1979 - В 20 ч и 34 мин московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб “Союз-33", в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на кораба е Николай Рукавишников.

НА 10 АПРИЛ В БЪЛГАРИЯ :

1841
Сръбският княз Михаил Обренович издава прокламация, в която се дистанцира от въстанието в Нишко и Пиротско.
На 8 април 1841 г. Нишкият валия предприема нападение над въстаническия лагер в близост до с. Каменица, Нишко, но войските му са отблъснати. Два дни по-рано, по време на великденската служба, въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац.
Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф през 1839 г. и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци.
Скоро след избухването на въстанието в Каменица пламъците му обхващат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Бунтът е най – активен в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, действащи в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на М. Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква.
След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост.

1866
Основано е българско читалище в Цариград. То е основано от българската община в Османската империя. Инициатор на тази идея е Българската духовна дружина. Тя групира около себе си видни български дейци, които по онова време живеят в Цариград. Голяма роля за превръщането му в значителен просветен и културен център изиграва П. Р. Славейков, който е и един от дългогодишните му председатели. Към читалището се създава библиотека, в която се получават излизащите по онова време в империята български вестници и списания. То разполага и със своя печатница, в която се отпечатват не голям брой книги. Важна част от дейността му съставляват сказките и театралните представления, които привличат вниманието на живеещата в Цариград българска колония. То става инициатор и за организирането на Македонската дружина и на Българското благодетелно братство "Просвещение". Българското читалище взема дейно участие и в борбата на българския народ за извоюване на църковно-национална независимост. Поради стеклите се неблагоприятни условия след Руско-турската освободителна война 1877-1878 скоро след нея то прекратява своята дейност.

1880
В София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от 2. ОНС.
На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Областта признава приоритета на Княжеството, а княз Батенберг одобрява плана на 18 април.
Константин Величков е български поет, белетрист, преводач, живописец, държавен и обществен деец, действителен член на БКД (1884 г.). Участва в националноосвободителната борба. След Освобождението е известна личност в държавния, обществения и културния живот на Източна Румелия и Княжество България. Константин Величков пише гражданска поезия, разкази, повести, драми, мемоари за разгрома на Априлското въстание ("В тъмница"), очерци за писатели и художници ("Писма от Рим"). Превежда поезия от руски, френски и италиански автори (Ад" от Данте Алигиери) и др.

1886
Военният министър майор К. Никифоров издава заповед за награждаването с войнишки кръст “За храброст” IV-та степен на медицински сестри, проявили безстрашие и усърдност по време на Сръбско-българската война.

1906
На 13 март, 3 и 10 април 1906 г. се организират Антигръцки митинги в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново против събиране на пари и андарти за борба с ВМОРО.

1913
В София се обединяват спортните клубове "Ботев" и "Развитие" и създават спортен клуб "Славия" с първи капитан Борис Шаранков.

1913
След многобройни неуспешни сръбски и черногорски атаки Шкодренската крепост се предава на черногорската армия.

1913
Скопският митрополит Неофит изпраща послание до император Николай II за издевателства на сръбски и гръцки войски над българското население в Македония.
Неофит Скопски е висш духовник, митрополит. Роден e в Охрид. Учи в родния си град, след което продължава образованието си в Свещеническото училище в Одрин, където приема и монашество. През 1897 г. завършва Духовната семинария в Москва. От 1897 г. до 1899 г. е учител в Скопското педагогическо училище. През 1900 г. е изпратен за председател на Българската църковна община в Кукуш. Архимандритско достойнство получава през 1897 г., а за епископ е ръкоположен през 1908 г. Изпълнява и длъжността викарий на Скопската епархия. През юли 1910 г. е избран за скопски митрополит. По време на Междусъюзническата война 1913 г. сръбските власти го екстернират в България и Екзархията му възлага управлението на Охридската епархия. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. се завръща отново в Скопие, но през 1918 г. пак е прогонен от сръбските власти. Завръща се в България и до края на живота си изпълнява различни поръчения на Светия синод. Умира в София.

1914
Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.

1922
Започва провеждането на Генуезката конференция. В нея участват представители от 29 страни, между които и България. Разглеждат се финансови и икономически въпроси. Целта на западните държави е да окажат натиск върху Съветска Русия и победените в Първата световна война 1914–1918 г. страни, за да получат редица икономически и политически отстъпки. Съветската делегация, ръководена от комисаря на външните работи И. Чичерин, не само отхвърля предявените и претенции, но успява да разкъса международната блокада и да подпише т. нар. Рапалски договор с Германия (1922 г.). Българската делегация, ръководена от Александър Стамболийски, се стреми да получи излаз на Егейско море и отсрочка на репарационните плащания. За постигане на тези задачи тя разчита на помощта на Италия и Англия. Италия е склонна да подкрепи българските искания, но срещу това иска да получи значителни концесии. Репарационната комисия на конференцията поставя като условие за временна и частична отсрочка на българските плащания да контролира държавния бюджет, разходите и монопола над тютюна, спирта и др. Тези искания са неприемливи за българското правителство и то ги отхвърля.

1935
Изпратено е писмо от водачите на Демократическата партия Александър Малинов и Никола Мушанов до премиера Пенчо Златев. В писмото се иска връщане на армията в казармите и възстановяване на парламентарното управление.

1973
Подписва се българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България.

1978
Людмила Живкова е на официално посещение в Чехословакия във връзка със започващите там Дни на българската култура. В Прага е открита изложбата "Тракийското изкуство по българските земи".

1979
В 20 ч и 34 мин московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб “Союз-33", в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на кораба е Николай Рукавишников. Поради възникнали затруднения в сближаващо-коригиращата система на кораба и отклонения от предвидения режим на работа спускаемият апарат се приземява принудително на 12 април 1979 г. България става шестата страна в света, изпратила свой представител в Космоса.

1992
Проведена е Четвъртата национална конференция на СДС. За първи път тя се провежда в момент, когато СДС е управляващ. Конференцията подкрепя политиката на Филип Димитров за "смяна на системата" и решава да се разсекретят досиетата в бившата Държавна сигурност. Отправени са атаки срещу правителството, а Ф. Димитров обещава да извърши персонални промени.

1998
В отговор на парламентарен въпрос за корупцията в държавния апарат министър-председателят Костов между другото заявява, че в България "всички сме братовчеди".

2001
България е извадена от негативния Шенгенски списък и българите могат да пътуват без визи в ЕС.



НА 10 АПРИЛ В СВЕТА:

1710
В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. Закон за авторското право - първият в света.

1790
Създадена е системата за патенти в САЩ. Патентът е акт на държавната власт, с който се учредява правото на изобретателя или на неговите приемници на изключително използване на предмета на изобретението.

1849
Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла.

1912
Корабът “Титаник” тръгва от Англия за своето първо плаване.
“Титаник” е пътнически параход на британската компания “Уайт стар”. Той е смятан за най-модерния, съвършен, луксозен и надежден за времето си параход. При първото си плаване през Атлантическия океан се сблъсква с айсберг около о. Нюфаундлънд през нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. и потъва. При катастрофата загиват повече от 1 500 души.

1925
Публикуван е романът на Франсис Скот Фицджералд “Великият Гетсби”.
Франсис Скот Фицджералд е американски писател и киносценарист. Учи в католическото училище “Нюман”, а след това в Принстънския университет. Започва да пише разкази за училищното списание. В края на 1911 г. съчинява пиеса, която сам режисира и в която играе главна роля. Мобилизиран е като офицер по време на I световна война 1917 г. След войната се установява в Ню Йорк, където се опитва с неуспех да пробие на книжния пазар. Първият му роман “Отсам рая” (1920 г.) е приет добре от американците. След успеха на романа излизат първите му сборници с разкази - “Съблазнители и философи” и “Разкази от ерата на джаза”. В началото на 1921 г. завършва втория си роман “Красиви и прокълнати” (появил се първо като подлистник в “Метрополитън Ривю”, а година след това е отпечатан от издателство “Скрибнърс”). През май 1921 г. заедно със съпругата си предприемат първото си пътуване до Европа. Интерес представляват връзките му с Гъртруд Стайн и Хемингуей (1925 г.) в Париж. След издаването на “Великият Гетсби” следват още 2 романа - “Нежна е нощта” (1934 г.) и “Последният магнат” (1941 г.). Като сценарист в Холивуд Франсис Скот Фицджералд продължава да работи над “Последният магнат”, останал недовършен и издаден посмъртно под редакцията на Едмънд Уилсън. Умира в дома на приятелката си Шийла Грейъм (съпругата му Зелда загива през 1948 г. при пожар в психиатрично заведение). Особено значение за творчеството на Фицджералд имат неговите очерци и разкази, известни под общото заглавие “Крахът” (публикувани 1946 г.).

1930
Излиза от производство първата синтетична гума.

1940
Исландия се отделя от Дания.
Исландия е разположена на едноименния о. в северната част на Атлантическия океан. На север граничи с Гренландско море, на изток - с Норвежко море, а на запад Датския пролив отделя острова от Гренландия. Исландия има площ от 102 819 кв. км. И население от 267 000 души.
Заселването на Исландия започва около 870 г. Първи се заселват норвежките викинги, както и преселници от Ирландия, Шотландия и Швеция. Те дават и името на острова - Island, т. е. "Страна на ледовете". През 1262-1264 г. Исландия е подчинена на Норвегия, а през 1397 г. заедно с Норвегия минава под скиптъра на Дания. От 1918 г. е независимо кралство под короната на Дания. Заради стратегическата си позиция през 1940 г. е окупирана от Великобритания, заместена през 1941 г. от САЩ. На 17 април 1944 г. е обявена за република (от същата дата влиза в сила и новата конституция на страната). Исландия се присъединява към ООН през 1946 г. и към НАТО през 1949 г. През 1970 г. влиза в Европейската асоциация за свободна търговия. Държавен глава на страната е президент, избиран за срок от 4 години. Законодателната власт принадлежи на президента и еднокамарния парламент, наричан алтинг. Депутатите в Алтинга (60 д.) се избират за срок от 4 год. От 1980 г. до 1996 г. президент е В. Финбогадотир (преизбирана е през 1984 г., 1988 г. и 1992 г.). През 1996 президент става О. Р. Гримсон.

1953
На екран е пуснат първият триизмерен филм – “Восъчната къща”.

1988
След 10-годишно строителство е открит 9-километровият мост Сето, съединяващ японските острови Хонсю и Сикоку.

2010
Президентския самолет на Полша се разбива при опит за кацане в условия на гъста мъгла край Смоленск /Русия/. Пилотите пренебрегнали всички предупреждения за опасност на автоматичната система за сигурност на борда и поели прекомерен риск. Пилотите неколкократно са игнорирали предупрежденията на автоматичните индикатори за близост до земята и необходимост от издигане. Когато се оказали на 100 м височина, е трябвало да наберат височина, вместо да мислят, че ще успеят да се приземят в изключително трудни метеорологични условия на летището в Смоленск (Западна Русия). Опасната маневра, довела до катастрофата, не е изключение - пренебрегването на процедурите е широко разпространено сред военните летци. В момента на катастрофата в пилотската кабина се е намирал главнокомандващият полските ВВС генерал Анджей Блашик. В катастрофата загинаха полският президент Лех Качински, съпругата му и още над 90 души.

НА 10 АПРИЛ СА РОДЕНИ :

1755
Роден е Самуел Ханеман – германски лекар, създател на хомеопатията. Ханеман получава медицинско образование в Лайпциг и Ерланген. Той се обявява против пускането на кръв, изкуственото предизвикване на повръщане и други средства, с които злоупотребяват съвременниците му. Особено голямо значение придава на хигиената и диетологията.

1857
Роден е Люсиен Леви Брюл - френски етнолог, философ, професор в Сорбоната от 1904 г. Люсиен Брюл се занимава с изследване на различията в типовете мислене, присъщи на "примитивното" (първобитното) съзнание. Без да абсолютизира полярността между първобитно и съвременно мислене, в последните си съчинения е на път да се откаже от термина "пралогично мислене". На неговата теория се противопоставя Клот Леви-Строс.

1869
Роден е Георги Димитров Баласчев – български историк и археолог. Работи в Руския археологически институт в Цариград, в Париж, Рим и Атина. Редактира сп. "Минало". Негови съчинения са "Бележки върху веществената култура на старобългарското ханство" (1902 г.), "Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове" (1902) и др.

1917
Роден е Робърт Бърнс Уудуърд - американски химик органик, член на Националната академия за науки и на Американската академия за изкуства и наука. Той е нобелов лауреат през 1965 г. за работите си по синтез на биологично важни органични съединения. Завършва Масачузетския технологичен институт през 1936 г. От 1937 работи в Харвардския университет, където от 1950 г. е професор. Синтезира сложни и биологично важни органични съединения: хинин (1944 г.), кортизон (1951 г.), резерпин (1956 г.), хлорофил (1960 г.), тетрациклин (1962 г.). Той установява строежа на редица важни природни съединения: стрихнин, терамицин, ауреомицин, магнамицин, тетродоксин и др. Изследва механизма на органичните реакции.

1872
Роден е Величко Георгиев – български лекар и общественик, организатор на училищното здравеопазване. Завършва медицина в Монпелие, Франция през 1897 г. Автор е на първите проучвания в България върху пелаграта (1900 г.), на трудове по организация на здравеопазването и др. Поставя въпроса за отделно Министерство на народното здраве.

1927
Роден е Маршал Уорън Ниренбърг – американски биохимик. Завършва университета на щата Флорида през 1952 г. Работи в Мичиганския университет от 1952 г. до 1957 г., в Института за артрити и болести на обмяната на веществата. От 1962 г. е завеждащ лабораторията за биохимична генетика на Линговския национален институт за сърцето. Ниренбърг е член на Националната академия за науки на САЩ от 1967 г. и на Американската академия за изкуства и наука от 1966 г. Основните му изследвания са върху разшифроване на генетичния код. Той доказва, че полиуридиловата киселина служи за матрица на синтеза на полифенилаланин и че кодон УУУ (урацил-урацил-урацил) определя включването на аминокиселината на фенилаланина в полипептидната верига в процеса на биосинтеза на белтъчините. Маршал Ниренбърг и екипът му откриват кодовете за всичките 20 аминокиселини и доказват универсалността на генетичния код. Ниренбърг получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1968 г. заедно с Р. Холи и Х. Коран.

1930
Роден е Стефан Елевтеров - български литературовед. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и специализира "Българска филология" в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Работи като учител и редактор в сп. "Младеж" в периода 1956 – 1960 г. Става доктор по филология като защитава дисертация на тема "Италианската легенда". През 60-те и 70-те години на ХХ в. преподава български език и литература в университетите в Белград, Сиатъл и Йейл (САЩ). Научен сътрудник е на Института за литература към БАН (1976-1978 г.), преподавател е в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” от 1983 г. до 1986 г. Елевтеров е специалист по българска литература след Освобождението. Той е съставител и редактор на "Избрани творби" на Алеко Константинов (1974 г.) и А. Страшимиров (1986 г.), на "Антология на бълг. литература" (1977 г.). Негови съчинения са "Художествения образ" (1964 г.), "Нова българска литература. 1878-1918” (1978 г.), "Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие" (1978 г.), "Студии по историческа поетика" (1993 г.).

1932
Роден е Омар Шариф - египетски и англо-американски актьор. Получава образованието си в Лондон. Дебютира в киното в социалната драма “Небето на ада” (1954 г.). След “Тоха” (1958 г.) се снима в ролята на борец срещу английските окупатори в “Мъжът в нашия дом” (1960 г.). От 1962 г. работи предимно в чужбина.
Филмография: “Лорънс Арабски” (1962 г.), “Падането на Римската империя” (1964 г.), “Жълтият ролсройс” (1964 г.), “Дойде денят на отмъщението” (1964 г.), “Доктор Живаго” (1965 г.), “Чингис хан” (1965 г.), “Нощта на генералите” (1966 г.), “Имало едно време” (1967 г.), “Смешното момиче” (1968 г.), “Майерлинг” (1968 г.), “Златото на Маккена” (1968 г.), “Че!” (1969 г.), “Срещата” (1970 г.), “Тайнственият остров” (1971 г.), “Обирниците” (1972 г.), “Степният ездач” (1973 г.), “Британик” в опасност” (1974 г.), “Смешната лейди” (1975 г.), “Кървава диря” (1978 г.), “Ашанти” (1979 г.), “Инчон” (1981 г.), “Операция “Зелен лед” (1982 г.), “Замъкът на ветровете” (1984 г.), “Далечните висини” (1984 г.), “Харем” (1985 г.), “Петър Велики” (тв, 1986 г.), “Бесовете” (1988 г.), “Кукловодът” (1990 г.), “Да откраднеш луната” (1990 г.), “Тайните служби” (тв, 1991 г.), “Господарят на пустинята” (тв, 1991 г.), “Майриг” (1991 г.), “Египетски гражданин” (1992 г.), “Грях” (1993 г.), “Червеният орел” (тв, 1994 г.), “Екатерина Велика” (тв, 1995 г.), “Небето преди да умра” (1997 г.), “Тринайсетият войн” (1999 г.), “Завръщането на багдадският крадец” (2001 г.), “Момо” (2003 г.), “Идалго” (2003 г.). Участва и в театрални постановки - “Спящият принц” (1989 г.).

1990
Родена е Делфин Сейриг – френска актриса. Завършва курсовете по драматично изкуство на Пиер Бортен, Робърт Блен и Татяна Балашова, учи в актьорско студио в Ню Йорк. Работи в театъра. Дебютира в киното през 1959 г. - “Хвърли моята маргаритка”. Творческият й облик се оформя под влияние на режисьорите на “новата вълна”, снимащи експериментални и авангардни филми - “Мюриел” (1963 г.), “Музика” (1967 г.), “Индийска песен” (1975 г.), “Нейното име Венеция в пустинната Калкута” (1976 г.), “Бакстер, Вера Бакстер” (1977 г.). Постановчиците умело използват нейната студена аристократичност и прецизна пластика, които й придават екранен магнетизъм и загадъчност - “Произшествието” (1967 г.), “Откраднатите целувки” (1968 г.), “Млечният път” (1969 г.), “Дискретният чар на буржоазията” (1973 г.), “По пътя” (1979 г.), “Песъчинка” (1983 г.), “80-те” (1986 г.), “Писма до дома” (1986 г.), “Жана Д’Арк от Монголия” (1988 г.).

1937
Родена е Бела (Изабела) Ахатовна Ахмадулина - руска поетеса. През 1960 г. Бела Ахмадулина завършва Литературния институт в Москва. Нейната първа стихосбирка е "Струна" (1962 г.). Поезия й е аполитична. Няколко нейни стихотворения са включени в самиздатското сп. "Синтаксис" (1959 – 1960 г.) и в емигрантското издание "Посев" (1968 г.). Бела Ахмадулина е издала стихосбирките "Уроки музыки" (1970 г.), "Свеча" (1977 г.), "Тайна" (1982 г.), "Сад" (1987 г.) и др.

1940
Роден е Михаил Георгиев Виденов - български езиковед социолингвист, професор. Той завършва специалност "Българска филология" в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” (1964 г.). През годините е асистент, старши асистент и главен асистент в катедрата по български език в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”.
Проф. Михаил Виденов защитава 2 доктората. Първият е на тема "Годечкият говор" и е защитен през 1969 г. с научен ръководител проф. Ст. Стойков. Темата на втория е "За нормата в пограничните говори" от 1977 г., защитен в Карловия университет в Прага. Проф. Виденов специализира социолингвистика в Прага в периода 1972 – 1977 г. при проф. Алойс Йедличка. Лектор е по български език в Карловия университет в Прага в годините 1972 – 1977 г. и в МГУ "М. В. Ломоносов" от 1984 г. до 1987 г. През 1981 г. става доцент, а от 1988 г. е доктор на филологическите науки. Титлата професор носи от 1989 г.
Проф. Виденов е член на Съюза на учените в България от 1970 г. и на редколегията на сп. "Наука" от 1997 г. Член е на Комисията по социолингвистика към Международния комитет на славистите от 1983 г., на Международното социолингвистично дружество и негов постоянен представител от основаването му през 1987 г. Проф. Виденов е създател на българската школа по социолингвистика. Той има над 300 публикации: статии, студии и книги, част от които са публикувани в САЩ, Русия, Чехия, Швеция, Полша и др.
Част от неговите научни съчинения са "Годечкият говор" (1978 г.), "Съвременен български език" (излиза на чешки език в Прага, 1978 г.), "Социолингвистика" (1982 г.), "Чешко-български речник" (1983 г., в съавторство), "Българо-чешки разговорник" (1983 г.), "Норма и реч" (1986 г.), "Социолингвистични проучвания на гр. Велико Търново" (1988 г., в съавторство), "Българска социолингвистика" (1990 г.), "Съвременната българска градска езикова ситуация" (1990 г.), "Софийският език" (1993 г.), "Практическа социолингвистика" (1994 г.), "Езиковата култура на българина" (1995 г.), "Социолингвистиката и ученическата реч" (1996 г., в съавторство), "Езикът и общественото мнение" (1997 г.), "Социолингвистическият маркер" (1998 г., 2. изд. 1999 г.), "Увод в социолингвистиката" (2000 г.) и др.

1946
Роден е Николай Волев - български кинорежисьор, актьор и сценарист. Завършва киноуниверситета в Лондон. Работи еднакво успешно в документалното и в игралното кино. Николай Волев е образцов постановчик на силни, ярки и въздействащи филми, екранни бестселъри. Като актьор се изявява успешно във филмите: "Селцето" (тв, 1978-1980 г.), "Мечтателят" (1987 г.). Сред документалните му филми се открояват "Цимент" (1977 г.), "Грънци" (1983 г.), "Дом 8" (1986 г.), "Вестникарската война" (тв, 1993 г.), "За смъртното наказание" (1999 г.), "Бърза помощ" (1999 г.), "Зимна приказка" (1999 г.), "Кремиковци - снимка за спомен" (1999 г.), "Вечният любовник" (2000 г.), "Огледалото на дявола" (2001 г.). Режисьор е и на игралните филми "Двойникът" (1979 г.), "Господин за един ден" (1983 г.), "Да обичаш на инат" (1986 г.), "Маргарит и Маргарита" (1989-1990 г.), "Козият рог" (1994 г.).

1972
Роден е Стоян Михалев - български поп-певец, композитор. През 1990 г. създава училищна група, а през 1991 заедно с Петър Василев сформират група “Киора”. С нея Михалев написва първата си песен - “Вярвам в теб”. Тя получава годишна музикална награда на 1992 г. за “хит на годината”. През 1993 г. излиза първият албум на група “Киора” (“Вярвам в теб”). До 1996 г. групата изнася много концерти, печели награди и първи места в радиокласациите, гостува в телевизионни предавания. Албумът на “Киора” става двойно платинен на територията на България с тираж над 100 000. През 1994 г. в група “Киора” влиза Виктор Стоянов (клавишни). През 1995 г. той и Стоян Михалев отделно от групата записват 3 песни (“Сълза”, “Мъртви искри”, “Бели слънца”). Ражда се идеята за самостоятелна дейност на дуета. През 1997 г. Михалев участва в създаването на музикалния телевизионен канал “ММ”, където е и водещ. Стоян Михалев има собствено студио за звукозапис и видеоклипове.



НА 10 АПРИЛ УМИРАТ :

1813
Умира Жозеф Луи Ланграж - френски математик и астроном, член на Парижката академия на науките от 1772 г. На 19 годишна възраст той вече е професор в Торинската артилерийска школа. На 28 години се прочува с теорията си за трептенията на Луната около оста й, а скоро след това - и с бележитата си теория за спътниците на планетата Юпитер. През 1766 г. става председател на Берлинската академия, а по-късно се установява в Париж. От 1795 г. е професор в Екол Нормал. Автор е на трудове по вариационно смятане, математически анализ, астрономия, теория на числата и др.

1825
Умира Курие дьо Мере, Пол Луи Курие - френски републиканец, философ, елинист, автор на “Памфлет на памфлетите” (1824 г.). В този труд той бичува деспотизма на Наполеон I и домогванията на Бурбоните при Реставрацията, които “нищо ново не са научили, а всичко старо са забравили”.

1940
Умира Сава Панайотов Савов - български офицер, генерал от пехотата от 1935 г. Сава Савов завършва Военното училище в София през 1885 г. Той участва в Сръбско-българската война 1885 г. като командир на рота. Завършва военна академия в Торино, Италия (1891 г.). По време на Балканската война 1912-1913 г. е командир на 22 пехотен Тракийски полк. През I световна война (1915-1918 г.) е командир на 5 пехотна Дунавска дивизия, 3-та армия (1917 г.), 4-та армия (1918 г.). Той е министър на войната от 1918 г. до 1919 г. Работи и като съветник на царя и народен представител.

1944
Умира Петко Росен (псевдоним на Петко Георгиев Чорбаджиев) - български общественик, политик, писател и литературен критик. Завършва гимназия в Русе през 1901 г. Записва се в Историко-филологическия факултет на Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. После се прехвърля в Правния факултет. През 1903 г. участва в Илинденско-Преображенското въстание в Странджанския край. Следва право в Париж и Женева. От 1909 г. се установява в Бургас. Участва в I световна война. Известно време е адвокат. През 30-те години на XX в. става член на Демократическата партия. Заради демократическите си убеждения и славянофилски чувства в началото на II световна война е интерниран за 6 месеца в Панагюрище. Обявява се против войната, изразява вярата си в "непобедимата славянина". Обнародва първата си критична статия през 1904 в сп. "Демократически преглед". Негови съчинения са "От Дунав до Бяло море. Видяно и преживяно" (1943 г.), "Между народа. Видяно и чуто" (1933 г.), "Спомени и размисли" (1963 г.).

1962
Умира Марко Марчевски (псевдоним на Марко Маринов Марков) - български писател и преводач. Марко Марчевски е сътрудничи на в. “К’во да е” и сп. “Българан”, уредник е на в. “Възход”. Той участва заедно с Гео Милев в редакцията на сп. “Пламък”. След Септемврийския бунт от 1923 г. емигрира в Гърция, а оттам в СССР, където остава до 1934 г. Завършва Литературния институт “Т. Г. Шевченко”. Аспирант е по история на българската литература. След завръщането си в България е сътрудник на левия печат, пише книги за СССР. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни периодични издания и издателства. Доцент е по история на руска и съветска литература във ВИТИЗ (1951-1961 г.). Издава “Малка философско-научна енциклопедия” (1939 г.), “Малка литературна енциклопедия” (1939 г., 2 т.) и др. Известни са и неговите детско-юношески произведения “Митко Палаузов” (1951 г.), “Сините скали” (1948 г.), “Героите на Белица” (1950 г.), “Остров Тамбукту” (1955-1957 г., в 3 ч.) и др. Превежда творби на М. Шолохов, В. В. Иванов, М. Горки, И. Илф и Е. Петров, П. А. Гайдар, Ж. Верн, Х. Бичър-Стоу и др.

1909
Умира Алджернон Чарлз Суинбърн - английски поет, драматург, критик. Учи в Итън и Оксфорд. Алджернон Суинбърн е нападан от критиката за сборника му “Стихове и балади”, шокиращ със смелата и свободна трактовка на “забранените” теми, апология на чувствеността. Искането за нравствено освобождаване на човека се свързва в творчеството му с призиви за политическа свобода. В сборниците си “Песен за Италия” (1867 г.) и “Утринни песни” (1871 г.) се проявява като републиканец и враг на Църквата. В творчеството му от 70-те год. преобладават любовната, пейзажната и философската лирика. Автор е на трагедии, драми в стихове, романи, историческо-литературни монографии.

1973
Умира Васил Славов Киселков - български славист, чиито изследователски интереси са съсредоточени върху старобългарската литература. Васил Киселков е преводач, познавач на старобългарския език. Следва славянска филология в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Завършва образованието си в Загреб (1914 г.), където защитава докторска дисертация (1914 г.). Специализира славистика във Виена (1924-1925 г.). Преподавател е по български език и литература в Софийската духовна семинария (1926-1950 г.). Интересите му са главно към българската литература от XIV-XV в. Превежда пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Григорий Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и др.

1976
Умира Людмила Станкова Младенчева - българска писателка-белетристка. Следва френска филология в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” (1939-1941 г.). Сътрудничи на леви периодични издания преди 9 септември 1944. Нейни съчинения са “Пролетни дъждове” (1946 г.), “Оранжерии” (1953 г.), “Утринни часове” (1954 г.), “Бягството на Антон” (1957 г.), “Песента на Маринка” (1960 г.), “Трохи от трапезата” (1962 г.), “Кариера” (пиеса, 1964 г.), “Нейното утро” (1964 г.), “С очи на влюбена” (1966 г.), “Три бучки захар” (1971 г.) и др.

1979
Умира Нино Рота - италиански композитор. Учи в Рим, Милано и Филаделфия. Нино Рота е един от най-големите италиански филмови композитори. Дебютира в киното през 1938 г. с филма "Работнически влак". Работи в постоянно сътрудничество с най-големите режисьори на нашето време - Фелини, Висконти, Дзефирели, Бондарчук, Копола. Автор е на музиката за: "Белият шах" (1952 г.), "Мамини синчета" (1953 г.), "Пътят" (1954 г.), "Мошеничеството" (1955 г.), "Нощите на Кабирия" (1957 г.), "Бели нощи" (1957 г.), "Сладък живот" (1959 г.), "Роко и неговите братя" (1960 г.), "8 1/2" (1963 г.), "Гепардът" (1963 г.), "Джулиета и духовете" (1965 г.), "Тоби Дамит" (1966 г., новела), "Укротяване на опърничавата" (1967 г.), "Ромео и Жулиета" (1968 г.), "Клоуните" (1970 г.), "Ватерло" (1970 г.), "Рим" (1972 г.), "Кръстникът I, II" (1972 г., 1974 г.), "Амаркорд" (1974 г.), "Казанова" (1976 г.), "Репетиция на оркестъра" (тв, 1979 г.).

1995
Умира Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) - български писател и сценарист, работещ в областта на детската литература: "Приключенията на Лиско" (1957 г.). Сценарист на популярния юношески трилър "Петимата от Моби Дик" (1970 г.). Негови съчинения са "Папагалчето и пеперудката", приказка (1968 г.), "Приключенията на Лиско по море", роман за деца и възрастни (1968 г.; 1982 г.), "Избрани разкази и повести" (1971 г.), "Новите приключения на Лиско" (1973 г.), "Най-новите приключения на Лиско. Привидението и Голяма награда", повести за деца (1975 г.), "Отбраната на Спарта", разкази и новели (1982 г.); "Далечно плаване", повести (1988 г.) и др.