изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 14:05 EET
СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 16 МАРТ    
ИсторияСъбитията, станали по света и у нас на 16 март

НА 16 МАРТ В БЪЛГАРИЯ:

1911
Формирано е коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партии начело с водача на народняците Иван Ев. Гешов.
Иван Гешов завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г. той изпраща редица дописки до английския в. "Таймс", с които информира английското и европейското общество за жестокостите на турските власти. Заради това е задържан и осъден на смърт. Благодарение на енергичното застъпничество на английския и американския консул в Пловдив Гешев е спасен.
След Освобождението той взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от лидерите на Народната (съединистка) партия е неколкократно депутат в Областното събрание. През 1879–1880 г. е и негов пръв председател. От януари 1882 г. до ноември 1883 г. е директор (министър) на финансите. През декември 1883 г. Гешев се прехвърля в Княжеството, където е назначен за директор на Българската народна банка. А от 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите. Отново заема тази длъжност от 19 май 1894 г. до 26 август 1897 г. Същевременно от 19 май до 17 септември1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г.- управляващ Министерството на търговията и земеделието. След смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Гешев е издигнат за шеф на Народната партия. Този пост той заема до 1920 г., когато тя се слива с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия.
От 1898 г. до 1924 г. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – Българска академия на науките). През приблизително същия период той е и председател на Българския Червен кръст.
Автор е на мемоарни съчинения: "Балкански съюз. Спомени и документи" (1915 г.), "Спомени из години на борби и победи" (1916 г.) и др.

1925
Законът за защита на държавата е изменен. Увеличени се наказанията за много от провиненията. Прибавени са още 7 нови члена, а част от съществуващите са изменени като целта е увеличаване присъдите със смъртно наказание.
Със ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и др., които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Чрез този закон правителството на Ал. Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници и терора след Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г.
ЗЗД е гласуван от ХХI ОНС на 4 януари 1924 г. и влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. През април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация "Освобождение", като имотите им се отнемат. Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.
През юли 1934 г. ЗЗД е допълнен отново, с което се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди. Най-големи промени в закона са направени по време на Втората световна война, до 9 септември 1944 г. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато касае непълнолетни.
ЗЗД е премахнат от правителството на ОФ с наредба-закон на 16 октомври 1944 г.

1944
Започва двудневната среща в Залцбург на регентите с Адолф Хитлер. При завръщането им на 20 март в София те научават, че Германия е окупирала Унгария.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., е избрано регентство, поради непълнолетието на цар Симеон II. В разрез с Търновската конституция неговият състав е гласуван от ХХV ОНС и в състава му е включен член от царската фамилия – принц Кирил Преславски. Така регентство е в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.
1952
Публикувана е редакционна статия на в. "Работническо дело" под надслов "За романа "Тютюн" и неговите злополучни критици". Целта на заглавието е да се внуши, че статията изразява мнението на "Партията". Към Димитър Димов отново се отправят упреци, че положителните герои в романа са описани с по-малко внимание от отрицателните и се изисква борбите на работническата класа да се поставят в центъра на романа. По този начин Димов е заставен да преработи романа си в духа на дадените от Вълко Червенков указания. Това естествено снижава литературните достойнства на творбата. "Случаят" "Тютюн" е ярък пример за грубата партийна намеса в сферата на културата.
1976
В Париж е открита изложба "Български икони IX-XIX век".

1979
Арестуван е карикатуристът Тодор Цонев. Той е автор на многобройни карикатури на Тодор Живков и приближените му. Органите на сигурността правят обиск в дома на Цонев. Изземват карикатурите му, но не ги унищожават, дори не уведомяват Живков за тях. Художникът е освободен на 22 март, но е поставен в творческа изолация. От януари до март 1990 г. в София е организирана изложба на неговите карикатури.

1981
В гр. Есен, ФРГ, започва седмица, посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

1984
В Хага се провеждат политически консултации между министерствата на външните работи на България и Холандия.

1993
На конгрес на Демократическата партия Стефан Савов е преизбран за председател.
ДП е възстановена на 19 декември 1989 г. Регистрирана е през април 1990 г. Борис Кюркчиев е пръв председател и от 1990 г.е обявен за почетен лидер на партията. От октомври 1990 г. председател на ДП е Стефан Савов. Партията е съучредител и член на Съюза на демократичните сили (СДС) до септември 1994 г. От октомври 1994 г. е съучредител на коалиция Народен съюз - БЗНС и ДП. От 1996 г. е съучредител и на коалицията Обединени демократични сили. Демократичната партия е пълноправен член на Европейския демократичен съюз от октомври 1995 г. Печатния й орган е седмичникът в. "Знаме". След смъртта на Савов през януари 2000 г. за нов председател на ДП е издигнат Александър Праматарски, а за председател на Върховния партиен съвет е избран Веселин Методиев.

1994
За председател на парламентарната група на СДС е избран Стефан Савов.
Савов е филолог, преводач, политически и държавен деец. Баща му е министър преди 9 септември 1944 г. Савов е съден от Народния съд на 15 години затвор. Многократно е репресиран и изселван, политически затворник е в с. Босна
Той завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Сътрудничи на вестник “Мир” и на вестник “Демокрация” . Превежда 30 книги от испанки и латино-амероканки автори в периода 1966-1990 г. Сред авторите, които превежда са: Асорин, Педро де Аларкон, Мигел Астуриас, Мария Матуте, Хосе Камило Села, Мигел Делибес, Ромуго Галиегос, Пабло Неруда, Хуан Карлос Онети и др.
Савов е председател на Асоциацията на испанистите в България и член на УС на Съюза на преводачите.
След 10 ноември 1989 г. той се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Участва във възстановяването на Демократическата партия (ДП) и е неин лидер от 1990 г. Съпредседател е и на коалицията Народен съюз - БЗНС и Демократическата партия. Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. За периода 1991-1992 г. е председател на ХХXVI Народно събрание.

2000
Премиерът Иван Костов представя в парламента актуализирана програма на правителството до края на мандата му. Според нея трябва да се разкрият 250 000 нови работни места, да се замразят цените на електро- и топлоенергията, да се повишат бюджетните заплати.

2001
Тригодишният Петър Терзийски, син на таксиметров шофьор, е намерен убит в София. Таксиметрови шофьори блокират сградата на Народното събрание и искат оставката на правителството и на вътрешния министър. Още същия ден е обявено, че убийството е извършено от психически болната майка на детето. Правителството обвинява опозицията, че се е опитала да злоупотреби с едно битово престъпление.

2004
На двудневно посещение в България е еврокомисарят по селскостопанските въпроси Франц Фишлер. Той пристига за участие в конференцията "Общата селскостопанска политика и разширяване - възможности и перспективи", организирана в София от Европейската комисия.


НА 16 МАРТ В СВЕТА:

37
Въпреки завещанието на починалия Тиберий, Сенатът провъзгласява за римски император Калигула. Гай Цезар Германик управлява в периода 37 г. - 41 г. Той е най-младият син на Германик и Агрипина Старата. Негов прапрадядо е Октавиан Август, Тиберий му е прачичо, а Клавдий - чичо. През 33 г. Тиберий дал на Калигула титлата "Почетен квестор".
През първите няколко месеца от управлението си Калигула прави масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани, унищожава документите на Тиберий относно измяната, обявява, че процесите за измяна са вече минало. Скоро коренно се променя. Става ексцентричен и жесток. Стреми се към неограничена власт и изисква оказването на божествени почести към себе си. Пилеенето на държавни средства води до неимоверно повишаване на данъците и конфискация на богатства, особено от сенаторите. Болезнената подозрителност, жестокостта и неблагоразумието на Калигула предизвикват недоволството на Сената и командването на преторианците.
Той управлявал едва три години и десет месеца. На 24 януари 41 г. заговор слага край на живота му.

1521
По време на първото околосветско пътешествие португалският мореплавател Фернандо Магелан достига бреговете на Филипините.
Карл V дава на Магелан средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка и навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. След като пресича Тихия океан стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Магелан загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Извършено е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни. По този начин е установено единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята.

1919
В САЩ за първи път е изпробван безжичен телефон за свързване със самолет.

1956
23-годишният Жак Ширак сключва брак с Бернадет Курсел. От 1995 г. Ширак е избран за президент на Франция. Преизбран е през май 2002 г.

1978
Терористи от “Червените бригади” отвличат бившият министър-председател на Италия Алдо Моро, който по-късно е открит убит.
Моро е лидер на лявоцентристкото крило на Християндемократическата партия. Юрист е- професор по углавно право.

1978
В Джорджия (САЩ) неизвестен извършител тежко ранява скандалния американски издател Лари Флинт.

1980
Започва Общото събрание на ООН, което продължава до 11 април. По време на събранието е приета Виенската конвенция относно международните договори за продажба на стоки. Тя регламентира сключването на договори за продажба и определя правата и задълженията на продавача и купувача. Конвенцията е ратифицирана с Указ ¹ 264 от 13 март 1990 г.

1994
Фигуристката Тоня Хардинг е лишена от спортни права поради организиране на покушение срещу съперничката си Нанси Керигън.

1994
Кенет Хюлет открива поредния, 106-и елемент - "сиборгиум".

1995
Мисисипи става последният американски щат, който ратифицира 13-ата поправка в Конституцията, забраняваща робството.

1998
Ватикана поднася извиненията си на евреите за бездействието на католическата църква в годините на Холокоста.

2002
Лайза Минели се омъжва за Дейвид Гест - това е четвърти брак за артистката.

НА 16 МАРТ СА РОДЕНИ:

1581
Роден е Питър Корнелис Хофт - холандски писател. От 1598 до 1601 г. той учи във Франция и Италия. През 1606-1607 г. следва правни науки в Лайденския университет. От 1609 г. Хофт е бургмистър в Майден. Оглавява т. нар. Майденски кръжок, изиграл важна роля в развитието на хуманистичната мисъл. Особено влияние върху неговия светоглед оказват античността и Италианският ренесанс. Пиесите му “Ахил и Поликсена”, “Тезей и Ариадна” (1614 г.) подготвят почвата за утвърждаване на класицизма в холандската драматургия. Автор е на трагедиите със сюжети от националната история - “Герард ван Велзен” (1613 г.) и “Бато, или Произход на холандците” (1626 г.). Неговият пасторал “Гранида” (1615 г.) е образец в този жанр. Като поет Хофт усъвършенства формата на сонета (сборника “Емблеми на любовта”, (1611 г.). В последното десетилетие от живота си той пише историческа проза и превежда съчиненията на Тацит. Произведението му “Нидерландски истории” (кн. 1-20, 1642 г. ) обхваща историята на холандската провинция от 1555 до 1587 г.

1665
Роден е Джузепе Мария Креспи- италиански живописец. Автор е на пасторални, митологични, религиозни и жанрови картини. Известна е серията “Седемте тайнства”, 1708-1712 г. Използва светлинни ефекти и богата на оттенъци землиста гама, които придават на битовите мотиви романтична емоционалност.

1751
Роден е Джеймс Медисън - американски политик. Той е четвърти президент на САЩ (1807-1817 г.), от партията на републиканците. Медисън завършва колежа в Ню Джърси, днешния Принстънски университет. Участва във Войната за независимост на Северна Америка, довела до създаването на САЩ. Той е един от авторите на проекта за Конституцията на САЩ. Заедно с Т. Джеферсън той основава Републиканската партия. В периода 1801-1809 г. е държавен секретар. По време на президентския му мандат избухва войната с Англия (1812-1815 г.).
1839
Роден е Сюли Прюдом (псевдоним на Рьоне Франсоа Арман Прюдом)- френски поет. Автор е на елегични поеми (“Изпитания”, “Уединения”, “Напразни нежности”). Пише и философски поеми (“Правда”, “Щастие”), в които изобразява стълкновенията между разум и чувства. През 1901 г. Сюли Прюдом получава Нобелова награда за литература, с която създава фонд за насърчаване на млади поети.

1868
Роден е Максим Горки (псевдоним на Алексей Михайлович Пешков) - руски писател. През 1892 г. той започва да пише и бързо става известен. През 1910 г. участва в революционните движения, а през 1917 г. се присъединява към болшевиките. Автор е на разкази, романи ("Тома Гордеев", "Майка") и пиеси ("На дъното", "Еснафи", "Дачници" и др.). Повечето от произведенията на Горки са преведени на български език.

1884
Роден е Александър Романович Беляев - руски писател, преводач и публицист. Той е един от основоположниците на руската научнофантастична литература. Книгите му са посветени на проблемите на науката и техниката на бъдещето, отличават се със социална острота и занимателен сюжет: "Главата на професор Доуел" (1925 г., нова редакция 1937 г.), "Островът на загиналите кораби" (1926-1927 г.), "Над бездната" (1928 г.), "Човекът амфибия" (1928 г.), "Борба в ефира" (1928 г.), "Скок в нищото" (1933 г.), "Въздушният кораб" (1934-1935 г.), "Звезда КЕЦ" (1936 г.), "Небесен гост" (1937-1938 г.), "Лаборатория W” (1938 г.), "Под небето на Арктика" (1938 г.), "Ариел" (1941 г.), "Когато светлината угасне" (публикувано 1960 г.) и др. Беляев е на статии и преводи.

1903
Роден е Георги Енев Боршуков - български журналист, автор на многобройни проучвания из историята на българската журналистика. Следва инженерство във Виена. През 1926 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. След това специализира в Париж. Главен редактор е на вестник "Дъга" (1934-1944 г.). Боршуков е ръководител на катедрата по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски” за периода 1965-1970 г. Автор е на: "Новата организация на света" (1945 г.), "Социалистическият печат в България. Т. I" (1946 г.), "Оформяне и производство на вестник" (1957 г.), "История на българската журналистика" (1965 г.).

1920
Роден е Джон Адисън - британски филмов композитор. Автор е на музиката за филмите: "Човекът помежду ни" (1953 г.), "Комедиантът" (1960 г.), "Самотният бегач на дълги разстояния" (1962 г.), "Том Джоунс" (1963 г.), "Обичаният" (1964 г.), "Атаката на леката бригада" (1968 г.) и др.

1920
Роден е Тонино Гуера - италиански сценарист, поет и прозаик. В киното той работи от 1953 г. Сътрудничи в написването на сценариите на най-големите италиански и френски режисьори. Подпомага и Тарковски при снимането на "Носталгия" (1983 г.). Сценарист е на филмите: "Хора и вълци" (1956 г.), "Приключението" (1960 г.), "Нощта" (1960 г.), "Затъмнението" (1962 г.), "Червената пустиня" (1964 г.), "Брак по италиански" (1964 г.) "Фотоувеличение" (1966 г.), "Имало едно време" (1967 г.), "Слънчогледи" (1969 г.), "Хора против" (1970 г.), "Забриски пойнт" (1970 г.), "Делото “Матей"" (1972 г.), "Амаркорд" (1974 г.), "Лъки Лучано" (1974 г.), "Височайшите трупове" (1976 г.), "Дивите легла" (1978 г.), "Пеперуда на рамото" (1978 г.), "Христос се спря в Еболи" (1979 г.), "Тайната на Обервалд" (1980 г.), "Тримата братя" (1981 г.), "Идентификацията на една жена" (1982 г.), "И корабът пътува" (1983 г.), "Хаос" (1983 г.), "Кармен" (1984 г.), "Пътуване до Китира" (1984 г.), "Джинджър и Фред" (1985 г.), "Пчеларят" (1986 г.), "Хроника на една предизвестена смърт" (1987 г.), "Пейзаж в мъглата" (1987 г.), "Да забравиш Палермо" (1990 г.), "Щъркел на един крак" (1990 г.), "Всички са добре" (1990 г.), "Събота, неделя, понеделник" (проект), "Отвъд облаците" (1995 г.- сценарий). Сценарист и режисьор е на "Моменти на любовта" (1989 г.).

1920
Родена е Иванка Димитрова - българска драматична и филмова актриса. През 1942 г. работи в Скопския народен театър, а през 1944-1945 г. във фронтовите театри. Играе и в постановки на народния театър "Иван Вазов". Димитрова се снима във филмите "Данка" (1952 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.). Режисьор е на "Антигона" (1992 г.).

1920
Роден е Михаил Швейцер - руски режисьор. През 1944 г. той завършва ВГИК. Дебютира в игралното кино с “Пътят към славата” (1949 г.). След това се снима в “Ножът” (1954 г.), “Чужда кръв” (1956 г.), “Стегнат възел” (1957 г.), “Мичманът Панин” (1960 г.), “Възкресение” (1962 г.), “Време, напред!” (1966 г.), “Златният телец” (1968 г.), “Въртележка” (1970 г.), “Бягството на мистър Маккинли” (1975 г.), “Смешни хора” (1978 г.), “Малки трагедии” (тв, 1980 г.), “Мъртви души” (тв, 1984 г.), “Кройцерова соната” (1987 г.), “Маяковски” (1990 г.).

1932
Роден е Методи Георгиев Андонов- български режисьор и педагог. Работи в Държавен сатиричен театър, а след това и в телевизията . В киното дебютира през 1968 г. с "Бялата стая". За този филм получава "Златна роза" във Варна. По Б. Райнов снима още: "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.) и "Голямата скука" (1973 г.). Най-добрият му филм е "Козият рог" (1972 г.).

1940
Роден е Бернардо Бертолучи – италианки режисьор и сценарист. Негови филми са "Преди революцията" (1964 г.), "Конформистът" (1969 г.), "Стратегията на паяка" (1970 г.), "Последно танго в Париж" (1972 г.), "ХХ век" (1976 г.), "Луната" (1979 г.), "Трагедията на смешния човек" (1981 г.), "Последният император" (1987 г.), "Чай в пустинята" (1990 г.), "Малкият Буда" (1993 г.), "Открадната красота" (1996 г.).

1942
Роден е Иван Иванов - съвременен български скулптор. Той е възпитаник на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Иванов участва в над 50 общи художествени изложби в България, Белгия, Италия и др. Автор е на пластични пана и стенна украса.

1953
Родена е Изабел Юпер – френска актриса. Юпер завършва Парижката консерватория. В киното е от 1971 г., дебютира с “Фаустин и прекрасното лято”. Филмографията й включва “Валсиращите” (1974 г.), “Розовата пъпка” (1975 г.), “Дюпон” (1975 г.), “Съдията и убиецът” (1976 г.), “Доктор Франсоаз Гаян” (1976 г.), “Изтърваните деца” (1977 г.), “Плетачката на дантели” (1977 г.), “Виолет Нозиер” (1978 г.), “Сестрите Бронте” (1979 г.), “Лулу” (1979 г.), “Крилете на гълъба” (1980 г.), “Наследството” (1980 г.), “Истинската история на дамата с камелиите” (1980 г.), “Да се спасява, който може” (1980 г.), “Чистка” (1981 г.), “Дълбоки води” (1981 г.), “Вратите на рая” (1981 г.), “Форел” (1982 г.), “Страст” (1982 г.), “Историята на Пиера” (1983 г.), “Подписано Шарлот” (тв, 1986 г.), “Кактус” (1987 г.), “Бесове” (1987 г.), “Историята на една жена” (1988 г.), “Мадам Бовари” (1991 г.), “След любовта” (1992 г.), “Наводнение” (1994 г.), “Церемонията” (1995 г.; награда за най-добра женска роля от Венеция), “Брак по сметка” (1996 г.), “Училище за страсти” (1998 г.), “Прислужникът” (2000 г.), “Пианистката” (2001 г.), “8 жени” (2002 г.), “Двама” (2002 г.), “Обещаният живот” (2002 г.), “Вълчи времена” (2003 г.).

1960
Родена е Кристина Константинова Белчева– българска актриса, която завършва специалност “Актьорско майсторство” във ВИТИЗ “К. Сарафов” (днешен НАТФИЗ). 3 сезона е актриса в Драматичен театър – Ловеч и 4 сезона в Младежки театър – София. Тя е автор и водещ на предаването “Най-хубавото нещо” в тв “7 дни”. Хоноруван преподавател по медийно поведение е в Музикалната академия “Панчо Владигеров”. Носителка е на национални награди по художествено слово. Кристина Белчева е член е на СБЖ.


НА 16 МАРТ УМИРАТ:

1823
Умира Григорий Иванович Угрюмов - руски живописец. През 1785 г. той завършва Петербургската художествена академия, а през 1790 г. и Художествената академия в Рим. Угрюмов преподава в Художествената академия в Санкт Петербург от 1791 г. За творчеството му са характерни условната театралност, присъща на живописта на класицизма. Оказва влияние върху руската живопис, в която основна тема става историческото минало на руския народ.

1865
Умира Никола Пиколо (Никола Савов Хаджиилиев) - просветен деец и лекар. Първоначално той учи в родния си град, след което продължава образованието си в гръцко училище в Букурещ. Негов учител е К. Вардалах. Известно време учителства в Букурещ и на о. Хиос, после се установява в Одеса, където се занимава с театрална дейност. Участва в гръцкото националноосвободително движение. За целта пътува до Лондон, за да спечели английското обществено мнение за гръцката кауза. През 1829 г. Пиколо завършва медицина в Пиза и работи като лекар в Париж. През 1830 г. се премества в Букурещ и в продължение на едно десетилетие е лекар при ген. П. Д. Кисельов. В следващите години, без да се отказва от лекарската си професия, той започва усилено да се занимава с научна дейност. Интересите му са насочени в областта на старогръцката литература. Пише и стихове, превежда от гръцки и др. езици. Пиколо подготвя за издаване древногръцки съчинения: "Допълнение към гръцката антология", "История на животните" от Аристотел, "Дафнис и Хлоя" от Лонг, превежда и "Реч за метода" от Р. Декарт и др. Той подпомага с материални средства образователното дело в Търново.

1925
Умира Август фон Васерман - германски микробиолог. През 1906 г., заедно с А. Найсер и К. Брук, той предлага серологичен метод за установяване на сифилиса в човешкия организъм.

1935
Умира Джон Джеймс Рикард Маклауд- английски физиолог, шотландец по произход. Учи в университетите в Абърдийн и Лайпциг. От 1918 г. той живее в Канада. Изучава диабета. През 1922 г., заедно с Ф. Бантингъм и др., Маклауд открива инсулина. Той е лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина за 1923 г. (съвместно с Ф. Бантингъм).

1937
Умира Мара Иванова Белчева - българска преводачка и поетеса. Съпруга е на Хр. Белчев. След неговата смърт тя следва филология в Женева. Дълги години я свързва приятелство с П. П. Славейков. През Междусъюзническата война 1913 г. е милосърдна сестра, след това - учителка в София, където и умира. Автор е на: "На прага стъпки" (1918 г.), "Пенчо Славейков. Бегли спомени" (1923 г.), "Сонети" (1925 г.), "Избрани песни" (1931 г.).

1937
Умира Сър Джоузеф Остин Чембърлейн- английски общественик, политик и държавник. Той завършва елитарно училище в Ръгби и Кеймбриджкия университет. От 1892 г. той е член на Парламента. От 1902 г. до 1929 г. заема поста министър в много министерства. Води борба за утвърждаване ръководната роля на Великобритания в Европа. Стреми се към икономическо и политическо укрепване на Германия, за да балансира положението в Европа против Франция и да служи като бариера срещу Съветска Русия. Значителен успех за тази политика е сключването на Локарнските договори (1925 г.). В последните години от живота си в Парламента той изказва тревога от агресивните стремежи на Германия. Носител е на Нобелова награда за мир през 1925 г.

1948
Умира Алфред Франсоа Лакроа- френски минералог, член е на Френската АН. През 1887 г. той завършва Фармацевтичния институт в Париж. От 1893 г. е професор в Националния музей за естествена история, където работи до края на живота си. От 1914 г. е несменяем секретар на Френската АН. Автор е на трудове по теоретична и регионална минералогия и по вулканология. През 1902 г. Лакроа описва изригването на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника. През 1930 г. му е присъден медала "Пенроуз" на Американското геологическо дружество. В негова чест е наречен минерала лакруит (Na4Ca2Al3 [PO4] (OH,F)8.

1964
Умира Атанас Генов Гърдев - български фаготист и педагог, професор е по фагот и тромпет. Следва в Пражката консерватория, която завършва през 1929 г. като ученик по фагот на Ф. Долейш и Й. Фюгерипо, а по композиция - на Р. Карел. Гърдев е първият български фаготист с висше образование по специалността. Свири в оркестъра на Народната опера в София (1929-1931 г.; 1932-1937 г.), в Царския военен симфоничен оркестър (1937-1942 г.), в Държавния симфоничен оркестър при Дирекцията по радиоразпръскване (1945 г.). Преподавател е в БДК (1932-1962 г.).Ученици на Гърдев са П. Кърпаров, К. Коцев, М. Минев, Х. Прошков и др.
http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 16 МАРТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди