изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-19 @ 12:14 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1793 - По време на опустошително земетресение в Япония от морето е погълнат
о. Унсен, заедно с всичките му 53 000 жители. 1913 -Подписано е второ примирие между Балканския съюз (без Гърция) и Портата под контрола на Великите сили. 1998 - На публичен търг в Лондон цигулка “Страдивариус” е продадена за 1 526 000 долара



НА 1 АПРИЛ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1858
Георги Раковски пристига в Одеса и се установява в дома на влиятелния българин Николай Миронович Тошков. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград, където съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана Раковски застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили- ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото ще бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това Раковски организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.). Освен това основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.) и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си видният българин работи за осъществяване на революционните си планове. Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.
Пътят на Раковски до Одеса-1958 г. е дълъг. Първоначално той учи в родния си град, после в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила Раковски подготвя масово въоръжено нахлуване в България . На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли Раковски е осъден на смърт, но понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия, където българинът престоява година и половина. След като, лишен от средства, разбира, че не може да замине да учи в Париж, през 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски. Но през януари 1845 г. той и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са откарани в Цариград, където прекарват 3 г. в затвора.
По време на Кримската война 1853-1856 г. Раковски си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и, от друга страна - да изпраща военни сведения на русите. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. Организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. Около Преслав обаче узнава за неблагоприятния за русите обрат във войната и за тяхното изтегляне от България, разпуска четата и се прибира в Котел. Там се укрива 4 месеца и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко. Посреща с разочарование сключването на Парижкия мирен договор 1856 г. Заминава за Нови Сад, където започва да издава в. "Българска дневница". Там издава още книгата "Предвестник Горскаго пътника", първия брой на в. "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти.

Между 1 - 5 април 1862
Васил Левски пристига в Белград и се включва в Първата българска легия. Васил Иванов Кунчев (Левски) наричан още Дякона или Апостола е роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради проявената храброст и ловкост.След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
През 1863 г. се прехвърля в Румъния, но след кратък престой се завръща в България. От 1864 до 1866 г. учителства в с. Войнягово и организира "патриотични дружини" за бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, но е заловен от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактика го довежда до идеята, че изходът на национално -освободителната борба е в пренасяне на нейния център в България. Идеята му се състой в изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в центрове българската революция. Тази идея той изразява най-напред в едно писмо до Панайот Хитов, а след това я прави достояние и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 г.и на 1 май 1869 г. Левски предприема две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална подкрепа от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подпомогнат от либералната група "Млада България", която го снабдила и със специална прокламация на български и турски език, издадена от името на "Привременно правителство в Балкана". На 26 август се завръща в Букурещ, за да участва в създаването на БРЦК, но тъй като идеите му не са приети от революционерите в Румъния на 26 май 1870 г. Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др. Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застанал изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за обсъждане и мнение. По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ било свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи. Възгледите на Апостола за изграждане на ВРО и нейните задачи са изложени в изработената от него "Нареда на работниците за освобождението на българския народ" (1871 г.). В уводната и част е формулирана целта на организацията: "С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата свобода, а турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи." За всяко отклонение от тази цел "Наредата" предвиждала смъртно наказание. Останалите и параграфи се отнасят до организационната структура на ВРО, правата и задълженията на революционните дейци и наказанията за извършените от тях провинения.След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното изграждане на ВРО. Основава нови комитети не само в Северна, но и в Южна България, включително и в Македония. Точно когато дейността му достига своя най-голям размах на 22 септември 1872 г. в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, въпреки забраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е организирана от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските власти предприемат масови арести на населението в този край, задържани са и голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски. За да бъде предпазена от пълно унищожение ВРО, БРЦК иска от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отказва, тъй като въпреки постигнатите успехи смята, че подготовката за въстание не е достатъчна.. С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, за да може да прибере и запази архивите на организацията. След това има намерение да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.
В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски. Под ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до съществен резултат.
Левски е осъден на смърт чрез обесване. Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е потвърдена.
Васил Левски се налага като лидер на ВРО, идеолог, организатор и ръководител на българското национално- освободително движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото "който ни освободи, той ще ни зароби". Проповядва идеята за "свята и чиста република", за общество и държава, в която всички "да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония".

1867
На официално посещение в Цариград пристига сръбският княз Михаил Обренович.
По време на царуването си сръбският владетел провежда политика на използване на българското националноосвободително движение в интерес на Сръбското княжество. Това предизвиква силно разочарование у водителите на българската революционна емиграция в лицето на Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и др.

1913
Подписано е второ примирие между Балканския съюз (без Гърция) и Портата под контрола на Великите сили. Първото е от 20 ноември 1912 г. След него Турция започва да протаква преговорите за мир, които трябва да започнат в Лондон.
През януари 1913 г. в Цариград е извършен държавен преврат и дошлите на власт прогермански управляващи преустановили преговорите в английската столица. Те нареждат на османската армия да предприеме незабавни атаки срещу българските войски при Чаталджа, Шаркьой и Булаир. Тези атаки обаче не водят до положителен резултат. Напротив, последват нови военни успехи на балканските съюзнички. Един от най-големите измежду тях е превземането на Одринската крепост от българските войски. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. В ръцете на балканските съюзнички падат и крепостите Янина и Шкодра.
При това положение османското правителство е принудено отново да поиска примирие. Със съдействието на Великите сили неговото предложение е прието с уговорката, че то ще удовлетвори проявените по-рано към империята искания за земите, намиращи се на запад от линията Мидия-Енос. Преговорите започват отново в Лондон и приключват на 17 май 1913 г. с подписването на мирен договор. С този акт е сложен официално край на войната .
Договорът е подписан между балканските съюзници – България, Сърбия и Черна гора, Гърция и Турция. Според него Турция отстъпва на съюзниците своите територии на запад от линията Мидия на Черно море и Енос на Егейско море. Албания е провъзгласена за независима държава, като върху нея временно е установен протекторат на Великите сили. Турция отстъпва на Великите сили о. Крит. Специална комисия на Великите сили трябва да реши съдбата и на останалите турски егейски острови и на Халкидическия полуостров. Този мирен договор не предвижда начин на разпределение на отстъпените от Турция територии между балканските съюзници. Това поражда противоречия между тях и води до избухването на Междусъюзническата война 1913 г.

1926
Създаден е Върховен кооперативен съвет с председател Кирил Попов. След смъртта на Попов през 1927 г. председател става Андрей Ляпчев. По това време Ляпчев е министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве.

1932
Със Закона за бюджета за 1932-1933 г. се освобождават от държавен поземлен данък всеки първи 100 дка ниви, 10 дка овощни градини, тютюнища и гори, 5 дка лозя и 2 дка бостани. Така напълно са освободени около 400 000 стопани.

1945
Състои се тържествено честване на 50-годишната литературна дейност на Димитър Полянов. Той е поет, преводач, обществен и културен деец. Първоначално Полянов учи медицина в Нанси, Франция, а след завръщането си в България две години прекарва в Школата за запасни офицери. Член е на БРСДП. Полянов публикува материали в редица партийни вестници и списания: "Ден", "Работнически другар", "Социалист", "Напред", "Работнически вестник" и др. Редактира в. "Наши дни" (1924–1925 г.), сп. "Червен смях" (1920–1923 г.), "Нови дни" (1925 г.) и "Наковалня"(1925–1933 г.). Издава и книгата "Морски капки", "От Изток до Запад", "Железни стихове", "Белият гълъб". Полянов превежда от френски език произведения на Юго, Балзак, Зола и др.

1946
Във Варна е създаден Държавен симфоничен оркестър.

1947
Със закон е приет двегодишен държавен план за възстановяване и развитие на народното стопанство през 1947-1948 г. Акцентът е поставен върху индустриализацията. Предвидените темпове са нереално високи и изпълнението на плана за общото промишлено производство е 96,3 %. Не е изпълнен и планът за селското стопанство.

1948
България и СССР подписват договор за търговия и мореплаване, спогодба за оказване техническа помощ на НРБ и протокол за взаимни доставки на стоки.

1959
Създадена е Българската национална филмотека (първоначално името й е Държавен филмов архив).

1962
С размяна на ноти между Британската легация в София и българското Министерство на външните работи е одобрен първият двустранен план за културен обмен между България и Великобритания за периода от 1 април 1962 г. до 31 март 1963 г.

1964
В София започва работа учредената на 19 февруари 1964 г. Българска външнотърговска банка за разплащания с чужбина и за кредитиране и контрол на външнотърговските организации в България.

1965
Сключени са спогодби за икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество с Етиопия.

1973
С постановление на Министерския съвет в София е създаден Национален исторически музей. В началото той е настанен в помещенията на бившето съветско посолство на ул. Московска. От 1981 г. се помещава в сградата на Съдебната палата. Отделите на музея са "Български земи в древността", "Праистория", "Античност", "Средновековна България", "Български земи XV-XVII век", "Българско възраждане", "Нова история на България". Национален исторически музей експонира в чужбина най-ценните български паметници, организира временни изложби и лектории, издава "Известия на Национален исторически музей" и научни сборници в чест на кръгли годишнини.

1974
Започва двудневна национална конференция по въпросите на хумора и сатирата. За организирането й настоява редколегията на в. "Стършел". На официалната вечеря, дадена от първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, той заявява: "Навсякъде ни завиждат за нашата художествено-творческа интелигенция. Ние безкрайно много се радваме за това."

1982
Подписан е план за научно и културно сътрудничество с Гърция за периода 1982- 1984 г.

1992
Тридесет и шестото ОНС избира Асен Агов за генерален директор на БНТ. Агов е журналист, завършил ВИИ "Карл Маркс", специалност "Международни икономически отношения". Работи в БТА, а по- късно е водещ е на тв програма "По света и у нас" Става главен редактор на редакция "Информация" в БНТ . Асен Агов е народен представител от СДС в ХХХVII, ХХХVIII и ХХХIХ ОНС.

2001
Ренета Инджова оглавява партията Демократична алтернатива. Инджова завършва в УНСС, където преподава икономика. През 1992-1993 г. е директор на Агенцията за приватизация. Ренета Инджова е първата жена министър-председател на България, начело на служебното правителство през 1994-1995 г.

2001 г.
1111 души в зала 3 на НДК създават партия - Консервативен съюз "ЕКИП". Христо Бисеров е избран за председател, а Александър Урумов и Камен Костадинов - за заместник-председатели. Гласуван е меморандум в подкрепа на Симеон Сакскобургготски. Делегатите избират и национална камара от над 30 представители от страната. Според устава влизането и излизането от Консервативен съюз "Екип" е свободно и доброволно. Няма поръчители, нито членски карти или членски внос. Изключване може да има само при влязла в съда присъда за умишлено престъпление. Областните и общинските екипи са автономни в своята работа.
Христо Дамянов Бисеров е роден на 21 ноември 1955 г. в гр. Хасково. През 1980 г. завършва право в Софийския университет "Климент Охридски" Следващите десет години е адвокат. През 1990 - 1991 г. е член на Националния съвет на Зелената партия. След излизането на ЗП от коалицията СДС през 1991 г. Бисеров е член на Консервативната екологична партия, сформирана от останалите в СДС членове на ЗП. От 1993 г. е председател на Консервативната екологична партия. За периода 1991- 1994 г. той е депутат в 36-ото Народно събрание, избран от квотата на СДС. Член е на парламентарната Комисия по национална сигурност.
В 37-ото народно събрание отново е депутат от квотата на СДС. В 38-ото Народно събрание е председател на парламентарната комисия за защита на националната сигурност.
От декември 1994 г. до 2000 г. Христо Бисеров е избиран четири пъти за главен секретар на СДС. През 2000 г. се обявява срещу стила на управление на СДС и иска оставката на Иван Костов. Постът му е зает от Екатерина Михайлова. Бисеров е отстранен и от поста председател на парламентарната комисия по националната сигурност.


НА 1 АПРИЛ В СВЕТА ПРЕЗ:

1778
Бизнесменът от Ню Орлийнз Оливър Полък създава знака на долара.

1793
По време на опустошително земетресение в Япония от морето е погълнат
о. Унсен, заедно с всичките му 53 000 жители.

1875
За първи път в английския вестник “Таймс” е публикувана седмична метеорологична прогноза. Таймс е основан през 1785 г. Издава се в Лондон от компанията “Таймс нюспейпърс лимитид”. Често издателската политика е съгласувана с ръководството на Консервативната партия на Великобритания.

1889
В Чикаго в продажба е пусната първата съдомиялна машина, създадена от Джозефин Кокрейн.

1890
В САЩ белгийският емигрант Шарл Ван Депол получава патент за първия тролейбус.

1891
Френският художник Пол Гоген се преселва на о. Таити, Полинезия, където създава повечето от известните си произведения. Пол Еужен Анри Гоген е френски живописец, постимпресионист. Творбите му изобразяват хармонията между човека и природата, както и бита на народите на Океания. Композициите му се отличават с уравновесеност, вътрешен ритъм, статичност, пространството е разгърнато не перспективно, а плоскостно, поради което картините му наподобяват фрески. Изкуството на Гоген влиза в историята като първата съзнателна вълна на реакция срещу импресионизма. Влиянието му е многообразно и особено силно в първите години на ХХ в. - върху постимпресионистите, традиционалистите и др. Сред най-известните му картини са: "Видение след проповед" (1888 г.), "Жълтият Христос" (1889 г.), "Жена, държаща плод" (1893 г.).

1906
Подписана е Международна конвенция за защита на птиците. Денят се отбелязва като Международен ден на птиците.

1939
САЩ става първата държава в света, признала официално режима на Франко в Испания. Генералисимус Франциско Франко Баамонде управлява Испания като диктатор. Той завършва пехотна академия. След това участва в колониалните войни на Испания в Африка и е командир на Чуждестранния легион. От 1934 г. е началник на главния щаб на сухопътните войски, а по-късно става и командир на испанския корпус в Мароко, Африка. Франко организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократични сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили Франко налага диктатура- провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Той става вожд на Испанската фаланга- организация на националистическите сили, същевременно е председател на министерския съвет и върховен главнокомандващ на държавата. През 1947 г. прокарва закон за наследството на престола съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон. След ликвидиране на последствията от комунистическото управление, постепенно Франко се оттегля от властта.

1940
В Ню Джърси е проведена първата демонстрация на електронен микроскоп.

1960
САЩ пускат в космоса първият в света метеорологичен спътник.

1979
Иран е провъзгласен за Ислямска република. В края на XIX и началото на XX в. страната изпада в полуколониална зависимост от Великобритания и Русия, които през 1941-1946 г. я окупират. Реза шах Пахлави е принуден да абдикира в полза на сина си Мохамед Реза Пахлави, който се задължава да отстъпи Азърбайджан на СССР. През 1963 г. Мохамед Реза шах Пахлави започва мащабни реформи, които водят до разпри с духовенството и през 1978 г. е въведено военно управление. Около ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни се формира опозиционно движение. Аятоллах Р. Хомейни се завръща в Иран през 1979 г., след като шахът напуска страната. Хомейни незабавно спира реформите и обявява Иран за ислямска република, а себе си - за пожизнен религиозен водач. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран, в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения. Продължилите спорове с Ирак за пограничните територии прерастват в открита война продължила през 1980-1989 г. Аятоллах Хомейни умира на 4 юни 1989 г. С. А. Хаменей е избран за негов наследник. През 1992 г. парламентарните избори в Иран са спечелени от ислямистите. Политическата ориентация на правителството довежда страната до международна изолация.

1987
Американецът Стивън Нюман от Бетел, Охайо, завършва започнатото точно преди четири години околосветско пътешествие. По време на него Нюман изминава пеша 36 200 км и посещава 20 страни на пет континента.

1998
На публичен търг в Лондон цигулка “Страдивариус” е продадена за 1 526 000 долара, което е световен рекорд за цена на музикален инструмент. Цигулката е изработена от Антонио Страдивариус. Той е италиански майстор на цигулки , ученик на Н. Амати. Открива собствена работилница в Кремона през 1667 г. Най-добрите си цигулки Страдивариус създава в периода 1704-1725 г. Инструментите, създадени от него се характеризират със съвършенство на художественото оформяне, изящество и хармоничност на звука, красив лък.

НА 1 АПРИЛ СА РОДЕНИ:

1812
Роден е Иван Добровски – възрожденски учител, книжовник и журналист. Той получава образованието си при гръцкия просветител Т. Каирис на о. Андрос. Дълги години учителства в различни краища на българските земи. Занимава се и с журналистическа дейност. Редактор и издател на второто българско списание "Мирозрение" (1849-1851 г.). Иван Добровски е радетел за славянската солидарност. Пътува много из Балканския полуостров и Европа, като някои от пътешествията му имат политически цели. Той е автор на статии по езиковедски, исторически и обществено-политически въпроси. С помощта на Берон Иван Добровски успява да издаде последните два броя на "Мирозрение или български инвалид" (1870 г.). След Освобождението работи като помощник на областния библиотекар в Пловдив.

1815
Роден е княз Ото Едуард Леополд фон Шонхаузен Бисмарк - германски общественик, политик и държавник. Той е основател и пръв райхканцлер на Германската империя. През 1847-1848 г. е депутат в първия и втория съединени ландтази на Прусия. А през 1851-1859 г. е представител на Прусия в общогерманския бундестаг във Франкфурт на Майн. През 1859 г. Бисмарк е пруски посланик в Русия, след което заема същата длъжност и във Франция. От 1862 г. е Министър-председател и министър на външните работи.Той успява са създаде силно централизирана държава, провежда военна и икономическа реформа. С ловка политика и твърди действия, използвайки всички възможности на дипломацията и военното въздействие обединява страната. Води три успешни за Прусия войни- с Дания, 1864 г., с Австрия, 1866 г. и Франция, 1870-1971 г. През 1871 г. Германия е обявена за империя, а пруският крал Фридрих Вилхелм - за германски император. Като канцлер на Германската империя Бисмарк се стреми да разшири с всички средства императорската власт. Във външната политика той смята за своя най-важна задача неутрализирането на реваншистките стремежи на Франция и подготовката на нова война срещу нея. За тази цел води политика на сближение с Русия, която се съдържа във формулата: "Германия няма врагове на Изток". На Берлинския конгрес 1878 г. Бисмарк е председател. През 1882 г. той сключва договори с Австрия и Италия и поставя началото на Тройния съюз. Автор ена "Културкампф". През март 1890 г. подава оставката и излиза в пенсия.

1887
Роден е Леонард Блумфийлд - американски езиковед. Основните му трудове са в областта на романо-германската лингвистика. Първи Блумфийлд прилага сравнително-историческия метод към описването на езици с полисинтетичен строеж (индианските). Той изучава езици от Югоизточна Азия и Северна Америка. Според него предмет на изучаване е поведението, а не съзнанието. Представителите на американската дескриптивна лингвистика доразвиват много от теоретичните постановки на Блумфийлд.

1905
Роден е Еманюел Муние- френски философ, представител на персонализма. Той се доближава до идеите на мислители като Ж. Маритен и Г. Марсел. Получава философско образование в духа на бергсонизма и посвещава първото си сериозно изследване на Шарл Пеги. В края на 20-те години прекъсва изследователските си занимания в полза на обществената активност. Основава сп. “Еспри” (“Esprit”, 1932) - теоретичен орган на френските персоналисти. В основата на учението на Муние стои идеята за абсолютната ценност на личността. Той рязко разграничава понятията “личност” и “индивид”. Като цяло неговият персонализъм представлява разновидност на католическия модернизъм. Разделяйки общата с екзистенциализма теория за “въвличането”, той смята, че личността не е “захвърлена” в света, не е враждебна към него, а е разумна и като такава е включена в света и го преобразува според своите морално-политически стремежи. През 1947 г. Муние издава книгата “Увод в екзистенциализма” .

1920
Роден е Тоширо Мифуне - японски актьор и продуцент. В киното влиза през 1946 г. През следващата година се снима при учителя си Кадзиро Ямамото “Времето на новите дракони”. Първия си успех постига в “По тази страна на сребърния хребет” (1947 г.). Творческото му сътрудничество с Куросава започва с “Пияният ангел”. Ролята му във “Вратата Рошомон” (1951 г.) го утвърждава и по света като водещ актьор на японското кино. При Куросова Мифуне се снима още в “Идиот” (1951 г.),”Седемте самураи” (1954 г.), “Записки на живия” (1955 г.), “Замъкът на паяците” (1957 г.), “На дъното” (1957 г.), “Колкото е по-зле човек, толкова по-добре спи” (1960 г.). Талантът на Мифуне се разкрива в динамични приключенски филми, критикуващи феодалните традиции и самурайския морал- “Мусаси Миямото” (1954 г.) и “Телохранителят” (1961 г.). Връх в творчество му е “Червената брада” (1965 г.). През 1966-1967 г. той построява собствена студия, след като през 1963 г. основава компанията “Мифуне про”. През 70-те години се снима в тв “дзидигеки” (исторически филми) в своята студия. Режисира и “Наследството на 500 000” (1963 г.). Снима се още в “Животът на Михомацу” (1958 г.), “Геният на джудото” (1964 г.), “Най-дългият ден на Япония” (1967 г.), “Изпитание на човечността” (1977 г.), “Заговорът на клана Ягю” (1978 г.), “Невидимата връзка” (1982 г.), “Спи Рюку” (1983 г.), “Смъртта на майстора на чая” (1989 г.), “Агагук” (1991 г.). Мифуне е един от най-често сниманите японски актьори в САЩ и Англия. В тези страни той се изявява във филмите: “Голямата награда” (1966 г.), “Ад в Тихия океан” (1968 г.), “Червеното слънце” (1971 г.), “Битката при Мудей” (1975 г.), “1941” (1979 г.), “Шогун” (1980 г., тв сериал), “Инчон” (1981 г.), “Предизвикателство” (1982 г.), “Шогунът Майеда” (1990 г.), “Сянката на вълка” (1993 г.), “Невеста по снимка” (1994 г.), “Дълбока река” (1995 г.).

1975
Родена е Магдалена Малеева- състезателка по тенис на корт. Тя е най-младата от триото „сестри Малееви“ и единствената, която все още се състезава. Магдалена започва кариерата си като професионална тенисистка през 1989 г. Първата си голяма титла печели в Сан Марино. С това сестри Малееви стават първите три сестри, спечелили турнир от веригата на дамската асоциация. Сред големите й успехи е несъмнено и турнирът в Москва. Това е и единственият, който Магдалена Малеева печели три пъти, първите два — дори в последователни години. За последен път тя го печели през 2002 г. В този турнир тя побеждава Винъс Уилямс, Амели Моресмо и Линдзи Дейвънпорт. Магдалена Малеева е републиканска шампионка. Печели 6 турнира от големи състезания. Достига до четвъртфинал на откритото първенство на САЩ през 1992 г. Достига до 6-то място в световната ранглиста. През 1999 г. след контузия се завръща в големия тенис и успява да победи една от най-добрите тенисистки - германката Анке Хубер.


НА 1 АПРИЛ УМИРАТ:

1899
Умира Ради Иванов- български общественик, участник в национално-освободителното движение. Той владее румънски и френски език. През 1871 г. е един от организаторите на Русенския революционен комитет. През пролетта на 1872 г. Иванов е арестуван в Русе. След като е освободен емигрира в Румъния и се включва в дейността на българската революционна емиграция. По-късно е учител в Плевен. През 1873-1874 г. той обхожда някои райони за създаване и укрепване на революционни комитети. През 1874-1876 г. служи в Източни железници на барон Хирш като началник на гарите в Харманли, Фере и Софлу. Иванов участва в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Затова е преследван от турските власти и е принуден да избягва през Одрин, Цариград и Марсилия в Швейцария. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач във втора пехотна гвардейска дивизия. След Освобождението живее в Русе и София. Назначен е на поста директор на пощите и телеграфите и др. Иванов превежда от френски език първото ръководство в България за боравене с морзовия апарат. През 1885 г. в Лисабон той е представител на Международния конгрес на пощите и телеграфите.

1947
Умира Георги II – гръцки крал от династията на Глюксбургите. През 1922 г. той заема престола след военен преврат. Син е на крал Константин I и на кралица София. През 1921 г. се жени за княгиня Елисавета Румънска. На следващата година Константин I абдикира и Георги II става крал на Гърция. Година по-късно е заставен да напусне трона и да замине за чужбина. През 1935 г. Георги II е възстановен на престола от монархистите. По време на Втората световна война гръцкият крал емигрира в Египет и след това в Англия. След плебисцит през 1946 г.е възстановен на трона.

1947
Умира Екатерина Великова Каравелова- българска общественичка, деятелка на женското движение, публицистка. Тя е съпруга на П. Каравелов и майка на Лора и Виола Каравелови. През 1877 г. Екатерина Каравелова завършва девическа гимназия в Москва. Там опознава руската култура. След Освобождението се завръща в България и преподава по български език и литература в Русе, Пловдив и София. Тя идеен съмишленик и близък съратник на съпруга си в политическите борби на либералите срещу консерваторите за опазване на демократическите свободи в България и приятелските отношения с Русия. На международна конференции се обявява против несправедливите решения на Берлинския конгрес през 1878 г. за разпокъсване на България. Развива активна дейност сред българските женски дружества. Екатерина Каравелова е председател на женското дружество “Майка” в София. Тя е една от учредителките на Българския женски съюз (БЖС) и негова подпредседателка. През 1919 г. от името на БЖС Екатерина Каравелова отправя протест до правителствата на Великите сили против клаузите на Ньойския мирен договор. Тя участва активно и в международното движение за мир. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир, председател на българска женска секция “Паневропа”. През 1924-1926 г. изнася сказки в САЩ и Канада. Ратува за подобряване на руско-българското отношения и прави опит да въздейства в тази насока върху руския двор. През 1923 г. се присъединява към апела на Антон Страшимиров за защита на пострадалите от фашисткия терор и превръща дома си в средище за събиране на помощи за жертвите. След атентата в църквата “Света Неделя” през 1925 г., изпраща писмо до правителството за спиране на арестите и убийствата. Публикува повече от 50 статии и политически фейлетони. Екатерина Каравелова превежда от руски и френски език творби на Л. Н. Толстой, Ф. М. Достоевски, В. Юго, Ги дьо Мопасан, Г. Флобер. Погребана е в градината на църквата “Св. Седмочисленици” в София.

1966
Умира Димитър Тодоров Димов – български писател- белетрист. Баща му Тодор Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер, по-късно - тютюнев експерт. Димов завършва I мъжка гимназия през 1928 г. През 1928 г. постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, след 1 семестър се прехвърля в Юридическия факултет, после се отказва и се връща във Ветеринарномедицинския. Завършва през 1934 г. като доктор по ветеринарна медицина. До 1939 г. е участъков ветеринарен лекар в с. Ваксево, Софийска област, и в Кнежа, след това е микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас. Асистент е по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на Софийски университет. През януари 1943 г. заминава на специализация в Мадридския институт "Рамон-и-Кахал" по хистология на нервната система. През март 1944 г. се връща в България. До септември 1944 г. Димов е мобилизиран в Беломорието Две години по- късно става доцент в Агрономическия факултет в Пловдив. За периода 1949-1952 г. е доцент и в Селскостопанската академия. През 1950 г. става професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВСИ в София. От март 1964 г. до смъртта си той е председател на СБП. Д. Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 г. в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теория на отражението. От 1942 г. той сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците "Литературен глас", "Литературен фронт", "Мир", "Народна култура'", "Отечествен фронт", на списанията "Септември", "Театър". Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман.
През 1946 г. е отпечатан първият откъс от най-известното произведение- романа "Тютюн" в "Литературен фронт", озаглавен "Тютюнев склад". Две години по-късно излиза нов откъс - "Двубой" , след още 1 г. - "Тютюн" (глава от роман) в сп. "Септември". През 1951г. романът е завършен окончателно, предаден в издателство "Народна култура" и в края на 1951 г. стига до читателите и до своите "злополучни критици''. Започва тридневно "обсъждане" на "Тютюн" в СБП, което се пренася в периодичния печат и кулминира в редакционната статия на в. "Работническо дело" - "За романа 'Тютюн' и неговите злополучни критици". Единодушно е изказано мнение, че "Тютюн" се нуждае от "преработване". Димитър Димов е принуден да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои. През 1954 г. "Тютюн" се появява в новия си вид.
Други съчинения на Д.Димов са романите Поручик Бенц, 1938 г. и Осъдени души, 1945 г., сатирата Жени с минало, 1960 г., Събрани съчинения в 6 тома 1966-1967 г., Съчинения в 5 т. 1974 г.
http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди