Според този документ,Светият Отец трябва да бъде избран на събранието на кардиналите, всеки от който към момента на смъртта на сегашния понтифик не трябва да има навършени 80 години.
При това броят на участниците в конклава не може да надвишава 120 души.

Събранието заседава в Сикстинската капела във Ватикана.
Самата дума “конклав” идва от латинския израз "cum clave" ("под ключ"), която е свързана с древна традиция да се изолират от външния свят кардиналите, които са се събрали за избирането на новия римски понтифик.

В момента броят на кардиналите избиратели, отговарящи на това условие, е 117, като 114 от тях са получили своята кардиналска шапчица лично от папа Йоан Павел ІІ.
Повече от половината кардинали представят Европа в Колегията, от тях 20 са от Италия.

Имайки предвид здравословното състояние на папата, който отдавна страда от Паркинсонова болест, експерти многократно за последните 10 години са съставяли списъци с т.н. “папабили” - най-вероятните кандидати за Апостолския престол.

В момента могат да се посочат най-малко 10 висши църковни йерарси, които напълно основателно могат да претендират за Светия престол.

Един от тях е може би най-влиятелната личност в съвременния католицизъм – немският кардинал Йозеф Ратцингер. Той оглавява могъщата Конгрегация по въпросите на вероучението (в миналото – Свещена канцелария, или Света Инквизиция).
През април Ратцингер ще навърши 78 години. Тази му преклонна възраст го прави компромисната фигура, която може да изпълни ролята на хранител на традициите от епохата на Йоан Павел ІІ.
Подчертава се, че влиянието на немския кардинал е огромно и той се ползва с безпрецедентни привилегии.

Нелоши шансове за папския престол има и държавният секретар на Ватикана италиянският кардинал Анжело Содано.
Той също навършва 78 години и има сериозно влияние върху много от институциите и структурите на църквата.
Освен това през последните 15 години той в голяма степен е контролирал дейността на Римската курия при Йоан Павел ІІ, който често изоставяше рутинната работа, съсредоточавайки усилията си върху своята историческа мисия.

Сред най-авторитетните кардинали e папският викарий на Рим, председател на епископската конференция на Италия Камило Руини.
Той може да разчита на подкрепата на абсолютното мнозинство на италианските епископи и на мнозина от 20-те италиански кардинали-избиратели.
Освен това повечето европейски кардинали, които се придържат към умерено-консервативните възгледи, могат да заложат на този религиозен деятел.

Не е изключена възможността от появата на Апостолския престол и на представител на Латинска Америка.
Мнозина експерти смятат, че има голяма вероятност да бъде избран архиепископът на Сан-Паулу Клаудио Хумес.
Този бразилски богослов-францисканец не веднъж е демонстрирал особено внимание към проблемите на социална справедливост, който остро стои в Латинска Америка. Той винаги е подкрепял същественото обновяване на църквата.

Мечтата на милиони католици за “черния папа” може да се изпълни в лицето на кандидатурата на председателя на Папския съвет по международния диалог Франсис Аринце.
През май 1994 година, когато Йоан Павел ІІ бе в болницата, този нигерийски кардинал оглави тържествената церемония по закриването на специалния епископски Синод по проблемите на Африка и за кратко се озова на трона на папата.

Най-вероятният европейски “папабил”, който не представлява Италия, е архиепископът на Виена Кристоф Шенборн.
Този изтънчен теолог демонстрира изключителна способност към адаптацията на църковните традиции към културата на постиндустриалното общество.
При това Шанборн не е загубил най-добрите си качества на пастир и е успял да запази в своята архиепархия много тесни отношения между духовенството и паствата.
Шенборн може да претендира за ролята на модернизатор на много църковни канони, което естествено, не му гарантира лесното спечелване на поста.

Експерти смятат, че в сегашната църковна реалност никой йерарх, дори този който притежава силна харизма, няма да може да стане папа без подкрепата на мощните католически структури.
Една от най-могъщите подобни институции е затворената и тайнствена организация “Opus Dei”, чието влияние по време на управлението на Папа Йоан Павел ІІ се е увеличило многократно.
Близки към тази структура се смятат двама “папабили” – църковният юрист и председател на Папския съвет по законодателните текстове Хулиан Херанц и архиепископът на Венеция известният богослов Анджело Скола.

Кой ще стане новият духовен лидер на над един милиард католици в началото на 21 век ще покаже конклавът.
Отговорът на този въпрос ще стане ясен когато от тръбата над Апостолския дворец ще се издигне белият дим, означаващ, че поредният понтифик е избран.
http://www.news.bg