СЪБИТИЯТА НА 4 МАРТ - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-23 @ 14:17 EEST

СЪБИТИЯТА НА 4 МАРТ

2005-03-04 @ 09:00 EET

Събитията, станали на 4 март у нас и по света

НА 4 МАРТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

870
Създадена е българската православна църква. На извънредно заседание на Осмия вселенски събор в Цариград, след дадени от специална българска делегация изявления, че когато завладели земята, наречена България, там заварили гръцко, а не латинско духовенство, е решено страната ни да остане под върховенството на Цариградския патриарх. По това време в България действа латинско духовенство, което трябва да напусне страната. Само през първите три десетилетия на тринадесети век Българската църква е в пълна каноническа уния с Рим. Обявяването на Българската църква за автономна архиепископия по решение на Вселенския събор се смята за голям дипломатически успех на първия български християнски владетел Борис I Покръстител.
След стъпването си на престола хан Борис I твърдо решава да покръсти себе си и своя народ. Той сключва съюз с крал Людовик Немски. В договора фигурира точка и за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. Узнавайки за този съюз, Византия остро реагира и обявява война на България (863 г.). Българските войски претърпяват поражение и княз Борис I е заставен да приеме християнството от Цариград. През пролетта на 864 г. българският владетел и неговото семейство са покръстени от специално изпратени емисари на Византия в столицата Плиска. Този акт обаче се натъква на остра съпротива. Против него избухва бунт, който обхваща 10-те комитата в страната. Решен да отстои започнатото дело, княз Борис I наказва със смърт 52 боили и техните семейства. Възползвайки се от противоборството на двата християнски центъра, на свикания в 870 Вселенски църковен събор българският владетел прави още една крачка в утвърждаването на покръстването- Българската православна църква има свой духовен глава в лицето на архиепископ, а по-късно и на патриарх.

1770
Пожар в Пловдив изпепелява над 500 къщи и много обществени сгради.

1842
Руският вицеконсул в Галац предава Георги Раковски на румънските власти. Първият разпит на Г. Раковски е воден лично от влашкия министър на вътрешните работи Михаил Гика. Късно вечерта Раковски е изпратен под конвой към Букурещ. На 3 март 1842 г. Георги Раковски доброволно отива при вицеконсула в Галац- Карнеев, който от своя страна го предава на румънските власти. От 11 февруари до този момент той се укрива в Браила при свои приятели, където подготвя Браилския бунт 1842 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, приближените му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите Раковски се предава и на 14 юли е осъден на смърт. Поради гръцкото си поданство е необходимо да бъде изпратен от Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата, но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия, където престоява година и половина. Поради липсата на средства и невъзможността на замине да учи в Париж, през 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски.

1868
Въпреки протестите на българското население в Пловдив пристига гръцкият духовник Игнатий. Той е назначен от Патриаршията за викарий на митрополит Панарет.
Панарет Пловдивски е назначен за митрополит в Пловдив през 1861 г. Местното българско население обаче отказва да го приеме като гръцки митрополит и през 1868 г. той се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. След което Панарет Пловдивски застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост. През 1872 г. той отново е назначен за митрополит в Пловдив и става член на Временния екзархийски съвет.

1869
В Цариград започва да излиза в. "Право". Седмичникът излиза до 1873 г. Счита се за продължител на вестник "Гайда" (1863-1867 г.), като следва неговата номерация. Издател е Ив. С. Дочков. Редактор- Ив. Найденов. Сътрудници са: М. Д. Балабанов, Д. Енчев, Т. Шишков, С. С. Бобчев, П. В. Оджаков, Н. Михайловски, Н. Павлович, Й. Груев, и др. Вестникът е типичен представител на просветителските издания през Възраждането.

1872
В Букурещ е създадено настоятелство за изграждане паметник на Георги Раковски. Раковски умира от туберкулоза на 9 октомври 1867 г. в Букурещ.

