НА 7 МАРТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1858
Георги Раковски се установява в Одеса, където се занимава със събирателска и научна дейност. Събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. Георги Стойков Раковски е идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е в Котел през февруари 1821 г.
Учи в родния си град Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград, където се свързва с дейци на движението за църковна свобода. През 1841г. в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция. Съмишлениците на Раковски са арестувани, докато той успява да се укрие. След като научава за арестите се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли Раковски е осъден на смърт, но тъй като е гръцки поданик, трябвало да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия. Там Раковски престоява година и половина. След като, лишен от средства, разбира, че не може да замине да учи в Париж, се връща в Котел през 1844 г. под името Георги Раковски. През януари 1845 г. той и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са откарани в Цариград, където прекарват 3 г. в затвора. По време на Кримската война 1853 г.-1856 г. Раковски си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач. Намерението му е да предпазва българското население от турските войски и, от друга страна - да изпраща военни сведения на русите. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат. По пътя за Цариград успява да избяга. Организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. Около Преслав узнава за неблагоприятния за русите обрат във войната и за тяхното изтегляне от България. В резултат той разпуска четата и се връща в Котел. Там се укрива 4 месеца и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко. Скоро след това заминава за Нови Сад, където започва да издава в. "Българска дневница". Други негови творби от този период са книгата "Предвестник Горскаго пътника", първия брой на в. "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти. Живее в Галац и Яш, а от 1858 г. се установява в Одеса. През 1860 г. се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи". Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото ще бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море.

7 - 25 март 1904
По нареждане на гръцкото правителство за борба срещу българското националноосвободително движение гръцка чета от 14 офицери, водена от капитаните Ан. Папулас и Ал. Контулис, влиза в Югозападна Македония. Между 18 юли и 3 август същата година кап. П. Мелас провежда разузнавателна мисия. На 28 август четата на П. Мелас влиза отново в Македония, но той е убит от турците на 13 октомври край с. Статища. На 15 септември 1904 г. в Западна Македония е изпратена и чета от шестима военни начело с Е. Каудис.

1906
Обнародван е Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване.

7 - 15 март 1910
С цел подобряване на отношенията с Високата Порта цар Фердинанд I и министър-председателя Александър Малинов са на посещение в Цариград.
Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г.–1908 г.) и цар на България (1908 г.–1918 г.). Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия. На 25 юни 1887 г. 3. ВНС (1886–1887) одобрява Фердинанд I Сакскобургготски за княз на България. Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887 г.–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и обявяването й за царство. В резултат Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война през 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война (1914 г.–1918 г.). Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира на 10 септември 1948 г.

1911
Обнародван е Закон за изменение на конституцията, приет от 14. ОНС. Със измененията се предвижда: създаване на Министерство на търговията, промишлеността и труда, Министерство на земеделието и държавните имоти, Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите, узаконяване на царската титла на българския монарх и други промени.
Изборите за 14. ОНС са проведени на 25 май 1908 г. Спечелени са от управляващата Демократическа партия, на която са предоставени 166 от 203 места. Откриването на 14. ОНС се състои на 15 юни 1908 г. За председател е избран Христо Славейков, който на 15 октомври 1910 г. е заменен от д-р Петър Ораховац.

1913
В хода на Балканската война е взето решение да се атакуват предните позиции в Източния сектор на Одрин, но без да се продължава атаката за овладяване на позицията на фортовия пояс. Един от най-големите военни успехи на балканските съюзнички е овладяването на Одринската крепост на 13 март 1913 г. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладяла крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени били около 80 000 турски войници и 524 оръдия.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1918
Седемнадесетото ОНС със закон продължава мандата си с една година. Изборите за 17. ОНС се провеждат на 23 февруари 1914 г. Спечелени са от управляващата Либерална коалиция, която получава 129 от 245 депутатски места, за БЗНС са отредени 51 места. Останалите места са разпределени, както следва: демократи - 31 (от тях 7 са в новите земи), БРСДП (т. с.) - 11, БРСДП (ш. с.) - 10, народняци - 9, радикалдемократи - 5, прогресивнолиберали - 2.
Откриването на 17. ОНС се състои на 20 март 1914 г. За председател е избран либералът Д. Вачов. Седемнадесетото ОНС е разпуснато с царски указ на 15 април 1919 г.

1947
Възстановени са дипломатическите отношения с Австрия.

6 - 7 март 1968
В София се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Приета е Декларация за заплахата за мира в резултат на разширяването на американската агресия във Виетнам.

1974
Подписана е спогодба за културно сътрудничество с Холандия.

1989
Провежда се Осми (извънреден) конгрес на Съюза на българските журналисти. В доклада си Боян Трайков обръща внимание на "забранените зони", които се заобикалят.

1993
Едвин Сугарев е избран за председател на Националното движение "Екогласност". Едвин Сугарев е български поет, философ, политически деец, дипломат. Роден е в София на 27 декември 1953 г.. Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Научен сътрудник в Института по литература при БАН. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Един от видните дейци на Съюза на демократичните сили (СДС) (от Национално движение "Екогласност"). Депутат в VII Велико и ХХXVI и ХХXVII Народно събрание. Посланик на България в Монголия, а след това и в Индия. На XIII Национална конференция на СДС (март 2002) е избран за заместник-председател на СДС.

2000
По покана на СДС в България пристигат представителите на косовските сърби Момчило Трайкович и свещеник Артемия, които дават данни за разрушените от албанците църкви. Косовските сърби искат българска подкрепа за изграждане на собствени медии и за запазване на границите на Югославия.


НА 7 МАРТ В СВЕТА ПРЕЗ:

161
За император на Рим е избран Марк Аврелий, наричан още императора-философ. При неговото управление Римската империя бележи най-голям възход. Марк Аврелй е роден през 121 г. в семейството на Апиите. Израства двора на император Адриан. Осиновен е от наследника на Адриан – император Антоний Пий. Марк Аврелий воюва с германското племе маркомани; възстановява римския протекторат над Армения; завладява Месопотамия. През 176 г. провъзгласява сина си Комод за съимператор. Автор е на съчинения в 12 тома “Към себе си”. Умира от чума през 180 г.

1657
Френският крал Луи XIV забранява продажбата на алкохол на индианците в Америка.

1876
Американският изобретател Александър Греъм Бел получава патент №174 465 за изобретението си - телефона.

1936
Хитлер нарушава Версайския договор, нахлувайки с войската си в областта Рур. Версайският мирен договор първият от 5-те договора, които слагат край на Първата световна война. Подписан е на 28 юни 1919 г. във Версай между страните от Съглашението и Германия. След него са подписани Сенжерменският (с Австрия), Трианонският (с Унгария), Ньойският (с България) и Севърският (с Турция) договори. Версайският мирен договор отнема от Германия и дава на Франция провинциите Елзас и Лотарингия, на Полша - Познанска област и западната част на Източна Прусия; установява плебисцит за съдбата на древните германски земи - Саарската област, Шлезвиг, Горна Силезия и др. Той отнема от Германия гр. Данциг и Мемел, като ги превръща в свободни пристанища. Германия е разоръжена и заставена да плаща репарации. Версайският мирен договор влиза в сила от 10 януари 1920 г., след като е ратифициран от Германия и от Великобритания, Франция, Италия и Япония. Във Версайския договор се появяват за пръв път и клаузите за учредяването на Обществото на народите.

1960
На погребението на загиналите при взривяването на кораба “Кувър” пътници, Фидел Кастро произнася фразата “Ще победим!” (“Венсеремос!”), превърнала се в лозунг на латиноамериканските революционери.

1965
За първи път в Канада в римските католически църкви са извършени богослужения на английски език.

1966
Френският президент Шарл Де Гол обявява за намерението Франция да напусне НАТО. Шарл Де Гол е президент на Франция от 1959 г. до 1969 г. Роден е на 22 ноември 1890 година в Лил, Франция. В периода 1944 – 1946 г. е генерален
Председател на временното правителство на Франция. От юни до декември 1958 г. е министър – председател. В Първата Световна война е бригаден генерал в битката за Франция през май 1940 г. През юни 1940 г. възглавява комитета "Свободна Франция" в Лондон. През 1943 г. създава в Алфир, Франция комитет за национално освобождение. Поставя основите на Петата република, създава нова конституция; ликвидира алжирската криза. Подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите през 1969 г. Умира 9 ноември 1970 г.

2003
В Австрия е извършена първата хирургическа трансплантация на две ръце.

А 7 МАРТ СА РОДЕНИ:

1850
Роден е Георг Ледебур - германски политик и общественик. Ледебур по професия е адвокат. Той е един от основателите и лидерите на Независимата социалдемократическа партия на Германия (НСДПГ) през 1917 г. През 1918 г. участва в Ноемврийската революция. В началото на 20-те години е противник на обединението на НСДПГ с комунистите. През 30-те години насочва усилията си за обединение на социалдемократи и комунисти в единен фронт против фашизма.

1884
Роден е Лев Василиевич Ошанин - руски учен антрополог, професор и ръководител на катедра по антропология в Ташкентския университет. Основните му изследвания са насочени към антропологичния състав и етногенезиса на народите в Средна Азия. На територията на Средна Азия определя 2 европеидни антропологични типа: задкаспийски и средноазиатски. Предлага и обосновава хипотезата за скитско-сарматския произход на туркмените. Умира на 9 януари 1962 г. в Ташкент.

1893
Роден е Райко Николов Алексиев - български журналист, писател, карикатурист. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Учи живопис в Германия и Италия. Първите му отпечатани карикатури са от 1907 г. Основател на в-к "Щурец" (1932-1944 г.), автор на книги с разкази и фейлетони.

1875
Роден е Морис Равел - френски композитор, представител на импресионизма. Възпитаник е на Парижката консерватория. Автор на опери ("Испански час", 1907 г.; "Детето и чудесата", 1925 г.); на балети ("Аделаида, или Езикът на цветовете", 1911 г.; "Дафнис и Хлоя", 1912 г.; "Моята майка гъсарката", 1908 г. ), на инструментални творби "Алборада" (1905 г.); "Испанска рапсодия" (1907 г.), "Циганка" (1924 г.), "Болеро" (1927 г.) и др.

1908
В Александрия, Египет е родена Ана Маняни - италианска актриса. Учи в школа за декламация в академията “Санта Чечилия”. В киното дебютира през 1933 г. с филма “Сляпата от Соренто”. През 1941 г. изпълнява главна роля във филма на Виторио де Сика -“Ученичката Тереза”. През 1945 се снима в “Рим - открит град” на Роселини. В изпълняваните от Маняни роли се съчетават патетика и комичност, епическа мащабност и индивидуализация на характера. Такива са ролите й във филмите “Любов” (1948 г. ) на Роселини, “Земята трепери” (1948 г. ) на Висконти, “Най-красивата” (1951 г.), “Златната карета” (1953 г.) на Реноар, “Татуираната роза” (1955 г., награден с “Оскар”), “Сестра Летиция” (1957 г.), “Дивият вятър” (1958 г. ), “Ад сред града” (1959 г.). Голям успех постига във филма на Пазолини “Мама Рома” (1962 г.). През 60-те години се снима в Холивуд - “Бегълците” (1960 г.), “Тайната на Санта Виктория” (1968 г.), работи и в телевизията - “Три жени” (1971 г.). За последен път се появява на екран, играейки себе си в “Рим” (1972 г. ) на Ф. Фелини. Умира на 26 септември 1973 г. в Рим.

1943
Роден е Симеон Хаджикосев - български литературовед и критик. През 1965 г. завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1969 г. до 1971 г. работи като редактор в издателство “Народна младеж”. Редактор е още на алманах “Дружба” (1971-1972 г.), вестник “Литературен фронт” (1972 г.), списание “Септември” (1973-1974 г.). От 1974 г. до 1975 г. работи в издателство “Български писател”. В периода 1975 – 1979 г. е директор на Центъра за литературна информация при СБП. Защитава дисертация на тема “Идейно-естетическото развитие в творчеството на Елин Пелин” през 1971 г.. Преподавател е по история на античната и западноевропейската литература във Филологическия факултет на СУ от 1972 г. В продължение на две години (1978-1980 г. ) е лектор по българска литература в Лионския университет. Автор е на критическите творби: “Поезия, проза, критика” (1971 г.), “Проза и време” (1972 г.), “Българският символизъм и европейският модернизъм” (1974г.), “Патриотизъм, партийност, творческо вдъхновение” (1975 г.), “От Данте до Елюар” (1976 г.), “Критически пристрастия” (1977 г.), “През погледа на критика” (1978 г.), “Българския символизъм” (1979 г.), “Молиер” (1979 г.), “Завръщане при детството” (1980 г.), “Критически делници” (1980 г.), “Отблизо и далеч” (1982 г.), “Критически писма” (1984 г.), “Сред незабравими страници” (1985 г.), “Ран Босилек” (1985 г.), “Шекспир. Творчески портрет” (1985 г.), “Вечното в преходността” (1987 г.), “Вълшебният свят на детството” (1989 г.), “Провансалската лирика и средновековна европейска поезия” (1991 г.), “Две пълни шепи с труд. Из законите на конформиста” (1991 г.), “Класическо, т.е. съвременно” (1992 г.), “Сред шедьоврите на западно-европейската литература” (1992 г.) и др.


НА 7 МАРТ УМИРАТ:

322 пр. Хр.
Умира Аристотел – древногръцки мислител, учен и философ, ученик на Платон. Основава т. нар. перипатетическа школа (335 пр. Хр.), учител и възпитател на Александър Македонски. Съчиненията на Аристотел обхващат всички области на тогавашното знание. Той е основоположник на формалната логика, създател на силогистиката. Според Аристотел идеите са вътрешни движещи сили на вещите и са неотделими от тях. Източник на движението и на променливото битие е вечният и неподвижен "ум". Стъпалата на природата са: неорганичният свят, растението, животното, човека. "Умът", разумът отличава човека от животното. Централен принцип на етиката е разумното поведение, умереният живот. Човек е обществено същество. Най-добрите форми на държавата са монархията, аристокрацията, умерената демокрация; най-лошите - тиранията, олигархията. Според Аристотел същността на изкуството е в подражанието, а целта на трагедията - "пречистването" на духа, катарзиса.

1274
Умира Св. Тома Аквински - средновековен философ и теолог; монах доминиканец. В труда си “Summa Theologica” прави интерпретация на учението на Аристотел и на идеите на ранното Християнство. Теологията Тома Аквински определя като строга наука. Формулира доктрината за справедливата цена, допуска оценяването на интереса. Философските му търсения са свързани с намиране на доказателство за битието на Бога. Определя Бога като безусловна безкрайност. Умира на път за Лион, където е свикан Вселенския събор. Канонизиран за светец от Католическата църква през 1323 г.

1903
Умира Тодор Станчев - български драматург. В периода 1863-1970г. учи в класическата гимназия и в духовна семинария в Карловиц, Австрия. Работи като учител в Русе и Никопол, където организира певчески дружества. В Русе издава сп. “Слава” от 1871 г. до 1873 г. След Освобождението развива активна обществена и журналистическа дейност. Избран е за народен представител в Учредителното Народно събрание. В периода 1879-1903 г. издава и редактира в-к “Славянин”. В някои от драматургичните си произведения пресъздава моменти от древната и по - новата българска история. Една от най-сполучливите му комедии е “Анатема”, посветена на черковната борба срещу гръцката патриаршия. Пише статии по педагогически и общообразователни проблеми. ”. Отличава се и като преводач на белетристични и драматични произведения. Занимават го и въпроси, свързани с икономическото и духовното развитие на българския народ. Преди Освобождението подготвя, но не успява да издаде произведенията “Схизма”; “Безумен младоженец, или Сляп да прогледне”, “Селски сбор” “Пропаст”, “Священо землеописание” и “Литургика.

1932
Умира Аристид Бриан - френски политик. За периода 1906 - 1931 г. 25 пъти е избиран за министър на Франция, 11 от които министър-председател. Един от основателите и Генералния секретариат на Френската социалистическа партия (1901 г.). Работи усилено за разпространяването на идеята за мира след Първата световна война. През 1926 г. Получава Нобелова награда за мир.

1932
Умира Петрана Тихова Обретенова - българска революционерка. В освободителната борба се включва като куриерка. Ушива 2 бойни знамена: за Червеноводската чета през 1875 г. След неуспеха на Старозагорското въстание знамето е предадено на Ботевата чета. Второто знаме е ушито за четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода. По време на Руско - турската война (1877-1878 г.) е медицинска сестра в Свищов. След Освобождението работи като учителка и телеграфистка. Завещава къщата си на девическата гимназия в Русе.

1955
Умира Георги Бончев - български геолог. Роден е на 6 август 1866 г. в Жеравна. През 1893 г. завършва с докторат природни науки в Загребския университет. От 1905 г. е професор в Софийския университет, където основава катедрата по минералогия и петрография. Основател и пръв директор е на геологическия институт при БАН. Автор на повече от 140 научни труда и множество монографии, сред които : "Принос към петрографията на Зап. Родопи" (1902 г.), "Принос към петрографията на Сърнена гора" (1903 г.), "Петрографска обиколка в Средна и Сърнена гора" (1907 г.), "Петрографски обиколки в България" (1909 г.), "Петрография" (1928 г.), "Минералите в България" (1923 г.), "Обща минералогия" (1929 г.) и др.

1956
Умира Петко Атанасов - български драматичен артист и режисьор. Роден е на 20 януари 1889 г. в Пловдив. Участва в трупата на Матей Икономов. От 1914 г. е артист в Народния театър в София. Сред популярните му роли са : Бобчински (в "Ревизор"), Луц (в "Стария Хайделберг"), Кулигин (в "Три сестри"), Лоран Кастел (в "Топаз") и др.

1997
Умира Димо Димитров Коларов - български оператор. Роден е на 16 ноември 1924 г. Завършва Академията за изящни изкуства в Прага. Снима телевизионни, игрални и документални филми. Сред тях по-известните са: “Хайдушка клетва” (1958 г.), “На малкия остров” (1958 г.), “Командирът на отряда” (1959 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Слънцето и сянката” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Вълчицата” (1965 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971 г.), “Козият рог” (1972 г.), “Голямата скука” (1973 г.), “Буна” (1975 г.), “Изгори, за да светиш!” (1976 г.), “Капитан Петко войвода” (1981 г.), “Фалшификаторът от Черния кос” (1983 г.).

1999
Умира Стенли Кубрик - американски сценарист, режисьор и продуцент. Роден е на 26 юли 1928 г. в Ню Йорк. Работи като фотожурналист в сп. “Лук”. През периода 1950-1952 г. създава документалните филми - “Денят на боя” и “Летящото падане”. Следват филмите “Страх и желание” (1953 г.),“Целувка на убиец” (1955 г.) и “Убийството” (1956 г.). Световна известност му донася антивоенната сага “Пътеки на славата” (1957 г.). Повечето от филмите му са екранизации на известни литературни произведения. Водеща тема в творбите му е насилието на обществото над отделния индивид. Специфични характеристики за филмите му са черният хумор и зрелищността. От 1962 г. работи във Великобритания, където се снимат неговите филми “Спартак” (1960 г.) и “Лолита” (1962 г.), “Д-р Стрейнджлъв, или Как се научих да не се безпокоя и обикнах атомната бомба” (1963 г.), “Космическа одисея: 2001” (1968 г.), “Механичен портокал” (1971 г.), “Бари Линдън” (1975 г.), “Сияние” (1980 г.), “Металната куртка” (1987 г.), “Al” (1994 г.), “Широко затворени очи” (1999 г.).