Футболните звезди Георги Аспарухов, Никола Котков, Добромир Жечев поздравява вицешампионите от селата Професор Златарски и Каблешково >>>

На снимката: Сребърните легенди заедно с Жечев /третият от дясно на ляво - прави/, Котков /осми/ и Аспарухов /единадесети/

Към края на 60-те години на ХХ век селата все още съхраняваха достигнатия през последните десетилетия възход. Училищата бяха пълни с ученици, а ЦДГ - с деца. Културно-просветната дейност в читалищата привличаше все повече самодейци и зрители, а футболните игрища и спортните площадки - със спортни изяви. Стопанската дейност непрекъснато увеличаваше икономическите резултати. Самочувствието и оптимизмът на хората в бъдещето се чувстваше навсякъде.

Започналият упадък на село Професор Златарски продължаваше. Затихнаха младежките и спортните прояви, сътресение преживяваше и село Каблешково, поради закриване на ДЗС-то и непрекъснато изселване в Република Турция. Въпреки това, много от функциите на селото се запазиха. Това предизвика необходимостта от обединяване на стопанската и спортната дейност на двете села.

Към дружество "Вихър" в село Каблешково беше изграден юношески отбор на НОУ "Христо Ботев". От с. Професор Златарски честта на футболните традиции защити Иван Марчев /1954-2001 г./. Душата на този отбор бяха учителите - Георги Илиев - треньор, Неждет Ризов - ръководител. В резултат на упорития труд и последователната им дейност, голямата амбиция и желание на спортистите, отборът постигна забележителни резултати. На републиканското първенство за юношите, проведено през 1969 г. в гр. София, отборът се класира на второ място и стана носител на сребърни медали. Да поздравят и уважат успеха на отбора дойдоха големите национални футболисти Георги Аспарухов, Никола Котков, Добромир Жечев и още много футболни деятели. Снимката с отбора увековеча спомена за този футболен успех.

Новината за това голямо събитие дойде като мълния в родните села, в тях настъпи празнично оживление. Старо и младо се поздравяваше за големия успех, главната заслуга, за който се падаше на единадесетте момчета и техните ръководители. Много от момчетата вече са прехвърлили средната възраст и са с побелели коси, на ехото от тяхната футболна слава не заглъхва.

Превратностите, които преживява обществото след 1989 г., доведоха до забрава на този героичен подвиг на отбора и неговите ръководители, и треньори.

Отдавна обезлюдяха футболните игрища и спортните площадки. Няма кой да повдига самочувствието на хората и създава празнична атмосфера в селата. Расте носталгията по близкото минало. При футболните срещи населението от двете села масово се стичаше на футболните игрища и възторжено подкрепяше своите любимци. Но вече от много години баирите в източната част на село Професор Златарски мълчат, а някога разнасяха ехото на веселата детска глъч. Сега е пусто и тъжно.

Живите от тези времена с умиление си спомнят големите селски и футболни празници. Днес животът в двете села навява само тъга и носталгия по миналото.

Признателността ни към славните момчета и техните ръководители ни задължава да възродим техния подвиг за поколенията.

Петър ЖЕКОВ, краевед

Снимки от личния архив на Мартина Иванова

На снимката: Детският състав на "Вихър" - с. Каблешково: прави - Ангел, Енвер, С. Ризов - ръководител, Иван, Нико, Неждет, Илиев - треньор, Али, Енвер М., Йордан; клекнали - Сюлейман, Саид, Йордан, Тодор, Атанас, Нихат, Неджати