1904
В Лондон Балканският комитет провежда конференция по македонския въпрос и защитава българската кауза с около 500 участници, сред които 40 депутати. Български представители са проф. Иван Георгов и Екатерина Каравелова.
Балканският комитет е неправителствена организация в Англия, основана през 1903 г. по инициатива на братя Ноел и Чарлз Бъкстон. Комитетът цели да подпомага балканската политика на английските управляващи среди. Разгръща активна дейност в навечерието и по време на Балканската война , Междусъюзническата война и Първата световна война. Застъпва се за правата на България след поражението й във войните, но без особени успехи.

1913
В хода на Балканската война, със заповед № 136 по Действащата армия, се уточняват мерките за запазване на реда в новозаетите земи в Македонското губернаторство. Забранява се на войската да изпълнява полицейски функции. В края на 1912 г. по долината на р. Струма действа Седма пехотна Рилска дивизия, която заедно със сръбските войски освобождава Македония и на 27 октомври 1912 г. достига гр. Солун.

1914
Петнайсетото ОНС одобрява всеобща амнистия на новите земи, присъединени към България по време на Балканската война. На 22 октомври 1913 г. е издаден Царският манифест за амнистия и поемане управлението на тези територии.

1941
САЩ блокират българските авоари на сума от 18 500 000 лв.

1942
Арестуван е Никола Вапцаров. На 6-7 юли 1942 г. започва процесът по дело №585/1942 срещу членове и сътрудници на ЦК на БКП , сред които е и поетът. Въпреки усилията, положени от близките на Вапцаров, той е осъден на смърт чрез разстрел на 23 юли 1942 г. На този ден на стрелбището в Школата за запасни офицери са убити Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев
В годините на Втората световна война 1939–1945 г. Вапцаров се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция през ноември 1940 г. Арестуван през май 1941 г. , Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв помощник на Цв. Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП, това е и причината той да бъде арестуван, съден и убит.

1943
Поставено е началото на депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. От 10 март започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. Оцеляват само около 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.
На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Първата партида включва 20 000 души, която в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка.
Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 от “стара България”.
Близо деветте хиляди души от "стара България" са избрани в Пловдив. Междувременно се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Група от 25 депутати от управляващото мнозинство, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, се обявяват срещу случващото се. Съюзът на запасните офицери, Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество "Славия" също се противопоставят. Българската православна църква реагира остро- Пловдивският митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните.
Протестите принуждават цар Борис III да отмени депортацията на евреите от "стара България". Антиеврейското законодателство обаче не е отменено. То е отменено от правителството на Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.
Решението за унищожаване на всички евреи е взето в берлинското предградие Ванзее през 1942 г.

1947
Избран е нов Управителен съвет на БАН с председател акад. Тодор Павлов.
Академик Т. Павлов е философ, естетик, литературен критик, политически и държавен деец. Завършва философия и педагогика в Софийския университет “Св. Климент Охридски". От 1932 до 1936 г. Павлов е професор по диалектически материализъм в Москва. Декан е на Философския факултет на Института по история, философия и литература в Москва. По това време написва труда си "Теория на отражението". Завръща се в България през 1936 г. и се отдава на научна и публицистична дейност. След 9 септември 1944 г. до 1946 г. е включен в Регентството. През 1947–1954 г. и 1962–1971 г. е член на Президиума на Народното събрание. Павлов е дългогодишен председател и почетен председател на БАН. През 1947–1952 г. и 1960–1977 г. е директор на Института по философия при БАН. Павлов основава и става главен редактор на списание "Философска мисъл". Издава книгите "На литературни и философски теми", "Обща теория на изкуството. Основни въпроси на естетиката", "Против объркването на понятията", "Материализмът и другите философски учения", "Информация, отражение, творчество", "Диалектическата материалистическа философия и частните науки" и др. Научното му творчество обхваща различни области: философия, изкуство, естетика, литературна критика и др.

1969
Издадено е постановление на Министерския съвет за организацията на банковата система в България.

1974
Започва шестдневното официално посещение на председателя на Министерския съвет Станко Тодоров в Индия.

1980
Като самостоятелно звено към БАН е създаден Център по кирило- методиевистика. Негов председател е акад. Петър Динеков. Динеков е литературен историк. От 1945 г. е професор по български език и литература, а от 1966 г. е академик. За периода 1962-1964 г. Динеков е заместник-ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Ръководител е на катедрата по българска литература и на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН. Динеков е директор на Института по фолклор към БАН от основаването му. Научните му интереси обхващат цялостното развитие на българската литература и българския фолклор. По-важните му съчинения са : "Българска лирика. Антология" (1940 г.), "Първи възрожденци" (1942 г.), "Българска народна поезия" (1949 г.), "Стара българска литература. Част I и II" (1950 г. и 1953 гл.), "Литературни образи" (1956 г.), "Български фолклор. Том I" (1959 г.), "Възрожденски писатели" (1962 г., 2 издание 1964 г.), "Литературни въпроси" (1963 г.) "Старобългарски страници. Антология" (1966 г.; 1968 г.), "Из историята на българската литература" (1969 г.), "Между свои и чужди" (1969 г.), "Историческа съдба и съвременност" (1972 г.), "В света на Христо Ботев" (1976 г.), "При изворите на българската култура" (1977 г.), "Между фолклора и литературата" (1978 г.), "Похвала на старата българска литература" (1979 г.), "В живота и литературата" (1982 г.), "Литература и култура" (1982 г.), "По следите на българската литература и наука" (1988 г.), "Проблеми на старата българска литература" (1989 г.), "Стойко Стойков" (1993 г.) и др.

3 - 4 март 1981
В Париж се провеждат Дни на България, посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

1981
В Торонто, Канада, е открита изложба "Българска графика".

2001
Във връзка с напрежението на Сръбско-македонската граница президентът Петър Стоянов заявява, че България е готова да изпрати военни сили в помощ на Македония.
Военният министър Бойко Ноев уточнява, че българското правителство би изпратило военни части само в рамките на инициатива на международната общност, ако Съветът за сигурност на ООН вземе такова решение. Ноев заявява, че изказването на П. Стоянов трябва да се тълкува като "морално-политическа подкрепа за нашите македонски приятели".
Правителството излиза с декларация, че България предлага техническа помощ на Македония, ако тя пожелае. Премиерът Иван Костов заминава на двудневно посещение там на 8 март.

2002
СЕМ избира за нов генерален директор на БНТ временно изпълняващия длъжността Кирил Гоцев. Той завършва Техническия университет, специалност "Радио, телевизия и електроника". Работи в БНТ от 1985 г. като анализатор в "Програмна апаратна", анализатор в "Субтитрираща апаратна", видеомонтажист, технолог, заместник-директор на дирекция "Техника". За периода 1993- 1994 г. е директор на дирекция "Техника", през 1994- 1995 г. е изпълнителен директор. От 1995 г. Гоцев е преподавател в Нов български университет. От 1999 г. е директор на изложение "Мултимедийни и тв технологии".

НА 4 МАРТ В СВЕТА ПРЕЗ:

1152
Фридрих I Барбароса е избран за германски крал, а през 1155 г. е провъзгласен за император. Той е от династията на Щауфените. Стреми се да укрепи кралската власт, изисквайки от феодалите да носят имперската военна служба. Опитва се да създаде единен кралски домен в Югозападна Германия. Друга негова цел е да подчини ломбардските градове и да ги обложи с данъци. Провежда 5 военни похода в Италия. При Фридрих I Свещената Римска империя постига най-големия си разцвет, но политиката му на лавиране между съперничещите си феодални групировки води до отслабване на кралската власт. Загива по време на Третия кръстоносен поход. По време на похода влиза в конфликт с византийския император Исак II Ангел, защото преговаря с българските водачи Петър и Асен.

1848
Във Франция по време на Февруарската революция е публикуван декрет за въвеждане на всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години. На 23 април са проведени избори за Учредително събрание, които са спечелени от републиканците. Крал Луи Филип вече се е отрекъл от престола ( 24 февруари) В началото на май 1848 г. Учредителното събрание започва своята сесия. На 15 май в Париж се провежда демонстрация, използвана от някои сили за създаване на настроения срещу работата му. Учредителното събрание успява да овладее положението и да прекрати безредиците. На 4 ноември е приета конституцията на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента. На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт, племенник на Наполеон I .

1854
Англия и Франция обявяват война на Русия в подкрепа на Турция. Англо-френски флот блокира Балтийско море и Севастопол, атакува Петропавловск Камчатски и провежда демонстративни действия в Бяло и Баренцево море. През септември в Крим е стоварена англо-френска експедиционна армия под командването на А.-Ж. Сент Арно и Ф. Дж. Реглан. Тя разбива руските войски на А. С. Меншиков при р. Алма и обсажда Севастопол. Отбрана на Севастопол от руския гарнизон под ръководството на адмирал В. А. Корнилов заставя съюзното командване да се откаже от щурма на крепостта и да премине към продължителна обсада. През 1855 г. военните действия се водят по всички фронтове, но решаващ остава Кримския. Руските войски са принудени да напуснат Севастопол и в края на 1855 г. военните действия са прекратени. Русия е в дипломатическа изолация и е принудена да сключи тежкия за нея Парижки мирен договор от 1856 г.

2001
Напрежението на границата между Македония и Косово ескалира и трима македонски войници са убити в северозападна Македония. На следващия ден правителството в Скопие обявява частична мобилизация на запасняци. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън изпраща за спешни преговори с македонското правителство Даниел Спекар, заместник-генерален секретар на Алианса по политическите въпроси.
НА 4 МАРТ СА РОДЕНИ:

1857
Генерал Алексей Ермолаевич Еверет. През 1876 г. той завършва Александровското военно училище и Николаевската академия на Генералния щаб през 1882 г. Участник е в Руско-турската война (1877 –1878 г.). По време на Руско -японската война (1904–1905 г.) е генерал-квартирмайстор (началник на оперативното управление) в щаба на въоръжените сили в Далечния Изток. За периода 1906-1908 г. Еверет е началник на Главния щаб, след това командва корпус. От 1912 г. до 1914 г. командва войските на Иркутския военен окръг. В Първата световна война участва в Галицийската битка като командващ Четвърта армия. По-късно - от август 1915 г. е командващ Западния фронт. През 1917 г. той е уволнен от запаса.

1875
Граф Михай Кароли – унгарски политик. От 12 януари 1919 г. до 20 март 1919 г. той е министър - председател на Унгарската република. През 1919 г. отстъпва властта на болшевиките под ръководството на Бела Кун. Същата година емигрира. Връща се в Унгария през 1946 г. От 1947 г. до 1949 г. е посланик в Париж.

1881
Тодор Александров- деец на македоно-одринското национално революционно движение. Отначало учи в родния си град- Щип , а след това в българското педагогическо училище в Скопие. През 1903-1904 г. е избран за член на околийското ръководно тяло на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Щип. Три години след това той е издигнат за окръжен войвода на Скопски революционен окръг. В началото на 1911 г. заедно с Хр. Чернопеев и П. Чаулев Т.Александров е избран за член на Централния комитет на ВМОРО. Под негово ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип през ноември 1911 г. и в Кочани през август 1912 г. Атентатите стават един от поводите за избухване на Балканската война 1912-1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. Т. Александров е мобилизиран и служил в щаба на Действащата армия. След края на войната е арестуван като военнопрестъпник, но успява да избяга от затвора. През 1919 г. заедно с генерал Ал. Протогеров и П. Чаулев Т. Александров възобновява вътрешната революционна организация под името Вътрешна македонска революционна организация. Той е открит противник на вътрешната и особено на външната политика на земеделското правителство. По негово указание след държавния преврат на 9 юни 1923 г. ВМРО участва активно в потушаването на Юнското и Септемврийското въстание. Отделни дейци на организацията участват и в убийство на сваления министър-председател Ал. Стамболийски. Намесата на ВМРО в политическия живот на България влияе отрицателно на авторитета й като национално-революционна организация и създава предпоставки за разцеплението й. За да избегне този процес, Т. Александров предприема стъпки за сближение с комунистическите сили в България и на Балканите, в резултат на което е подписан Майския манифест 1924 г. Виждайки отрицателния ефект на тази си стъпка, той, заедно с ген. Ал. Протогеров, излиза с декларация, че се отказва от подписа си под този документ. Въпреки това не успява да спечели доверието на двореца и правителството на професор Ал. Цанков. Убит е при неизяснени обстоятелства край с. Сугарево, Благоевградско.

1947
Ян Гарбарек – норвежки саксофонист. Приносът му в областта на музиката е свързан с утвърждаването на характерен европейски стил в джаза. Влияние върху него оказва Дж. Колтрейн. През 1962 г. Гарбарек води собствен квартет, с който печели състезание за аматьори в секцията за нетрадиционна музика. През 1965 г. на "Molde Jazz Festival" Гарбарек среща Дж. Ръсел, който също има принос за оформяне на неговия стил. Гарбарек свири 4 години в групата на Ръсел. През 1969 г. Ян Гарбарек е поканен от М. Екер за запис в току-що създадената компания "ECM Records", където саксофонистът прави записи. През 70-те год. на ХХ в. свири с Ч. Кърия и Д. Чери. Издава над 30 албума. Сред популярните му творби са: "The Esoteric Circle" (1969 г.); "Afric Pepperbird" (1970 г.); "Witchi-Tai-To" (1973 г.); "Belonging" (1974 г.); "Luminessence" (1974 г.); "Dis" (1976 г.); "Folk Songs" (1979 г.); "Eventyr" (1980 г.); "Wayfarer" (1983 г.); "Song For Everyone" (1985 г.); "All Those Born With Wings" (1986 г.); "Legend Of The Seven Dreams" (1988 г.); "I TookUp The Runes" (1990 г.); "Madar" (1992 г.); "Twelve Moons" (1992 г.); "Ragas And Sagas" (1992 г.); "Officium" (1993 г.); "Visible World" (1995 г.); "Rites" (1999 г.); "Mnemosyne" (1999 г.); "Raum 2 - Selected Recording" (2002 г.).

1961
Теодосий Спасов - български музикант. Съчетава в творчеството си българския фолклор със джазимпровизацията, като по този начин създава собствен музикален стил. Сп.“Нюзуик” го нарежда сред талантливите музиканти от Източна Европа, създал “нов музикален жанр”. Завършва Музикалното училище в Котел и след това Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Теодосий Спасов свири с изявени български джаз музиканти като В. Николов, О. Видев, Й. Ибрахимова, Б. Динев, Петър Петров и квартет “Русе”, “Акустична версия”. След среща с М. Левиев през 1990 г., е поканен да участва в първия си концерт след “голямото завръщане”. Следват участия в различни джазфестивали, множество концерти и записи, където той свири със световни джазмузиканти- А. Мангелсдорф, Т. Гурту, Раби Абу Халил, Глен Велес, Л. Йънг, Диониси Савополус и мн. др. Концертира с “Мистерията на българските гласове”, а през сезона 1998-1999 г. работи с ирландско танцово шоу “River Dance”. В България негови партньори са Хр. Йоцов, Ст. Янкулов и Р. Тосков. Записва с А. Вапиров, С. Щерев, И. Папазов и др. Т. Спасов е автор на музиката към филмите “Граница” и “Гори,гори, огънче”, на обработки на народни песни и пиеси, на композициите “Пясъчното момиче” (сюита), “Манипулация”, “Палеонтологомания” и др. Сред признанията, които получава, са: “Музикант на годината” за 1997 г.; статуетка “Аполон” 2001 г. за дългогодишно ярко присъствие в българския музикален живот и за успеха на световните сцени. Сред неговите произведения са “Дълъг път” (1985 г.), “Пясъчно момиче” (1989 г.), “Гурбет мохабет” (1990 г.; с М. Левиев и квартет “Катуми”); “Уелкя” (1994 г.), “Beyond the Frontiers” (1995 г.), “The Glimpse” (1996 г.; с Тр. Гурту); “А Fairy-Tale” (1997 г.; с А. Вапиров и Ст. Янкулов), “Fairy Tale Trio - Jazz Accross the Border” (1998 г.); “Братимене” (1998 г.; с М. Левиев).

1968
Киркор Киркоров – български боксьор. През 1984 г. той печели златен медал от турнира “Странджата”. През 1986 г. става европейски вицешампион, а през 1992 г. световен шампион.

НА 4 МАРТ УМИРАТ:

1832
Жан Франсоа Шамполион - френски учен, основател на египтологията. Още в детството си Шамполион се интересува от неизвестната древноегипетска писменост. За да я разчете, освен гръцки и латински изучава арабски, сирийски, арамейски и коптски езици. Докладва пред Гренобълската академия за започнатия от него труд “Египет при фараоните” ,отпечатан през 1811 г. Учи в Парижкото училище за живи езици и в Колеж дьо Франс и през 1809 г. се завръща в Гренобъл като професор по история. Но като привърженик на Наполеон е отстранен от университета през 1815 г. След продължителна работа върху триезичния надпис на “Розетския камък” Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична. През 1829-1830 г. той ръководи археологическа експедиция в Египет. В този период събира и копира огромно количество текстове, изображения и паметници, публикувани след смъртта му в изданието “Паметници на Египет и Нубия”. От 1831 г. ръководи катедра по египтология в Колеж дьо Франс. Шамполион съставя първата граматика и речник на египетския език. Той е член на Френската академия от1830 г., почетен член на Петербургската академия на науките от 1827 г. и член на Академията на надписите от1830 г.

1852
Николай Василиевич Гогол - руски писател, поет и драматург. Гогол е основоположник на реалистичното направление в руската литература.
Автор е на: "Тарас Булба", "Мъртви души", комедията "Ревизор", "Бъдни вечер", повестите "Нос", "Шинел", сборник разкази "Вечери в селцето край Диканка", литературно-критически статии и др.

1925
Полковник Рачо Минчев Хаджиев- военен деец. Учи в Априловската гимназия в Габрово, а след Освобождението завършва Елисаветградското военно училище. В Сръбско-българската война 1885 г. Хаджиев е командир на Пета запасна дружина от Четвърти пехотен Плевенски полк, с която действа във Видинския гарнизон. През 1904 г. е командир на Седемнадесети пехотен (Доростолски полк). По време на Балканската война (1912-1913 г.) Хаджиев участва в атаката на Чаталджанската позиция и в овладяването на Одринската крепост.

1930
Васил Маринов Пундев – български публицист, журналист, литературен критик и историк. Роден е на 6 септември 1892 г. в Дупница. Участва в Балканската война (1912 г. –1913 г.) и в Първата световна война (1915 г.- 1918 г.). През 1919 г. завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в Народната библиотека и като учител в Първа софийска мъжка гимназия. След възстановяването на ВМРО през 1919 г.се включва активно в дейността £. Участва в редактирането на вестник "Македония" от 1926 г. до 1930 г. В периода 1929-1930 г. е главен редактор на вестник "Вардар". Сътрудничи и в други литературни вестници и списания: "Слово", "Литературен глас", "Демократически преглед", "Златорог", "Отец Паисий" и др. След разцепването на ВМРО минава в крилото на генерал Ал. Протогеров и активно подкрепя федералистките идеи. Убит е на ул. "Шипка" в София от привърженици на Ив. Михайлов.

1953
Теодор Христов Гълъбов - български стенограф. Разработва теорията и методиката на българската стенография и подготвя "Доклад и правилник проект за стенографската служба в Народното събрание до господина Председателя на Народното събрание" (1918 г.). Председател е на стенографско дружество "Габелсбергер" (1897 г.), на дружество "Бързопис" (1903 г.). А за периода 1923 г. –1929 г. е доцент по стенография в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В периода 1926 г. – 1935 г. Гълъбов е директор на Българския стенографски институт. Редактор и издател на вестник "Бързопис" (1895 г.), списание "Бързопис" (1906 г.-1907 г.) и "Стенографско списание" (1924 г.-1926 г.); като притурка към "Стенографско списание" през 1925 г. излиза съставената от Т. Гълъбов "Кратка стенографска енциклопедия".

1963
Владимир Зографски- е висш духовник, архимандрит. Роден е през 1877 г. в с. Тиховлища, Костурско. В периода 1921 г. – 1924 г. и 1929 г. – 1963 г. е игумен на Зограф. Със своята дейност допринася за опазването на Зографската обител като български манастир на гръцка територия.

1969
Цветана Стоянова Романска - българска фолклористка, етнографка, литературоведка и лексикографка. Родена е в София на 16 декември 1914 г.
Дъщеря е на Стоян Маринов Романски - български славист, създател на съвременната българска лексикография. Академик Цветана Стоянова Романска завършва славянска филология в Софийския университет през 1937 г., специализира в Карловия университет в Прага, където защитава докторска степен през 1939 г. През 1963 г. става професор по славянски фолклор и етнография в СУ. Работи в областта на старата българска литература, славянските литературни връзки, славянска лексика, етнография и български фолклор. Автор е на множество научни студии, изследвания, монографии и речници.

1983
Стефан Илчев – български езиковед. Роден е на 29.09.1898 г. в Ботевград. Завършва славянски филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1925 г. Специализира славистика във Варшава, Краков и Прага в периода 1929 г.- 1930 г. Старши научен сътрудник е в Института за български език от 1954 г.- 1965 г. Научните му интереси са в областта на българската антропонимия и лексика. Автор е на: "Времена и думи. Езикови въпроси" (1942 г.), "Български именник" (1968 г.), "Речник на личните и фамилни имена у българите" (1969 г.). Той е един от съставителите на "Речник на съвременния български книжовен език" (3 т., 1955 г.- 1959 г.), "Български тълковен речник" (1955 г.), "Български етимологичен речник" (1971 г.-1978 г., т. I, II), "Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ-ХХ в." (1974 г.) и др.

1989
Михаил Люцканов – български оперен певец и артист. Люцканов учи в Софийското музикално училище при Иван Вульпе. Основа на концертния му репертоар стават баритоновите арии от оперите "Травиата", "Севилският бръснар", "Бал с маски", "Мазепа", песните на Д. Христов. През 1927 г. заминава за Италия и учи в Рим при Еторе Борукия. През 1927 г. Люцканов става и първият популяризатор на български песни в Италия, където става член на Интернационалния експериментален театър за оперната младеж. През 1929 г. се завръща в България и е приет за артист стажант в Софийската държавна опера. В продължение на 31 сезона, от 1929 до 1961 г., Люцканов участва активно в оперния живот на страната, като изпълнява 61 роли в 1 898 спектакъла предимно в рамките на лиричния баритонов репертоар. Сред тях по-известни са: Онегин ("Е. Онегин"), Жермон ("Травиата"), Валентин ("Фауст"), Роберт ("Йоланта"), Марсел ("Бохеми"). Люцканов играе над 200 пъти ролята на Фигаро. Разделя се със сцената през 1961 г. Той е и талантлив художник фотограф. Публикува книгата "Моят път към оперната сцена" през 1976 г.
http://www.focus-news.net/

Сходни връзки
http://www.focus-news.net/ Още от История

СЪБИТИЯТА НА 4 МАРТ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats