НА 10 МАРТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1842
Георги Раковски е разпитан от специална следствена комисия в Букурещ.
На 6 февруари 1842 г. руският вицеконсул в Галац Карнеев запознава руския генерален консул в Букурещ (Я. Дашков) с тайните намерения на българите в Браила да предизвикат въстание на юг от р. Дунав. На 10 февруари 1842 г. полицията в Браила узнава, че в дома на Георги Раковски има значително количество оръжие и прави опит да го арестува. Избухва престрелка, след която намиращите се при Георги Раковски заговорници се опитват да избягат. Властите успяват да арестуват 15 души. Георги Раковски се укрива при свои приятели в Браила. На 3 март той отива доброволно при руския вицеконсул в Галац Карнеев. На следващия ден руският вицеконсул го предава на румънските власти. Първият разпит на Г. Раковски е воден лично от влашкия министър на вътрешните работи Михаил Гика. Късно вечерта Раковски е изпратен под конвой към Букурещ. На 12 юни 1842 г. Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт. На следващия ден поради това, че има гръцко гражданство подава молба до гръцкото генерално консулство в Букурещ да бъде предаден на Гърция. Поради гръцкото си поданство е необходимо да бъде изпратен в Атина, където да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия, където той престоява година и половина. Поради липсата на средства и невъзможността на замине да учи в Париж, през 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски.

1897
Приет е първият Правилник за учебниците на Министерството на народното просвещение.

1906
Вестник "Мир" разкрива корупция при доставката на патрони за българската армия от страна на Рачо Петров и ген. Михаил Савов. Главен редактор на вестника е Михаил Маджаров . Той разплита аферата "Шарл- Жан", като изобличава министър-председателя генерал Рачо Петров ("Шарл"), министъра на войната генерал Михаил Савов ("Жан") и други високопоставени личности. Злоупотребите свързани с военните доставки са за милиони. Управляващите дават под съд за клевета вестник "Мир". Няколко месеца по-късно, през ноември, правителството пада от власт.

1906
Екзарх Йосиф I изпраща Такрир ( обръщение) до Портата за възстановяване на Светия синод и на Екзархийския смесен съвет.
Екзарх Йосиф I завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов екзарх Йосиф I успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912-1913 г. екзарх Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

1908
Обнародван е нов Закон за насърчение на местната индустрия, който максимално разширява кръга на покровителстваните от държавата частни предприятия и отпусканите за тях облекчения.

1913
Главното командване издава директива № 21, с която на Втора армия се заповядва да атакува Одринската крепост. На 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия си щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. В ръцете на балканските съюзнички падат и крепостите Янина и Шкодра.
При това положение османското правителство е принудено да поиска примирие. Преговорите започват в Лондон и приключват на 17 май 1913 г. с подписването на мирен договор. С този акт е сложен официално край на войната. Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линия Мидия - Енос и Егейските острови.

1924
ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков във връзка с арестите на около 500 дейци на Илинденската организация и на македонските братства. Решението за арестите е взето от правителството на 3 март.
Година по- рано, на 7 май 1923 г. МВР издава специална наредба за разпускане на всички легални македонски организации. Спрени са печатните издания и са арестувани повече от 100 души. Два дни по-късно е свалено правителството на Ал.Стамболийски. ВМРО не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни, но отделни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски.
Организацията подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г., но поради запазване на Нишката спогодба със Сърбохърватско-Словенското кралство и подписването на нови споразумения, отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Това от своя стана води до арестите на много македонски дейци .
През април 1924 г. във Виена ЦК на ВМРО се среща със съветски представители. Коминтернът поставя неприемливи условия за сътрудничество. В отсъствието на Т. Александров, обаче се стига до подписване на Майския манифест на 6 май 1924 г. Независимо че след публикуването на манифеста Т. Александров и ген. Ал. Протогеров дават опровержение от името на ВМРО, но Организацията губи доверието на българското правителство.

1943
Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.
На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV ОНС гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт на 1 март 1941 г., тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи.
На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от лумпенизирани елементи - членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др.
От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци като Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква - митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации - Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др.
При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Б. Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като "компромисен вариант" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 д. евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти - Д. Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др.

10 - 16 март 1947
С постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г. се провежда парична реформа (обмяна) в НР България.

1960
България и Франция подписват спогодба за стокообмен.

10 - 13 март 1962
В София се провежда втората среща на комитетите за балканско разбирателство и сътрудничество.

1970
Гърция и България подписват дългосрочна търговска спогодба и спогодба за плащания за петгодишен период.

1989
Провежда се Четвърти конгрес на Съюза на преводачите в България. Председателят Леда Милева обосновава необходимостта от промени - за самостоятелност, гласност и повишаване статуса на преводачите. В изказванията се критикуват ограниченията в осъществяването на международните творчески връзки.
Съюзът е създаден на 5 юни 1974 г. в София. Участва в Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”. Членува в Интернационалната федерация на преводачите (ФИТ) под егидата на ЮНЕСКО.


НА 10 МАРТ В СВЕТА ПРЕЗ:

1861
В САЩ влизат в употреба първите банкноти.

1876
В Бостън физикът Александър Бел провежда първия телефонен разговор.

1910
В Китай е забранено робството.

1927
В Германия официално е отменена забраната за публични изяви на Хитлер. След Първата световна войната той влиза в Националсоциалистическата партия. Активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партията начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на 5 години затвор. В затвора започва да пише книгата “Моята борба” (“Mein Kampf”), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение.

1945
Американските военни бомбардират Токио.

1960
Индианците в Канада получават избирателни права.

1969
Джеймс Рей, убиецът на Мартин Лутър Кинг, е осъден на 99 години затвор. Кинг е борец за граждански права в Америка. Учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. След конкурс той е назначен за пастор в голямата църква “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те год. През 1964 г. е носител на Нобелова награда за мир. Застрелян е по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис. През 1974 г. , по време на църковна служба, до гроба му е убита и майка му - Олбърта Кинг. Посмъртно Кинг е награден с “Медала на свободата” през 1977 г.

http://www.focus-news.net