СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 26 МАРТ - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 07:19 EEST

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 26 МАРТ

2005-03-26 @ 09:19 EET

Събитията у нас и по света, станали на 26 март

НА 26 МАРТ В БЪЛГАРИЯ:

1841
Неофит Бозвели е заточен в Света гора. Решението за заточението му е аргументирано с нежеланието на Бозвели да се подчини на търновския митрополит. Възрожденецът e наклеветен от Цариградската патриаршия пред османските власти. През 1844 г. той успява да избяга и се завръща отново в Цариград, където продължава борбата си за извоюване на църковно-национална независимост. Негов активен помощник става Иларион Макариополски. През лятото на 1845 г. двамата получават пълномощие от цариградските българи да ги представляват пред османското правителство и Цариградската патриаршия. През същата година те изпращат поотделно две прошения до Високата порта, в които излагат исканията на българите по църковния въпрос. Тази им постъпка предизвиква остра реакция от страна на Патриаршията и те отново са заточени в Света гора. Последните години от своя живот Неофит Бозвели прекарва в Хилендарския манастир.
Видният възрожденски деец поставя началото на организираната църковно-национална борба. Първоначално той учи в родния си град (предполага се, че е ученик на Софроний Врачански). След това продължава образованието си и приема монашество в Хилендарския манастир. Към 1813-1814 г. се установява в Свищов, където в продължение на 20 години е свещеник и учител. Заедно с Е. Васкидович съставя учебник (1835 г.) за нуждите на българското начално взаимно училище под наименованието "Славеноболгарское детеводство за малките деца" . Книгата представлява една малка енциклопедия, състояща се от няколко части, преведена от гръцки език и приспособена за неговата учителска дейност. В "Детеводството" Бозвели издига идеята за светско образование, за налагане на говоримия български език в училищата, за създаване на обществени български училища и пр. През 1834-1835 г. живее в Сърбия във връзка с отпечатването на учебника. Там се запознава със сръбските просветителски идеи на Д. Обрадович, З. Орфелин и др. Завръщайки се в България, Бозвели се отдава на борбата за извоюване на независима българска църква. През 1839 г. се премества в Цариград и застава начело на борбата на българските еснафи и търговци против Вселенската патриаршия. По негова инициатива започва изграждането на българска черква в столицата на Османската империя, към която след това е създадена и българска община. Като книжовник сътворява голям брой диалози, които представляват разговори на олицетвореното Отечество с представители на различни слоеве от народа. Най-значителното му литературно произведение е "Плач бедния Мати Болгария" (1846 г.). Литературното му творчество е богат източник за изучаване положението на българския народ през първата половина на XIX в.

1885
В Русе е основавано Първото техническо дружество в България. Целите на дружеството са да съдейства за развитието на техниката в България чрез популяризирането на технически знания, уреждане на изложби на местни и чуждестранни стоки, съдействие за развитие и популяризиране на българските произведения, както и създаването на техническа библиотека, химическа лаборатория и технически музей. За първи председател е избран инж. Симеон Ванков.

1904
Подписана е Българо-турска спогодба за ликвидиране напрежението след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Спогодбата е подписана в Цариград от българския дипломатически агент там Гр. Начович и от председателя на Държавния съвет на Турция Саид паша. Турското правителство се задължава да проведе в Солунския, Битолския и Косовския вилает исканите от Русия и Австро-Унгария Мюрцщегски реформи. Наред с това Турция дава амнистия за участниците в националноосвободителните борби и позволява на бежанците, изоставили родните си места преди и по време на въстанието, да се завърнат обратно. Амнистията не се отнася за онези, които са участвали в бомбени атентати. България от своя страна се задължава да не допуска на нейна територия да се образуват революционни комитети и въоръжени чети и да се пренася оръжие за Европейска Турция. Спогодбата съдейства да се избегне военният конфликт между двете държави, но на практика не се изпълнява изцяло.

1934
Българският национален отбор по футбол за пръв път участва в световна квалификация и губи от Унгария с 1:4. Мачът се играе в София.

1948
Публикуван е първият Закон за прокуратурата в България.

26 - 27 март 1949
Провежда се пленум на ЦК на БКП, на който Вълко Червенков изнася информация за срещата през декември 1948 г. на българска партийна делегация, в която участва и Трайчо Костов, със Сталин. Тогава Сталин остро обвинява Тр. Костов, че крие от Съветския съюз цените, по които България търгува със Запада. Това е използвано от В. Коларов и В. Червенков, за да започнат атака срещу Тр. Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата. Пленумът решава да извади Тр. Костов от състава на Политбюро и да го освободи от постовете подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси.

1975
Открита е първата топлоцентрала в България - ТЕЦ "Бобов дол". Решение за изграждането на ТЕЦ "Бобов дол" е взето с разпореждане 115 на Министерски съвет от 4 април 1969 г. Топлоцентралата е разположена на северозапад от гр. Дупница, в близост до най-значителното находище на кафяви каменни въглища в Западна България "Бобов дол". Първата копка на ТЕЦ "Бобов дол" е на 9 октомври 1969 г. На 12 март 1971 г. започва изграждането на 200-метровия й комин - тогава най-висок в България и на Балканите. Първият енергоблок влиза в експлоатация на 13 декември 1973 г. На 2 октомври 1974 г. се включва вторият, а на 22 февруари 1975 г. - третият.

1995
В люксембургското градче Шенген седем западноевропейски държави се споразумяват за свободно движение на хора, което засилва граничния и митническия контрол по общата им граница. Съставен е списък от държави, чиито граждани се смятат за нежелани и за които има по-строги визови изисквания. В този списък влиза и България (черен шенгенски списък).

НА 26 МАРТ В СВЕТА:

1812
При земетресение са разрушени 90% от столицата на Венецуела Каракас.

1828
Австрийският композитор Франц Шуберт изнася единствения си публичен концерт. Шуберт е родоначалник и представител на романтизма. Неговите първи учители по музика са баща му (по цигулка), по-големият му брат Игнац (по пиано) и енорийският свещеник М. Холцер (по пеене). На 11-годишна възраст започва да пее в придворния хор. Завършва учителска семинария (1813-1814 г.) и работи като помощник-учител при своя баща до 1818 г., след което се отделя от семейството. Няколко години живее от уроци по музика и се опитва да получи щатна, държавна длъжност на музикант, но не успява. Започва да издава музикалните си произведения през 1821 г. През 1818 г. и 1820 г. като учител по музика на дъщерите на граф И. Естерхази посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През 1819 г., 1823 г. и 1825 г. посещава Горна Австрия и Грац. Песните му стават много известни в австрийското общество. Музиката му е тясно свързана с австрийското народно изкуство; в нея се чувства и влиянието на фолклора на славянските народи, унгарците и циганите, живеещи в Австрийската империя. Независимо от новаторството, запазва връзките си с традициите на Виенската класическа школа. Автор е на над 600 солови песни по стихове на Й. В. Гьоте, Ф. Шилер, Х. Хайне и други, на 9 симфонии (най-известна е 7-ата - "Недовършена"), около 20 опери, 17 увертюри, 15 струнни квартета, камерни ансамбли (клавирен квинтет "Пъстървата"), клавирни творби - сонати, валсове, фантазии, емпромптюта, музикални моменти и др. Много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени десетилетия след смъртта му (“Голямата” симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на Ф. Менделсон през 1839 г., “Недовършената” симфония - през 1865 г.).

1969
В Космоса е пуснат първият съветски метеорологичен спътник.

1975
Влиза в сила Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологично (биологично) оръжие и токсини и за тяхното унищожаване. Конвенцията е открита за подписване на 10 април 1972 г. в Москва (Русия), Лондон (Великобритания) и Вашингтон (САЩ). България подписва конвенцията на 10 април 1972 г.

1979
В Кемп Дейвид с решаващото участие на САЩ Израел и Египет подписват договор, с който уреждат споровете помежду си.

1992
Американският боксьор Майк Тайсън е осъден на десет години затвор за изнасилване. Тайсън започва професионалната си кариера през 1985 г. и още в първия си мач печели с нокаут. През 1986 г. става най-младият световен шампион в тежка категория (професионалисти) след победа над Тревор Бербик. Многократно защитава титлата си, като побеждава изявени боксьори като Джеймс Смит, Лари Холмс, Франк Бруно, Джеймс “Бъстър” Дъглас, Донован “Рейзър” Ръдок. Губи титлата от Ивендър Холифийлд. След излизането си от затвора в 5 боя има 5 победи. Явявайки се на ринга, като претендент, в мач-реванш с Холифийлд, той му отхапва ухото и е дисквалифициран и лишен от състезателни права. В началото на юли 1999 г. Тайсън отново започва подготовка за спечелване на световната титла. Наричан е “Динозавъра”.

2000
С 52,94 процента от избирателните гласове Владимир Путин е избран за президент на Русия. Официално встъпва в длъжност като Президент на Руската федерация на 7 май 2000 г.
Владимир Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград (днес Санкт-Петербург). През 1975 г. завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет и е изпратен по разпределение на работа в органите на държавна сигурност. До 1990 г. служи в Първо главно управление на КГБ на СССР, дълго време работи в Германия. От 1990 г. е помощник на заместник-ректора на Ленинградския държавен университет по международните въпроси, а по-късно съветник на председателя на Ленинградския съвет. От месец юни 1991 г. председателства Комитета по международни връзки на кметство Санкт-Петербург. През 1994-1996 г. е първи заместник на председателя на правителството (кмета) на Санкт-Петербург и председател на Комитета по международни връзки. От началото на 1997 г. е заместник на управляващия дейността на Президента на Русия, след това е заместник-ръководител на Администрацията на Президента на Руската федерация - началник на Главното управление за контрол. От 25 май до юни 1998 г. е първи заместник-ръководител на Президентската администрация. От 25 юли 1998 до 9 август 1999 г. е директор на Федералната служба за сигурност на Руската федерация. От октомври 1998 г. е член на Съвета за сигурност на Руската федерация. От 29 март до 9 август 1999 г. е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. На 9 август 1999 г. президентът на Русия Борис Елцин назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността Председател на Правителството на Руската федерация. От 16 август 1999 г. Путин е Председател на Правителството на Руската федерация (за неговото утвърждаване гласуват 233 депутати от Държавната Дума, 84 са против и 17 - въздържали се). На 31 декември 1999 г. Елцин доброволно прекратява изпълняването на президентските си пълномощия и назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността Президент на Русия. На 26 март Путин е избран за Президент на Руската федерация още на първия тур на предсрочните избори. Според резултатите от изборите Владимир Путин събира 39 740 434 гласа или почти 53% от гласовете на избирателите, упражнили правото си на глас. Владимир Путин притежава военен чин полковник от запаса.
НА 26 МАРТ СА РОДЕНИ:

1750
Шарл Жилбер Ром - деец на Великата френска революция, якобинец. През 1779-1786 г. живее в Русия като възпитател в дома на граф П. А. Строганов, а през следващите 2 години - в Швейцария. След завръщането си във Франция се включва в революционното движение. През 1791 г. е избран в Законодателното събрание, а през 1792 г. - в Конвента. Занимава се с подготовката на реформи в областта на народното образование и взема участие в изработването на републиканския календар. Първоначално одобрява и подкрепя идеята за термидорския преврат през 1794 г., но скоро, след като осъзнава неговия контрареволюционен характер, започва борба срещу термидорианците. След потушаването на въстанието през 1795 г. е осъден на смърт. Самоубива се.

1821
Ернст Енгел - немски специалист по статистика. След като завършва минно инженерство в Германия и Париж, става директор на статистическите служби в Саксония и Прусия. През 1857 г. поставя на обсъждане закона, наречен по-късно "Закон на Енгел", който представлява едно от първите емпирични открития в икономиката, което е в сила и до днес.

1840
Джордж Смит - английски асиролог и археолог. Работи в Британския музей първоначално като гравьор, а по-късно, след като овладява клинописното писмо, става научен сътрудник. През 1872 г. сред таблиците от библиотеката на Ашурбанипал открива акадската версия на легендата за Потопа - прототип на библейската легенда. Открива поемата за Гилгамеш и др. През 1873-1876 г. ръководи разкопките в Ниневия. Участва в издаването на асирийски текстове в поредицата “The cuneiform inscriptions of Western Asia” (1861-1884 г.).

1917
Георги Авгарски - български писател. Печата за първи път във в-к "Заря" (1935 г.). През 1960 г. завършва българска филология в СУ ”Св. Климент Охридски”. Работи като уредник на в-к "Септемврийче", редактор на детско-юношеския отдел на Радио София, активен сътрудник на почти всички издания за деца и юноши. Автор е на съчиненията: "Около света" (1947 г.), "Чуден гост" (1952 г.), "Детство без младост" (1952 г.), "Тамарина гара" (1956 г.), "Дядо и внуче" (1959 г.), "Весела мозайка" (1966 г.), "Гнездо на песните" (1968 г.), "Медунчо на Луната" (1970 г.) и много др.

1925
Пиер Булез - френски композитор и диригент, един от лидерите на авангардизма в музиката. През 1960 г. става преподавател в Базелската музикална академия. Най-популярните му творби са: пиеса за контраалт и 6 струнни инструмента "Чук без майстор" (1955 г., по стихове на сюрреалиста Р. Шара), "Структури" за 2 пиана (1-ва серия, 1955 г.; 2-ра серия, 1961 г.), 3 сонати за пиано и др.

1939
Андрей Пантев - български историк, академик. Завършва Суворовското училище в София и специалност "История" в СУ” Св. Климент Охридски” (1961 г.). Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. Кандидат на историческите науки (1967 г.), "Английската политика към България 1878 - 1894"; Той завършва Суворовското училище в София и специалност "История" в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1969 г. специализира в Англия, а през 1979 г. и в САЩ. Старши научен сътрудник е по нова българска история в Института за история при БАН, след това доцент в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Защитава докторат с "Българският въпрос във Великобритания и САЩ 1876 - 1903". От 1985 г. е професор в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". За периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение "Св. Георги Софийски". Пантев е депутат в XXXIX ОНС от гражданската квота на коалиция "За България". Автор е на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски. Написва около 40 книги, съставя и редактира исторически сборници и енциклопедии. Някои от неговите книги са: "Англия срещу Русия на Балканите: 1879-1894” (1972 г.); "Българския въпрос във Великобритания 1876" (1981 г.), "Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919” (1986 г.), "Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка, XVII-XVIII в." (1988 г.), "Защо две Америки" (1991 г.), "История на България. Т. 7" (1991 г., съавт.), "Години на демокрация?" (1992 г.), "История на България" (1993 г., съавт.), "Раждането на модерната демокрация" (1993 г.), "US Project for Determining the Borders of Bulgaria: 1918-1919” (USA, 1993 г.), "САЩ и българския териториален въпрос 1919" (на английски, Ню Лексингтън, Охайо, 1993 г.), "История на новото време" (1994 г., съавт.), "Проблеми на новата и най-новата стопанска история" (1994 г., съавт.), "Стефан Стамболов - хъшът държавник, или “Българският Бисмарк" (1994 г.), "Хронологична енциклопедия на света", т. V (1995 г., съавт.), "За Стамболов в часа на България" (1995 г.), "Cultural and Intercultural Traditional Perspectives in Europe" (Strasburg, 1995 г.), "Българският април 1876 в Англия и САЩ" (1996 г.), "Историческата еволюция и политическа демокрация" (1997 г.), "Другата версия" (1998 г.), "100 най-известни българи в нашата история" (1997 г., съавт.), "Гладстон и българите" (1999 г., съавт.), "Светът след Иисус" (1999 г., съавт.), "Стоте най-влиятелни българи в нашата история" (1999 г.), "Исторически многоточия" (1999 г.), "Българската история в европейския контекст" (2000 г.), "Сир, това е революция" (2001 г.); "Христофор Колумб и новият свят" (за деца, 1989 г.) и др. През 2002 г. получава награда "Голям Платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон".

1939
Джеймс Каан - американски актьор и режисьор. В киното работи от 1963 г. - “Сладката Ирма”. Започва кариерата си с епизодични роли в приключенски филми - “Елдорадо” (1966 г.). По-късно се снима в “Хора на дъжда” (1969 г.) и “Кръстникът” (1974 г.). Работи в различни жанрове – мюзикъли, комедии, драми, гангстерски филми, уестърни, военни филми, фантастични екшъни. Филми: “Смешната жена” (1975 г.), “Нямо кино” (1976 г.), “Глава втора” (1979 г.), “Каменната джунгла” (1987 г.), “Елитът на убийците” (1975 г.), “Лъжецът” (1980 г.), “Дик Трейси” (1990 г.), “Един мост повече” (1977 г.), “Едните и другите” (1981 г.), “Мизъри” (1990 г.), “Меден месец в Лас Вегас” (1992 г.), “Чужда раса” (1993 г.), , “Заличителят” (1996 г.), “Брониран” (1996 г.). През 1980 г. режисира “Скрий се да те виждам”, в който изпълнява главната роля. Други филми: “Това е баща ми” (1998 г.), “Мики Синьото око” (1999 г.), “Лъки таун блус” (2000 г.), “В сянка” (2001 г.), “Призрачен град” (2002 г.), “Догвил” (2002 г.), “Далас и Ръсти” (2003 г.).

1944
Даяна Рос - американска соул-певица. От 1959 г. пее във вокалната група "Сюприйнс". В началото на 70-те години започва самостоятелна кариера. Композициите в първите й албуми са дело на Ешфърд и Симсън. Участва във филмите "Махагон" и "Магьосникът". Записва съвместни албуми с М. Гей, изпълнява балади в стил диско. Издадени албуми: "Diana Ross" (1970 г.), "I’m Still Waiting" (1971 г.), "Touch Mein the Morning" (1973 г.), "Diana Ross" (1976 г.), "Baby It’s Me" (1977 г.), "The Boss" (1979 г.), "Diana" (1981 г.), "Why Do Fools Fall in Love" (1981 г.), "Silk Electric" (1982 г.), "Ross" (1983 г.), "An Evening with" (1986 г.), "Red Hot Rhytm and Blues" (1987 г.).

1946
Симеон Симеонов - български футболист, вратар. Играч на “Славия” - София (1964-1973 г.) и ЦСКА (1974 г.). В майсторската група има 148 мача. Носител на националната купа през 1966 г. През 1968 г. е обявен за футболист №1 на България и получава званието “заслужил майстор на спорта”. Титуляр е в националния отбор, където има 34 мача. Дебютира през 1964 г., последен мач - на 14 април 1974 г. срещу Бразилия (0:1). Играе на две световни първенства – през 1966 г. и през 1970 г. След приключване на състезателната си кариера работи като треньор.

1962
Джон Стоктън - американски състезател по баскетбол. Започва професионалната си кариера в отбора на “Сакраменто Кингс”, преминава през “Портланд”, след което играе в “Юта Джаз”. С “Юта” Стоктън, който играе гард достига до финал през сезона 1997-1998 г., но там губи от “Чикаго Булс”. Той е една от малкото “бели” звезди в лигата, считан е за един от най-добрите подавачи. Участник е в “Мача на звездите”.

НА 26 МАРТ УМИРАТ:

1827
Лудвиг ван Бетовен - германски композитор. От малък учи цигулка и пиано и проявява изключителното дарование. Особено благотворно е влиянието на неговия учител Нефе. Закърмен с идеите на Великата френска буржоазна революция. От 1792 г. живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. Учи при Албрехтсбергер и Салиери. Унищожава всичко, написано до 25-годишната си възраст, поради самовзискателност. От 1796 г. до 1800 г. създава 21 опуса (Първата симфония, опус 21). Между 1800 г. и 1802 г. завършва нови 15 опуса, а през следващите 2 години - още 20, между които и Третата симфония "Ероика". Негови произведения са още "Фиделио" (1805 г.), Четвъртата симфония (1806 г.), Концерт за пиано № 4 (1806 г.), "Кориолан" (1807 г.), Петата симфония (1808 г.), концерти, сонати, квартети и др. След 20-те години не твори активно. На 7 май 1824 г. прозвучава и най-забележителното му произведение - 9 симфония.

1839
Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георги Хуца) – украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог. Роден е в с. Велика Тибава (дн. в Унгария). Учи в Лвовския университет. В Кишинев проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина. През 1830 г. е командирован в България от Руската академия на науките. Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език. Запознава се с В. Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Автор е на съчинението "Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите", издадено в 3 т. през 1839-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и В. Априлов, да осъзнаят своята народност. Други съчинения: (1829 г.), "О характере народньiх песен у славян задунайских" (1835 г.), "О зародьiше новой болгарской литературьi" (1838 г.), "Граматика на сегашния български език" и други, много от които издадени след смъртта му. Умира в Москва.

1913
Диаманди Ихчиев - български библиограф, архивист, познавач на писмения турски език, обнародва на български език редица документи от турските държавни архиви. Учи в Щип при Йосиф Ковачев, завършва Османско висше училище в Цариград. Дълги години е преводач от турски език в Министерството на външните работи и уредник на турския архив в Софийската народна библиотека. Превежда ценни правителствени преписки: за кърджалийските чети, за видинския паша Осман Пазвантоглу, за спахиите в османската държава, за българските войнушки села, за битката при Варна през 1444 г. и др. Издава "Турските документи на Рилския манастир" (625 документа).

1918
Цезар Кюи - руски композитор, член на известната “Могъща група”, музикален критик. По професия е офицер - генерал-майор, професор по фортификация в Николаевската академия на генералния щаб. Той е известен учен и специалист по фортификация и военно строителство. Популяризира и утвърждава творчеството на М. И. Глинка, А. С. Даргомижски и съвременните му руски и чуждестранни композитори. Автор е на 2 опери - “Синът на мандарина” (1859 г.), “Уилям Радклиф” (1868 г.), много романси и други музикални произведения.

1945
Дейвид Лойд Джордж - английски държавен и политически деец, дипломат, един от лидерите на Либералната партия. Министър на търговията (1905-1908 г.) и на финансите (1908-1915 г.). В края на 1916 г. възглавява коалиционно правителство. Той е един от главните автори на системата от Парижки договори - Версайски, Сенжерменски, Трианонски, Севърски и Ньойски. Участва в Парижката мирна конференция (1919-1920 г.), свикана от държавите победителки в Първата световна война (1914-1918 г.) за изработване на мирни договори с победените държави. На конференцията Лойд Джордж активно съдейства за налагането на България на Ньойския мирен договор. Правителството му организира икономическа блокада срещу Съветска Русия. Лойд Джордж е един от инициаторите за свикването на Генуезката конференция през 1922 г. (конференция за икономическо възстановяване на Русия и на Европа след Първата световна война).

1957
Едуард Ерио - френски политик, министър-председател на Франция в годините 1924-1925 г.. От 1932 г. е един от лидерите на Радикалната партия. Член на Френската академия (1946 г.). Завършва Екол Нормал Супериор в Париж. От 1905 г. е постоянен (с изключение на годините на фашистката окупация на Франция) мер на Лион. Първото правителство на Ерио (правителство на "левия блок") установява дипломатически отношения със СССР през 1924 г. Второто подписва със СССР пакт за ненападение през 1932 г. и участва в Лозанската конференция. Обявява се против Мюнхенското съглашение (1938 г.). През 1942 г. е арестуван и въдворен в германски концентрационен лагер до освобождаването му през есента на 1945 г. от съветската армия, след което се завръща в родината си. В следвоенните години се обявява против политиката на разкол в Европа, противопоставянето на военните групировки и ремилитаризацията на Западна Германия. Ерио е виден публицист, историк, писател, литературен и музикален критик. Автор е на монография, посветена на философията на Филон (1897 г.), както и на книгите "Мадам Рекамие и нейните приятели" (1904 г.), "Към историята на френската литература" (1905 г.), "Новата Русия" (1922 г.), "Лион по време на войната" (1925 г.), "Животът на Бетовен" (1929 г.) и др.

1959
Реймънд Чандлър - американски писател, автор на криминални романи, един от вдъхновителите на “твърдата школа” в жанра. Завършва колежа в Дълич, Англия през 1905 г., и продължава образованието си във Франция и Германия. След завръщането си в Англия работи в Адмиралтейството, учителства, работи като журналист (сътрудничи на “Уестминстър Газет” и “Академи”). Заминава за САЩ след 1912 г., където работи в една фирма в Сент Луис, а след това - в Сан Франциско. По време на Първата световна война се записва като доброволец в полка “Гордън Хайландърс”, Канада, с който участва в боевете във Франция. Удостоен е с 2 медала за храброст. Завръща се в САЩ през 1919 г. Първият му криминален разказ - “Изнудвачите не стрелят”, е публикуван в сп. “Блек Маси” през 1933 г. Първия си криминален роман - “Големият сън”, издава през 1939 г. За 20 години издава още 6 романа: “Сбогом, моя красавице” (1940 г.), “Високият прозорец” (1942 г.), “Жената в езерото” (1943 г.), “Сестричката” (1949 г.), “Дългото сбогуване” (1953 г., награда “Е. А. По”) и “Насрещна игра” (1958 г.). Незавършен остава романът “Загадката на Пудъл Спрингс”.

1970
Кирил Попов - български ботаник-физиолог. Завършва естествена история в СУ “Св.Климент Охридски” през 1932 г. Специализира физиология на растенията в Берлин и Мюнстер (1938-1941 г.) и по използване на изотопите в биологията в Лондон (1960-1961 г.). Д-р на естествените науки в Мюнстер (1941 г.). Става професор през 1954 г., завежда Катедрата по анатомия и органография на растенията (1954-1970 г.); декан (1952-1955 г.) на Биолого-геолого-географския факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”. Ръководител е на секцията по физиология на растенията в Института по растениевъдство при БАН (1955-1958 г.) и на секцията по биология и биохимия на растенията и по стимулация в Института по биология "М. Попов" при БАН (1958 г.).От 1959 г. е директор на Института по физиология на растенията при БАН, остава на този пост до 1970 г. Секретар и председател е на Съюза за защита на природата (1945-1952 г.). В периода 1957-1960 г. е председател на Комисията за защита на природата при БАН . Председател е на Комисията по биология и селскостопански науки при Комитета за мирно използване на атомната енергия при МС (1957-1970 г.). Работи в областта на растителната физиология и биохимията - промените на хлорофил-белтъчния комплекс, дишането, стимулацията и инхибицията на растежа на растенията.
http://www.focus-news.net

Сходни връзки
http://www.focus-news.net Още от История

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 26 МАРТ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats