НА 15 МАРТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1882
Въведени са услугите изпращане на пощенски записи в страната и абониране за вестници.
На 1 ноември 1881 г. е обнародван нов закон за цялостно уреждане на пощенските съобщения под наименованието “Привременен устав за пощите и телеграфите”. Вътрешните пощенски записи се въвеждат с въпросния указ.

1899
На компанията по Източните железници е отдадена за експлоатация линията Чирпан-Нова Загора.

1891
При атентат срещу Стефан Стамболов е убит финансовият министър Христо Белчев. След политически процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия.

1908
Завършва Кюстендилският общ конгрес на ВМОРО. Той е проведен в с. Жабокрът и на него присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК - Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство - Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.

1910
Завършва посещение на цар Фердинанд I и министър-председателя Александър Малинов в Цариград. По време на него са подобрени отношенията с Портата.

1915
Руският черноморски флот обстрелва входа на Босфора.

14 - 15 март 1927
В Букурещ е създаден Висш съвет на българите в Добруджа. Той работи за подобряване на положението им. На 4 април е избран Изпълнителен комитет в състав: председател - Светослав Поменов, български посланик в Букурещ, Тодор Бъчваров, К. Манолов и И. Атанасов.

1968
Петото НС приема Наказателен и Семеен кодекс.

1968
Народното събрание избира комисия за изработване на нова конституция под председателството на Тодор Живков. Идеята за нея е издигната на Шестия конгрес на БКП през 1962 г. Избраната за целта комисия не успява да завърши работата си до края на мандата на 4. НС. На Деветия конгрес на БКП през 1966 г. се посочва отново необходимостта от нова конституция.

1982
Тодор Живков заминава на тридневно официално посещение в Кувейт. Като резултат от визитата е подписването на спогодби за икономическо, индустриално и техническо сътрудничество, за корабоплаване, за туризъм и др.

1989
Завършва Четвъртият конгрес на Съюза на българските филмови дейци, с председател Георги Стоянов. По време на конгреса са изказани критики към властта.

1993
Учреден е Български земеделски народен съюз "Александър Стамболийски". Той е регистриран през април същата година. Печатен орган на партията е в. "Земеделско знаме" . До 38-ия конгрес , който се състои на 20 декември 1997 г., председател на съюза е Светослав Шиваров. След 38-ия конгрес съюзът се разцепва на две крила и има двама председатели: Светослав Шиваров и Драгомир Шопов. На 16 януари 1999 г. Драгомир Шопов учредява Български земеделски съюз "Александър Стамболийски - 1899".

1998
Папа Йоан Павел ІІ обявява за “блажен” никополският католически епископ Евгений Босилков, убит на 11 ноември 1952 г.

НА 15 МАРТ В СВЕТА:

44 г. пр. Хр.
По време на заседание на сената в Рим при заговор, начело с Брут и Касий, е убит римският император Гай Юлий Цезар.
Като консул (59 г.) Гай Юлий Цезар прокарва редица закони за укрепване на държавата и решаване на социалните проблеми. В интерес на републиканците намалява откупната цена на данъците с 1/3. След завършване мандата на консулството той успява да получи назначение за наместник в Цизалпийска, а след това и в Нарбонска Галия. По време на галските походи (58-51 пр. Хр.) Гай Юлий Цезар завоюва цяла Задалпийска Галия. Армията му достига 10 легиона.
След като разгромява войските на Помпей и неговите политически съюзници при Елерда (49 г.), Фарсал (48 г.), Тапс (46 г.) и Мунда (45 г.), Гай Юлий Цезар застава начело на римската държава. Властта му има традиционна републиканска форма: има пълномощията на диктатор, притежава консулска власт, има постоянната власт на трибун, нравствен префект и др. През 44 пр. Хр. той получава пожизнена цензура и всички негови разпореждания са предварително одобрени от Сената и НС. Получава и външните атрибути на монархическата власт: позлатено кресло, почетна колесница, специално облекло и обувки, резиденция на Палатинския хълм. В негова чест е издигната статуя с надпис “На полубога”, дните на победите му са обявени за обществени празници и т. н. Всичко това предизвиква силна опозиция на републикански настроените аристократи, срещу него е организиран заговор, начело с Касий и Брут.
От литературното наследство на Гай Юлий Цезар са известни “Записки за галската война” и “Записки за гражданската война”, за които е характерна ясно обмислена композиция, прост и достъпен разказ, лаконичност, конкретност на образите и тънка характеристика както на отделните лица, така и на цели народи (особено на галите). Известни са сборници с речи и писма на Цезар, ред стихотворения и филологическият трактат “За аналогията”. Приносите му във военното изкуство не са загубили стойност и до днес. За стратегията на Гай Юлий Цезар са характерни: правилно определяне направлението на главния удар, използване на разногласията сред противника и разгром по части, осъществяване на смела стратегически маневра за последователно решаване на стратегически задачи, умело маневриране пред противника без да влиза в бой, организиране на съвместни действия на армията и флота; широко използва и усъвършенства фортификацията.

1493
Корабите “Пинта” и “Ниня” от първата експедиция на Христофор Колумб се завръщат в Испания. Оповестен е открития нов, по-кратък път до Индия. Със завърналите се два кораба пристигат първите индианци в Европа.
Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., Колумб съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък, морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалския крал отхвърля неговия проект, Христофор Колумб се завръща в Кастилия. Там с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция, която е от 1492 г. до 1493 г. включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” с екипаж от 90 души. Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до о-в Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Колумб акостира там на 12 октомври 1492 г. От 14 до 24 октомври той посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточно крайбрежие на о-в Куба. На 6 декември достига о. Хаити. През нощта на 25 декември “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява.
Другите два кораба се завръщат в Европа.

1884
Съюзът на тримата императори е продължен с още 3 години. Съюзът се оформя с двустранно австро-руско споразумение, подписано в Шьонбрун (Виена) на 25 май 1873 г., към което на 11 октомври 1873 г. се присъединява и Германия. Първоначално Съюзът има за цел военната подкрепа на всяка от страните в случай на война. През 1881 г. в Берлин е подписано друго специално съглашение. Новият австро-руско- германски договор гарантира неутралитета на трите империи в случай че една от тях воюва с четвърта сила. Потвърждава и принципа на затваряне на проливите за военни кораби. Към договора е приложен протокол, според който Австро-Унгария си запазва правото в удобен момент да анексира Босна и Херцеговина. Предвижда се и евентуално българско съединение.
По същество договорът гарантира неутралитет на Русия при евентуална френско-германска война и австро-германски неутралитет при англо-руска война. С него Русия успява да осигури дипломатически Съединението на България.
През 1885-1887 г. Съюзът загубва значението си поради изостряне на противоречията между трите държави.

1848
Избухва въстание в унгарската столица Пеща. Целта е австрийският императорът да приеме образуването на унгарско правителство, отговорно пред унгарския парламент (сейма), и да утвърди приетата от сейма конституция. Фердинанд I обещава, че ще подари конституция на поданиците си.
Публикувана е програма от 12 точки, която е приета от императорското правителство. На 17 март е назначено самостоятелно унгарско правителство начело с представителя на либералните дворяни Батяни. В правителството влизат представители на всички слоеве на дворянството. На 18 март унгарският сейм, заседаващ в Пожон (Братислава), приема няколко закона: за отмяна на феодалната зависимост на селяните и аграрна реформа, за народните представители и др. Приетите закони се реализират трудно на практика, което настройва селяните срещу политиката на правителството. То отказва да признае правата на неунгарските националности в Унгарското кралство за местно самоуправление, за автономия, за използване на родния език и пр. Това довежда до конфликт между славяни и унгарци. През май 1848 г. започва истинска сърбо-унгарска война във Войводина, а в Трансилвания - война между унгарците и румънските въоръжени отряди, поддържани от австрийските войски. В парламента се засилва влиянието на радикалната дворянска групировка. Засилва се и влиянието на ръководения от поета Шандор Петьофи "Съюз за равенство".
През септември 1848 г. австрийското правителство изпраща срещу Унгария хърватски войски. Парламентът създава Комитет за защита на родината, който организира отбраната на Унгария. Хърватските войски са разбити. След като потушават Виенското въстание през декември 1848 г., австрийските войски окупират Унгария и заемат Буда и Пеща. През март 1849 г. императорът Франц Йосиф с манифест премахва самостоятелността на Унгария и отделя от нея Трансилвания, Войводина и други области. Избухва ново въстание и около унгарските войски се сплотяват демократите на много от славянските народи.
Унгарската революция сериозно застрашава сигурността на Австрийската империя. На 14 април 1849 г. унгарският парламент приема "Декларация за независимостта на Унгария", която обявява Хабсбургите за свалени от престола. За управител на Унгария е избран Лайош Кошут. Франц Йосиф се обръща за помощ към руския цар Николай I. През април руските войски влизат в Унгария и до 13 юли 1849 г. окупират цялата територия на Унгарското кралство и разгромяват унгарските революционни войски.
В резултат на революцията селяните получават свобода и право да откупят земята си, националната буржоазия получава обществено признание и право на политически дейности.

1867
Австрийци и унгарци договарят преобразуването на Австрия в държавата Австро-Унгария.
Австро-Унгария е дуалистична монархия в Средна Европа, създадена като резултат от преобразуването на Австрийската империя на Хабсбургите . Съставена е от Австрия със столица Виена (Цислейтания) и Унгария със столица Будапеща (Транслейтания). Държавният глава е австрийски император, който е и унгарски крал. Площта на Австро-Унгария е 625 337 кв. км. Населението наброява 51 390 000 жители. След Първата световна война 1918 г. Австро-Унгария се разпада. Създадени са: Австрия, Унгария и Чехословакия. Някои части са присъединени към Полша, Румъния, Югославия и Италия.

1892
В САЩ е патентован ескалаторът.

1892
В Англия е създаден футболният клуб “Ливърпул”. Футболният екип на играчите е изцяло в червено. Техен стадион е "Анфийлд роуд" (45 362 места). Отборът е 18 пъти шампион на Англия, 6 пъти e носител на Купата на Лигата, 14 пъти - на "Черити Шийлд", 4 пъти - на КЕШ, 3 пъти - на Купата на УЕФА и 3 пъти - на Суперкупата на Европа. На 29 май 1985 г."Ливерпул” играе на финала за КЕШ срещу "Ювентус" в Брюксел (Белгия), когато на стадион "Хейзъл" загиват повече от 40 души, а над 350 са ранени. Реакцията на УЕФА е светкавична - всички английски клубове са изключени от участие в турнирите.
Известни футболисти на “Ливърпул” са Хънт, Хюз, Кенеди, Кигън, Нийл, Томпсън, Клемънс, Кигън, Далглиш, Сунес, Ръш, Соундърс, Никъл, Барнс, Гробелар, Бьорнеби, Уилън, Розентал, Макдермот, Фил Нийл. В началото на ХХI в. основни футболисти са: Оуен, Хаман, Мърфи, Джерард, Хески. Треньор на отбора е Жерар Улие.

1897
В Петербург се състои премиерата на Първа симфония на Рахманинов.
Сергей Василиевич Рахманинов е руски композитор, пианист и диригент. През 90-те години на ХIХ в. печели популярност като пианист, диригент и композитор. През 1904-1906 г. е диригент на Болшой театър. От декември 1917 г. е емигрант. По-известни негови произведения са: 4 концерта и "Рапсодия по тема на Паганини за пиано и оркестър", прелюдии, етюди картини за пиано, 3 симфонии, поемата "Островът на мъртвите" за оркестър, кантатата "Пролет", поемата "Камбани" за хор и оркестър, оперите "Алеко" (1892 г.), "Скъперникът рицар" и "Франческа де Римини" (1904 г.), романси и мн. др. Рахманинов е считан за най-големия представител на изпълнителското изкуство през ХХ в.

1939
Германия окупира чешките провинции Бохемия и Моравия. Това не предизвиква ответна реакция от останалите западни държави, които предпочитат да жертват “малка” Чехословакия с надеждата да запазят мира в Европа.

1962
Канадският фигурист Доналд Джексън пръв в света изпълнява троен скок.

НА 15 МАРТ РОДЕНИ:

1830
Паул Хайзе - германски писател, поет. Той е първият немски писател, удостоен с нобелова награда за литература (1910 г.). Хайзе получава хуманитарно образование в Берлин и Бон (1847-1851 г.), Швейцария и Италия. През 1852 г. защитава докторат по философия. Става лидер на Мюнхенския кръжок на писателите. Хайзе поддържа идеята за “чисто изкуство”. В романите си (“Децата на века”, 1873 г., и др.) и в новелите си (“Арабиата”, 1858 г.; “Последният кентавър”, 1871 г., и др.) представя живота на немското бюргерство от втората половина на ХIХ в. Има изяви в областта на драматургията.

1848
Иван Тодоров Драсов- български революционер. Той е секретар на Ловешкия революционен комитет и доверено лице на В. Левски. При подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското (1876 г.) въстание Драсов развива мащабна дейност сред българската емиграция в чужбина. След Освобождението той заема административни длъжности.

1854
Емил Адолф фон Беринг- германски бактериолог и имунолог. През 1890 г. създава лечебните серуми против тетанус , а през 1893 г. против дифтерия. През 1901 г. фон Беринг получава Нобелова награда.

1862
Генерал-лейтенант Православ Кръстев Тенев. През 1882 г. той завършва Военното училище в София, а през 1892 г. и Военна академия в Торино, Италия . Като командир на 3-та рота от 8-ми пехотен Приморски полк Тенев участва в Сръбско- българската война (1885 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) командва 6-та пехотна Бдинска дивизия, която участва в състава на Първа армия в боевете при Бунархисар и Люлебургас. През 1914-1915 г. Тенев е началник-щаб на войската и главен интендант. По време на Първата световна война е началник на Главното тилово управление, генерал-губернатор на Македония и офицер за поръчки в щаба на действащата армия.

1863
Велко Думев Петров - деец на македоно-одринското освободително движение. Учи в Солунската българска гимназия, след което учителства във Велес. Там ръководи градската революционна организация. Участва в Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Петров завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, после работи като учител в Одринската българска гимназия. От 1902 г. до 1903 г. е председател на Одринския революционен комитет и делегат от Одринско на Солунския конгрес на ВМОРО (1903 г.). Той е подпредседател на конгреса на "Петрова нива" (1903 г.). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) Петров организира доставката на оръжие от София. По-късно е учител по български език в Пловдив и София. Дълги години е член на Националния комитет на македонско благотворителни братства в България.

1883
Георги Петров- български политически деец, юрист и общественик.През 1912 г. той завършва право в Софийския университет “ Св. Климент Охридски”, след което две години специализира международно право в Париж и Рим . От 1925 до 1944 г. е професор по междудържавно и международно право в Софийски университет. През 1937-1938 г. Петров е ректор. Той е редактор на в-к "Радикал" (1934 г.) и главен редактор на "Междудържавно право" (1940 г.). Негови съчинения са: "Вмесването в междудържавното право", "Обществото на народите" (1920 г.)., "Положението на християните в Турция според мохамеданското право" (1922 г.)., "Ньойският договор и България" (1935 г.)., "Дипломатическо и консулско право" (1937 г.) и др.

1901
Рафаел Пеев Михайлов - български художник и поет. Приет е в Художествена академия в София през 1924 г., където учи в курса по декорация при проф. Х. Тачев. Изключен е от Академията през 1928 г. заради конфронтация с преподаватели. Известно време е художник на свободна практика. През 1930 г. е приет за член на Дружеството на новите художници. Създава реалистичния цикъл пейзажи и битови композиции от селския живот, наречени “Цървулиади”. Творбите му от този период са предимно акварели: “Селски празник”, “Пролет”, “Пейзаж”, “Къща в Пасарел”. Продължава следването си в Художествено академия в курса по живопис при проф. Д. Узунов и завършва през 1934 г. До 1961 г. работи като учител по рисуване в провинцията и в София. Платната му от този период (пейзажи, натюрморти и портрети с масло) са изтъкани от лиризъм и нежност, с подчертана емоционалност и изтънчена колоритна гама (“Родопски овчари на Рожен”, “Пейзаж от с. Пасарел, Софийско”, “Къща в Карлово”). Участва в много изложби в България и в чужбина (Стокхолм, Берлин, Дрезден, Будапеща, Прага и Москва). През 1967 г. издава стихосбирки “Мигове”, в която малките лирични късове наподобяват звукови картини.

1902
Иван Николов Унджиев - български историк, водещ специалист по историята на българското Възраждане. Унджиев завършва славянска филология в Софийския университет “ Св. Климент Охридски”. След това работи като учител, главен инспектор по история в МНП (1948-1950 г.), заместник-директор на НБ в София (1950-1953 г.) и научен секретар на Института “Ботев - Левски”, По-важни негови трудове са: “Васил Петлешков” (1935 г.), “Васил Левски. Биография” (1952 г.), “Карлово. История на града до Освобождението” (1968 г.), “Христо Ботев” (1975, в съавторство с Цв. Унджиева), “Георги Бенковски” (1983 г.) и др.

1908
Арманд Сабат Барух - български писател. През 1937 г. той издава книгата си с разкази "Карамфили и обуща". От 1941 г. до 1943 г. е въдворен в лагера "Кръсто поле" до Еникьой. След 9 септември 1944 г. е редактор на в-к "Еврейски вести" и заместник-главен редактор на в-к "Литературен фронт". Автор е на разкази, романи, пиеси, очерци и статии. Барух превежда романа "Война и мир" на Толстой, 1965 г.

1929
Професор Атанас Димитров – български изкуствовед. През 1935 г. завършва специалност "Живопис" в Художествената академия. От 1958 до 1961 г. е аспирант по история на изкуството в Московския университет. През 1974 г. става доктор на изкуствознанието. От 1964 г. до 1966 г. е директор на Националната художествена галерия. В продължение на няколко години е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура , преподавател по история на изкуството в Българска държавна консерватория. От 1970 г. Димитров е професор и преподава по история на изкуството във ВИИИ "Н. Павлович". Той е съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Сан Марино.
Димитров работи върху проблемите на съвременното и средновековно българско изкуство. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания : "Данаил Дечев" (1955 г.), "Никола Танев" (1956 г.), "Илия Бешков" (1958 г. ; също и на руски, френски, английски и испански език), "Изобразителни изкуства. Видове и жанрове" (1968 г.), "Старо българско изкуство" (1968 г.), "Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица" (1972 г.), , "Българска историческа живопис", в 2 т. (1972-1978 г.), "Изображенията на Кирил и Методий през вековете" (1989 г.), и други.

1930
Жорес Иванович Алфьоров – руски физик. Той е нобелов лауреат по физика за 2000 г. (заедно с немският физик Х. Крьомер и американският Дж. Килби) за разработването на полупроводникови хетероструктури за бързодействаща и оптоелектроника.

1932
Алън Бийн - американски астронавт, капитан I ранг от ВМФ. Завършва Тексаския университет през 1955 г. Бийн служи във ВМФ, лети на бойни самолети. От 1963 г. е член на групата на астронавтите в НАСА. Участва във втория полет до Луната , който се провежда 14-24 ноември 1969 г., съвместно с Ч. Конрад и Р. Гордън. Полетът продължава 10 денонощия, 4 часа и 36 минути. Бийн излиза 2 пъти на лунната повърхност.

1934
Киркор Степан Азарян - български режисьор. Той завършва специалност "Театрална режисура" във ВИТИЗ при проф. Б. Дановски и Ф. Филипов. Създател е на младежката сцена в Пазарджишкия театър.Режисьор е в Драматичния театър – Пловдив, в Театъра на армията, София (1965 г.), в Народен Театър"Иван Вазов" и в театър "София". Води клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ.

1943
Дейвид Кроненберг- канадски режисьор, продуцент, актьор, сценарист. Той завършва университета в Торонто. Първите му два филма “Shivers” (1975 г. ) и “Rabid” (1977 г.) предизвикват възторга на почитателите на изтънчените филми на ужасите. Дейвид Кроненберг е сред най-добрите и задълбочени познавачи на културата на масмедиите в САЩ. Филмографията му включва :“Мъртвата зона” (1983 г.), “Мухата” (1986 г.), “Голият обяд” (1991 г.), “Мадам Бътерфлай” (1993 г.), “Катастрофа” (1996 г.; специална награда на журито в Кан), “Екзистенц” (1999 г.; “Сребърна мечка” в Берлин), “Камера” (2000 г.), “Паяк” (2002 г.).

1946
Дьорд Сонди - унгарски българист, поет и преводач. Той завършва унгарска и българска филология в Будапеща. През 1975-1979 г. е лектор по унгарски език в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Сонди работи в Унгарската национална библиотека за чужди езици. От 1999 г. той е директор на Унгарския културен център в София. Член е на Съюза на унгарските писатели, почетен доктор на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” (2001 г.); носител е на български държавни награди и отличия. Сонди превежда поезия и проза от над 150 български автори, включително З. Стоянов (“Записки по бълг. въстания”), А.Константинов (“Бай Ганьо”), романите на Ем. Станев, стихосбирки на Бл. Димитрова, Биньо Иванов и др.
Негови съчинения са: “Български език за говорещи унгарски”, “Унгарско-български разговорник”, “Припада диагоналът” (поезия) и др.

1975
Веселин Топалов - български шахматист. На 10 години той е кандидатмайстор на спорта, на 12 - майстор. На 13-годишна възраст Топалов играе първия си международен турнир в Италия и покрива норма за международен майстор. В Пуерто Рико през 1989 г. е световен шампион за юноши до 14 год. Топалов е обявен за най-прогресиращ млад шахматист 1991-1992 г. и за шахматист №3 в света през 1996 г. В ранглистата на ФИДЕ за 2002 г. той е на 3-то място, след Г. Каспаров и В. Крамник.

НА 15 МАРТ УМИРАТ:

969
Роман II Млади - византийски император (959-963 г.). Син е на Константин VII. Още по времето на Лакапин е сгоден за Берта, дъщеря на Хюго от Прованс. Тя умира още в детска възраст. Въпреки несъгласието на баща си, се жени за Теофано. Отвоюва от арабите Крит и Киликия.

1534
Кореджио (псевдоним на Антонио Алегери) - италиански художник от периода на Високия Ренесанс. Работи в Парма и Кореджо (Емилия). Изпитва въздействието на А. Мантени, Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело, Досо Доси. Произведенията на Кореджио отразяват постепенната загуба на героичните ренесансови идеали и налагането на нови художествени форми и принципи. Той изографисва стенописи в манастира “Сан Паоло” в Парма, между 1517 г. и 1520 г., стенописи в църквата “Сан Джовани Еванджелиста”, 1520-1523 г. , и катедралата в Парма, 1526-1530 г. Негови са “Мадоната със св. Франциск”, 1514-1515 г. , “Мадоната със св. Георги”, 1530-1532 г., “Поклонението на пастирите, или Нощ”, около 1530 г. Има и произведения на митологични теми : “Даная”, около 1526 г. и “Похищението на Ганимед”, около 1530 г.

1842
Луджи Карло Зенобио Салваторе Мария Керубини –композитор. От 1815 г. той е член на Френския институт. Завършва музикално образование в Болоня под ръководството на Дж. Сарти. Първата му опера “Квинт Фабий” е поставена през 1778 г. в Александрия. През 1784-1786 г. Керубини работи в Лондон, след което се установява в Париж. От 1795 г. е преподавател на Парижката консерватория, от 1816 г. е професор, а през 1822 г. става неин директор . Оперното творчеството на Керубини синтезира най-добрите традиции на италианската опера и драматургичните принципи на К. Глук. Един от създателите на новия музикално-сценичен жанр - “операта на спасението”. Най-известните му опери са “Лодоиска” (1791 г.), “Елиза” (1794 г.), “Медеа” (1797 г.), “Два дни” (1800 г.) и др. Художествен-новатор, в години на реставрацията и Юлската монархия Керубини преживява дълбока криза.

1891
Христо Минчов Белчев- български общественик, политик, поет и държавник. Той учи в Загреб, след което следва в Париж политически и икономически науки. Белчев е министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. Убит е в София при опит за покушение над Стамболов. Белчев се занимава още с преводи, автор е на стихове с патриотичен, социален и любовно-сантиментален характер. Неговите "Избрани съчинения" излизат през 1902 г.

1898
Хенри Бесемер - английски изобретател. Патентова повече от 100 свои изобретения в различни области на техниката: иглова щампа за марки, букволеярна машина (1838 г.), машина за пресоване на захарна тръстика (1849г.) и др. През 1845 г. той усъвършенства тежкия артилерийски снаряд . През 1856 г. патентова конвертор за получаване на стомана от течен чугун чрез продухване на въздух без разход на гориво, основа за т. нар. бесемеров процес.От 1879 г. Бесемер е член на Лондонското кралско дружество .

1892
Петър Иванов Берковски - български възрожденски деец, участник в национал - освободително движение, общественик, преводач и публицист. През 1869 г. той завършва Духовна семинария в Белград . Участва във Втора българска легия. През 1869 г. редактира мемоарите на П. Хитов, обнародвани от И. Кършовски ("Из миналото. Документи по политическото ни Възраждане", кн. 2, Елена, 1929 г.). Берковски развива широка просветна и революционна дейност. Председател е на местния революционен комитет. След неуспеха на акцията е осъден на заточение в Диарбекир, от където бяга през 1876 г. Живее като емигрант в Румъния и една година учителства в Браила. Берковски участва в Руско-турската война (1877-1878 г.), сражава се на Шипченския проход и в боевете за Стара Загора. Към края на живота си пише "Из възпоминанията ми" (Лом, 1894 г.). Превежда "Учебник по геометрия" от Ф. Санда и "Начална практическа геометрия" от Ер. Саноли.

1967
Цветан Николов Минков– български литературен критик и белетрист. Завършва славянски филология в Софийския университет ”Климент Охридски”. Сътрудничи в сп.: “Демократически преглед”, “Българска мисъл”, “Училищен преглед”, “Библиотека български писатели” и др. Той редактира в-к “Глобус”, библиотека “Книга”, библиотека “Родна книга”, “Литературни разбори”. Автор е на очерците “Христо Ботев” (1925 г.), “Димчо Дебелянов” (1926 г.), “Българска народна поезия” (1934 г.). Минков пише и романите: “Цар Симеон” (1928 г.), “Кърджалии” (1935 г.), “Три синджира роби” (1935 г.), “Очерки по българска литература” (1946, 1948 г.). Той подбира и издава сборник с народни песни “Мене ме, мамо, змей люби” (1956 г.) и том 12 от “Българско народно творчество” (1963 г.). В съавторство през 1961 г. съставя справочника “Български. писатели”.

1979
Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) - български писател белетрист. Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. По- късно следва финанси и кредит в Свободния университет. От 1932 г. до 1944 г. работи като дребен чиновник в столичната община. През 1945 г. той управлява ловното стопанство в с. Буковец, Великотърновско. За периода 1950-1955 г. Станев завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт” . Член е на СБП. Първият му отпечатан разказ “Срещу Великден” е в библиотека “Книга на книгите”. Социалната тема присъства и в неговите първи сборници с разкази “Примамливи блясъци” (1938 г.), “Мечтател” (1939 г.). Със сборника “Сами” (1940 г. ) Станев поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба” (1942 г. ), “Вълчи нощи” (1943 г. ), “През води и гори” (1943 г.), “Делници и празници” (1945 г.), “Дива птица” (1946 г.). С повестите “В тиха вечер” (1948 г.), “Крадецът на праскови” (1948 г.), “Повест за една гора”, “Когато скрежът се топи” (1950 г.) и др. бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години той работи върху романа “Иван Кондарев”. Подчертаният интерес на Станев към философската проблематика на българската история е изявен в неговите исторически романи: “Легенда за Сибин, преславския княз” (1968 г.) и “Антихрист” (1970 г.). В последните години от живота си се обръща към актуални проблеми на съвременността и се връща към късите жанрове. През този период се открояват “Вълкът” (1970 г.), “Скот Рейнолдс и непостижимото” (1971 г.), “Язовецът” (1975 г.), “Насън и наяве” (1978-1979 г.) и “Черният монах” (1979 г.). Емилиян Станев е автор на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.