СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 24 ФЕВРУАРИ - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 21:48 EEST

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 24 ФЕВРУАРИ

2005-02-24 @ 00:55 EET

Събитията, станали на 24 февруари по света и у нас

НА 24 ФЕВРУАРИ В БЪЛГАРИЯ:

1861
Вселенската патриаршия свиква в Цариград велик църковен събор с участието на 9 бивши и настоящи патриарси и 27 владици. Съборът обявява действията на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски за противоканонични, низвергва ги и ги осъжда на заточение. На ръкоположените от тях духовни лица е отнет санът, а на християните се забранява да общуват с тях.

1867
Френският посланик в Цариград връчва на Високата порта меморандум, в който Франция предлага осъществяването на нови реформи в Османската империя. Според меморандума се предвижда допускане на християните до държавните служби, въвеждане на задължителна военна служба, модернизиране на просветното дело, на данъчната система, на администрацията и съдилищата.

1869
Васил Левски преминава от Никопол в Турну Мъгуреле. Завършва неговата първа обиколка в българските земи.
Васил Иванов Кунчев (Левски) наричан още Дякона или Апостола е роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради проявената храброст и ловкост.След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
През 1863 г. се прехвърля в Румъния, но след кратък престой се завръща в България. От 1864 до 1866 г. учителства в с. Войнягово и организира "патриотични дружини" за бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, но е заловен от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактика го довежда до идеята, че изходът на национално -освободителната борба е в пренасяне на нейния център в България. Идеята му се състой в изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в центрове българската революция. Тази идея той изразява най-напред в едно писмо до Панайот Хитов, а след това я прави достояние и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 г.и на 1 май 1869 г. Левски предприема две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална подкрепа от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подпомогнат от либералната група "Млада България", която го снабдила и със специална прокламация на български и турски език, издадена от името на "Привременно правителство в Балкана". На 26 август се завръща в Букурещ, за да участва в създаването на БРЦК, но тъй като идеите му не са приети от революционерите в Румъния на 26 май 1870 г. Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др. Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застанал изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за обсъждане и мнение. По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ било свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи. Възгледите на Апостола за изграждане на ВРО и нейните задачи са изложени в изработената от него "Нареда на работниците за освобождението на българския народ" (1871 г.). В уводната и част е формулирана целта на организацията: "С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата свобода, а турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи." За всяко отклонение от тази цел "Наредата" предвиждала смъртно наказание. Останалите и параграфи се отнасят до организационната структура на ВРО, правата и задълженията на революционните дейци и наказанията за извършените от тях провинения.След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното изграждане на ВРО. Основава нови комитети не само в Северна, но и в Южна България, включително и в Македония. Точно когато дейността му достига своя най-голям размах на 22 септември 1872 г. в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, въпреки забраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е организирана от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските власти предприемат масови арести на населението в този край, задържани са и голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски. За да бъде предпазена от пълно унищожение ВРО, БРЦК иска от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отказва, тъй като въпреки постигнатите успехи смята, че подготовката за въстание не е достатъчна.. С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, за да може да прибере и запази архивите на организацията. След това има намерение да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.
В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски. Под ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до съществен резултат.
Левски е осъден на смърт чрез обесване. Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е потвърдена.
Васил Левски се налага като лидер на ВРО, идеолог, организатор и ръководител на българското национално- освободително движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото "който ни освободи, той ще ни зароби". Проповядва идеята за "свята и чиста република", за общество и държава, в която всички "да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония".

1878
В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) щабът на руската армия пристига в Сан Стефано. Главнокомандващият велик княз Николай Николаевич е посрещнат от военния министър Реуф паша. Установена е нова демаркационна линия между руската и турската армия.
На същия ден румънски отряди заемат Видин и Белоградчик, а руски войски влизат в Горна Джумая (Благоевград).

1921
С Указ на цар Борис III е утвърден Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с личен състав. С този закон се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.

1941
В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) от влака за Цариград българското разузнаване отвлича Вадим Гриневич- агент на британските тайни служби в България. След разпит го предава на германците. Едновременно с това в София са арестувани 6 британски агенти, от които 5 са осъдени и екзекутирани на 13 август.

