СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 11 МАРТ - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-24 @ 11:14 EEST

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 11 МАРТ

2005-03-11 @ 09:31 EET

Събитията, станали на 11 март у нас и по света

НА 11 МАРТ В БЪЛГАРИЯ:

1835
Завършен е строежът на часовниковата кула в Габрово. Кулата е висока 28 метра. Нейният часовников механизъм е ръчно изработен от местния майстор – Иван Сахатчията, а камбаната на кулата е произведена във Виена.

1870
Великият везир Али паша връчва на членовете на смесената българо-гръцка комисия султански ферман за учредяване на Българската екзархия, просъществувала до 1953 г. До освобождението на България 1878 г., съгласно чл.10 на фермана, в Екзархията се включени всички области, в които християнското население е пожелало да премине в нейната духовна власт. Така Османската империя официално признава пред света българската нация и определя нейните етнически граници. Българската нация е международноправно призната. Това дава възможност тя да се консолидира етнически, духовно, културно-исторически, териториално, а до известна степен - и политически. Екзархията обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две: Неврокопска и Старозагорска (90-те г. на XIX в.). Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия от своя страна се обявява против образуването на Българската Екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична. До освобождението на България 1878 г. Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.
След Освобождението Българската Екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор 1878 г. остават отново в пределите на Османската империя. Наред с грижите за поддържане на българските черкви тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се и на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. До избухването на Балканската война 1912-1913 г. влиянието на Българската Екзархия в Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управлявали от български владици, а останалите - от екзархийски наместници. След разгрома на България в Междусъюзническата война 1913 г. екзарх Йосиф I мести седалището си в София. След смъртта му през 1915 г. в продължение на три десетилетия тя е управлявана от Светия синод, начело на който стоял наместник-председател. През 1945 г. за нов екзарх е избран софийският митрополит Стефан I. Свиканият през 1953 г. църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия.

1896
Академическият съвет на Висшето училище в София възлага на комисия окончателното изработване на “подробния правилник” към Закона за уредбата на Висшето училище.Комисията е съставена от по трима души от всеки факултет. В завършената си форма правилникът доразвива основните положения на закона. Уточнява се неясно прокараната по-рано автономия на университета, ценза. Обръща се внимание на положението и достойнството на професорите, в духа на по-голяма строгост при подбора и на независимост при решенията на факултетите. Академическият персонал се предлага за назначение от факултетните съвети в Академическия съвет, който съобразно качествата на лицето го приема веднага в едно от установените звания. Званията се определят по-точно в своето степенуване: редът на званията доцент, извънреден професор и редовен професор представя три степени на преподавателската служба при Висшето училище.

1912
Българското правителство, начело с Иван Ев. Гешов, взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия. Година по-рано правителството взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина. На 16 октомври 1912 г. е изпълнена първата бойна задача със самолет. Този ден се смята за рождена дата на военната авиация на страната ни.

1913
Втора Българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии, започва щурм за овладяване на "непревземаемата" Одринска крепост. Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканката война (1912-1013 г.). Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

1913
По време на одринския щурм, на Първа шопска дивизия е заповядано да предприеме демонстративна атака при Чаталджа. Българската дивизия разкъсва предната турска позиция, нахлува в гр. Чаталджа и го превзема.

1922
Полицията разпръсва студентската демонстрация пред Народния театър, а Академическият съвет преустановява учебните занятия. Това става след като в началото на февруари просветният министър Стоян Омарчевски нарежда на ректора на Университета да уволни 8 частни доценти. Преподавателите са членове на ръководствата на опозиционни партии.Академическият съвет отказва и прави изложение до Народното събрание за погазване на университетската автономия. На 8 март студентите подкрепят преподавателите си с петиция до парламента.Обществеността подкрепя Университета и създава Граждански комитет, включващ 21 дружества и организации. Просветното министерство спира заплатите на стачкуващите преподаватели, но те са поети от обществен фонд начело с проф. Тодор Кулев. Кабинетът изпраща министър Омарчевски с мисия в Бразилия, а заместникът му Коста Томов на 17 август отстъпва пред ректора проф. Любомир Милетич и изпълнява всички искания, с което се слага край на университетската криза.

1960
Публикуван е Закон за митниците.

11 - 12 март 1963
Провежда се пленум на ЦК на БКП, който слага началото на нова линия по македонския въпрос. За първи път Тодор Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че "никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава" не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония в рамките на създадената през август 1944 г. НР Македония постепенно се формира македонско национално съзнание. Живков твърди, че "отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект", но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие. Живков начертава и бъдещата политика: "Ние следва да признаем публично..., когато се договорим с тях, не сега, обективното съществуване на Македонската народна република... Не можем обаче да се примирим това национално съзнание да се формира, да се изгражда на противобългарска основа". За Пиринския край Живков е също категоричен, че населението там е част от българската нация и през 1946 г. партията е извършила насилие върху неговата воля, но сега трябва да се противопоставя категорично на опитите то да бъде третирано като македонско.

1981
В Баку, СССР се провежда заседание на СИВ за координиране на държавните планове за 1981-1985 г. На заседанието участва и делегация от България.

1982
Между България и Турция е подписана програма за научно и културно сътрудничество за периода 1982-1983 г.

НА 11 МАРТ В СВЕТА:

1669
Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени.
Етна е активен вулкан в североизточната част на остров Сицилия. Височината му е 3323 м, т.е. той е най-високият в Европа. Изграден е от базалти. По склоновете има над 200 кратера и лавови потоци. Първото исторически известно изригване на вулкана е през 475 г. пр. Хр. Последните изригвания са през декември 1991 г., април 1992 г., юли 2001 г. и октомври 2002 г. Днес Етна е обект на международен туризъм.

1702
Излиза първият брой на английския “Дейли кърънт” - първият ежедневен вестник в света.

1867
Състои се премиерата на операта “Дон Карлос” от Джузепе Верди.
Верди е италиански оперен композитор. Той е композитор и диригент в Миланския оперен театър "Ла Скала". На 24 години пише първата си опера "Оберто граф Бонифачо" (1839 г.) и неуспешната опера "Мнимият Станислав" или "Крал за един ден". Следват: "Навуходоносор" (1842 г.) и 12 нови опери, между които "Ломбардци" (1843 г.), "Ернани" (1844 г.), "Двамата Фоскари" (1844 г.), "Жана д’Арк" (1845 г.), "Алзира" (1845 г.), "Атила" (1846 г.), "Макбет" (1847 г.), "Разбойници" (1847 г.), "Корсарят" (1848 г.), "Аролдо" (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите "Риголето", "Трубадур", "Травиата", "Симоне Боканегра", "Сицилианска вечерня", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите "Аида", "Отело" и "Фалстаф" - връх в реалистичното оперно изкуство.

1905
В Париж официално е открито метрото.

1921
Съпругата на британския крал Джордж V Мария става първата жена, получила почетна докторска степен от Оксфордския университет.
Университетът е един от най-старите в Европа. Основан е през втората половина на ХII в. Той не е държавен институт- състои се от 20 частни колежа, всеки един от които има своя дисциплина. Колежите имат общи събрания- конгрегации и конвокации. Тяхната съвкупност образува университета, който издава дипломи със степени: бакалавър, магистър и доктор. Притежава много библиотеки, между които прочутата Бодлеанска библиотека, 2 обсерватории, ботаническа градина, музеи, печатници и др.

1941
Американският президент Рузвелт подписва закон за военна помощ на страните съюзнички от антихитлеристката коалиция.

1946
Арестуван е бившият комендант на нацисткия концлагер Освиенцим Рудолф Хес. Хес става член на Националсоциалистическата партия през 1920 г. От 1925 г. той е личен секретар на А. Хитлер, а от април 1933 г. става негов заместник в Националсоциалистическата партия. Хес е един от организаторите на терора срещу антифашистките сили и на подготовката на Германия за Втората световна война (1939-1945 г.). През 1941 г. той отива в Шотландия и прави опити за преговори с британското правителство. На Нюрнбергския процес е осъден на доживотен затвор, като нацистки военен престъпник. Самоубива се.

1970
Пабло Пикасо подарява 800 свои творби на музея в Барселона.
Пикасо е испански художник и скулптор. От 1904 г. живее в Париж. През 1907 г. той полага основите на кубизма ("Госпожиците от Авиньон"), а към 1910 г. си служи с деформации в творби, близки до сюрреализма. От 1940 г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки "Гълъбът на мира", 1947 г.). Работи графики, скулптури, керамика. Пише стихове.

1985
Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС. Той е член на КПСС от 1952 г. През 1946-1950 г. работи като механизатор в МТС в родния си край. Завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет (1955 г.) и Ставрополския селскостопански институт (1967 г.). От април 1970 г. той е първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Член е на ЦК на КПСС от 1971 г., на Политбюро на ЦК на КПСС - от 1980 г. От 1978 г. до 1985 г. е секретар, а от 1985 г. до 1991 г. генерален-секретар на ЦК на КПСС. Горбачов е последният президент на СССР, 1990-1991 г. Той провежда политика на гласност и преустройство в СССР и на сигурност в международните отношения. С подписването на договора за създаване на Общността на независимите държави СССР престава да съществува. Бившият президент слиза доброволно от политическата сцена след потушаването на комунистическия "пуч" в СССР през лятото на 1991 г.
Горбачов основава и ръководи фондация "Горбачов". Целта на фондацията е изследване и развитие на демократичните процеси. Получава Нобелова награда за мир през 1990 г.
Той е "Доктор хонорис кауза" на над 100 университета в света, от 2002 г. и на Софийския университет “Св. Климент Охридски”

2002
Японските учени откриват в Антарктида метеорит от Марс.

НА 11 МАРТ СА РОДЕНИ:

1544
Торкуато Тасо - италиански поет. Представител на късния Ренесанс. През 1565 г. той завършва Болонския университет. От 1572 г. е придворен поет на ферарския херцог Алфонс II д’Есте. Под влияние на Контрареформацията се отказва от своя философски скептицизъм и изпада в болезнена религиозност. По заповед на херцога известно време (1579-1586 г.) Тасо е затворен в психиатрична болница. В последните години от живота си скита из градовете на Италия. В творчеството му стилът на Възраждането се съчетава със стиловете класицизъм и барок. Негови произведения са: “Риналдо”, “Маслинената гора”, “Сътвореният свят” , “Диалози” (написани в лудницата), “Писма”. Известен е най-вече с пасторалната драма “Аминта” и с романтичната си епопея “Освободеният Йерусалим”.

1739
Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) - деец на Българското Възраждане, книжовник, учител и църковен деец. Софроний Врачански е роден в Котел в семейството на търговец. Учи в котленското килийно училище. През 1762 г. става свещеник, а после учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност - преписва и подвързва книги. Софроний е преследван и от турци, и от български свещеници. През 1765 г. той преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски. В средата на 70-те г. Софроний отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици той лежи в затвора. Около 1794 г. се замонашва и става епископ във Враца, тогава приема името Софроний. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник" и с това слага началото на новобългарската печатна книга. През Руско-турската война (1806-1812 г.) той установява връзка с командването на руските войски. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на Софроний Врачански се формира през 1810 г. боен отряд, наречен "Болгарское земское войско", който участва във войната и се отличава особено при щурма на Силистра. След приключване на войната Софроний се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала възраст се оттегля в неизвестен румънски манастир в околностите на Букурещ. Последните вести за него са от 1813 г. Предполага се, че това е и годината на неговата смърт.
Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Живота си описва в "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана през 1805 г. в Букурещ). Житието днес се намира в Санкт Петербург). За първи път то е отпечатано във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).

1872
Генерал-майор Стефан Попов. През 1892 г. той завършва Военното училище в София, след което постъпва с Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Попов служи в пехотата, след това е старши адютант в Пета пехотна дивизия. С нея участва в Балканската война (1912-1913 г.). През Първата световна война е началник-щаб на Трета армия (1916-1918 г.), която воюва срещу Румъния. Впоследствие е началник-щаб на Първа армия (август-септември 1918 г.). Уволнява се от армията през 1919 г. като помощник-началник щаб на войската.

1876
Академик Грогорий Илински - руски филолог, славист. Научните му интереси са насочени към етимологията на славянските езици. Издава редица писмени паметници на старобългарската писменост, сред които "Грамоти на българските царе" (1911 г.), "Слепченският апостол от XII в." (1911 г.) и "Праславянска граматика" (1916 г.).

1931
Кейт Рупърт Мърдок – австралийски медиен магнат. Той приема американско гражданство през 1985 г. Създава световна комуникационна система, включваща мощни акционерни дружества в Австралия, 3 от най-големите английски вестници и някои известни седмичници в САЩ. В България собсвеност на Мърдок е Би Ти Ви.

1952
Дъглас Адамс - английски белетрист. Автор на романите - "Дългият, мрачен следобеден чай на душата", "Ресторантът на края на Вселената", "Пътеводител на галактическия стопаджия".

НА 11 МАРТ УМИРАТ:

1883
Княз Александър Михайлович Горчаков- руски държавник и дипломат. Той започва дипломатическата си служба през 1817 г. Съпровожда министъра на външните работи К. В. Неселроде на конгресите на Свещения съюз. Княз Горчаков заема различни дипломатически постове в Лондон, Рим, Берлин, Виена. Ръководи 26 години външната политика на Руската империя. Разгромът на Франция от Прусия във войната (1870-1871 г.) му позволява да обяви отказването на Русия от Парижкия договор, ограничаващ руския суверенитет в Черно море. Той успява да осигури дипломатическата подготовка на бъдещата война между Русия и Турция. След успешния за Русия Санстефански мирен договор Горчаков не успява да неутрализира докрай протестите на Австро-Унгария и Великобритания. Той представлява Русия на Берлинския конгрес (1878 г.). На конгреса Русия успява да защити интересите си и да прокара докрай политиката си за сметка на България и българите, останали в Османската империя.

1911
Драган Цанков – обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днешна БАН). Роден е в Свищов. Учи в Одеската семинария и в Киевската гимназия, след което посещава лекции в университета във Виена. Цанков постъпва на работа като учител в Цариград. Там се включва в дейността на ръководеното от Г. С. Раковски Тайно общество. В Русе, където учителствува става инициатор за създаването на читалище "Зора". През 1864–1866 г. е директор на Вилаетската печатница в Русе, а след това последователно става управител на турското корабоплаване по р. Дунав, зам.-управител на Нишкия санджак и на Видинския санджак. След разгрома на Априлското въстание през 1876 г. Цанков, заедно с М. Балабанов, обикаля европейските държави, за да ги запознае с жестокостите, извършени от турските власти. След Освобождението е вицегубернатор на Търново. Той е народен представител в Учредителното събрание през 1879 г. Там се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата- като министър-председател (24.март- 28 октомври 1880 г.). За периода 28 ноември- 17 декмеври 1880 г. е министър на вътрешните работи в правителството на П. Каравелов. По време на режима на пълномощията през 1881–1883 г. Цанков се обявява за възстановяване на конституцията. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Цанков създава и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг Цанков е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Като русофил Драган Цанков се обявява срещу външната политика на Регентството и правителството на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там ръководи дейността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 г. Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII ОНС (1902–1903 г.). Редактира вестниците "България", "Източно време" и "Независимост". Публикува "Кратка българска история".

1923
Генерал-майор Христо Цонев Луков. През 1880 г. той завършва Военното училище в София. На 2 май 1902 г. е произведен в звание полковник. Луков продължава службата си в Интендантското ведомство. По време на Балканската война е етапен комендант в с. Стралджа. По време на Междусъюзническата война той командва новосформираната Тринайсета пехотна дивизия и в състава на Трета армия воюва със сърбите. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на етапно и транспортно отделение в Главното тилово управление (1917 г.). След войната излиза в запаса (1920 г.), но е зачислен в опълчението.

1924
Иван Евстратиев Гешов - политически и държавен деец, банкер, икономист и публицист. Роден е в Пловдив. Завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г. изпраща редица дописки до английския в. "Таймс", с които информира за жестокостите на турските власти. Затова е задържан от местните власти и е осъден на смърт. Спасен е благодарение на енергичното застъпничество на английския и американския консул в Пловдив. След Освобождението Гешов взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от лидерите на Народната (съединистка) партия неколкократно е депутат в Областното събрание. През 1879–1880 г. е и негов пръв председател. От януари 1882 г. до ноември 1883 г. той е директор (министър) на финансите. През декември 1883 г. Гешов се прехвърля в Княжеството, където е назначен за директор на Българската народна банка. От 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите. През 1892 г. той председателства първия земеделско-промишлен събор. Съборът е свикан в Пловдив след закриване на организираното в същия град Първо българско земеделческо и промишлено изложение. От 19 май 1894 г. до 26 август 1897 г. той отново е министър на финансите. От 19 май до 17 септември 1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г. е управляващ Министерството на търговията и земеделието. След смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Гешов е издигнат за шеф на Народната партия. Този пост заема до сливането й с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия. За периода 16 март 1911 г.–1 юни 1913 г. е министър-председател и министър на външните работи, като от 1 до 14 януари 1912 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Председател е на ХV ОНС. От 1898 г. до 1924 г. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – Българска академия на науките), а от 1899 г. до 1924 г. е председател и на Българския Червен кръст. Той е автор на мемоарни съчинения: "Балкански съюз. Спомени и документи" (1915 г.) и "Спомени из години на борби и победи" (1916 г.) . Негови книги са и драмата Ивайло", (1888 г.), "Думи и дела" (1889 г.), "Ситни дребни" (1904 г.), "Престъпно безумие" (1915 г.), "Спомени" (1916 г.) и др.

1955
Александър Флеминг- английски микробиолог. Той е член на Лондонското Кралско дружество (1943 г.) и на Парижката АН (1946 г.). Флеминг работи в Лондонския бактериологичен институт (1908-1914 г., 1918-1948 г., 1946-1954 г.) За периода 1948-1955 г. е професор по бактериология в Лондонския университет, а през 1951-1954 г. е ректор на Единбургския университет. Флеминг е първи председател на Дружеството по обща микробиология. Пише научни трудове по имунология, обща бактериология, химиотерапия, антисептици, антибиотични вещества. Той открива антибиотичните вещества лизоцин (1922 г.) и пеницилин (1929 г.). През 1945 г., съвместно с Х. Флори и Е. Чейн, получава Нобелова награда за медицина и физиология.

1957
Адмирал Ричард Бърд - американски полярен изследовател, летец. Той пръв прелита над Северния и Южния полюс. Ръководи 4 антарктични експедиции в Антарктида. По време на първата експедиция (1928-190 г.), с помощта на съвременни средства, успява да достигне във вътрешността на Антарктида. По време на втората експедиция (1933-1935 г.) извършва изследвания над ледника "Рос". По време на Третата експедиция (1939-1941 г.) Бърд изследва отделни части на Антарктида. Четвъртата експедиция (1946-1947 г.), организирана от американското морско военно министерство, извършва аерофотоснимки на Западна Антарктида и вътрешните й райони. Бърд открива и изследва много неизвестни географски обекти в Антарктида. Той създава изследователски бази. Същевременно провежда географски, геоложки, метеорологични, сеизмични и други изследвания в Антарктида. http://www.focus-news.net

Сходни връзки
http://www.focus-news.net Още от История

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 11 МАРТ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats