Събитията у нас и по света, станали на 9 март

1230 - Българският цар Иван Асен ІІ и неговата армия разбиват епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница (край днешно Хасково).

НА 9 МАРТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1230
Българският цар Иван Асен ІІ и неговата армия разбиват епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница (край днешно Хасково). Подготвяният съюз на българите с Латинската империя застрашава намеренията на Теодор Комнин да завладее Константинопол и да се провъзгласи за император на възкресена Византия. Епирският владетел нарушава мирния договор с България от 1218 г. без повод и нахлува с войските си в нейните предели. Уведомен своевременно цар Иван Асен II (1218-1241 г.) го пресреща недалеч от границите на своята държава. Най-напред той разгромява тежката му конница, а след това и останалата част от войската му, като пленява и деспот Теодор Комнин със семейството му. В резултат на сражението Епирското деспотство престава да съществува, а България получава нови териториални придобивки - Беломорската област на Галиполския полуостров, Македония и Албания, и се превръща в най-силната държава на Балканския полуостров. В завладените крепости са поставени български гарнизони. В градовете част от ромейската администрация запазва позициите си, но са изпратени български чиновници и свещеници. Цар Иван Асен ІІ прекроява картата на Балканите и превръща България в най-мощната военна сила с излаз на три морета - Адриатическо, Бяло и Черно.
За увековечаване на своята победа българският владетел нарежда да се постави мемориален надпис в търновската черква "Св. Четиридесет мъченици”. Надписът е изсечен на каменна колона в църквата и съобщава за победата на цар Иван Асен ІІ в битката при Клокотница. Текстът е най-точният документ за битката и за нейните резултати: “В лето 6738 (1230), индикт 3, аз Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година на царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин та до Драч, гръцка и още арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия Цариград владееха фрънзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар и благодарение на мен прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин.”

1230
По нареждане на цар Иван Асен ІІ се сече първата българска емисия златни монети, върху които са гравирани името и титлата му “Иван Асен цар на българите”.

1230
Станимашкият надпис на цар Иван Асен ІІ съобщава, че по нареждане на владетеля е изградена крепостта при Станимака (Асеновград) и в нея е изпратен български гарнизон начело с Алекси Севаст.

1230
Цар Иван Асен ІІ издава Ватопедската грамота, с която подарява на манастира “Св. Богородица Ватопедска” в Атон селото Семалто в Серска област. Според нормите на епохата той предоставя селото със земята и жителите му. Това означава, че манастирът ще получава и всичките му приходи. Този документ съдържа богата информация за данъчната система, административния апарат и статута на зависимите селяни във Второто българско царство. Грамотата няма дата, но съвременните специалисти определят нейното издаване непосредствено след битката при Клокотница, когато Серската област вече е във владенията на българския цар. Дарението е мотивирано както от личната му дълбока религиозност, така и от политиката му на привличане на духовните среди и главно на Атонското манастирско братство, което има огромен авторитет в православния свят. Съвременните историци твърдят, че след битката при Клокотница цар Иван Асен ІІ посещава Света гора и виждат във Ватопедската грамота едно от доказателствата за това царско посещение.

1854
Създадената в Букурещ Епитропия се преобразува в 7-членен комитет под името "Средоточно попечителство". Попечителството е официално признато от правителството на Русия като българска емигрантска политическа организация. Представители са заможните слоеве на българската емиграция. Целта на "Средоточно попечителство" е да възглави освободителното движение на българския народ, както и дейността на българската емиграция в условията на започналата Кримска война 1853 - 1856 г. В действителност обаче дейността му се ограничава до набирането на български доброволци в помощ на руската армия. След като е признат официално от руското правителство, комитетът създава свои поделения в редица други градове - Браила, Галац, Плоещ и др. След преустановяване на войната дейността му почти замира. През 1862 г. "Средоточно попечителство" се преустройва в благотворително дружество- “Добродетелна дружина”.

1869
Иван Касабов публикува на страниците на в. "Народност" програмната статия на Любен Каравелов "Мои братя".
Любен Стойчев Каравелов е български възрожденски писател, журналист, деец на революционното-освободително движение. Първоначално учи в родния си град в килийно, а след това и във взаимно училище при Хр. Пулеков, от 1846 г. учи при Н. Геров. През 1850 г. продължава образованието си в Пловдив, където постъпва в гръцко, а от 1852 г. - в българско училище. При пътуванията си из страната записва фолклорни творби, които стават основа за бъдещите му фолклорни и етнографски изследвания. През 1859 г. е слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва попада в обкръжението на К. Миладинов, Н. Бончев, Р. Жинзифов, В. Попович и др..С тях Каравелов полага основите на българската дружина “Братски труд” и на нейния печатен орган - сп. “Братски труд” (1860 г.). Възприема идеите на руските революционни демократи. Като кореспондент на в-к “Голос”, “Москва” и др. заминава за Белград през 1867 г. Година по - късно се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), а след убийството на сръбския княз М. Обренович е затворен заедно с Вл. Йованович, който е редактор на в-к “Застава”. Каравелов описва тези събития в мемоарите “Из мъртвия дом”. От 1869 г. живее в Букурещ. Там издава в-к “Свобода”. На 29 април 1872 г. в квартирата му е открито учредителното събрание на БРЦК, на което е избран за председател. До 1874 г. негов помощник в издаването на в-к “Независимост” е Хр. Ботев. В края на 1874 г. се оттегля от революционната работа, а от началото на 1875 г. започва да издава сп. “Знание”. По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) пренася печатницата си в Търново, където продължава да издава сп. “Знание”. През октомври 1878 г. се премества в Русе, където умира. Като енциклопедист има заслуги в областта на фолклористиката, просветното дело, лексикографията, нумизматиката, историята, етнографията, естествознанието, българската, сръбска и руска реалистична литература. Негови съчинения са “Памятники народнаго бûта болгар” (1861 г.), “Крива ли е съдбата?” (1869 г.), “Хаджи Ничо” (1870 г.), “Българи от старо време” (1872 г.), “Разкази из българският живот” (1878 г.) и др.

1872
Във Видин пристигат трима представители на екзархийската комисия по избора на духовен водач на българската църква, които връчват на Антим протокол за избирането му за екзарх.
Антим I е първият български екзарх. През 1861 г. той е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточва в Мала Азия. Освободен е през 1878 г. и отново заема екзархийския си пост, след което се включва в политическото изграждане на българската държава. Антим I е избран за председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание (1879 г.) в Търново.

1888
Спрян е от печат в. "Деветий август", издание на българските емигранти след държавния преврат на 9 август 1886 г. Вестникът излиза веднъж седмично в Браила от 29 януари 1887 г. Притежател и редактор е Г. Д. Великов.

1909
Приет е Закон за референдум по общинските въпроси по швейцарски образец.

1916
В Бургас избухва един от първите Женски бунтове. Причината е, че общината не изплаща помощите на бедните войнишки семейства. На следващата година се провеждат демонстрации и в Дупница. Най-масови и многобройни са бунтовете през 1918 г. През май, когато правителството намалява хлебните дажби, те обхващат всички краища на страната. На протест се вдигат хиляди жени от Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, София, Пазарджик, Пловдив, Плевен, Видин, Ловеч и десетки др. градове и села. Бунтовете избухват стихийно, като в някои градове продължават по 2–3 дни. На редица места по време на вълненията се разграбват складовете с реквизираните храни, мазетата и скривалищата на спекулантите. Правителството се справя с Женските бунтове с помощта на войскови части. Много от участничките и инициаторките са арестувани.
В демонстрациите и бунтовете вземат участие преди всичко майки, съпруги и деца на фронтоваци. Те са резултат от дълбоката политическа и икономическа криза в страната след Първата световна война. Най-масови са бунтовете в селата, защото те са засегнати по-тежко от реквизициите на селскостопанските храни и от мобилизацията на хора и работен добитък. По време на демонстрациите се издигат искания за спиране на войната, прекратяване на реквизициите, против глада и високите цени на стоките. На редица места жените манифестират с червени знамена и черни забрадки. Към техните протести се присъединяват възрастни мъже и войниците в отпуск.

1919
Дейци от Западна Македония и предимно от Серския революционен окръг издават "Апел към македонското население и към македонската емиграция в България" за автономия и Балканска федерация. Учредено е “Временно представителство на бившата ВМОРО”, начело с Гьорче Петров. Други членове са Димо Хаджидимов, Тодор Спасов (Серски), Михаил Герджиков, Петър Ацев и Петър Христов. От 19 април те издават "Бюлетин".
Постепенно дейността на “Временно представителство на бившата ВМОРО” замира.

1925
Успоредно с Върховната сметна палата са учредени 8 нови окръжни сметни палати.
Върховната сметна палата е контролно учреждение на бюджета по всички отрасли на управлението. Създадена е с указ № 147 от 17 декември 1880 г. Задачата й е да проверява ежегодно приходните и разходните сметки на държавата, свързани с гласувания от Народното събрание бюджет. Контролира държавните сметки на всички централни, местни и самоуправляващи се учреждения, като следи дали не превишават разходите по предварително определените им бюджети.
Палатата се състои от председател, шестима съветници, шестима първокласни, шестима второкласни и шестима третокласни докладчици, секретар, подсекретар и друг технически персонал. Председателя и съветниците се назначават с указ по доклад на председателя на МС и се уволняват след изказано недоверие към тях от правителството или от Народното събрание. През 1917 г. броят на съветниците е увеличен на седем души.
При констатирани нередности от страна на съответните централни и местни учреждения Върховната сметна палата може да предава на съд провинилите се ръководни лица. Споровете между палатата и различните учреждения се уреждат от МС.
Палатата просъществува от 1880 г. до 1948 г. През 90-те години на ХХ в. отново е възобновена.

1926
На извънреден конгрес на БРСДП делегати протестират против изключването на Асен Цанков и Димо Казасов и, водени от група от 10 депутати социалисти, поставят началото на Социалистическа федерация.

1933
По обвинение в палеж на Райхстага заедно с Бл. Попов и В. Танев в Берлин е арестуван и подведен под съдебна отговорност Георги Димитров. По време на процеса в Лайпциг (1933 -1934 г. ) той отхвърля отправеното му обвинение и поради липса на доказателства получава оправдателна присъда. След отказа на българското правителство да го приеме в страната, Димитров заминава за СССР, където получава и съветско поданство.
Отново е привлечен в апарата на Коминтерна. На VII конгрес на световната комунистическа организация е избран за генерален секретар и я възглавява до разтурянето й през 1943 г.
След Лайпцигския процес застава начело и на ръководството на БКП (т.с.) и води борба против лявото сектантство.

1941
Българо-гръцката и българо-сръбската граница е покрита от 680-хилядна немска армия, влязла от Румъния в България. Армията навлиза на българска територия по силата на протокола за присъединяване на страната ни към Тристранния пакт. Договорът е подписан от Богдан Филов на 1 март в двореца Белведере във Виена.

1943
Започва депортиране на българските евреите от провинцията. На 10 март започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.
На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV ОНС гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт на 1 март 1941 г., тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи.
На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от лумпенизирани елементи – членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др.
От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци като Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др.
При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Б. Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като "компромисен вариант" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 д. евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Д. Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др.

9 - 12 март 1945
Проведен е първият конгрес на комитетите на ОФ. На него са взети решения за: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. Конгресът преминава в спокойна атмосфера и решенията му за бъдеща съвместна работа получават одобрението на останалите партийни лидери, но скоро различията в политическата им линия излизат наяве.
Отечественият фронт е образуван през 1942 г. На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция "Христо Ботев" е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и др. държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др.
Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат.
Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната.
До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни отечественофронтовски комитети. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", Политическия кръг "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото отечественофронтовско правителство, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев.
На Втория си конгрес през февруари 1948 г. ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел.

1982
Провежда се първото заседание на Инициативния комитет на Международната фондация "Людмила Живкова".

1985
В 21:31 ч бомба, поставена от турски терористи, избухва във вагона за майки с деца на влак 326. Влакът се движи по линията Бургас-София, а инцидентът става в района на гара Буново. Загиват 7 души, сред тях две деца на 12 и 13 години, 9 са тежко ранени.

1989
Състои се конгрес на Съюза на българските писатели, под председателството на Любомир Левчев. На конгреса много писатели се изказват критично към властта.
Съюзът на българските писатели е творческа организация на поети, белетристи, драматурзи, литературни историци и критици. Основан е през 1913 г., предшестван от събор на българските журналисти и писатели проведен през 1894 г. по повод на 50-годишнината от първото българско списание "Любословие" и от Дружеството на българските публицисти (създадено през 1902 г.). Първи председатели на СБП са И. Андрейчин, К. Христов, Б. Ангелов, Елин Пелин, М. Арнаудов и др. От 1962 г. организацията членува в Международния съвет на детската книга , от 1969 г. в Международната асоциация на литературните критици . През 1947 г. е основано издателство на Съюза на българските писатели - "Български писател". Издания на организацията - списанията "Пламък", "Летописи", "Съвременник", "Картинна галерия", "Славейче".

1993
Премиерът Любен Беров е на посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел.
Любен Беров е икономист и държавен деец. Роден е в София. Завършва икономика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което постъпва на работа във Висшия икономически институт в София. От 1971 г. Любен Беров е професор, от 1976 г. е доктор на икономическите науки . Професор е в Института по балканистика и хоноруван професор в Икономическия институт в София от 1985 г. От 1990 г. до 1992 г. е съветник на президента на Република България по икономическите въпроси, след което две години заема поста председател на Министерски съвет . Автор е на повече от 200 труда - монографии, студии и статии по икономическа история на България и Балканите.

2001
Завършва посещението на премиерът Иван Костов в Македония. Ден по -рано е ратифицирано военнотехническо споразумение между България и Македония, по силата на което страната ни изпраща безвъзмездно боеприпаси, инженерно имущество и запасни инструменти и принадлежности на Македония. Документът е подписан и ратифициран за по-малко от 24 часа, което е прецедент за българските институции. Той веднага е одобрен от МС и подписан от заместник-министъра на отбраната Мустафа Кичуков и от македонския посланик у нас Любиша Георгиевски.

2002
Завършва двудневната Тринадесета национална конференция на СДС. За председател е избрана Надежда Михайлова. Новият лидер получава подкрепата на 2374 делегата от общо 3571 гласували. 1365 делегата подкрепят кандидатурата на дотогавашния председател Екатерина Михайлова.
За Главен секретар на СДС, по предложение на Надежда Михайлова, е избран Иван Г. Иванов. Бившият министър-председател Иван Костов нарушава мълчанието си и защитава своите позициите.
Конференцията приема нов устав.

НА 9 МАРТ В СВЕТА ПРЕЗ:

1074
Папа Григорий VII отлъчва от църквата всички женени свещеници.

1497
Николай Коперник извършва първите астрономически наблюдения.
Николай Коперник е полски астроном, създател на хелиоцентризма. От 1491 г. той учи астрономия в Краковския университет, продължава обучението си в Болоня, Италия. Работи като преподавател по математика в Рим. Коперник следва медицина в Падуа, завръща се в родината си и постъпва в монашески орден. Същевременно продължава със заниманията си по астрономия. Своята астрономическа система създава още през 1512 г., но едва през 1543 г. (на 70-годишна възраст) успява да публикува съчиненията си “За въртенето на небесните сфери” (“De revolutionibus orbium coelestium libri VI”), от което успява да види само един екземпляр в предсмъртния си час. Съчинението е забранено от Католическата църква от 1616 г. до 1828 г. Извършвайки преврат в естествознанието, Коперник се отказва от приетото в течение на векове схващане за Земята като център на Вселената. Обяснява видимите движения на небесните тела - около оста си и около Слънцето, в това число и на Земята.


1831
В Алжир е сформиран Френският Чуждестранен легион. През юли 1830 г. френските войски завземат град Алжир, а през 1857 г. страната е напълно покорена от Франция. През 1954 г. Бен Бела основава Фронта за национално освобождение, който през 1958 г. се обявява за временно правителство на Алжирката република. През 1959 г. ген. Дьо Гол обявява правото на Алжир за самоопределение. Две години по- късно, на 25 септември 1962 г. е обявена Алжирската демократична и народна република с министър –председател А. Бен Бела.

1842
В Милано е създадена операта на Джузепе Верди “Набуко”.
Верди е италиански оперен композитор. Музикалните му способности са открити, когато е на 7 години. Подпомогнат от Баредзи Верди прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня - композитор и диригент в Миланския оперен театър "Ла Скала". На 24 години пише първата си опера "Оберто граф Бонифачо" (1839 г.) и неуспешната опера "Мнимият Станислав" или "Крал за един ден". Следват: "Навуходоносор" (1842 г.) и 12 нови опери, между които "Ломбардци" (1843 г.), "Ернани" (1844 г.), "Двамата Фоскари" (1844 г.), "Жана д’Арк" (1845 г.), "Алзира" (1845 г.), "Атила" (1846 г.), "Макбет" (1847 г.), "Разбойници" (1847 г.), "Корсарят" (1848 г.), "Аролдо" (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите "Риголето", "Трубадур", "Травиата", "Симоне Боканегра", "Сицилианска вечерня", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите "Аида", "Отело" и "Фалстаф" - връх в реалистичното оперно изкуство.

1902
Създаден е футболният клуб “Реал” (Мадрид). Неговият екип се състои от бели фланелки и бели гащета. Стадионът на “Реал” е “Сантяго Бернабеу” с 87 000 места. Отборът е шампион на Испания 28 пъти, 15 пъти е носител на Купата на Краля, 5 пъти - на Суперкупата на Испания, 9 пъти - на КЕШ, 2 пъти - на Купата на УЕФА, 1 път - на Суперкупата на Европа и 3 пъти - на Междуконтиненталната купа.

1953
По време на погребението на Й. В. Сталин в Москва в резултат на инцидент загиват стотици хора.
Сталин Сталин получава апоплектичен удар на 1 март 1953 г. и умира на 5 март 1953 г. в Москва

1959
В Ню Йорк на панаир на играчки е показана куклата Барби.

1964
От фабриките на “Форд” излиза първият автомобил модел “Мустанг”.

1967
Светлана Алилуева – дъщеря на Сталин, иска политическо убежище и емигрира в САЩ.

1977
В САЩ и Канада е забранено използването на захарин в хранителните и медикаментозните продукти.

1985
За омилостивяване на богинята Мата индусът Дж. Чандър поставя рекорд, като преодолява пълзешком 1400 километра за 15 месеца.

1985
Филмът “Отнесени от вихъра” излиза на пазара и на видеокасета.

1990
В Берлин започват преговорите за обединението на Германия. До този момент , след разгрома през 1949 г., съществуват 2 германски държави: ФРГ на територията на американската, английската и френската окупационни зони и ГДР на територията на съветската окупационна зона. Западен Берлин е със статут на самостоятелен град. На 3 октомври 1990 г. по волята на немския народ и със съгласието на страните победителки във войната е провъзгласено обединението на Германия.

НА 9 МАРТ СА РОДЕНИ:

1749
Роден е Маркиз дьо Мирабо (Оноре Габриел Рикети) - френски аристократ. Той е един от организаторите и ръководителите на Великата френска революция. Избягва зад граница (1776 г.) с жената на маркиз Дьо Моне, за което е осъден задочно на смърт “за оскърбяване на личността”, но по-късно е амнистиран. Публикува много памфлети и други произведения срещу деспотизма и монархията. Завръща се в Париж през 1785 г. и е изпратен със секретна дипломатическа задача в Прусия. Избран е в Генералните щати като представител на “третото” съсловие от Марсилия и Екс. Благодарение на ораторските си способности става един от лидерите на Парламента. Речите му, изобличаващи абсолютисткия режим, получават голям обществен резонанс. Политическият идеал на Мирабо е парламентарната монархия. По време на революцията заема консервативни позиции и става лидер на едрата буржоазия. Обявява се против крайния и безогледен радикализъм на якобинците. След 1790 г. е в тайна връзка с кралския двор. След внезапната му смърт е погребан като национален герой. След свалянето на монархията на 10 август 1792 г. са открити документи, потвърждаващи неговата измяна. Останките му са изнесени от Пантеона, където е погребан, и са пренесени в гробището за престъпници в предградието Сен Марсо.

1753
Роден е Жан Батист Клебер - френски генерал. Служи в австрийската армия като войник и сержант. През 1789 г. той постъпва във Френската национална гвардия, отличава се при отбраната на Майнц и е произведен в бригаден генерал. Клебер е един от ръководителите на потушаването на метежа във Вандея (1793 г.). По време на Египетската експедиция (1798-1801 г. ) е командир на дивизия, а след заминаването на Наполеон I става командващ на всички френски войски в Египет. Клебер разгромява турската армия при Хелиопол (1800 г.) и я изгонва от Египет. Убит е от турски националист.

1818
Роден е Никола Бацаров- български възрожденец, учител, борец за църковна независимост, журналист и обществен деец. Завършва училището в Куручешме (Цариград) и продължава заниманията си при Неофит Рилски. Учителства в Мачин (Северна Добруджа), Русе и Шумен и др. Сътрудничи на Г. С. Раковски и на радикалната "партия" при решаването на църковния въпрос. След Освобождението е кмет на Нови Пазар и мирови съдия. Бацаров е автор на мемоарите "Животоописанието ми", издадени едва през 1986 г., които представляват ценен извор за българското национално Възраждане.

1870
Роден е генерал-майор Христо Чаръкчиев. Той е началник на Тиловото управление на съединените армии през 1918 г. Завършва Военното училище в София, след което топографска школа и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Като офицер служи в пехотата, командир е на 37-ми пехотен Пирински полк и началник-щаб на шеста пехотна Бдинска дивизия. През Балканската войни (1912-1913 г.) е началник щаб на десета пехотна дивизия, с която участва в сраженията в Люлебургас и Чаталджа. По време на Първата световна война командва 2-а бригада от 2-а пехотна Тракийска дивизия, след което е началник-щаб на Трета армия.

1926
Роден е Иван Иванов - български поет. През 1951 г. той завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Печата за пръв път през 1946 г. Работи в Радио София, главен редактор е на "Родни простори" (литературно приложение на в-к "Септемврийче"). Участва в Сценарната комисия при Българската кинематография. Редактира списанията "Пламъче" и "Славейче". От 1968 г. е главен редактор на изданието "Български писател" Иванов е автор на "Знаме с петолъчка" (1949 г.), "Трамвай" (1950 г.), "Рамо до рамо" (1953 г.), "Крила и корени" (1964 г.), "Тракийски могили" (1968 г.), "Озарение" (1970 г.) и др.

1929
Роден е Стоян Костов Бакърджиев - български преводач. Превежда лирика и драма от руски, украински, полски, румънски, грузински, немски, френски и испански език.

1934
Роден е Юрий Гагарин - руски космонавт. Той е първият човек, полетял в Космоса с кораба “Восток-1”. Гагарин участва в обучението и тренировката на екипажи от космонавти. Загива по време на изпитателен полет на нов самолет.

1943
Роден е Енчо Пенев Мутафов - български литературен и художествен критик, теоретик на литературата.През 1968 г. той завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор във вестник “Литературен фронт”, референт е в СБП, литературен специалист в Агенцията за защита на авторското право, редактор в списание “Обзор”. В периода 1992- 1993 г. е главен редактор на вестник “Демокрация”.
През 1976 г. Мутафов защитава кандидатска дисертация на тема “Време и художествено единство”. През 1987-1988 г. преподава историческа поетика на българската литература във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”, а от 1989 г. - теория на литературата в Благоевградския университет. Печата за първи път през 1966 г. в сп. “Пламък”.
Изследователските му интереси са насочени главно към литературния процес след 1944 г. Пише рецензии, статии и портрети по въпроси на българското словесно и изобразително изкуство и върху теорията на художествения превод, статии за политическите промени на испански, френски и немски език. Автор е на: “Време и художествено единство” (1978 г.), “Подвижният човек. Съвременната българска проза - духовно завещание и настояще” (1978 г.), “Съпоставки в изкуството” (1980 г.), “Промяна в сетивата” (1983 г.), “Йордан Радичков. Литературнокритически очерк” (1986 г., в съавторство с Д. Стайков), “Художници. Очерци” (1988 г.), “Цвете върху иконостаса. Втори буквар за изкуство и история” (1990 г.), “Милост за нас. Статии върху културата” (1991 г.), “Когато се разпадаха основите. Политическа публицистика” (1992 г.), “Пиянството на половин народ” (1993 г.), “Светът, който обитаваме” (1994 г.), “Двуизмерният човек. Бунтът в европейската култура” (1995 г.), “Захари Стоянов и българската култура” (2001 г.).

НА 9 МАРТ УМИРАТ:

1661
Умира Джулио (Жюл) Мазарини- френски държавник, син на сицилиански аристократ. От 1630 г. той е на дипломатическа служба при римския папа. По време на сключването на мира в Кераско (1631 г.) като папски нунций в Париж (1634-1636 г. ) Мазарини привлича вниманието на кардинал Ришельо с изключителните си дипломатически способности и става негово доверено лице. По настояване на Луи ХIII е издигнат в сан кардинал през 1641 г. След смъртта на краля на 14 май 1643 г., регентката Ана Австрийска назначава Мазарини за първи министър. Той продължава политиката на укрепване на френския абсолютизъм. Завършва 30-годишната война с Вестфалския мир 1648 г. Потушава Фрондата, заради което е обявен от парижкия парламент за враг и е принуден (1651 и 1652 г.) да напусне Франция. Отново се завръща през 1653 г.. Мазарини организира Рейнската лига. По времето на управлението му Франция налага своята хегемония на Европа.

1883
Умира Арнълд Тойнби - английски икономист. Завършва Оксфордския университет, където е преподавател по политическа икономия и история на икономиката от 1878 г. Основният му труд - “Промишленият преврат в Англия през 18-ото столетие” (1884 г.), е посветен на процеса на капиталистическата индустриализация. Тойнби е един от защитниците на идеята за държавното вмешателство в отношенията между труда и капитала, на гарантирано социално законодателство, както и приемането на “примирителни процедури” за предотвратяване на класовите конфликти в предприятията.

1923
Умира Йохан Дитрих ван дер Ваалс- холандски физик. Професор е в Амстердамския университет за периода 1877-1907 г. Ваалс извежда уравнение за непрекъснатостта на газообразното и течното състояние на веществото, носещо неговото име. Има съществен принос в термодинамичната теория на капилярните явления. Носител е на Нобелова награда за физика през 1910г.

1960
Умира Ценко Цветанов (Ц. Ц. Тодоров) - български писател и библиограф. През 1929 г. той завършва педагогика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. След това работи като учител в с. Орешец и с. Върбовец, Видинско (1922-1926 г.), в София (1929-1939 г.). Директор е на Държавният библиотекарски институт (1953-1960 г.).
Цветанов е член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на детския периодичен печат с приказки, разкази, стихове и научнопопулярни четива. Участва в редактирането на списание “Училищен преглед”, редактор е на “Български книгопис”. Разработва редица проблеми в областта на библиотекознанието и библиографията. Пише стихове, разкази, сценки, басни, приказки.
Автор е на: “Жертва” (1923 г.), “Поеми, песни, легенди” (1926 г.), “Детски библиотеки. Устройство, методи и значение” (1929 г.), “Чудните прозорци. Детето и книгата” (1932 г.), “Най-силното” (1960 г.), “Атанас Узунов. Заместникът на Левски. Животопис” (1938 г.), “Истински предател” (1939 г.), “Детска душа” (1940 г.), “Свобода или смърт. От хайдутите до Шипка” (1940 г.), “Към незнайни страни в Острова на свободата” (1945 г.), “Единни правила за описание на печатните произведения в масовите библиотеки” (в съавторство с Д. Ганчева и Л. Албанска, 1951 г.), “Таблица на десетичната класификация за масови библиотеки” (1951), “Българската книга след Девети септември. Статистически анализ” (1952 г.), “Българска библиография. Исторически преглед и днешното състояние” (1957 г.), “Материали по история на българската библиография до Освобождението” (1955 г.), “Общо библиотекознание” (1956 г.) и др.

1976
Умира Боян Иванов Дановски- български писател, режисьор, театровед и преводач. Дановски следва инженерство и музика в Милано. Сближава се с Г. Милев и литературния кръг около списание "Везни", в което печата произведенията си и преводи от италиански език. След спирането на "Везни" Дановски сътрудничи на сп. "Хиперион". От 1928 г. той се посвещава на режисьорска и театрална дейност. Специализира в Германия и през 1932 г. създава работническия театър "Народна сцена". След закриването на театъра през 1933 г. основава театрална студия, работеща по метода на К. С. Станиславски. След 9 септември 1944 г. Дановски е главен режисьор на Радиотеатъра, на Народната опера и Народния театър "Ив. Вазов". От 1957 г. до 1965 г. той е директор и режисьор на Сатиричния театър. От 1951 г. е професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (днешен НАТФИЗ). Режисьор е на филма "Точка първа" (1956 г.).
http://www.focus-news.net/