На чаша шампанско без камери и микрофони проф. Герджиков се раздели с парламентарните репортери в Клуба на народния представител като председател на Народното събрание.

Той им благодари за съвместната добра работа през изминалите години и отговори на многобройните им въпроси. Решението на професора е да остане редови депутат и да не се кандидатира за втори път като председател на НС. На срещата Огнян Герджиков обяви, че е поискал да се види първо с репортерите, за да им благодари за времето, през което са работели с него, и да им съобщи новината.

”Вие сте първите, с които се сбогувам - сподели той и обяви, че за тези 4 години е разбрал колко отговорна и важна е журналистическата професия. Пред медиите бившият председател сподели, че никога не е имал афинитет към високите постове и поради тази причина отказва да бъде номиниран отново за председател на НС. ”Понякога действията заменят думите и днешното ми решение е резултат от действията ми през последните седмици” - заяви той. Като достойни свои заместници Герджиков определи: Даниел Вълчев, Камелия Касабова, Анелия Мингова. Той няма да ги номинира, но счита, че биха ”стояли добре на председателския стол и биха се справили перфектно. Като теоретична възможност проф. Герджиков посочи НС да работи до края на мандата и без председател. О. Герджиков е удовлетворен от мощната подкрепа на съпартийците си след ситуацията с оставката му, но за съжаление, професорът ще остане в историята на парламентаризма като първия отстранен от поста председател. За финал той сподели, че в основата на щастието стои удовлетворението от работата и като председател на НС той се е чувствал щастлив и се надява и журналистите да се чувстват удовлетворени от важната мисия, с която са се заели.

В пленарната зала депутатите обсъждаха Закона за управление по време на кризи. Заформи се скандал по текста дали президентът да бъде уведомяван и да получава информация по време на криза. Коалиция за България, подкрепяна и от нововремци, защитаваше тезата ,че е глупаво един президент да се информира от вестниците за определена кризисна ситуация и заплашиха да не подкрепят с гласовете си законопроекта. Военният министър категорично защитаваше тезата, че не бива със закон да се дават повече от необходимите правомощия за държавния глава. На финала и депутати, и военни експерти се убедиха в безсмислието на текста и дадоха права на президента да получава информация наравно с другите. В закона бе прието да се формират на доброволен принцип сили за реагиране, които ще бъдат обучени, ще получат екипировка и ще действуват при нужда. При кризисна ситуация те ще получават заплата от държавния бюджет и ще могат да ползват неплатен отпуск. Ще се създаде комуникационна мрежа за информация в централните и териториални органи на изпълнителната власт. Депутатите отхвърлиха предложението на червените да се създаде специален сайт за сигнализиране и оповестяване на рисковите фактори, които могат да доведат до криза. Национален кризисен щаб ще поеме сигурността на населението при кризисна ситуация. Щабът ще се сформира от министър-председателя и ще бъде под негово ръководство. България е една от малкото на брой страни, в които подобен закон никога не е съществувал.

Ивелина ОПРИКОВА, спец. кор. на НДТ в Народното събрание