Дворецът в Балчик – ябълката на раздора

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-18 @ 12:56 EEST

Дворецът в Балчик – ябълката на раздора

2005-03-14 @ 16:48 EET

Дворецът в Балчик е единственото подобно място в света, където мирно съжителстват свещените сгради на мюсюлманството и християнството. Заслуга за това има румънската кралица, която изповядвала екзотичната бахайска религия.

През 1924 г. Южна Добруджа все още се намирала под румънско владение. По това време 47-годишната Мария решила да изгради своя лятна резиденция на морския бряг край белокаменен Балчик. Градежите продължили цели 11 години, но през 1937 г. дворецът "Тихото гнездо" вече се издигал на брега. Круни, Дионисопол, Карвуна... Това са имена на красивата област около днешния Балчик, пленила и румънската кралица Мария, когато Южна Добруджа е част от Румъния в началото на миналия век. А най-красивото кралицата превръща в своя резиденция "Тихо гнездо". Днес Архитектурно-парковият комплекс "Дворецът" – Балчик, и охранителните му зони имат изготвен Подробен устройствен план, приет от Националния експертен съвет на МРРБ. Заради предвиденото в охранителната зона и в най-северозападната част на територията строителство на културен център с хотелска част върху площ от 140 дка извън пределите на националния паметник на културата, бе създаден обществен комитет за спасението на Ботаническата градина. Той ще се бори за опазването на ботаническото богатство и строителството на територията на парка. Подробен устройствен план в обхвата на груповия паметник на културата - Архитектурно-парковия комплекс "Двореца" в Балчик и охранителната му зона, както и специфичните правила и нормативи към него, е възложен на Националния център по териториално развитие със заповед на Министерството на културата № РД 09-370 от 24 септември 2003 г. Дворецът Балчик – "Тихото гнездо", е предназначен за лятна резиденция на румънската кралица. Застройката е органично свързана с терена в духа на романтизма. Паркът е система от градини, разположени терасовидно, следващи плавно естествения терен с денивелация на морския бряг от 0 до 40 м. Всяка от градините има свой специфичен облик с характерен парков или архитектурен елемент и аранжирани с пластики и глинени съдове от цял свят. Елементите не са център на композицията, а допринасят за добре балансираното и завършено пространство, твърдят авторите на ПУП-а. В източната част на парка активно присъстват и водните ефекти – по подобие на мавританските и византийските градини. На първата тераса, над морския бряг, е развита представителната част, която формира основния комплекс заедно с реконструираните воденици, параклиса "Стела Мария" и павилиона за приеми "Кара дълга" – "Пушалнята". Северно на по-горната тераса са помещенията за свитата, спалните помещения на войсковата част, киното, пощата на двореца. Североизточно се намира входът с приемната част. В източната част са парниците, разсадникът и конюшните. В северозападната част на комплекса е стопанството – останки от манастира, пчеларника, винарската изба, овощните градини, лозята, вила "Гъба" – Чуперка. Вероятно преждевременната смърт на кралицата и последвалите политически събития стават причина да не бъде довършено изграждането на комплекса, пространствено разделен на парк с павилионна застройка (групов паметник на културата); обслужваща част с парници, разсадник и конюшня – част от охранителна зона II; част от разсадник – зона III; незастроена западна част – охранителна зона IV; плажна ивица – охранителна зона I. По-далечната история стига до V век пр.Хр, когато гръцки търговци, привлечени от красивото местоположение и плодородната околност на Балчик, създават колония под името Круни (извор). Наричат я така заради множеството извори около града. През III век пр.Хр. тя е преименувана на Дионисопол – от I век пр.Хр. във владение на Римската империя и средище на богата материална и духовна култура. През Ранното средновековие под колонията Дионисопол възниква ново поселище в ниската крайбрежна част, включено в границите на Първото българско царство. От ХI век носи името Карвуна и е важен търговски център на едноименна област. През ХIV век то е известно като владение на феодала Балик, откъдето се смята, че произлиза съвременното име на града – Балчик. По време на османското владичество градът е важен занаятчийско-търговски и селскостопански център с оживено пристанище. В периода 1913 – 1940 г. по силата на Букурещкия мирен договор Балчик (като главен град на Южна Добруджа) е включен в границите на Румъния. През 1920 г. при посещение в Балчик кралица Мария, пленена от красотата на града и околностите, изкупува земи в местността Трите воденици от местни собственици за лятна резиденция. Изграждането й започва през 1924 г. Наречена е с романтичното название “Тенха йова”- “Тихото гнездо”. В периода 1924 – 1927 г. са изградени основните сгради на комплекса, а паркоустрояването на терена продължава до 1936 г. Първоначално се оформя частта около “Тенха йова” – Тихото гнездо – дворцовата сграда, след това терасата Мави дълга (Синята вълна), по протежение на морския бряг. Следва изграждането на Гетсиманската градина. Последно се изграждат Градината на Аллаха и градините по билото, около вила “Сюита” (Обзор). Паркоустроената част е продължавала от вила “Тенха йова” в западна посока до павилион “Пушалня”, разрушена при поредното свличане на терена. Северозападната част в имотните граници на резиденцията е благоустроена и застроена частично и е била ползвана почти изключително за стопанско обслужване – лозя, пчеларници, овощни градини и др. През април 2002 г. Архитектурно-парковият комплекс "Дворецът" в Балчик е обявен за паметник на културата от национално значение въз основа на Закона на паметниците на културата и музеите (заповед от 18.IV.2002 г. на министъра на културата) и върху него е утвърдена публична държавна собственост.Установени са и границите му по кадастрален план от 2000 г., одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството. През годините проблемите за управлението на комплекса в определени сезони създава съвместяването на функциите на творческа дейност, отдих, ботаническа градина. В началото на тази година Върховният административен съд (ВАС) окончателно забрани на Министерството на културата да строи в "Двореца" в Балчик. Ведомството на Божидар Абрашев обжалваше заповед на министъра на околната среда Долорес Арсенова, с която се забранява строителството, преустройството на сгради и увеличаването на съществуващата леглова база в културния институт. Намерението на Министерството на културата, под чиято шапка е “Дворецът”, беше върху неизползван сега терен от 150 дка да бъде издигнато вилно селище за около 500 души, амфитеатър с две прилежащи сгради и обслужваща инфраструктура, както и да бъдат възстановени разрушената пушалня на кралицата, винарна, аязмо. Беше планирано в проекта да се инвестират 3 млн. евро. Служителите на Ботаническата градина в двореца, която е филиал на СУ “Св. Климент Охридски” обаче са категорично против плана. Опасенията им са, че той ще унищожи уникалната колекция от редки растителни видове. Учените подозират също, че реализацията на строителството ще наложи промяна в статута на имота и ще последва приватизацията му. Съдът забранява на Министерството на културата да използва комплекса като почивна база, да отдава сгради за търговия и ресторантьорска дейност, тъй като това може да навреди на Ботаническата градина. Самото изготвяне на ПУП-а е въз основа на съществуващите документи за собственост, за статута на комплекса и Програмата за развитие на "Комплекс за творчество и отдих" на Комитета за изкуство и култура в Балчик, изготвен от колектив на САБ през 1974 г. (инвеститор – Комитетът за изкуство и култура). Новият устройствен план обособява две части на комплекса с различен режим. Зона А обхваща същинския дворец на кралица Мария и парка, обявени за групов паметник на културата. Зона Б обхваща територията на недоизградената паркова композиция, граничеща от югоизток на 70 м от югоизточната граница на груповия паметник и с паметника на културата – от останалите страни. Третата зона – БI, обхваща територията на изкуствената плажна ивица. От своя страна университетската Ботаническа градина – Балчик, е създадена през 1955 г. на територията на парка в бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. Постоянните и системни грижи, които са положени, връщат постепенно красотата на това “тихо гнездо” и то става туристически обект с международна известност. Днес на обща площ от 65 дка са разположени колекции на растителни видове от цял свят. Една от големите атракции е колекцията от едроразмерни видове кактуси и други сукуленти, представена на открито на площ от 1 дка. Тя е втората по рода си в Европа, след тази в Монако.
http://www.focus-news.net

Сходни връзки
http://www.focus-news.net Още от Общество

Дворецът в Балчик – ябълката на раздора | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats