти изтребителен полк, полковник (посмъртно, записан ¹420/19.10.1992). Защитава София от вражески бомбардировки. Загива в бой.

1957
Умира Павел Димитров Делирадев - български историк, географ, пропагандатор на социалистически идеи, общественик. В София следва политическа икономия, философия, конституционно право и география. За кратко време е в Одеса. Основател на Общ синдикален съюз на работниците (1903 г.), участник в македонско освободително движение (лявото крило на ВМОРО). Работи като редактор в различни леви издания, публикува статии за Ленин и руска революция. Един от основателите на Ючбунарската комунистическа организация в София. Написва около 15 книги върху обществени и социално-политически въпроси. Работи върху проблеми на българската история и география.


1976
Умира Жана Гендова (Иванка Иванова) - българска филмова актриса. От 1917 г. съпруга на В. Гендов; участва в комедията му "Любовта е лудост". Изпълнява главните роли във филмите от "Дяволът в София" (1921 г.) до "Земята гори" (1937 г.).

2002
Умира Лев Петрович Феоктистов - руски физик, академик.От 1991 г. е член кореспондент. на РАН . Завършва Физически факултет на Московския държавния университет през 1951 г.. Изпратен е веднага със специален самолет в т. нар. градче “Арзамас 16”, близо до Москва. Там почти 10 години е заместник научен ръководител на ядрения изпитателен полигон “Челябинск-70”. Един от създателите на руското термоядрено оръжие и водородната бомба. Занимава се с безопасността на атомните реактори. Изоставя разработките си в областта на военния атом (кр. на 80-те год. на ХХ в.), като смята, че “темата е изчерпана”. Премества се в Москва, където изследва мирни проблеми. Автор е на книгата “Оръжието, което се изчерпа” (1999 г.).
 


Сходни връзки

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 14 ФЕВРУАРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди