Кой идиот иска да накара тези прекрасни хора да участват в силно видиотения ни политически живот?! След най-анонимния парламент досега, който вкара хора като Весела Драганова и Тошо Пейков в политиката идва парламента на известните, големият генетичен и електорален експеримент с кодово име “АЗИС”.

Българите най-добре знаят как да развалят един човек – вкарвате Стоичков в парламента, на него му се отваря нова ниша да забогатее – нищо, че е богат. Ще развалите хубавия човек, не стига, че няма кой да тренира младите ни футболисти, ами и съвестта на символа на нацията ще се отежни с леки далавери по еврофондовете.

Защо ви е Ибряма в парламента? За да го намразите и да си кажете – за тоя ли гласувахме в анкетата на ББС?

Разбира се, в нашата политическа традиция е след като един човек е бунтар, след като известно време се прави на съвест на нацията, след като го издигнат в ранг интелектуалец - един ден този човек да продаде бунта си и да отиде депутат. Ако този човек е умен, той ще избяга в чужбина при едно такова предложение. Тодор Колев го направи преди време – избяга в Канада, но нещо му стана и се върна.

В парламента трябва да има интелектуалци – от време на време да клатят тъжно глави как загива нацията. Но дали на интелектуалците им трябва парламента?! Отговорът е прост – не им трябва, освен ако не са решили да изкарат малко пари, да влязат в гешефти и да станат още по-лицемерни, отколкото са днес.

Тези хора не стават за политици. Дори и да са много умни, те могат само да загубят времето на нацията с тъпи спорове и тежки, исторически реплики от трибуната. Всички у нас забравят, че да си сенатор или депутат е всъщност една доста трудна и технологична работа. Човек трябва много да пътува и да е специалист поне в една област. Нашите депутати днес, мога да се хвана на бас, че половината не могат да включат компютъра си, а технологията blue tooth за тях е ново средство за миене на зъбите след ядене на патладжани.

Същото е и с нашите интелектуалци. В този смисъл те стават за парламента, но пак ви казвам – ще се развалят като хора на стари години. Трудно ще ги удържим не само в патетичните им речи от трибуната, а и в това да запазят съвестта си чиста. Горе-долу чиста.

Настина експериментът "АЗИС” в парламента ще ни покаже за какво става дума. В нормални страни един скъпо платен човек като Азис ще тръгне да рекламира една партия срещу много пари. Най-големите звезди, между другото, отказват такива предложения - първо, защото са много богати и второ, не искат да загубят аполитичната си публика. Но у нас (понеже политиците купуват евтино душите ни) се прави следната партийна далавера – купуване на известни души на консигнация.

Вместо да платим на Недялко Йорданов да ни агитира (срещу Костов и за БСП) те, старите депутати го слагат на първо лясто в листата с обещание за включване в далаверата след изборите. След изборите, ако поетът Недялко прояви съвест, ще трябва да разкаже за далаверите и на сини и на червени. Но той избирателно ще клейми далаверите на сините, а за червените ще се прави на луд.

В утрешните листи ще видите не просто известни хора, а доста продадени души. И дори това не е най-страшното. Лошото е, че Стоичков престава да е треньор, а Азис престава да пее. Много обичам Азис, на той едва ли ще иска да се занимава с далаверите в здравната каса – поне докато е здрав. Много обичам Стефан Цанев, но е по-добре той да чете стиховете си пред млади актриси и поетеси, отколкото в петък, в деня на парламентарния контрол.

Голямата беда на българите досега беше, че избираха да ги управлява една юридическа мафия, като тук-таме тази мафия се прошарваше от някой напълнял лекар. После се вкараха двама трима актьори и ето ви резултатът. Много лоши парламенти, много некачествена работа.

Днес има естествен мотив да се каращиса парламентарният състав. Но вместо да се вкарват нови, технологично устроени и мислещи като мениджъри хора, ние пак патриархално ще изберем някой, който да мисли вместо нас. Това е Голямата Електорална Беда на българите – този някой или е учена глава (юрист) или просто е учена глава (интелектуалец).

А никой не се замисля, че човекът, ставащ за депутат, е просто мениджър, който организира желанията и живота на избралите го. Ние пращаме хора в парламента да мислят за нас, вместо ние да мислим за себе си и да ги караме да изпълняват нашите желания. Глупава работа, обратна работа, а сега на всичкото отгоре ще пратим в Парламента и няколко футболисти, фолкизпълнители и остарели в удобство поети. Този експеримент едва ли ще роди чудовище, но явно ще бъде един доста тъп експеримент.

vsekiden.com /Мартин Карбовски