1945
В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) в щаба на Трети украински фронт командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Вл. Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската настъпателна операция. Това е настъпателна операция на Първа българска армия проведена от 29 март до 14 април като част от Виенската операция. Виенската операция е за завършване на разгрома на германската група армии "Юг" и на част от групата армии "Е" в Западна Унгария и за завземане на Виена). Първа българска армия настъпва съвместно с 57-а съветска армия срещу германски, унгарски и хърватоусташки части, с част от силите си осигурява левия фланг на фронта по река Драва. Тежки боеве се водят за укрепената линия "Маргит", за река Мур и канала Принципалис. В Чаковецката отбранителна операция (15 април-6 май) Първа българска армия заема рубежа с. Велики Кот-Ястребци. От 7 май българските и съветските войски подновяват настъплението и до 13 май стигат подножието на Австрийските Алпи.

1949
ВНС приема Закон за вероизповеданията, който дава възможност на държавата да активизира намесата си в работата на църквата. Публикуван е на 1 март същата година.

24 - 26 февруари 1988
В Белград се провежда конференция на външните министри на балканските държави. България и Турция подписват първия от близо четири години протокол за подобряване на двустранните отношения. Предвидени са мерки за активизиране на търговията, за събиране на разделените семейства.

1992
За председател на КНСБ е преизбран проф. Кръстьо Петков.
Кръстьо Петков е роден гр. Димово, Видинска област. Завършва политическа икономия във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (дн. Университет за национално и световно стопанство). Работи в Института по труда, в Профсъюзния институт "Георги Димитров" и в Института по социология към БАН. От 1990 г. Петков преминава на профсъюзна работа - председател е на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), от 1997 г. се включва и в политическия живот на страната - учредител и председател е на Обединения блок на труда.

НА 24 ФЕВРУАРИ В СВЕТА:

1446
Провежда се първата лотария.

1510
Папа Юлиан II отменя наложеното над Венеция отлъчване от църквата.

1821
Единадесет години след започналата през 1810 г. освободителна борба на мексиканския народ срещу испанците. Мексико получава своята независимост.
Освободителната борба срещу испанските колонизатори се води под ръководството на М. Идалго-и-Костиля и Х. М. Морелос-и-Павон. М. Идалго-и-Костиля е един от ръководителите на народното въстание в Мексико през 1810-1811 г. Пленен от испанците и разстрелян. След неговото убийство делото е продължено от Х. М. Морелос-и-Павон. Той ръководи народната революция през 1810-1815 г. Прокламира независимостта на Мексико през 1814 г. Разстрелян от испанците.

1887
Париж и Брюксел стават първите столици, съоръжени с телефонна мрежа.

1946
Хуан Перон е избран за президент на Аржентина. По време на управлението му са направени демократични реформи (облекчение в областта на външната търговия, повишение на заплатите и др.). През 1947 г. създава Перонистката партия, чиято дейност е основана на принципите на хустисиализма (от 1958 г. партията се нарича Хустисиалистка). От 1943 г. до 1945 г. е министър на труда, военен министър и вицепрезидент. Президент е на Аржентина до 1955, като последните шест години е диктатор. През 1955-1973 г. е в емиграция. Съпругата му Исабел Перон (Мария Естела Мартинес) наследява президентския пост, но през 1976 г. е свалена от власт от армията.

1964
Касиус Клей (известен днес като Мохамед Али) за първи път става световен шампион по бокс в тежка категория, побеждавайки Съни Листън. Той е първият боксьор, който печели три пъти световната титла в тежка категория за професионалисти – 1964 г., 1974 г. и 1978 г. През 1967 г. отказва да участва във войната във Виетнам (заради което приема исляма и сменя името си на Мохамед Али), за което е осъден и му е отнета световната титла.

1969
Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия - в Лондон в Кралския Албърт-Хол. Хендрикс е американски рок- и блускитарист и певец. Неговото творчество е повлияно от блускитаристи като М. Уотърс, Би Би Кинг. Започва да концертира под името Джими Джеймз. Свири със Сам Кук, Би Би Кинг, Л. Ричард, Айк и Тина Търнър, У. Пикет, “Айсли Брадърс”, Кинг Къртис. През 1965 г. сформира групата “Джими Джеймз енд Флеймс” и свири в клубовете на “Гринич Вилидж”. В Лондон създава триото “Икспириънс” заедно с Ноел Рединг - китара, и Мич Мичъл - ударни инструменти, с което записва първия си шлагер “Хей, Джо” и най-значимите си албуми. Свири на фестивалите в Монтерей (1967 г.) и Уудсток (1969 г.). След това създава групата “Бенд ъф джипсис”, която съществува само няколко месеца. Умира от свръхдоза наркотик.

1981
Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.

1988
В Немската опера зрители аплодират Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, в резултат на което той излиза на сцената 165 пъти.
Лучано Павароти е италиански певец,тенор. Пее в оперни театри в Италия и в други европейски страни, в САЩ, Австралия и другаде. Дебютира като певец с детски хор, с който печели международна награда . От 1965 г. е солист на "Ла Скала". От 1968 г. редовно участва в спектаклите на Метрополитен опера. Много концертни изяви, изпълнения и записи на класически репертоар и на популярни песни.

1991
Американската армия започва сухопътна операция срещу Ирак.
НА 24 ФЕВРУАРИ СА РОДЕНИ:

1463
Джовани Пико Дела Мирандола - италиански хуманист и философ, противник на астрологията, последовател на Савонарола. Стреми се към примиряване на различни религиозни и философски системи. Автор е на "900 тезиса" (с въведение "Слово за човешкото достойнство").

1500
Карл V - испански крал (1516-1556 г.), император на Свещената Римска империя в периода 1519-1556 г. Представител е на династията Хабсбурги. Стреми се да установи световна християнска монархия. Води войни с Франция и Османската империя. Той сключва Аугсбургския религиозен мир с князете от Свещената Римска империя за прекратяване на религиозните борби. Този мир регламентира правото на князете да определят вероизповеданието на поданиците си (на принципа: чиято е властта, негова е и вярата). Владетелят утвърждава с диктат, а гражданите имат право на избор на религията. С Аугсбургския религиозен мир се слага край на конфликтите между протестанти и католици.
През 1556 г. Карл V разделя своите владения между сина си Филип II и брат си Фердинанд Хабсбургски.

1786
Вилхелм Грим - немски филолог и автор на приказки. Брат на Якоб Грим.
Братя Грим са основатели на германистиката и на проучването на немските народни приказки и предания. Широко известни са със сборника "Приказки за деца". Работят като професори в Гьотингенския университет, но през 1838 г. са уволнени затова, че се отказват да се закълнат на хановерския крал. Професори в Берлинския университет са от 1841 г., освен това са членове на Пруската Академия на науките. Изследват и публикуват много средновековни текстове: "За старонемския майстор Занк" (1811 г.), "Цветарникът на розите" (1836 г.), "Бедният Хайнрих" (1815 г.), "Кума Лиса" (1834 г.), изследването "Германски героични сказания" (1829 г.). Създават т. нар. митологична школа във фолклористиката, като се опират на сравнителните методи (книгата на Я. Г. "Немската митология", 1835 г.). Техни са "Детски и семейни приказки" (т. 1-2, 1812-1814 г.) и "Немски предания" (т. 1-2, 1816-1818 г.), които обогатяват немската и световна литература. Братя Грим настояват за точно записване на текстовете на приказките, като се съхранява своеобразието на народната фантазия и езикът на устното разказване. Митологичната им теория намира много последователи сред учените (А. Кун, В. Шварц, А. Пикте, Ф. И. Буслаев, А. Н. Афанасиев и др.).

1804
Емилий Ленц - руски физик, член на Петербургската академия на науките от 1830 г. Ленц открива правилото за определяне на посоката на индуктиран електрически ток (1833 г. - правило на Ленц) и експериментално доказва закона за топлинното действие на електрическия ток (Джаул-Ленцов закон). Автор е на трудове в областта на електромагнетизма и геофизиката.

1807
Хенри Лонгфелоу – американски писател, поет и преводач. Автор е на стихосбирките - "Гласове в нощта", "Песни за робството", поемата "Песен за Хаяуата" – написани основно върху индиански предания, разкази, публицистика.

1842
Ариго Бойто - италиански поет и композитор, автор на операта “Мефистофел” и либрета на оперите "Отело" и "Фалстаф" от Дж. Верди, както и "Джоконда" от Р. Понкиели.

1864
Александър Радев - политически и държавен деец. Роден е в Битоля. Завършва Юридическия факултет на университета в Атина, Гърция. След завръщането си в България работи в съдебната система в Ловеч, Търново и София. От 1892 г. е адвокат. Избран за председател на адвокатския съвет и на Юридическото дружество. Включва се активно в дейността на македоно-одринското революционно движение, като през 1898–1899 г. е председател на ВМОК. Той е един от лидерите на Прогресивнолибералната партия. Член на Централното бюро на партията в края на 90-те години на ХIХ в. Радев участва в управлението на държавата в началото на ХХ в. – министър на правосъдието (19.02.1901 г.–3.11.1902 г.) и министър на народното просвещение (3.11.1902 г.–5.05.1903 г.).

1870
Теодор Христов Гълъбов - български стенограф. Гълъбов разработва теорията и методиката на българската стенография. Подготвя "Доклад и правилник проект за стенографската служба в Народното събрание до господина Председателя на Народното събрание" през 1918 г.. Председател е на стенографско дружество "Габелсбергер" (1897 г.), на дружество "Бързопис" (1903 г.). В периода 1923-1929 г. едоцент по стенография в Софийския университет. През 1926 г. е назначен за директор на Български стенографски институт и остава на този пост до 1935 г. Гълъбов е редактор и издател на вестник "Бързопис" (1895 г.), на сп. "Бързопис" (1906-1907 г.) и "Стенографско списание" (1924-1926 г.).През 1925 г. като притурка към "Стенографско списание" излиза съставената от Теодор Гълъбов "Кратка стенографска енциклопедия".

1882
Стоян Романски- езиковед-славист, етнограф. Той завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", след което специализира езикознание в Лайпциг. Завръщайки се в България, чете лекции в СУ "Св. Климент Охридски". Професор е по славянско езикознание и етнография от 1915 г., а в периода 1922–1947 г е ръководител на катедрата по българска и славянска етнография и на катедрата по славянско езикознание. Романски е главен уредник на Славянския институт при СУ "Св. Климент Охридски" в периода 1934–1947 г. Той е дългогодишен секретар (1934–1944 г., 1947–1949 г.) и председател (1944–1947 г.) на Историко-филологическия клон на БАН, секретар на Отделението за езикознание, литературознание и етнография на БАН. Романски е създател и пръв ръководител на Службата за български речник при БАН. Основава и ръководи и Института за народонаука при БАН, днес Етнографски институт с музей. Развива многообразна научна и книжовна дейност. Занимава се с проблемите на българската диалектология. Във връзка с етнографските си проучвания изследва прародината и преселванията на славяните, проучва въпроси, свързани с борбите на българския народ под османска власт, и др. Автор е на трудовете: "Славяни на Дунава", "Българите във Влашко и Молдова", "Българите в Добруджа", "Австрийски документи по Нишкото българско въстание от 1841 год.", "Българска въстаническа чета от 1841 г." и др.

1892
Владимир Стойчев - военен, политически и спортен деец, генерал-полковник. Стойчев завършва Терезианската полувоенна академия във Виена, а след това Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Ездач и спортист, той представя страната на олимпиадите в Париж (1924 г.) и Амстердам (1928 г.), както и на други международни конни състезания. В периода 1930–1934 г. е военен аташе във Франция и Англия. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран. През 1944 г. е член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г. е командващ Първа армия. От 1945 г. до 1947 г. Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в ООН. След това е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС и за председател на Българския олимпийски комитет.

1885
Станислав Виткевич – полски писател и драматург, представител на авангардизма.
Първите си произведения Виткевич публикува през 1919 г. Автор е на повече от 30 пиеси, в които действителността е гротескно деформирана. Негови са романите "Сбогуване с есента" (1927 г. ) и "Ненаситност" (1930 г. ). Автор е и на съчинения с философски характер за. Самоубива се при навлизането на хитлеристките войски в Полша.

1896
Генерал-лейтенант Иван Винаров - военен и политически деец. За провеждането на антивоенна дейност на фронта по време на Първата световна война (1914–1918 г.) и за участие във Войнишкото въстание през 1918 г. Винаров е арестуван и изпратен в затвора. През 1922 г. успява да избяга от там и емигрира в СССР. Постъпва в Червената армия, а през 1936 г. завършва Военната академия "М. В. Фрунзе". Взема участие като интербригадист в Испанската гражданска война (1936–1939 г.), а по време на Великата отечествена война на СССР (1941–1945 г.) отбранява подстъпите към Москва. През 1944 г. е спуснат с парашут в Черна гора, след което се присъединява към югославското партизанско движение. Включва се в състава на Първа Софийска народоосвободителна бригада. След 1949 г. последователно е помощник-министър и министър на пътищата и строежите, началник на Главно управление на пътищата при МС. Автор е на книгата "Бойци на тихия фронт. Спомени на разузнавача".

1924
Сидни Поатие - американски актьор и кинорежисьор. Участва във филмите - "На учителя с любов", "Познай кой ще дойде на вечеря" и др. През 2002 г. получава "Оскар" за цялостно творчество.

1932
Мишел Льогран - френски композитор, аранжор, пианист и диригент. Акомпанира на М. Шевалие и записва с М. Дейвис. Пише музика за филмите "Шербургските чадъри", "Лятото на 42-ра" и др. През 1981 г. получва "Оскар" за музика. Много от песните му се превръщат в евъргрийни.

1934
Бетино Кракси - италиански политически деец, първият министър-председател на Италия от социалистическата партия (1983-1987 г.), обвинен впоследствие в корупция. Генерален секретар на Италианската социалистическа партия от 1976 г. Заместник-председател на Социалистическия интернационал от 1977 г.

1955
Ален Прост - френски автопилот, четирикратен шампион във “Формула 1”. Дебютира във Формула 1 през 1980 г. с екипа на "Макларен" и завършва годината 15-ти с 5 точки. През следващата година с екипа на "Рено" печели 3 първи места и с 43 точки е 5-ти в генералното класиране. През 1982 г. след 2 победи и 34 точки е втори в генералното класиране. През 1985 г. той е с екипа на "Макларен Порше" и с 5 победи и 73 точки е световен шампион. Дублира титлата си през следващата година, като печели 4 първи места от състезания във Формула 1 и общо 72 точки. През 1989 г. става за трети път световен шампион с 4 победи и 76 точки. През 1993 г. с екипа на "Уйлямс Рено" печели 7 победи и с 99 точки за четвърти път е световен шампион. В 199 старта за Формула 1, "Професорът", както го наричат има 33 старта от първа позиция (т. н. "полпозишън"), 51 победи, 798,5 точки.

НА 24 ФЕВРУАРИ УМИРАТ:

786
Пипин Къси – крал на франките, наследен от сина си Карл Велики. Пипин Къси е франкски майордом от 741 г. и крал от 751 г, син е на Карл Мартел. Отстранява от власт Хилдерик III - последния крал от Меровингите, и така кралската власт преминава към Каролингите. Воюва успешно с лангобардите през 754-756 г. През 756 г. предоставя земи на папа Стефан II.

1810
Хенри Кавендиш - английски физик и химик, член на Лондонското кралско дружество от 1760 г. През 1753 г. завършва Кеймбриджкия университет. Основните му трудове са по химия на газовете и експериментална физика. Разработва методика за събиране, пречистване и изучаване на газове, с помощта на която получава чист водород и въглероден двуокис (1766 г.) и определя свойствата и относителното им тегло. През 1781 г. установява състава на въздуха .Три години по-късно определя състава на водата, като изгаря водород. С помощта на електрическа искра получава азотни окиси и изследва свойствата им през 1785 г. Повечето негови трудове върху топлината и електричеството са публикувани много години след смъртта му (по електричество – 1879 г., събраните трудове – 1921 г.). Въвежда понятието електрически потенциал, изучава взаимодействието на електрически заряди и изпреварва закона на Ш. Кулон.

1815
Робърт Фултън - американски изобретател. Фултън пръв прилага на практика използването на парата за задвижване на корабите. Построява първия си параход (steam-boat) през 1803 г. и го изпитва във Франция, по р. Лоара. Предлага на Франция и Англия изобретението си, но те отклоняват предложението му. Връща се в родината си, но и американското правителство отказва да се занимае с изобретението му. Построява нов параход (“Клермонт”) и с него започва да пренася по р. Хъдзън пощата между Ню Йорк и Олбани. През 1807 г. американското правителство поръчва пародвигателна фрегата за американското адмиралтейство.

1856
Николай Иванович Лобачевски – руски математик. Професор и ректор на Казанския университет. В труда си "За началата на геометрията" (1832 г.) формулира принципите на нова, "неевклидова" геометрия, различна от традиционната. Идеите му остават непризнати от съвременниците. Независимо от това в Германия излиза на немски език книгата му "Геометрични изследвания" (1840 г.). К. Ф. Гаус стига до началата на неевклидовата геометрия, но не ги разработва и се отказва от публикуването им. По негово предложение Лобачевски е избран за член-кореспондент на Гьотингенското научно дружество. Теоретичните идеи на Лобачевски поставят началото на редица нови геометрии.

1919
Авксентий Велешки - висш духовник, митрополит. Светското име на Авксентий Велешки е Христо Захариев Големинов. Роден е в Самоков и първоначално учи в родния си град, след което продължава образованието си в Рилския манастир при Неофит Рилски. Приема монашество през 1869 г. Като ученик в класното училище в София участва и в местния революционен комитет. Заподозрян от турските власти, е принуден да избяга в Цариград, откъдето се прехвърля в Браила. През 1873 г. се завръща и учи в Пловдив. Две години по–късно постъпва в Киевската духовна семинария и след завършването и е учител в Одринското свещеническо училище. Учителства и в Петропавловската семинария (1884–1900 г.) и в Самоковското богословско училище. От 1901 г. е председател на Българската църковна община в Солун. През април 1903 г. е избран за велешки митрополит. След избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е назначен за битолски (пелагонийски) митрополит. По време на младотурския режим е депутат в отоманския парламент. След Междусъюзническата война през 1913 г. е прогонен и от Битолската епархия. Завръща се в нея след въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.), но след това отново е прогонен и се установява в София, където живее до края на живота си.

1934
Гаврил Занетов - български юрист, историк, публицист, литературен критик, дописен член на БАН (1898-1900 г.). Завършва гимназия в Болград и право в Швейцария. Прокурор и съдия в Сливен, Враца, Варна и др. Член на Апелативния съд в София. Автор на студии върху съдбата на българското население в други страни - "Български колонии в Русия" (1891-1895 г.), "Западните български земи и Сърбия" (1917 г.), "Населението по долината на Велика Морава" (1918 г.), на историко-политически коментари за събития и документи от Балканските войни (1912-1913 г.), на изследването "Българското население в средните векове" (1902 г.). Сътрудничи със статии и рецензии на сп. "Денница", "Български преглед" (1893-1900 г.), "Периодическо списание", вестник "Воля" и др. Един от първите значителни литературни критици след Освобождението. В книгите си "Две статии по нашата литература" (1893 г.) разглежда творчеството на Иван Вазов и му дава оценка с историческа перспектива, поставя важни проблеми на българския периодичен печат. Като критик проявява широка култура и усет за спецификата на изкуството.

1981
Георги Стефанов Наджаков - български физик, обществен и държавен деец. През 1920 г. завършва физика и математика в СУ” Св. Климент Охридски”, а от 1925 г. до 1926 г. специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен и в института "Радиум" в Сорбоната при Мария Склодовска - Кюри. Научна степен доцент получава през 1927 г. През 1932 г. става професор по физика. В периода 1937-1962 г. е ръководител на Катедрата по експериментална физика, от 1939 до 1940 г. е декан на Физико-математическия факултет, а от 1947 до 1951 г. е ректор на Софийски университет. Наджаков е основател и директор на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН за периода 1946– 1971 г. Подпредседател е на БАН от 1947 до 1959 г., председател на Физико-математическото дружество в България. Той е един от основателите и член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, освен това е един от основателите и на Световното движение за защита на мира и член и председател на Световния съвет на мира за периода 1970-1981 г. В областта на физиката открива "фотоелектретното състояние на веществата", като на 22 юни 1937 г. докладва пред Френската Академия на Науките. Откритието за фотоелектричния ефект при диелектрици и полупроводници е известно под името Ефект на Наджаков-Андрейчин. В България е узаконено едва през 1981 г.,като е вписано в Държавен регистър на откритията и изобретенията под ¹ 1. Георги Стефанов Наджаков е автор на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. Носител е на златен медал за мир "Фредерик Жолио-Кюри” през 1967 г.

1993
Боби Мур - английски футболист, централен защитник, капитан на английския национален отбор. Дебютира в Първа английска лига през 1958 г. в “Уест Хям”. С този отбор той изиграва 554 мача, за повече от 20 години. През 1964 г. печели с “Уест Хям” Купата на Англия и е избран за футболист на годината на острова. Една година по-късно неговия отбор печели и Купата на носителите на национални купи след победа на стадион “Уембли” над състава на “Мюнхен 1860” с 2:0. От 1966 г. Мур е капитан на националния отбор на Англия, с който печели шампионската титла след победата на “Уембли” над ФРГ с 4:2. Той е избран за най-добър играч на турнира. Изиграл е 108 срещи в националния отбор, като в 91 от тях е капитан на тима.
http://www.focus-news.net

Сходни връзки
http://www.focus-news.net Още от История

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 24 ФЕВРУАРИ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats