Предлагаме на всички българи - наши читатели, където и да се намират по света, песните на българския народ. Нека те ви носят успехи, любов и обич към Родината - отечеството ни България!

МИЛА РОДИНО!

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.

Припев:
Родино, Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.

Върви, народе възродени

текст Стоян Михайловски

 
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
/от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови! /2

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
/духовно покори страните,
които завладя със меч! /2

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
/в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет... /2

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!

  Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
/за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир. /2

Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
/о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас! /2

О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
/апостоли високославни,
звезди върху славянский мир, /2

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
/речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков! /2 

ШУМИ МАРИЦА!

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.

Припев:
Марш, марш,
с генерала наш!
В бой да летим,
враг да победим!

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай към победа
славна да вървим.

Припев

Левът балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.

Припев

Млади и знойни,
в вихрите бойни.
Ний сме достойни
лаври да берем.

Припев

Ний сме народа,
за чест и свобода,
за мила рода
който знай да мре.

Припев

ПРИТУРИ СЕ ПЛАНИНАТА!

Притури са планината,
че затрупа два овчеря,
че затрупа два овчеря,
два овчеря па другаря.

Първи моли, пусни мене,
мене чака първо любе,
втори моли, пусни мене,
мене чака стара майка.

Прага отваря планината,
ха ги пази два овчеря,
любе жали ден до пладне,
майка жали чак до гроба.

ЕДНА БЪЛГАРСКА РОЗА!

Добър вечер приятелю млад,
добър вечер другарю.
Добре дошъл в нашия град,
добре дошъл в България.

Вземи във този хубав ден една българска роза отмен.
Нека тя да ти разкаже с ароматния си гласза Балкана, за морето и за всички нас (всички нас).

И когато приятелю млад
и когато другарю
си тръгнеш ти от нашия град,
си тръгнеш ти от България.

Вземи във оня хубв ден  една българска роза от мен.
Нека тя да ти напомня с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас (всички нас).

И не забравяй нито ден ти таз българска роза... и мен. Нека тя да ти напомня с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас (за всички нас, всички нас).

СВЕТИ ГЕОРГИ!

Пролетта на рамото ми кацна
жива и зелена, жива и зелена,
скоро е Гергьовден

Слъце пак мечтите съживява,
млади и горещи, млади и горещи,
скоро е Гергьовден

Припев:

E-e-e-e, Свети Георги ще помолим с нас по пътя да върви,
Свети Георги тебе молим,
Е-е-е-е, дай ни сила,
с наш'та орис, пак да се преборим!

Други пътища ще ни повикат,
заедно ще тръгнем, заедно ще тръгнем, дойде ли Гергьовден.

И на празници ще се посипят,
мъката ще скрият, мъката ще скрият,
дойде ли Гергьовден.

Припев (3 пъти)

ИЗЛЕЛ Е ДЕЛЮ ХАЙДУТИН!

Излел е Делю хайдутин,
хайдутин янкеседжия
в Домбровци и Караджовци.

Оттам си Делю зароча
деридеремскем айяне,
айяне, кабадаие:

- Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не потурчите,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плакнат,
по-млого млади невести,
дете ще в корем поплака.

Гюлсюме Делю зароче:
- Варди са, Делю, чувай са,
че ти са канят, Делю лю,
деридеренски айяне,
айяне, кабадаие:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, прибият.

- Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля убие.

МОЯ СТРАНА, МОЯ БЪЛГАРИЯ!

Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях -
да се върна.

Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях -
да се върна.

В мойта хубава страна
майка, татко и жена
да прегърна.

Там под родното небе
чака моето дете
да се върна.

Припев:

Моя страна, моя България
Моя любов, моя България
Моя тъга, моя България
При теб ме връща вечно любовта.

Даже нейде по света
неизвестен да умра
ще се върна.

В мойта хубава страна
и тревата и пръсттада прегърна.

Нека стана стръкче цвят
нека вятъра познатме прегърне.

Нека родните поля
да ме срещнат с песента
щом се върна.

Моя страна, моя България
Моя любов, моя България
Моя тъга, моя България
При теб ме връща вечно любовта.

Моя страна, моя България,
моя прекрасна страна,
ще се върна.