Основни причини за аварията са конструктивни недостатъци, драстично неспазване на редица правила на експлоатация на реактора и недостатъчна квалификация на персонала. За непосредствена причина за взрива се приема включването на аварийната защита от оператора след довеждането на реактора до крайно нестабилно състояние с изключени всички основни защити. В резултат се получава пик по мощност като в рамките на 1 с се повишава мощността около 100 пъти над номиналната. Като последица от повишаване на температурата се отделя водород от т.н. пароциркониева реакция е и последващия химически взрив. Горната бетонна плоча на реактора (2000 тона) е повдигната и остава във вертикално положение, основната част от горивните касети са разрушени и огромни количества радиоактивни изотопи са изхвърлени в атмосферата и около реактора.
Аварията в Чернобил поставя горна граница за възможно най-тежка реакторна авария - отворен реактор, запалена зона и натрошено гориво. В първите дни замърсяването е отнесено от въздушните течения в северна и северозападна посока. Най-тежко засегнатите страни извън Украйна и Белорусия са на Скандинавския полуостров и отделни области от Централна Европа. През нощта на 30 април срещу 1 май вятърът се обръща и от 1 май след обяд в продължение на около една седмица върху територията на България се утаяват около 1.5 -3.5 кг ядрено гориво и други замърсители. Според доклада на България на симпозиума във Виена през април 1996 г. по случай 10 г. от аварията в Чернобил общото средно индивидуално облъчване през първата година е оценено на 0.79 mSv, а за целия живот - 0.95 mSv (ефективна доза), като приносите на трите основни фактора - външно облъчване, вътрешно от йод-131 и вътрешно от цезий-137 и 134, са почти изравнени. При децата общото облъчване е с около 35 % по-високо, отколкото при възрастните.

http://www.focus-news.net