Освен това целият персонал работил при него и между другото повечето от тях работили в него около 20 години остават на улицата. Т.е без работа. Единствено остава на работа г-жа Силвия Георгиева, тъй като е материално отговорно лице.

За всички, които незнаят за сагата на студентското общежитие сега ще разкажа накратко за неговата съдба от близкото минало до сега. Като човек, който е работил 8 години в това общежитие и е живял 12 години, все още ме боли за него, макар и в момента да не работя и да не живея в него. В началото на 2002 година в общежитието дойде ревизия. Тя установи, че тогавашния управител е правил злоупотреби със служебното си положение и поради това е направил доста големи борчове към енергоснабдяване. С една дума приходи няма, а разходи много. След направената ревизия се взе решение управителят да бъде понижен от поста управител в администратор.

Тогавашния директор на студентски общежития при МУ - Варна помоли някой от нас да си подаде молбата за управител. Подадох си я аз и още една колежка. Като човек, замествал управителя доста пъти, знаех че ще се справя със задачата на управител. Само че тук надделя пак шуробадженащината. Вместо мен или колежката на поста беше назначена г-жа Силвия Георгиева - напълно външен човек. За сведение на всички тя и доц. Спасова - декан на "Медицински колеж" гр. Добрич са роднини. Още при постъпването си през май 2002 год. г-жа Силвия Георгиева започна да се държи грубо с персонала и живущите студенти, като наложи своя диктатура, целяща да опразни целия блок и изгонването на целия персонал. В резултат на това и отношение от 150 живущи в блока тогава, за три години живущите в блока намаляха на 10 души постоянно живеещи. Тук обаче трябва да се отбележи, че вместо някой да потърси сметка защо е така, дори и след многото жалби срещу нея нищо не се промени. Многократно същата заявяваше,че няма стимул да работи и че дали в блока ще има 10 човека или 100 и е все едно.

В резултат на това Медицински университет гр. Варна реши през месец септември 2004 год. да отдаде общежитието под наем на фирма "Строймаркет". За жалост обаче господин Ивелин Енчев се поведе по акъла на г-жа Силвия Георгиева и нещата не само, че не се подобриха, ами тръгнаха още назад. Вдигнаха се наемите и достигнаха цените с тези на центъра на града.

За тези, които незнаят къде се намира общежитието ще кажа, че то се намира зад Медицинския колеж - до житническата бензиностанция. Възползвайки се от положението си г-жа Силвия Георгиева направи всичко възможно да изгони тези наематели, които и се противопоставяха на простотията - като мен. След нова година в общежитието живееха само няколко човека. През това време то отново е задлъжняло към енергото.

Видял, че се е набутал с него господин Енчев се отказва да го стопанисва въпреки три годишния договор с Медицински университет гр. Варна. Мислейки днес, че Медицински университет гр. Варна ще започне да стопанисва общежитието отново, се обадих на г-н Енчо Петров - "Организатор студентски общежития"при МУ Варна, за да му предложа услугите си, които ще изведът общежитието от кризата в която е. Но уви той ми съобщи, че отново то ще бъде отдадено под наем. Е ако още един го вземе и не успее, то вече ще е напълно потрошено и неизползваемо. В момента половината от него трябва да се ремонтира основно.

Тъй като на мен ми е свидно това общежитие, защото съм прекарал почти половината от живота си в него съм готов да го изведа от кризата, в която е - ако Медицински университет ми гласува доверие. А студенти и мераклии да живеят в него има. За една година то може да стане от губещо в печалившо, но трябва амбиция, желание и малко средства. Ще бъде жалко ако то се затвори и се разграби както новият корпус на "Медицински колеж". ДАНО ГОСПОД ДА МУ Е НА ПОМОЩ!!!! Послепис: Ще се радвам, ако историята бъде публикувана и във вестника.

Ивайло Иванов