КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-24 @ 20:00 EEST

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА

2017-04-04 @ 17:55 EEST

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1857 - Георги Раковски издава в Нови Сад пробния брой на в. "Българска дневница", с който поставя началото на българската революционна журналистика. 1927 - Избран е Изпълнителен комитет в състав на Висшия съвет на българите в Добруджа. 1949 - Създаден е военно-политическият съюз НАТО 1987 - Над община Генерал Тошево за два часа се излива порой - 130 л дъжд на кв. м. Разрушени са 122 сгради, загиват 4 души и са унищожени хиляди декари посеви. 2001 - Симеон II пристига в България и обявява, че ще остане в страната.

2016 г.

Хакери публикуваха в интернет база данни, за която твърдят, че съдържа лични данни за близо 50 милиона турски граждани, включително президента Реджеп Тайип Ердоган, предшественика му Абдуллах Гюл и премиера Ахмет Давутоглу.

2015 г.

Русия свиква заседание на Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на хуманитарната ситуация в Йемен в условията на военни действия.

2013 г.

Под ледената шапка на южния полюс на спътника на Сатурн Енцелад е открит воден океан.

2012 г.

Президентът на Словакия Иван Гашпарович назначава новото правителство на страната с министър-председател Роберт Фицо.

2012 г.

В провинция Фариаб, северен Афганистан атентатор-самоубиец убива над 12 души.

2012 г.

Сръбският президент Борис Тадич подава оставка.

2012 г.

Жена камикадзе убива 10 души (в това число президента на Сомалийския олимпийски комитет Аден Ябару Уииш и шефа на Сомалийската футболна федерация Саид Мохамед Нур), взривявайки се в Националния театър в Могадишу.

2012 г.

Армията на Южен Судан сваля изтребител МиГ-29, принадлежащ на Судан.

2011 г.

Земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер и на дълбочина 24 км е регистрирано южно от остров Ява в 3,06 ч. сутринта местно време. Ява е най-гъсто населеният остров в света - 967 души/кв. км.

2008 г.

20 минути след публикацията на комюникето от срещата на НАТО в Букурещ, руският президент заявява, че Русия „ще предостави ефективна подкрепа на Южна Осетия и Абхазия в отговор на решенията на НАТО“. Главнокомандващият на руската армия пък заявява: „Ще направим всичко възможно да попречим на Грузия да се присъедини към НАТО“.

2004 г.

Към 22.00 ч. български автобус пада в 40-метров каньон на границата между Сърбия и Черна гора, в придошлите води на река Лим. Катастрофата става на хлъзгав път между Приеполе и Биело поле. В автобуса пътуват група ученици от средното общообразователно училище "Николай Катранов" в Свищов. По данни на кметската администрация в града, пътуващите са 41 ученици на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма шофьори. В спасителните операции участват полицаи и пожарникари от Приеполе и Бело поле, както и местни жители от близкото село Гостун, които помагат със собствени лодки.

При катастрофата загиват 12 деца. 22-ма от извадените живи пътници са настанени в болницата в град Приеполе, 17 от тях са приютени в хотел в град Биело поле. Телата на две от децата остават в неизвестност в продължение на около месец. На 25 април водолазни екипи откриват на повече от 40 км. от мястото на катастрофата тялото на 15-годишния Светослав Колев. На 4 май, на 3 км от същото място, е открито и тялото на 13-годишната Антоана Евтимова.

2001 г.

Симеон II пристига в България и обявява, че ще остане в страната.

Симеон II e последният представител на Кобургската династия в България, основана от дядо му – княз (цар) Фердинанд I (1887–1918 г.). Син е на цар Борис III и на царица Йоанна. След смъртта на баща си се възкачва на българския престол (28 август 1943 г. –15 септември 1946 г.), но поради непълнолетието му неговите функции се изпълняват от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов. След политическата промяна на 9 септември 1944 г. регентският съвет е подменен. В състава му са включени нови лица: проф. В. Ганев, Цв. Бобошевски и Т. Павлов. На 8 септември 1946 г. в страната е проведен референдум за премахване на монархията. Мнозинството от гласовете са за обявяване на република в страната. Седмица по-късно царското семейство напуска страната. Установява се в Египет, а после – в Испания. През 1955 г. Симеон II навършва пълнолетие и пристъпва към политическа дейност. Полага усилия за консолидиране на разнородната българска емиграция в Европа, САЩ и Канада. Междувременно учи във Военна академия в САЩ, която завършва през 1959 г. Продължава политическата си дейност, като същевременно се занимава и със собствен бизнес. През 1961 г. се оженва за Маргарита Гомес Асебо, дъщеря на испански аристократ и военен деец, загинал в Испанската гражданска война (1936–1939 г.) като привърженик на Франко. От брака им се раждат пет деца – Кардам, Кирил, Кубрат, Константин-Асен и Калина. Извършените в България промени в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. създават нова политическа обстановка в страната. Най-напред в България пристигат майка му и сестра му, а малко по-късно идва и той. Въпреки големия ентусиазъм, с който е посрещнат от някои среди на българското общество, отказва да се намеси в политическия живот на страната. Същата позиция запазва и при следващите си посещения в нея. Ограничава действията си само до уреждане на имуществените въпроси на царското семейство в България. Подарява на Столичната община огромния парк на двореца “Врана”, който се намира недалеч от София. През 2001 г. променя поведението си и на 6 април с. г. учредява Национално движение “Симеон II”, което се включва в предизборната борба за ХХХIХ ОНС. Въпреки пречките от формално естество (отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и др.) печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на България.

2000 г.

В Египет френски археолози откриват нова 108-а пирамида, в която се намира гробницата на царица Анкнспепи ІІ – съпруга на фараона Пепи I, управлявал преди повече от четири хиляди години. Пирамидата се намира южно от пирамидата на Анкнспепи ІІІ. В погребалната зала на царицата е открит погребален текст, гравиран и оцветен в зелено (част от него е показан на снимката). В пирамидата на фараона Пепи І е открит подобен текст, докато в съседните пирамиди на други членове на царското семейство той липсва. Анкнспепи ІІ е първата жена, на която ни е известно, че е отдавана такава почит. В гробницата е открит също така голям базалтов саркофаг с името на царицата.

1991 г.

Основан е Атлантически клуб за България по инициатива на депутата от СДС Соломон Паси, който става негов председател. Атлантическият клуб е неправителствена, непартийна организация, поддържаща общите ценности на Евроатлантическата общност. Дейността й е фокусирана върху разясняване проблемите на сигурността и международните отношения пред обществото. Клубът спонсорира посещения и лекции на изтъкнати личности, национални и чуждестранни експерти, в това число и посещението на Негово светейшество папа Йоан-Павел II в България през 2002 г., както и речта му пред 3500 видни български интелектуалци, артисти и учени. Негово светейшество папа Йоан-Павел ІІ дава аудиенция на Атлантическият Клуб през ноември 1994 г. Вселенският патриарх Вартоломей говори пред Атлантическия клуб в София през септември 1993 г. и дава аудиенция на Клуба през 2002 г.

От 1992 г. Атлантическият клуб е и първият член на Асоциацията на Атлантическия договор /АТА/ от страна извън структурите на НАТО. АТА е международна организация на неправителствено равнище, чиято мрежа има клонове в 32 страни, членки и партньори на НАТО. През 1996-1999 г. президентът на Атлантическия Клуб Соломон Паси е първият вицепрезидент на АТА от страна-партньор на НАТО.

През 1997 г. АТА провежда 43-тата си годишна среща в София, при домакинството на Атлантическия клуб.

Клубът поддържа активна мрежа от контакти с партньори от Северна Америка, Европа и Израел. Подпомага създаването на атлантически организации в други страни от Централна и Източна Европа, също и в страни от Близкия Изток, Африка и Южна Америка. Сред американските партньори на Клуба са Германският фонд “Маршал” в САЩ, Американският еврейски комитет, Атлантическият съвет на САЩ, Нова атлантическа инициатива, корпорацията “РАНД” и Центърът по стратегически и международни изследвания. От 2001 г. председател на Атлантическия Клуб в България е д-р Любомир Иванов. Тогава основателят на Клуба Соломон Паси става почетен президент.

1990 г.

Органът на БКП в. “Работническо дело” се преименува на “Дума”, но остава с главен редактор Стефан Продев.

Стефан Продев е писател, публицист и журналист. Дебютира през 1942 г. във в. “Железничарски подем”. През периода 1945-1946 г. е член на редакторската колегия на в. “Средношколско единство”. През 1954-1956 г. редактира в. “Народна младеж”, след което работи в отдел “Култура” на в. “Отечествен фронт”, в сп. “Септември”, в отдел “Публицистика” на в. “Литературни новини”, в сп. “Българска музика”. Продев е главен редактор на изданието на БТА “ЛИК” и “Паралели”, на сп. “София”, на в. “Народна култура” и на в. “Работническо дело”. През периода 1990-2000 г. той е председател на СБЖ. Депутат е в VII ВНС (1990 г.) и в ХХХVI НС (от 1991 г.). Автор е на романизирана биография на Фр. Енгелс (“Фред, или Пролетта”). Пише още пътеписи, в които представя впечатленията от своите пътувания като специален кореспондент на БТА, автор е и на разкази и новели. Негови са съчиненията “Работнически вестник” - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 г.”” (1953 г.), “Паралели” (1962 г.), “Фред, или Пролетта” (1963 г.), “Отблясъци” (1968 г.), “Редове” (1971 г.), “Пътеписи” (1973 г.), “Червеното чудо” (1974 г.), “С обич и гняв. Есета” (1977 г.), “Живи теми” (1978 г.), “Мозайка” (1980 г.), “Пътуване към пижамата” (1982 г.), “Раждането на шедьоврите” (1983 г.), “Имало едно момче” (1986 г.), “Разказът на палача” (1987 г.), “Фо и ербика” (1987 г.), “В края на 80-те” (1990 г.), “Забравени новели” (1994 г.), “Носене на кръста” (1993 г.), “Сваляне от кръста”, “Неприятни разкази” (2001 г.), “Да се чете след сто години” (2001 г.).

1983 г.

Извършен е първият полет на американската космическа совалка “Чалънджър”.

Совалката избухва на 28 януари 1986 г. 73 секунди след началото на десетия си полет, като убива седмечленния екипаж, включително и първият обикновен гражданин в космоса – учителката Криста МакОлиф. Трагедията е причинена от лошо изработен уплътнител. С демонстрация от страна на Ричард Фейнман, член на президентската комисия, назначена да разследва инцидента, става ясно, че еластичният уплътнител не реагира според очакванията поради ниската температура от –1 градус по Целзий по време на изстрелването (на пресконференция Фейнман илюстирра загубата на еластичност на уплътнителя, като пуска подобен оплътнител в чаша със студена вода). В резултат на експлозията САЩ спират пращането на астронавти в космоса през следващите почти три години, докато НАСА изготвя новите дизайни на многобройни части от космическите совалки.

1981 г.

На пленум на новоизбрания ЦК на БКП Тодор Живков е избран за негов генерален секретар (дотогава е първи секретар).

Тодор Христов Живков е роден в с. Правец (днес град), Софийска област, на 7 септември 1911 г. Първоначално учи в родното си село, след което продължава образованието си в Средното училище по графика в София и завършва гимназия като частен ученик. Член е на Българския комунистически младежки съюз от 1930, а на Българската комунистическа партия - от 1932. Като партиен функционер работи главно сред столичните печатарски работници. От 1942 е член на Софийския окръжен комитет на партията. От края на 1943 се включва активно в партизанското движение в родния си край. Взема дейно участие в политическата промяна на 9 септември 1944 в столицата. На VIII пленум на партията (1945 г.) е избран за кандидат-член на Централния комитет, а на V конгрес на БКП - за член на ЦК. През периода 1948-1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП и председател на Столичния градски народен съвет, възглавява и Отечественофронтовската организация в София. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК, а от 1951 г. и член на Политбюро на ЦК. На VI конгрес на БКП (1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП, като от ноември 1962 г. до юни 1971 г. е и председател на Министерския съвет на Народна република България. През юли 1971 г. заема поста председател на Държавния съвет. От 1981 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На 10 ноември 1989 г. е освободен от пленум на ЦК от заемания партиен пост, а малко по-късно Народното събрание го освобождава и от държавния пост. На 8 декември 1989 г. е изваден от състава на ЦК, а няколко дни след това е изключен и от БКП. За допуснати грешки и нарушения като държавен ръководител е подложен на съдебно преследване - известно време е арестуван, след което е поставен под домашен арест, на който режим остава до края на живота си. Малко преди да почине, е възстановено членството му в Българската социалистическа партия.

1979 г.

В Равалпинди, Пакистан, умира Зулфикар Али Бхуту – президент (1971-73 г.) и министър-председател (1973-77 г.) на Пакистан. Роден е на 5 януари 1928 г. в близост до Ларкана, Синдх, Индия. Син на известен политик, Бхуту получава образованието си в Индия, САЩ и Великобритания. Служи осем години в правителството на Мохамад Аюб Хан (1907-74 г.), след което подава оставката си от Пакистанската народна партия (1967 г.). След отхвърлянето на режима на Аюб Хан и пакистанската гражданска война, Бхуту става президент през 1971 г. Национализира няколко ключови индустриални сектора и налага данъци на семействата с поземлена собственост. Става министър-председател през 1973 г. и правителството му, запазвайки военното положение, започва процес на ислямизация. Партията на Бхуту печели изборите през 1977 г., но опозицията го обвинява в изборни измами. Генерал Зия-ул-Хак взима властта и нарежда Бхуту да бъде затворен и по-късно екзекутиран.

1975 г.

Майкрософт е създадена в партньорство между Бил Гейтс и Пол Алън в Албъкърки, Ню Мексико. Майкрософт е най-успешната и влиятелна софтуерна компания в света. Софтуерът на Майкрософт заедно с хардуера на Интел довеждат до революция при персоналните компютри. Най-значимите продукти на Майкрософт са операционната система Windows и пакетът Microsoft Office, както и различни програмни езици. Въпреки че компанията още от началото се превръща в лидер при програмните езици с MSBASIC, през 1981 г. успехът с комбинирането на персонален компютър IBM с операционна система DOS и не-IBM компютрите – с MS-DOS извежда Майкрософт на първо място в света. През 1990 г. започват продажбите на Windows 3.0, третата версия на операционната система. Следват Windows 95 и NT, които затвърждават лидерската позиция на компанията. През май 1998 г. започва серия от дела срещу компанията по обвинения в монопол и нелоялна конкуренция, които са спечелени от Майкрософт през юни 2004 г. Европейският съюз от своя страна налага глоба в размер на 664 млн. Долара на компанията през март 2004 г.

1975 г.

Публикуван е Закон за съобщенията. Този закон урежда организацията, ръководството и контрола на съобщенията и изграждането на съобщителните средства в Република България с цел все по-пълно да се задоволяват потребностите на учрежденията, стопанските и обществените организации и гражданите от съобщителни услуги.

1969 г.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се разширят функциите и да се преустрои дейността на Отечествения фронт.

1968 г.

Застрелян е Мартин Лутър Кинг - борец за граждански права в Америка. Учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. Става бакалавър по богословие и д-р по философия. След конкурс е назначен за пастор в голямата църква “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те години. През 1964 г. получава Нобелова награда за мир. Застрелян e по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис. През 1974 г., по време на църковна служба, до гроба му е убита и майка му - Олбърта Кинг. Посмъртно е награден с “Медала на свободата” през 1977 г.

1960 г.

На 32-та церемония по връчване на наградите “Оскар” 11 статуетки са присъдени на филма “Бен Хур”. Филмът от 1959 г. е режисиран от Уилиам Уайлър и е най-популярната екранизация на романа на Лу Уолъс “Бен Хур: История за Христа” (1880 г.). Главните роли играят Чарлтън Хестън (като Юда Бен Хур) и Стивън Бойд (като Месала). Премиерата на филма е в Лоюс Тиътър в Ню Йорк на 18 ноември 1959 г. Филмът печели 11 “Оскар”-а, включително и за най-добър филм за 1959 г. Този успех е постигнат единствено от “Титаник” (1997 г.) и “Властелинът на пръстените: Завръщането на краля” (2003 г.).

1960 г.

Родена е Ина Лулчева - български юрист, специалист в наказателното право. Завършва специалност “Право” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1983 г. От 1983 г. работи в Софийската адвокатска колегия. Сред най-обсъжданите в медиите дела е делото й в Страсбург – “Андрей Луканов срещу България” през 1996 г. Това е първото дело, спечелено от български гражданин в Съда за човешки права в Страсбург (Белгия). Защитници е по делото на Иван Славков, Венцислав Йосифов и др.

1956 г.

В Уотървил, Мейн, САЩ, е роден американският телевизионен и кино-продуцент Дейвид Е. Кели. Той посещава училището в Белмонт Хил, университета Принстън и Бостънския правен университет. Първоначално работи като адвокат в Бостън. През 80-те години на миналия век започва да се занимава с писане на сценарии. Първо пише няколко епизода от телевизионния сериал “L.A. Law”, който по-късно започва да продуцира. Работи по създаването на серийните филми “Болница Чикаго Хоуп”, “Али МакБийл”, “Picket Fences”, “The Practice”, “Snoops”, “Girls Club”, “Boston Public”, “The Brotherhood of Poland”, “N.H.”, “Boston Legal” и “The Wedding Bells”. Филмите на Кели се характеризират с чудат, понякога странен хумор, както и моменти на сериозност. По време на телевизионната си кариера Кели е номиниран за 23 награди “Еми” и печели 9 от тях. Шест са за “Отличителен сценарий в драматични серийни филми”, една за “Отличителни комедийни серийни филми” (за “Али МакБийл”). Дейвид Кели се жени за актрисата Мишел Пфайфър през 1993 г. Имат две деца – осиновено от Пфайфър преди брака им момиченце и син.

1953 г.

Умира Карол II - румънски крал (1930-1940 г.). Установява кралска диктатура през февруари 1938 г., разтуря политическите партии и профсъюзите, учредява фашистка организация - Фронт за национално възраждане. Сключва икономически договор с Германия през 1939 г. Признава Виенския арбитраж (1940 г.), според който Румъния предава на Унгария населената с унгарци Северна Трансилвания. При изострена вътрешна и външнополитическа обстановка, през септември 1940 г., се отрича от престола и емигрира.

1949 г.

Създаден е военнополитическият съюз НАТО, сформиран на основата на подписания във Вашингтон от САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Канада, Италия, Португалия, Норвегия, Дания и Исландия Северноатлантически договор. Договорът представлява доброволна система за сигурност на независими държави. През 1952 г. към НАТО се присъединяват Гърция и Турция, през 1955 г. - ФРГ, през 1982 г. - Испания, през 1999 г. - Полша, Чехия и Унгария. През 1966 г. от военната организация на блока излиза Франция, а през 1974 г. и Гърция (която се връща през 1980 г.). Във военната организация на Северноатлантическия пакт не влиза Исландия. България става равноправен член на НАТО през 2004 г.

Целите, които НАТО си поставя, са да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на ООН. Първостепенна задача на НАТО от създаването й е да работи за установяването на справедлив и траен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенството на закона.

Върховен ръководен орган е Сесията на Съвета на НАТО (висш политически орган), свиквана 2 пъти в годината на равнище министри на външните работи. Върховен военен орган е Комитетът за планиране на отбраната. Сесиите на Съвета на НАТО и на Комитета за планиране на отбраната се ръководят от генералния секретар на НАТО (лорд Исмей - Великобритания (1952-1957 г.); Пол Анри Спаак - Белгия (1957-1961 г.); Дирк У. Стикер - Холандия (1961-1964 г.); Манлио Брозио - Италия (1964-1971 г.); Йозеф Лунс - Холандия (1971-1984 г.); лорд Карингтън - Великобритания (1984-1988 г.); Манфред Вьорнер - Германия (1988-1994 г.); Вили Клаас - Белгия (1994-1995 г.); Хавиер Солана - Испания (1995-1999 г.); лорд Джордж Робъртсън - Великобритания (1999-2004 г.); Яп де Хоп Схефер (от 2004 г.). Седалище - в Брюксел.

Дейността на НАТО се допълва от независими парламентарни и неправителствени организации: Парламентарна асамблея (ПА) на НАТО, Евроатлантически съвет за партньорство (ЕАСП), Програма “Партньорство за мир”, Асоциация на Атлантическия договор (АТА).

След 1989 г. НАТО приема нова стратегическа концепция, по силата на която организацията засилва своята координация и сътрудничество с други международни организации - ООН, ОССЕ, ЕС, ЗЕС и др. След терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. е създадена коалиция за война срещу световния тероризъм.

1949 г.

Роден е Абдулах Йоджалан - кюрдски политик, водач на кюрдската радикална съпротива в Турция. Следва политология в университета в Анкара, където е арестуван заради политически демонстрации. През 1974 г. създава група, която прераства в Кюрдска работническа партия (ПКК), стояща на кюрдски националистически и марксически позиции. Главен идеолог и организатор е на партизанската война в Кюрдистан и десетки терористични актове в Турция и Западна Европа. Арестуван е през 1999 г. от турските тайни служби при опит за укриване в Кания. На 29 май 1999 г. е осъден на смърт от турски военен съд за сепаратизъм, държавна измяна и тероризъм.

1949 г.

Легацията на САЩ връчва на българското правителство нота с обвинения, че България нарушава чл. 2 от мирния договор от 10 февруари 1947 г. за осигуряване на граждански права и свободи. На 22 април в отговор Министерството на външните работи на НРБ връчва нота до правителствата на Великобритания и САЩ. В българската нота се заявява, че “България ще счита като акт на недружелюбие всеки опит да бъде третирана като държава, чиито вътрешни дела подлежат на обсъждане от външния свят”.

1949 г.

Oт 4 до 8 април се провежда конференция по “положението” на биологическата наука в България. Целта й е да осигури възприемането на господстващото в съветската биология учение на акад. Лисенко, според когото генетиката е “буржоазна, антинаучна и откъсната от практиката” и акцентът в биологията не трябва да е върху ролята на наследствеността, а върху влиянието на околната среда. В апарата на ЦК на БКП определят кои български учени трябва да бъдат “изобличени” и сред тях на първо място е изтъкнатият и световно признат генетик акад. Дончо Костов (на снимката).

1935 г.

На заседание на Висшия военен съвет е решено офицерите да не заемат граждански длъжности, “армията да се прибере в казармите”. Уволнени са 42-ма офицери-републиканци.

1932 г.

Умира Вилхелм Оствалд - германски физик, химик и философ. Проф. в Рига, после в Лайпциг. Автор на изследвания върху електропроводните свойства на органичните окиси, разтворени във вода. Автор на "енергетическата" теория, една от разновидностите на "физическия" идеализъм. Основни трудове: "Елементи на общата химия", "Научни начала на аналитичната химия", "Електрохимия", "Победа на научния материализъм", "Лекции по натурална философия" и др. Получава Нобелова награда за химия през 1909 г.

1927 г.

Избран е Изпълнителен комитет към Висшия съвет на българите в Добруджа. Съветът е създаден в Букурещ с цел да подобри положението на българите там. За председател на Изпълнителния комитет е избран българският посланик в Букурещ Светослав Поменов. Тодор Бъчваров, К. Манолов и И. Атанасов са избрани за негови помощници.

1923 г.

С указ на цар Борис III се утвърждава Закон за попълване на войската, пограничната стража и жандармерията с доброволци, подофицери и офицери.

1919 г.

Роден е Веселин Ханчев - български поет. Завършва право в Софийския унивеситет “Св. Климент Охридски” през 1941 г. Взема участие в Отечествената война (1941-1945 г.). Работи като литературен уредник в “Литературен глас” (1938-1943 г.), началник отдел “Литература и изкуство” в Радио София (1943 г.), драматург на Народната опера в София (1949-1951 г.), на Сатиричния театър в София, редактор в сп. “Пламък” (1958 г.) и в Българската кинематография, съветник по културните въпроси в посолствата във Варшава (1963-1964 г.) и в Париж (1965-1966 г.). Член е на СБП. Печата свои произведения за пръв път през 1934 г. Поезията на Ханчев се докосва до големите теми за дълга и любовта към родината, войната и мира и същинските човешки стойности. Автор е на пиесите “Злато”, “Отровен хляб”, “Двама и смъртта” и на нереализирания филмов сценарий “Крали Марко”. Превежда поезия от френски и руски език. Съчинения: “Испания на кръст” (1937 г.), “Луиджи” (1953 г.), “Стихове в паласките” (1954 г.), “Смешен пантеон” (1957 г.), “Лирика” (1960 г.), “Машината на времето” (1960 г.), “Роза на ветровете” (1960 г.), “Лирика” (1961 г.), “Стихотворения” (1962 г.), “Свирепият славей” (1965 г.), “Малки пиеси за големи сърца. Едноактен театър” (1967 г.) и др.

1914 г.

В Гия Динх, дн. Южен Виетнам, е родена Маргюрит Дюра – френски романист, драматург, филмов режисьор и сценарист. Дюра описва Индокитай в първия си успешен роман – “Морската стена” (1950 г.). Творчеството й с времето става все-по минималистично и абстрактно, поради което понякога е свързвано с движението “nouveau roman” (“новия роман”). Един от най-известните й романи е полуавтобиографичния “Любовникът” (1984 г., екранизиран във филм през 1992 г.) – сюжетът е за френско младо момиче и нейната любовна връзка с по-възрастен китайски мъж. Дюра преработва романа в “Севернокитайският любовник” (1991 г.). Оригиналният й сценарий за филма “Hiroshima mon amour” (1959 г.) и филмовата адаптация на собствената й пиеса “Индийска песен” (1975 г.) са високо оценявани. Маргюрит Дюра умира на 3 март 1996 г. в Париж, Франция.

1905 г.

Земетресение със сила 8,7 бала разрушава напълно индийския град Кангри – загиват 19 хиляди жители. Античното име на града е Нагаркот. Градът се намира на мястото, където се сливат реките Бенер и Маджхи. В Кангри се намират множество антични храмове – Джаваладжи, Бриджешвари Деви, Чамунда Деви, Баба Барох, Байджнат и др.

1901 г.

С 123-ма делегати започва Осмият извънреден конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски (на снимката), а подпредседател е Владимир Димитров.

На 19 март 1895 г. в София е създаден Македонски комитет - легална организация на македоно-одринските дружества в България. За пръв председател е избран Трайко Китанчев. На Първия си конгрес Македонският комитет приема устав и програма. През декември 1895 г. се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлекат вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав от около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на К. Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Наскоро след неуспеха на въоръжената акция умира преждевременно председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев.

Отношенията на Върховния македоно-одрински комитет с Вътрешната македоно–одринска революционна организация (ВМОРО) са обтегнати. Различията между тях се дължат най-вече на тактиката на националноосвободителната борба. ВМОРО разчита най-вече на организираната борба на населението в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната армия. Независимо от разногласията, организациите си оказват взаимодействие. ВМОК помага на ВМОРО с пари, оръжие, боеприпаси, литература и военни кадри, които обучават българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подпомага ВМОК да приеме на VII-я си конгрес през 1900 г. революционните методи на борба. Установеното единодействие между двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те предприемат мерки за неговото прекратяване. Това довежда до разцепление в комитета. На Десетия конгрес на ВМОК, проведен в края на юли 1902 г., се избира и ново ръководство начело с Хр. Станишев. Успоредно с това продължава да съществува старото, възглавявано от Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. То продължава линията на единодействие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за преждевременно обявяване на въстание ВМОК под ръководството на Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев предизвиква въстание през септември 1902 г. в Горноджумайско (днешно Благоевградско). Въстанието завършва с поражение. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. ВМОК сформира няколко чети. След поражението на въстанието комитетът се опитва да създаде свои бази в някои райони, но поради противодействието на ВМОРО не успява. През 1905 г. ВМОК престава да съществува като самостоятелна организация.

1890 г.

Роден е Иван Попов - български политик, дипломат. Следва романска филология във Франция и Германия (1909-1915 г.). Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1920 г. Директор на печата към Министерството на външните работи (1924-1933 г.). Той е пълномощен министър на България в Букурещ (1935-1936 г.), Прага (1936-1937 г.), Белград (1937-1940 г.). Министър на външните работи и изповеданията (1940-1942 г.); отсъства при подписването на Тристранния пакт (1 март 1941 г.) и е освободен от министерския пост. Извънреден и пълномощен посланик е в Румъния (януари-септември 1944 г.). Самоубива се в букурещката болница “Колентина”. Осъден е посмъртно от Народния съд на конфискация на имуществото. Присъдата е отменена през 1996 г.

1889 г.

Роден е Борис Грежов - български кинорежисьор, един от първостроителите на игралния филм в България. Завършва кинорежисура в Мюнхен през 1923 г. Той пръв от българските си колеги обръща внимание на осветлението и на операторската работа. Режисира филмите: “Момина скала” (1923 г.), “Весела България” (1928 г.), “След пожара над Русия” (1929 г.), “Безкръстни гробове” (1931 г.), “За Родината” (1940 г.), “Шушу-мушу” (1941 г.), “Цар Борис III Обединител” (съвместно с Борис Борозанов), “Изкупление” (1947 г., незавършен). Написва мемоари през 1958 г.

1883 г.

В Ню Йорк, САЩ, умира американският изобретател Питър Купър. Той е роден на 12 февруари 1791 г. в Ню Йорк. Започва да работи с Canton Iron Works, създадена за да прави доставки на Балтиморската и Охайовската железопътна компания. За тази цел Купър изобретява малък, но мощен парен локомотив (1830 г.). Фабриката на Купър в Трентън, Ню Джързи, произвежда първите греди от арматурно желязо за сгради. Купър поддържа проекта за презатлантически кабел на Сиръс Фийлд (1819-92 г.) и става президент на Северноамериканската телеграфна компания. Сред изобретенията му са пералня машина, двигател за фериботи с въздушен компресор и задвижвано с водна сила устройство за задвижване на шлепове в канали. Питър Купър основава Съюза “Купър” за развитие на науката и изкуството през 1859 г.

1879 г.

Умира немският химик, физик и педагог Хайнрих Густав Магнус. През 1831 г. става лектор, а през 1834 г. – професор по физика и технология в Берлинския университет. Забележителен и много популярен преподавател, Магнус въвежда семинара и лабораторното преподаване, които оказват голямо влияние на тогавашната наука. Обхватът на интересите на Магнус е голям – той за първи път приготвя пратинено-амониево съединение (“Зелена сол на Магнус”), няколко киселини и солите им. От изследванията му върху балистиката е развита теорията на “Ефекта на Магнус” – страничната сила на въртящи се цилиндри във въздушните течения. Другите му изследвания включват изучаване на термоелектричността, електролизата и парата под налягане.

1877 г.

Русия и Румъния подписват конвенция, по силата на която Румъния предоставя свободен преход на руските войски през своята територия след започване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., а Русия гарантира на Румъния статута на независима държава.

1873 г.

Петко Р. Славейков издава в Цариград първи брой на хумористичния вестник “Звънчатий глумчо”.

1867 г.

Роден е Андрей Тошев - български дипломат, публицист и общественик, член на БАН (1898 г.). Завършва естествени науки в Брюксел. Работи като учител във Военното училище в София. През 1903 г. постъпва на служба като търговски агент в Битоля, после в Цариград (1905 г.); дипломатически агент в Цетина (1905 г.), Атина (1906 г.), Белград (1908 г.), Цариград и Виена (от 1915 г. до 1919 г.). През 1935 г. възглавява извънпарламентарен кабинет, сменил този на ген. П. Златев. Трудове: “Поглед върху икономическото положение на Сърбия” (1911 г.), “Балканските войни” (т. I – 1929 г., т. II – 1931 г.), “Полша в културно отношение (1931 г.), “Бегли спомени” (1931 г.), “Сръбско-българската разпра” (1932 г., преводи на френски и английски език). Печата статии в сп. “Солунски книжици”, в изданията на БАН, сп. “Отец Паисий”, “Обществено развитие” и др.

1857 г.

Георги Раковски издава в Нови Сад пробния брой на в. “Българска дневница”, с който поставя началото на българската революционна журналистика. Вестникът е подкрепян финансово от сръбския историк и публицист д-р Данило Медакович. Той установява тесни контакти с Г. С. Раковски и подпомага журналистическата и публицистичната му дейност и в издаването на “Дунавски лебед”, на “Предвестник Горскаго пътника” и “Горски пътник”.

1846 г.

В Монтевидео, Уругвай, е роден Лотреамон (псевдоним на Изидор Дюкас) - френски поет. През 1868-1869 г. публикува поемата “Песните на Малдорор”, в която възпява неистовия бунт срещу моралните и обществените устои на съвременното общество, повторен впоследствие в сборник “Стихотворения. Предисловие към бъдещата книга” (1870 г.) - произведение, написано във формата на незавършени стихотворения в проза, обединени от герои и интриги, характерни за черния роман. През ХХ в. това произведение е преоткрито от сюрреалистите. От Лотреамон тръгва не само модерната, но и реалистичната традиция в съвременната френска поезия (П. Елюар, Л. Арагон и др.).

1841 г.

Умира Уилям Харисън - американски политик; 9-ият президент на САЩ (март - април 1841 г.). Командир на американската армия в англо-американската война (1812-1814 г.). Умира от пневмония един месец, след като става президент.

1818 г.

За първи път е издигнат националният флаг на САЩ, съставен от 13 червени и бели хоризонтални линии и 20 (тогава) звезди, символизиращи 20-те щата, влизащи в съюза.

1818 г.

Роден е Томас Майн Рид - американски писател от ирландски произход. Син е на свещеник. През 1842 г. пристига в Ню Орлиънс, САЩ. Известно време работи като учител и актьор, но се спира на журналистиката, с която се занимава в американския Север (Филаделфия). Там се сближава с Едгар Алън По. Участва в Мексиканската война (1846-1848 г.), ранен е тежко при щурма на гр. Мексико, получава чин капитан. След войната се завръща в Европа с намерение да участва в освободителните движения в Унгария и Полша, но се установява в Англия. Поддържа връзка с емигранти революционери и особено с Л. Кошут, на чиито 3 деца посвещава първия си роман “Свободните стрелци” (“Стрелците в Мексико”). Плод на възмущението му от реакционната роля на Наполеон III е романът “Жената дете” (издаден посмъртно). След 17-години престой в Англия, където излизат най-добрите му произведения, Рид отново отива в САЩ. След неуспешни опити да поднови журналистическата си дейност се завръща в Англия и остава там до края на живота си. Известни романи: “Пълзачи по скали”, “Ловци на растения”, “Ловци на жирафи”; “индианските” романи: “Оцеола, вожд на семинолите”, “Белият вожд”, “Златната гривна”, “Ямайски марони”; историческият “Бялата ръкавица” и др.

1817 г.

Умира Андре Масена - френски маршал (1804 г.). Започва военната си служба през 1775 г. като обикновен войник. През 1789 г. напуска армията като фелдфебел. През 1791 г. постъпва доброволец в революционната армия и е избран за командир на батальон. След превземането на Тулон през 1793 г. става бригаден генерал. По време на Италианския поход на Наполеон командва авангарда. Особено се проявява в битката при Риволи през 1796 г. и в сражението при Ваграм през 1809 г. През май 1811 г. след редица военни поражения Наполеон го уволнява. От 1815 г. преминава на страната на Бурбоните и е назначен за пер на Франция.

1806 г.

Умира Карло Гоци - италиански драматург, създател на фееричната комедия. Посвещава се на литературата и театъра от 1744 г. В творчеството си се вдъхновява от италианските старинни легенди. Използва сюжетни мотиви от фолклора и някои принципи от комедия дел арте (персонажи-маски; диалект; импровизация и т. н.): “Любовта към трите портокала” (1761 г.), “Гаргата” (1761 г.), “Турандот” (1762 г.) и др. Написва и 23 трагикомедии в стила на испанската “комедия на плаща и шпагата” и “безполезни мемоари” (1797 г.), представящи ярка картина на театралния живот във Венеция.

1581 г.

Франсис Дрейк завършва своето околосветско пътешествие, с което става първият англичанин, обиколил света. Отличен е с рицарско звание и е назначен за вицеадмирал.

Франсис Дрейк пиратства край бреговете на Западна Африка (1567-1569 г.) и Америка (1570-1572 г., 1585-1586 г.). Пиратските действия са оценени от английската кралица Елизабет I (която се опитва да се намеси в битката за океаните и да прекъсне испано-португалския приоритет при завладяването и усвояването на новооткритите земи), като възможност да бъдат разстроени испанските комуникации. През 1572 г. тя възлага на Дрейк тази задача. Пет години по-късно той преминава през Магелановия проток в Тихия океан и ограбва множество испански градове по западното крайбрежие на Южна Америка. Впоследствие се опитва да открие североизточен път към Атлантика и достига до днешен Ванкувър (Канада). Там се отказва и е принуден да извърши второто след Магелан околосветско плаване. По пътя си минава през Филипините и Островите на подправките (Молукските острови), където сключва изгодни договори за износ на подправки и след тригодишно пътуване триумфиращо се завръща в родината си. През 1585 г. Дрейк отново се отправя към Средна Америка и опустошава крайбрежието при залива Маракайбо, Флорида и о. Испаньола (Хаити). Той ограбва личното съкровище на Филип II, който е почти разорен.

През 1588 г. Дрейк командва английския флот при разгрома на испанската “Непобедима армада”. На негово име е наречен проток (проток Дрейк – прочут с бурите си).

188 г.

В Лугдунум (Лион), Галия, е роден римският император Каракала (198-217 г.). Получава прозвището Каракала заради галско наметало, за което се смята, че е скроил. До 211 г. управлява с баща си Септимий Северий, северноафриканец, който става император през 193 г. За да осигури неоспорваното си управление, Каракала убива брат си Гета и много от приятелите си. Строи колосални бани в Рим, които са оцелели и до днес. През 212 г. дава римско гражданство на всички свободни жители на империята, но проявява невероятна жестокост към всеки, който му се опълчи, поради което нарежда кланета на германци, партианци и александрийци. Каракала е убит от преторийския префект на 8 април 217 г. близо до Кархе, Месопотамия. Каракала е считан за един от най-кръвожадните и тиранични римски императори, а управлението му съдейства за упадъка на империята.

http://www.focus-news.net

Сходни връзки
http://www.focus-news.net Още от Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats