изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 15:31 EET
СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 18 АПРИЛ    
История Събитията у нас и по света, станали на 18 април

НА 18 АПРИЛ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1840
Високата порта унифицира десятъка. Започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население.
Според един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ век, селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт десятъкът се запазва под името юшур и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез данъка е отнемана половината от реколтата на производителя.
След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1895 г. със закон на мястото на този данък се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които десятъкът окончателно е заменен с поземлен.

1850
В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия. Строежът продължава 3-4 месеца, след което се отлага за дълго време. Инициативата за новата сграда е лансирана още от Васил Априлов, но започва да се реализира едва след неговата смърт благодарение на Васил Рашеев – габровец, живеещ в Одеса.
Първото българско светско взаимно училище е открито на 2 януари 1835 г. Финансовата издръжка на училището е поета от местното българско население. За пръв учител в него е назначен известният възрожденски църковен и просветен деец Неофит Бозвели. Обучението в Габровско училище се извършва на говорим български език по взаимоучителната метода, при която учителят си служи с помощта на по-напреднали ученици, за да обучава неограничен брой деца. В училището се преподават и предмети, които имат за цел да подготвят учениците за нуждите на практическия живот. От 1840 г. Габровско училище е превърнато в класно училище. През учебната 1874-1875 е издигнато в ранг на средно учебно заведение.
От него излизат първите възпитаници със средно образование в предосвобожденската епоха. За участието на по-голямата част от ученици и учители в Априлското въстание 1876 г. училището е затворено от местните представители на османската власт. След Освобождението отново започва да функционира. В знак на признателност към делото на В. Е. Априлов през 1889 г. е наименувано "Априловска гимназия".

1867
Руският посланик в Цариград генерал Н. Игнатиев връчва на Високата порта проект за реформи в Османската империя, в който се настоява да се създадат толкова автономни провинции, "колкото главни национални групи има в Европейска Турция".

1914
В София излиза първи брой на информационния всекидневник “Заря”. Вестникът е основан със субсидии на Руската царска легация в София. Първоначално е с русофилска, а след Първата световна война - със социалдемократическа насоченост. През 1919 г. новият собственик на вестника Ат. Дамянов, го спира. Възстановен е отново през 1929 г. като издание на вестникарското акционерно предприятие "Съединени печатници", собственост на Дамянов. Главен редактор първоначално е Кр. Станчев, а от май 1944 г. Сл. Васев. След 1941 г. "Заря" запазва обективността си, въпреки че е поставен под надзор.

1943
В планината Холмогорие в Тимошко е спусната английска диверсионна група начело с майор Ерик Грийнуд. На 21 май към нея се присъединява и втора група, водена от капитан Джаспър Рутъм, разгромена от немците на 11 декември.
Преди това в град Брод в Македония на 15 април е спусната английска военна мисия от 8 души начело с капитан Джордж Морган. Тя е заловена от български военни части и е предадена на немците. На 19 април край Прищина е спусната британска диверсионна група начело с капитан Джон Семър, наскоро разбита от българските военни части.

1956
Във в. "Отечествен фронт" е публикувана статията "Поуката" на главния редактор Владимир Топенчаров. Поводът е отстраняването на Вълко Червенков от най-висшите постове в партията и държавата. Статията е първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно явление. Според Вл. Топенчаров "водачеството" като стил на управление се е пренесло и в по-низшите звена на управлението, пораждайки "грубо администриране и командване", "самоуправство и произвол".

1997
СДС е приет за редовен член на Европейския християндемократически съюз. На 5 март 1998 г. става член и на Европейската народна партия, а от 24 април е пълноправен член и на Европейския демократичен съюз.

2002
Италианският премиер Силвио Берлускони е на кратко посещение в България. Той заявява, че ще подпомогне пропагандната кампания на България за ЕС и за влизане в НАТО.



НА 18 АПРИЛ В СВЕТА ПРЕЗ:

1791
Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес.Кралят е хвърлен в затвор и осъден като "виновен за съзаклятие срещу свободата на народа и за посегателство срещу общата сигурност на държавата". Екзекутиран е на 21 януари 1893 г.
По време на управлението на Луи XVI финансите на Франция се влошават още повече и кралят свиква Генералните щати, които се събират във Версай през 1789 г. Кралят, добронамерен, но слабохарактерен и намиращ се под влиянието на кралицата Мария Амнтоанета - Австрийска, губи популярност. Той не съумява да предотврати революцията и е отстранен от власт.

1804
Наполеон Бонапарт е провъзгласен за император на Франция. Той се опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват политическия съюз, насочен срещу Франция- Рейнската лига (1804 г.). През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия в битката при Аустерлиц и сключва Пресбургския мир, а на следващата година в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция. Наполеон I отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. той разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на 2 зони на влияние - френска и руска. През 1808-1811 г. предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, а 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон I предприема несполучлив поход в Русия, принуден е да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната грешка на Наполеон I в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде политическа, свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. В този поход императорът коренно се различава от републиканския ген. на Италианската кампания (1796-1797 г.). Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на свещена война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхранят самодържавието и мракобесието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон I отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, а императорът абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба през 1814 г. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г.) Наполеон I е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.

1897
Започва гръцко-турската война. Главнокомандващ на турската армия по това време е Осман Паша.

1902
Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци започват да се използват за установяване на самоличността на престъпници.

1906
Сан Франциско е почти изцяло разрушен от земетресение със сила 8.3 степен по скалата на Рихтер.

1949
Ирландия е обявена за самостоятелна република, напълно независима от Великобритания. През IV век преди Христа Ирландия е населена с келтски племена. През III век се формират 5 кралства. През V век ирландското население приема християнството. От VIII век започват нападенията на норманите, които са разбити през 1014 г. от ирландския крал Бриан Бору. В 1175 г. Хенри II Английски налага властта си. В края на XVII век Ирландия е превърната окончателно в английска провинция. През 1800 г. е обявено присъединяването й към Великобритания. В резултат на избухналото през 1916 г. Ирландско въстание, борбата за независимост довежда до съставяне на първото ирландско правителство начело с Де Валера. През 1922 г. Ирландия взима под контрол частните училища, които се делят на католически и протестантски. Началните училища се превръщат в държавни, а всички средни училища остават частни. Обучението има традиционен академичен характер, голямо внимание се отделя на изучаването на математика и латински. През 1937 г. е приета нова конституция, която провъзгласява Ирландия за независима държава. Северна Ирландия остава във Великобритания. През ноември 1985 г. е сключен англо-ирландски договор за статута на тази територия.

1956
Pринца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Патриция Кели. Двамата са родители на три деца: Принцеса Шарлот Луис Маргюрит, родена на 23 януари 1957 година, Принц Алберт Александър Луис Пиер, който е и наследник на трона. Той е роден на 14 март 1958 година. Името на най-малката дъщеря на принц Рение III и Грейс Кели е принцеса Стефани Мари Елизабет. Тя е родена на 1 февруари 1965 година.
Рение Грималди Трети е роден на 31 май 1923 година в Кралство Монако.
Син е на принцеса Шарлот Луис Джулиет ( 1898 –1977 г. ) и принц Пиер-Мари-Ксавиер-Антоине-Мелчиор ( 1895 – 1964 г.).
Рение III започва своето образование в училището Св. Леонардс в Англия, след това преминава в престижното частно английско училище Стоуе. Учебното заведение е разположено на 2 мили североизточно от Бъкингам. Рение III продължава образованието си в Института Ле Роси в Швейцария и впоследствие във френски университет.
След смъртта на принц Луис II на 9 май 1949 година Рение поема управлението на Монако. Пет години по-рано на 30 май 1944 година коронованата принцеса Шарлот Джулиет, дъщеря на Луис II и майка на Рение III се произнася в полза на сина си по отношение на престола на Монако.
В продължение на повече от 50 години Рение Грималди III управлява Кралство Монако. Рение е вторият, който най-дълго е заемал поста управляващ кралство. Нарежда се непосредствено след тайландския крал Рама IX и предшества великобританската кралица Елизабет II.
В ролята си на принц на Монако Рение III е отговорен за изготвянето на новата конституция на Кралството. Въведените промени са свързани с прекратяването на автократичния модел на управление, давайки властта на принца и Национален съвет от осем избрани члена.

1980
Провъзгласена е независимостта на нова африканска държава Зимбабве. Избрано е правителство, начело с Мугабе. От декември 1987 г. той е президент, преизбиран е през 1990 г., 1996 г., 2002 г.
През 1890 г. Зимбабве е владение на Британската южноафриканка компания под името Родезия. През 1911 г. е разделена на Северна и Южна Родезия. През 1923 г. Южна Родезия е обявена за самоуправляваща се колония. От 1965 г. бялото малцинство, начело с Ян Смит установява расистки режим. След победата на Африкански национален съюз - Патриотичен фронт е свален.

НА 18 АПРИЛ СА РОДЕНИ:

1896
Роден е Стефан Иванов Савов - български драматичен артист и драматург. Завършва гимназия във Враца (1914 г.). През 1920 г. той постъпва като стажант-актьор в Народния театър. През 1923 г. е артист в Театър-студия, завършва и драматичната школа в Народния театър, ръководена от Н. О. Масалитинов. До края на живота си играе в него. Член е на СБП. Автор е на драми, комедии и книги с размисли и разкази за селския живот. Някои негови драми са: “Йончови ханове” (1931 г.), “Под чехъл” (1931 г.), “Драгойци” (1933 г.), “Изстрел” (1933 г.), “Кара Танас” (1936 г.), “Към Голгота” (1938 г.), “Временният мъж” (1939 г.), “Дисциплинарно дело” (1940 г.), “Наши хора” (1947 г.), “Изповед пред писателя” (1963 г.) и др.

1907
Роден е Иван Симеонов Дуйчев - български историк с интереси към българска и византийска средновековна история. След като завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специализира в Италия и получава докторат в Римския университет по византийска история и филология, завършва и Висша школа по палеография и архивистика в Рим. През 1936-1945 г. Дуйчев е преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1967 г. е професор в Института за история при БАН. Участник е в международни конгреси и конференции, член е на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, носител е и на Хердерова награда. Научната му продукция включва над 500 публикации. Някои негови съчинения са: "Из старата българска книжнина", Книга I (1940 г.), книга II (1944 г.), "Рилският светец и неговата обител" (1947 г.), "Летописта на Константин Манаси" (1963 г.), "Болонски псалтир" (1968 г.), "Проучвания върху средновековната българска. история и култура" (1981 г.), "Страница от миналото". Очерци (1983 г.), "Пътеки от утрото". Очерци за средновековната българска култура (1985 г.), "Римска грамота на цар Иван Шишман от 1378 година" (1986 г.), "Рилският светец и неговата обител" (1990 г.), "Лекции по архивистика" (1993 г.) и др.

1931
Роден е Любомир Иванов Шарланджиев - български режисьор. През 1956 г. той завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ). Стажант е в Москва при Михаил Ром. Като театрален режисьор постига най-голям успех с “Всяка есенна вечер” (1959 г.). В киното дебютира през 1962 г. с “Хроника на чувствата”. Работи в областта на мелодрамата, психологическата драма, антифашисткия и военноприключенския филм. Режисьор на: “Веригата” (1964 г.), “Карамбол” (1966 г.), “С дъх на бадеми” (1967 г.), “Прокурорът” (1968 г.), “На всеки километър I, II” (тв, 1969-1972 г.), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.), “Спомен за близначката” (1976 г.), “Трите смъртни гряха” (1980 г., довършен от Н. Коканова).

1931
Родена е Людмила Георгиева Шишкова - българска режисьорка. През 1952 г. завършва Държавното полувисше училище по кинематография и фототехника. Работи като монтажист, асистент-режисьор и режисьор в Студия за хроникални и документални филми. Дебютира в киното с “Машинен концерт” през 1964 г. В своето творчество Шишкова разработва същностни проблеми - детския свят, българско село, портрети на изявени съвременници. Режисьорката изследва нравствения статус на обществото в неговото динамично развитие, търсейки промените в индивидуалното съзнание на българина - “Симфонията” (1965 г.), “Дядо Мраз” (1966 г.), “Вера Кирова” (1969 г.), “Роза, момичето от камък” (1969 г.), “Приятелки” (1971 г.), “Сливополе” (1971 г.), “Димитровска бразда” (1972 г.), “Поздрав от Севлиево” (1974 г.), “Жени от космоса” (1975 г.), “Почивка” (1975 г.) и др.

1945
Роден е професор Александър Грозев - български кинокритик и изследовател, дългогодишен водещ на популярната тв рубрика "Десета муза". Негови книги са: "Златан Дудов" (1971 г.), "Посланици в тенекиени кутии" (1972 г.), "Всеволод Пудовкин" (1977 г.), "Началото" (1978 г.), "Михаил Ром" (1981 г.), "Александър Довженко" (1984 г.), "Български игрални филми. Анотирана илюстрована филмография" (предговор, ч. I-II), (1987-1988 г.), "Чарли Чаплин" (1992 г.).

1957
Родена е Ваня Костова – българска естрадна изпълнителка. Тя завършва Естрадния отдел на БДК. През 1980 г. започва професионалната като заместничка на Ева, в първата вокална група “Тоника”, за едно турне в чужбина. След разпадането на групата певицата е избрана за основен солист на новосформираната “Тоника-СВ” към Главно Управление на Строителни Войски. След седем години съвместна работа и три албума с “Тоника-СВ” певицата напуска групата и започва самостоятелната си кариера. Новата група, в която се изявява е “Дилижанс”. Самостоятелно Ваня Костова издава четири албума.
През 1994г. певците от “Тоника”, “Тоника-СВ” и “Домино” сформират “Фамилия Тоника”. С “Фамилия Тоника” Ваня Костова записват три албума. През 2001г. певицата отново се отделя от групата.



НА 18 АПРИЛ УМИРАТ:

1849
Умира Карл Иванович Роси - руски архитект, представител на късния класицизъм. От 1796 г. работи като помощник на арх. В. Ф. Бренна, след което учи в Италия. От 1804 г. е художник в Петербургския завод за кристал и фаянс. От 1806 г. е придворен архитект, от 1809 г. работи в Москва, от 1815 г. - в Санкт Петербург. Той е един от главните архитекти на Комитета за строителство и хидравлични работи. Създава много монументални ансамбли в Петербург, които определят облика на неговата централна част: живописния дворцово-парков комплекс на Елагин о-в (1818-1822 г.); величествения Михайловски дворец (1819-1825 г.), тържествените ансамбли на Михайловския площад, ансамбъла в Главния щаб (1819-1829 г.). През 1816-1834 г. проектира и ръководи строителството на Александрински театър и района около него. Идеите на Роси в строителството са реализирани във величествени градски ансамбли и комплекси.

1873
Умира Барон Юстус фон Либих - германски химик. От 1860 г. той е президент на Баварската АН. Основните му изследвания са в областта на органичната химия. Работите му способстват за утвърждаването на теорията на радикалите. Пръв, едновременно с френския химик Субейран и независимо от него, получава хлороформ и открива различни карбонови киселини. От 1839 г. Либих изучава химизма на физиологичните процеси. Той е един от основоположниците на агрохимията. През 1832 г. основава сп. "Annalen der Pharmacie", което през 1840-1873 г. излиза под името "Annalen der Chemie und Pharmacie", през 1873 г. - преименувано на "Liebigs Annalen der Chemie". Либих създава своя научна школа.

1905
Умира Хуан Валера – испански поет и литературен критик. Той е член на Испанската академия от 1858 г. Валера е автор на философски есета. Обявява се против натурализма и тенденциозността в изкуството. Автор е на етюди за Й. В. Гьоте, М. Сервантес и на психологическите романи "Пепита Хименес" (1874 г.), "Дона Лусия" (1879 г.), "Командорът Мендоса" (1877 г.) и др.

1926
Умира генерал-майор Иван Цонев Луков. През 1891 г. той завършва Военното училище, а през 1901 г. и Николаевската академия в Санкт Петербург. Военен аташе в Париж (1905-1908 г.) и в Санкт Петербург (1908 г.). През Балканската война командва Първа Софийска дивизия и участва в сключването на примирието с Турция. За периода 1913-1915 г. Луков е началник на Военното училище. През Първата световна война последователно е началник на оперативния отдел, помощник-началник на щаба на действащата армия и командващ Втора армия. Член е на делегацията за сключване на Солунското примирие (1918 г.) и Ньойския договор (1919 г.).

1927
Умира Самюъл Хънтингтън - американски политолог. През 1946 г. той завършва университета в Йейл. Работи в Белия дом като координатор в Съвета за сигурност (1977-1978 г.). Директор е на Института за стратегически изследвания “Джон М. Олин” към университета Харвард (до 2000). Председател е на Харвардската академия за международни отношения. Автор е на книги и над 100 научни статии в областта на международните отношения. Най-популярна и най-спорна е книгата му “Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред” (1996 г., преведена на 22 езика).

1945
Умира Джон Амброс Флеминг – английски учен в областта на радиотехниката и електротехниката. От 1892 г. той е член на Лондонското Кралско дружество. През 1870 г. завършва Лондонския университет, а за периода 1877-1881 г. работи под ръководството на Дж. К. Максуел в Кавендишевата лаборатория. Преподавател в Нотингамския и Лондонския университет. От 1881 г. е научен консултант на компанията на Едисон в Лондон, а от 1899 г. и на компанията за безжична телеграфия на Маркони. През 1901 г. Флеминг участва в осъществяването на първото радиопредаване през Атлантическия океан. При изследване на откритото от Т. Едисон едностранно преминаване на електрически ток във вакуум от нагрята нишка към метална пластинка Флеминг открива ламповия детектор, който поставя началото на нов период в развитието на радиотехниката. Той предлага правилото на дясната ръка. Автор е на много трудове по електротехника и радиотехника.

1955
Умира Алберт Айнщайн - германски физик теоретик и математик, един от създателите на съвременната физика. Той е роден е в Германия, живее в Швейцария. Там завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. Жени се за Милеве Марич, негова състудентка и отново се връща в Германия, а през 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина "фотон" през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-А. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г.През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те - срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. Айнщайн е един от инициаторите за създаването на държавата Израел. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта.

1966
Умира Димитър Витанов Дюлгеров - български учен, доктор по богословие. През 1905-1911 г. той завършва Софийската духовна семинария, а през 1911-1915 г. и Московската духовна академия. Дюлгеров специализира в Москва, Рим, Виена и Берлин. През 1934-1960 г. той е завеждащ Катедрата по догматическо богословие и патрология в Богословския факултет на СУ. По-важни негови трудове са: "Римският папа пред съда на Свещеното писание и църковната история" (1924 г.), "Рим и св. братя Кирил и Методий" (1934 г.), "Петдесетници в България" (1959 г.) и др.
http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 18 АПРИЛ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди