СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 15 МАЙ - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 14:17 EEST

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 15 МАЙ

2005-05-15 @ 10:00 EEST

Събитията, станали на 15 май у нас и по света

НА 15 МАЙ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1767
По искане на цариградския - патриарх Самуил, султан Мустафа III (1757 г.-1774 г.) издава томос за унищожаване на Охридската архиепископия и включва епархиите й в диоцеза на Цариградската патриаршия. Последната постига целта си и се обявява за единствен духовен представител на християнското население в Османската империя.
След падането на България под византийско владичество през 1018 г. върховно управление на самостоятелната българска църква е установено в Охрид. Първоначално почти всички български земи са под духовната власт на Охридската архиепископия. След въстанието на Петър Делян през 1040 г. Северозападна България и Дръстърската област са отнети от нея и преминават под непосредственото подчинение на Цариградската патриаршия. По време на византийското владичество на силна ромеизация са подложени и останалите български земи. След освобождението на България от византийско владичество и възстановяването на Българската патриаршия в Търново през 1235 г., а така също и на Ипекската патриаршия, Охридската архиепископия запазва своето съществуване. Въпреки това влиянието й в духовния живот е чувствително намалено. През XIV в. то е ограничено само в земите на Вардарска Македония и Албания. След падането на България под османско иго Видинска и Софийска епархия са под духовната власт на Охридската архиепископия. През XVIII в. със съгласието на османските власти нейното влияние се разпростряло и над сръбските епархии.
Както по време на византийското владичество, така и по време на османското иго, Охридската архиепископия играе голяма роля за запазване на българското народностно самосъзнание. По-известни нейни йерарси са Йоан I Дебърски (1018 - ок. 1037 г.), Теофилакт Охридски (след 1084 - ок. 1108 г.), Димитър Хоматиан (1216 или 1217 г. - след 1234 г.), Прохор (1528 или 1529-1550 г.), Арсений II (1763-1767 г.) и др.

1879
Източна Румелия е предадена в ръцете на Алеко Богориди. Въвеждането на новото управление е улеснено от извършената дейност от Временното руско управление по административната, военната и финансовата област. Преди встъпването на Богориди в длъжност временният генерал-губернатор на областта генерал А.Столипин привежда администрацията в съответствие с постановленията на Органическия устав, т.е. основите на източнорумелийската управленска система са положени.
Първата грижа на Ал. Богориди е да състави своето правителство- Директората. Още в Цариград той издейства назначението на Гаврил Кръстевич за главен секретар и директор на вътрешните дела. Генерал-майор Виктор Виталис поема поста на началник на милицията и жандармерията. Директор на правосъдието е Тодор Кесяков, на финансите Адолф Шмит, на земеделието търговията и общите сгради д-р Георги Вълкович, на народното просвещение Йоаким Груев. Първият Директорат на Източна Румелия се състои от четирима известни български обществени дейци и двама чужденци.
Европейските комисари, намиращите се в Пловдив са антибългарски настроени. Те и Високата порта обвиняват Ал. Богориди и неговия Частен съвет в нарушение на Органическия устав, тъй като турското и гръцкото малцинство, остават недоволни от малкото постове, отредени за тях. Освен това английският консул Т. Мичел, усърдно поощрява безредиците, като привърженик на Турция. Целта е да бъде доказано, че правителството не може да се справи с управлението на областта. След напускането на последните руски части положението става още по-тежко. Мюсюлмански бежанци масово се завръщат в Румелия и съответно правителството трябва да се погрижи за тях. Бежанският въпрос поставя румелийското правителство пред затруднения, от икономическо естество, а европейските представители настояват за незабавното му уреждане.
Въпреки усилията на западните държави и Високата порта да възпрепятстват изграждането на Източна Румелия като българска област българите приемат Ал. Богориди като защитник на техните интереси. Той е роден в Котел и е син на княз Ст. Богориди. Първоначално учи в гръцката Велика школа в Цариград, после в Румъния, във Франция и Германия. Дълго време заема висши административни и дипломатически служби в Османската империя. По време на неговото петгодишно управление се утвърждава българският характер на Източна Румелия.

1892
В Русе Стоян Михайловски написва текста на "Върви народе, възродени". През 1900 г., по случай деня на Св. Кирил и Методий, химнът по музика на Панайот Пипков е изпълнен за първи път.
Стоян Михайловски е роден в гр. Елена през 1856 г. Първоначално той завършва Императорския лицей в Цариград, след което за кратко време работи като учител в българското училище в Дойран. През 1875 г. заминава да следва право във Франция. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. прекъсва следването си и се завръща в България. След Освобождението работи като съдия и адвокат в Свищов, Търново, София и Пловдив. Заради своята гражданска позиция често е уволняван. През 1880 г. става главен редактор на в. "Народний глас". По-късно отново заминава за Франция, където завършва образованието си. След завръщането си в България работи като адвокат и съдия. От 1892 г. Стоян Михайловски започва да преподава френски език в Юридическия факултет, а от 1897 г. и в Историко–филологическия факултет на Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). През периода 1895–1899 г. е доцент по всеобща литературна история. Заради статията си "Потайностите на българския дворец", в която критикува личния режим на Фердинанд I, Стоян Михайловски e даден под съд и е уволнен. Но въпреки това и след този случай продължава да участва активно в обществено-политическия живот на страната. Многократно е избиран за народен представител. От 1901 до 1903 г. е председател на Върховния македоно-одрински комитет. С цялото си разнообразно творчество – памфлети, епиграми, басни, стихотворения и други, той критикува социалната действителност и отстоява принципна гражданска позиция. Автор е на стихосбирката "Днес чук, утре наковалня", поемата "Словоборците станаха богоборци", "Сатири. Нашите писачи и газетари", драмата "От развала към провала" и др. Едни от най-известните му басни са: "Бухал и светулка", "Орел и охлюв", "Секира и търнокоп" и др.
Панайот Пипков е роден в Пловдив през 1871 г. Двадесетгодишен той постъпва като актьор в драматичното отделение на Столичната драматично-оперна трупа (по-късно “Сълза и смях”). През 1893-1894 г. учи музика в Миланската консерватория. Завръща се в България и става диригент на хора на Музикално дружество "Гусла" във Варна. Същата. 1899 г. ръководи и Музикално-театрално дружество "Лира" в Русе, а години по-късно е учител в Ловеч, където създава оркестър. В София Пипков ръководи самодейни хорове и оркестри, пише и композиции. Участник е в Балканската война (1912-1913 г.). По-късно ръководи музикалния отдел при Народния театър в София, диригент е на Свободния театър, на хор "Г. Кирков", хормайстор е в Народната опера, артист и музикант е в Софийския драматичен театър и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция. Пипков пише клавирни пиеси, хорови песни, детски оперети, пиеси за цигулка, опера и музика към драми. Автор на музика и либрето на първата българска оперета за деца "Деца и птички". Пише още стихове и драми - "Бойко", "Деян", комедии - "Невероятна случка", "Годежният букет", "Благотворителност" и "Пътуващи артисти".

1905
В София излиза първи брой на "Учителска искра". Изданието е орган на Социалдемократическата учителска организация и излиза 3 пъти месечно до 28 юли 1923 г. Редактори са П. Ралев, Г. Кръстев, Т. Стоилов, Л. Кандев, М. Станев и др. От 15 ноември 1923 г. под името "Учителско единство", продължава да излиза до 24 май 1924 г.

1925
Българският поет и литературен критик Гео Милев е арестуван и обявен за “безследно изчезнал”. След като публикува поемата “Септември” той е осъден по ЗЗД на 1 година затвор и глоба 20 000 лв.
Георги Милев Касабов е роден в Раднево, област Старозагорска, на 15 януари 1895 г. Първоначално следва романска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и продължава в Лайпциг, където пише дисертация за Рихард Демел. Гео Милев е последовател и защитник на символизма и експресионизма в България. Първите му стъпки в поезията са под влиянието на Пенчо П. Славейков. През ученическите си години той превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. В. Колцов, А. А. Фет и др. През декември 1913 г. в списание “Листопад” излиза първата му публикация “Литературно-художествени писма от Германия”. По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма, увлича се и от “модерната” немска поезия. В началото на Първата световна война заминава за Лондон, за да се запознае отблизо с английската литература. Тук се среща с белгийския поет Ем. Верхарн. Дошъл отново в Германия, за да продължи следването си, Милев е арестуван в Хамбург от немската полиция като “английски шпионин”. След 6 дни е освободен. След кратък престой в Лайпциг той се завръща в родината си. В България популяризира творчеството на европейските модерни поети. През зимата на 1915-1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална група, която изнася няколко представления - “Едип цар” от Софокъл и др. През март 1916 г. той е мобилизиран, а през 1917 г. е ранен, в резултат на което загубва лявото си око. В Българя Гео Милев издава сп. “Везни”. Еволюцията му към революционни идеи намира израз в новото сп. “Пламък”, което е спряно заради поемата “Септември”.
Част от наследството, което Гео Милев е “Театрално изкуство”, “Антология на жълтата роза”, “Жестокият пръстен”, “Експресионистично календарче”, “Иконите спят”, “Панихида на поета П. К. Яворов” , “Кръщение с огън и дух. Антология”, “Антология на червената роза”, “Антология на българската поезия”, “Септември” и др.

1932
На конгреса на Демократическия сговор групата на проф. Александър Цанков се отцепва от групата на Андрей Ляпчев. След падането на сговористкия режим връх в Демократическия сговор вземат центробежните сили, което води до разделянето му на две самостоятелни формации със същото име. Начело на едната застава проф. Ал. Цанков, а на другата - А. Ляпчев.
Демократическият сговор е образувана на 10 август 1923 г. чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията. Начело на партията стои Централно бюро. Според устава на Демократическия сговор, приет на учредителния му конгрес, шефският институт в него е ликвидиран. Фактически лидер на партията през управлението на първия сговористки режим за периода юни 1923 - януари 1926 г. е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател. От януари 1926 г. до юни 1931 г. на преден план в ръководството на Демократическия сговор излиза А. Ляпчев, който е министър-председател на второто сговористко правителство.
Народното социално движение, наричано "Цанковото движение", възприема организационната структура и идеи на италианските фашисти, но след идването на А. Хитлер на власт в Германия през януари 1933 г. се преориентира към германския националсоциализъм. Ратува за силна "надпартийна власт", за решаващата роля на "водача", за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др. През 1933 г. и началото на 1934 г. движението успява да привлече към себе си по-голямата част от членската маса на Политическия кръг "Звено", както и някои привърженици от десните кръгове в БЗНС и др. Успехите в общинските избори от януари 1934 г., в които взема 11,5 % от гласовете, подтикват движението към непосредствено завземане на политическата власт в страната. За целта по подобие на Б. Мусолини от края на октомври1922 г., Народното социално движение планира за 20 май 1934 "поход към София", но е изпреварено от звенарите, които предния ден извършват държавен преврат. След последвалата забрана на политическите партии в страната движението продължава да води полулегален живот. Скоро следва и разцепление, като част от неговите ръководни дейци като Хр. Калфов, Ив. Русев и др. се ориентират към сътрудничество с деветнадесетомайците. Въпреки че отделни представители на движението участват, макар и временно, в управлението на страната, неговият лидер проф. Ал. Цанков е държан настрана от властта поради опасенията на цар Борис III. Монархът се притеснява от диктаторските му прийоми и голямата близост с Берлин. В навечерието на 9 септември 1944 г. движението се готви за нов държавен преврат в страната, но рязко променената обстановка след обявяването на война от СССР проваля тези му намерения, а водачът му проф. Ал. Цанков бърза да избяга от страната. След 9 септември 1944 г. привърженици на движението формират конспиративни групи против отечественофронтовската власт, но бързо са ликвидирани. Печатни органи на Народното социално движение са вестниците "Демократически сговор", "Нова България”, "Слово".

1979
В Рим, в двореца "Венецио", е открита изложбата "Български икони от IX -XIV век".

1990
Подписани са споразуменията за политическия преход към демокрация. Това е кулминация от откритото на 3 януари заседание Кръглата маса, чиято цел е споразумение между БКП и опозицията за осъществяване на българския преход към демокрация. От 23 януари започват пленарни заседания, които се излъчват директно по националните медии. На 13 март е подписано споразумение Народното събрание и правителството да се съобразяват с решенията на Кръглата маса, като връзката между институциите се осъществява от Благовест Сендов и Любен Кулишев.

НА 15 МАЙ В СВЕТА:

1618
Йохан Кеплер открива, третия си закон, обединяващ теорията за движението на всички планети в стройно цяло. Законът е поместен в съчинението “Хармонията на света”. Германският астроном е роден в бедно протестантско семейство през 1571 г. След обучението си в манастирско училище през 1589 г. той постъпва в духовната семинария при Тюбингенската академия, която завършва със степен бакалавър. През 1591 г. постъпва в Тюбингенската академия, където проф. М. Местлин запознава Йохан Кеплер с хелиоцентричната система на света на Н. Коперник, но сам е принуден да преподава астрономия в съответствие с геоцентричната система на Птолемей. През 1593 Йохан Кеплер завършва академията със степен магистър, но е обвинен в свободомислие и не е допуснат до богословска кариера, затова започва са преподава математика в гимназията в Грац (Австрия). Там пише своето първо голямо съчинение- “Тайната на Вселената” (1596 г.), в което се опитва да установи разстоянията от планетите до Слънцето и размерите на правилни многостенници. В книгата Йохан Кеплер се проявява като последователен привърженик на теорията на Коперник. Поради преследвания от страна на Католическата църква през 1600 г. е принуден да напусне Грац и да се установи в Прага при Т. Брахе, след чиято смърт получава материалите от многогодишните наблюдения на астронома. В Прага Кеплер издава редица трудове, между които трактата “Допълнения към Витело” (1604 г.) - за приложението на оптиката към астрономията, в който разглежда астрономическата рефракция и отбелязва сиянието, появяващо се около Слънцето по време на пълни слънчеви затъмнения. В трактата “Диоптрика” (1611 г.) описва изобретения от него телескоп- т. нар. зрителна тръба на Кеплер. Важно негово съчинение е “Нова астрономия” (1609 г.), посветено на изучаването на движението на Марс според наблюденията на Т. Брахе и съдържащо първите 2 закона за движението на планетите. През 1612 г. астрономът се установява в Линц. Трудът му “Съкращение на коперниковата астрономия” (ч. 1 - 3, 1618-1622 г.) съдържа извод, че първите 2 закона, направени за Марс, се отнасят за всички планети, както и за движението на Луната около Земята, а третият закон се прилага и към 4-те спътника на Юпитер. В този труд, вписан в Индекса на забранените книги от Ватикана, Кеплер излага теорията и способите за предсказване на слънчевите и лунните затъмнения. През 1619 г. той издава и трактата “За кометите”. В Улм астрономът завършва последния си голям труд “Рудолфови таблици”, в който прави равносметка на обработваните от него в продължение на години наблюдения на Брахе. През 1628 г. в търсене на средства за съществуване постъпва като астролог при пълководеца А. Валенщайн и до 1630 г. живее в Заган (днес Жаган, Полша). Последното произведение на Кеплер е фантастичният роман “Сън”, издаден посмъртно през 1634 г.

1779
Десетгодишният Наполеон Бонапарт постъпва в кадетското училище в Бриен.
Наполеон е роден в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта на му на 5 май 1821 г. са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1928
За първи път във филма “Plane Crazy” на екрана се появява първоначалният образ на анимационния герой Мики Маус.

1957
Великобритания извършва първия си опит с разработената от английски учени водородна бомба. Термоядрената бомба (водородната бомба) се състои от атомна бомба, заобиколена от слой хидрогенен материал (например литиев деутерид). При температурата, получена от взривената атомна бомба, настъпва синтез на водородните ядра в хелиеви ядра (термоядрена реакция) с отделяне на още по-големи количества енергия. Взривният ефект на термоядрената бомба е сравним с взривяването на десетки мегатона тротил.

1958
СССР изстрелва първата си космическа лаборатория “Спутник 3”. Апаратът е проектиран като геофизична лаборатория. Целта му е да извърши експерименти, свързани с магнитното поле на Земята, радиационните пояси и йоносферата. Спътникът обикаля около Земята и предава данни до 6 април 1960 г. Повреда в оборудването не позволи картографирането на поясите на Ван Алън.
“Спутник 3” е изстрелян с ракета R-7 (SS-6). R-7 първоначално е проектирана като балистична ракета и се налага да се извършат известни промени в горната степен за да може да транспортира Спутник. Самата ракета е 30.5 метра висока и има две степени. Освен това към първата степен се прикачват четири ускорителя. Тягата на двигателите на основната степен (RD-107) генерира около 100 000 kg тяга.
НА 15 МАЙ СА РОДЕНИ:

1857
В Трявна е роден военният деец Рачо Петков Славейков. Той е син на Петко Р. Славейков. През 1870-1872 г. учи в Робърт колеж и в гимназия в гр. Николаев, Русия. След обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. е доброволец в руската армия при княз Черкаски и като такъв участва в боевете на Шипка. След Освобождението продължава образованието си в Русия и през 1883 г. завършва Военното кавалерийско училище в Екатеринослав. При завръщането си и постъпва на служба като кавалерийски подпоручик в Източна Румелия. След Съединението взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Убеден русофил, Славейков се включва през 1887 г. в организирането на Русенския бунт, поради което е осъден на смърт. Успява да избяга в Русия и завършва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург. Завръща се, с разрешение на Стамболов, за да се прости с умиращия си баща през 1895 г. След като му е забранено да работи като военен се отдава на публицистична и преводаческа дейност. Като член на Демократическата партия Рачо Славейков сътрудничи на нейните печатни органи. Свързва се с лявото крило на ВМРО. Славейков смело и открито се противопоставя на корупцията в България.
Автор е на студии по военнотеоретични и практически въпроси, на статии по исторически, политически и литературни въпроси. Публикува материали в редица вестници и списания, сред които са "Пряпорец", "Знаме", "Мир", "Демократически преглед" и др. Съчиненията, които Рачо Славейков оставя, са “Отбраната на Шипка на 9, 10 и 11 август 1877”, “Спомени за Сръбско-българската война”, “Тракийският кон и тракийското коневъдство”, “Български народни обичаи и вярвания”, “Петко Рачов Славейков, 1827-1895”

1870
В Карлово е роден артистът Васил Киров Кирков. Той е един от основателите на българския професионален театър. Следва драматично изкуство във Виена в периода 1893 г.-1894 г. Играе в Столичната драматична група (1890 г.), в театър “Сълза и смях” (1892 г.-1904 г.) и в Народния театър (1904 г.-1926 г.). Сред по-известните му роли са: Хамлет (от Шекспир), Принцът (“Емилия Галоти” от Лесинг), Ернани (от В. Юго), Освалд (“Призраци” от Ибсен), Боркман (“Джон Габриел Боркман” от Ибсен), княз Мишкин (“Идиот” от Достоевски), Хлестаков (“Ревизор” от Гогол) и др. Умира на 18 ноември 1931 г. в София.

1914
В Неврокоп е роден писателят Жак Битев Гатеньо. Той е автор на литературно – критически материали, преводач е на поезия и проза от испански и френски език. Сътрудник е към вестниците "Валог", "Кадима", "Светлоструй", "Литературен преглед" и др. Автор е на съчиненията : "Животът ни е ясен" (1940 г.), "Сърцето на Испания. Литературно-критически портрети" (1941 г.) и др.

1919
В София е роден поетът Александър Цветков Геров. Той завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Участва в конспиративна дейност през 1944 г., за което е арестуван. Редактор е в Радио София (1944 г.-1952 г.), в сп. "Киноизкуство" (1953 г.-1955 г.), в. "Кооперативно село" (1963 г.), в редакция "Фокус" към Българска кинематография и в издателство "Български писател". От малък сътрудничи в детски и ученически издания, а по-късно във в. "Заря", "Литературен глас", "Светлоструй", в сп. "Изкуство и критика" и "Златорог". Поезията му е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Автор е на стихосбирките "Ние хората" (1942 г.), "Два милиарда" (1947 г.), "Най-хубавото" (1958 г.), "Приятели" (1965 г.), "Свободен стих" (1967 г.), "Любовна лирика" (1983 г.), "Внезапни стихотворения" (1986 г.), "Книга за Тамара" (1991 г.), на сборниците с проза "Усмивка под мустак" (1960 г.), "Щастие и нещастие" (1963 г.), "Фантастични новели" (1966 г.). Умира през 1997 г. в София.

1926
В Монтана е роден драматургът Драгомир Асенов. Драгомир Асенов е псевдоним на Жак Нисим Меламед. Той живее в София от 1936 г. През 1953 г. завършва право в Софийския университет Св. “Климент Охридски”. Драгомир Асенов изпълнява длъжностите главен редактор на списание "Родна реч", заместник - главен редактор на в."Литературен фронт", секретар на СБП. Сред по - известните негови творби са: "Нашият взвод" (1956 г.), "Кафявите хоризонти" (1961 г.), "Рожден ден" (драма, 1965 г.), "Рози за д-р Шомов" (драма, 1967 г.), "Горещи нощи в Аркадия" (пиеса, 1970 г.), "Наградата" (пиеса, 1981 г.), "Елегия за едно женско сърце" (1984 г.), "Избрани произведения" (в 3 т., 1983 г.-1984 г.), "Елегия за едно женско сърце" (роман, 1984 г.) и др. Сценарист на "Най-тежкият грях" (1982 г.) и "Тази кръв трябваше да се пролее" (1985 г.). Умира в София на 19 юни 1981 г.

1943
В Гоце Делчев е роден историкът византолог Георги Бакалов. Той завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където впоследствие е преподавател по византийска история. От 1995 г. е професор. От 2000 г. чете лекции по "Обща история на Християнската църква" в Богословския факултет във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на съчиненията: "Средновековният български владетел" (1985 г.), "Въведение в християнството" (1993 г.), "Византия. Културно-политически очерци" (1994 г.) и др.

НА 15 МАЙ УМИРАТ:

1833
В Ричмънд умира английският актьор Едмънд Кин. Той е представител на
сценичния романтизъм. През 1814 г. играе за пръв път в Лондон в ролята на Шейлок (“Венецианският търговец” от У. Шекспир) в театър “Друри Лейн”, където по-късно се утвърждава като един от най-добрите трагически актьори на Англия. Сред по-известните му роли са: Ричард III, Хамлет, Макбет (“Ричард III”, “Хамлет”, “Макбет” на Шекспир), Отело и Яго (“Отело” на Шекспир), сър Оверидж (“Нов начин за плащане на стари дългове” на Месинджър.

1859
В Париж е роден химикът Пиер Кюри. През 1898 г. той открива радия и полония. Съвместно с брат си П. Ж.-Кюри открива пиезоелектричеството. Посочва радиоактивен метод за определяне геоложката възраст на скалите. През 1903 г. получава Нобелова награда за химия. През 1903 г. той и съпругата му Мария Кюри получават Нобелова награда за физика, която разделят с проф. А. Бекерел. От 1904 г. Пиер Кюри е професор по физика в Сорбоната. През 1905 г. е избран за член на Френската Академия на науките. Една година по-късно загива при нещастен случай. Съпругата му наследява неговото място в университета и продължава сама изследванията им.

1878
В Панагюрище умира революционерът Георги Нейчов (Г. Н. Вълков). Той е роден през 1848 г. в Панагюрище. Завършва Пловдивското епархийско училище и работи като учител и читалищен деец в родния си град. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). В неговия дом Райна Княгиня с помощта на жена му извезва знамето на въстанието, там стават и срещите с Г. Бенковски. Представител е на Панагюрския комитет на събранието в Оборище. След разгрома на въстанието е заловен и заточен в Мала Азия.

1938
София умира генерал – майор Христофор Георгиев Хесапчиев. Той е роден в Габрово на 6 февруари 1858 г. От 1920 г. е член на БАН. Завършва военното училище в София (1879 г.), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември). Христофор Хесапчиев заема редица ръководни постове: Началник е на военното училище (1885 г.-1893 г.), началник е на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания, командир на VI пехотен полк (1896 г. – 1898 г.). Изпълнявал е също така длъжностите: военно аташе в Белград (1899 г.-1904 г.), дипломатически агент в Белград (1904 г.-1905 г.), дипломатически агент и пълномощен министър в Букурещ (1905 г.-1911 г.). Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография.

1954
В Пазарджишки затвор умира политикът Атанас Димитров Буров. Той е роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица. Учи в Горна Оряховица и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната – Париж през 1903 г. След това учи в Швейцария и Англия. Владее е до съвършенство няколко езика. Изпълнявал е длъжността ръководил на финансовата група на Българската търговска банка.
Атанас Буров е лидер на Народната партия. Избиран е 7 пъти за член на Правителството. В периода 1911 г.-1913 г. е подпредседател на ХV Обикновено Народно събрание. През 1913 г. и 1919 г. е министър на търговията, а през 1926 г. – министър на външните работи.
Участва в основаването на Демократическия сговор. Взима участие като доброволец във войните между 1912 г.-1918 г. По време на Втората Световна война е един от лидерите на буржоазната опозиция. В кабинета на К. Муравиев (2-8 септември 1944 г.) е министър без портфейл. След преврата на 09 септември 1944 г. е съден от Народния съд. През 1945 г. е осъден на строг тъмничен затвор и е интерниран в Дряново. През 1947 г. се застъпва против смъртната присъда над Никола Петков, вследствие на което е изпратен в лагер. През 1952 г. е осъден отново на 20 г. затвор. Умира в затвора на 15 май 1954 г.
Признат е за почетен гражданин на Г. Оряховица през 2000 г.

1981
В София умира поетът Андрей Димитров Германов. Той е роден на 17 юни 1932 г. в с. Яворово, Варненско. Завършва руска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1955 г., след което работи като учител. Също така е редактор във в-к "Народна младеж", редактор е в отдел "Поезия" на издателство "Български писател", заместник-главен редактор е на сп. "Съвременник", главен редактор на сп. "Пламък". Като лирик се утвърждава през 60-те год. Автор е на съчиненията: "Кълнове" (1959 г.), "Работнически влак" (1962 г.), "Равноденствие" (1965 г.), "Късче мрамор от Акропола", пътепис и стихотворения пише в съавторство със Сл. Хр. Караславов и М. Недялков през 1966 г., "Да ме запомниш" (1967 г.), "Преображения" (1968 г.), "Яростно слънце" (1969 г.), "Мост" (1970 г.), "Острови. Стихотворения" (1972 г.), "Огледалце. Стихотворения за деца" (1973 г.), "Стихотворения" (1973 г.), "И оживяха в песента. Поема" (1974 г.), "Парнас около нас. Дружешки шаржове, пародии, епиграми" (в съавторство с Ив. Николов, 1974 г.), "Четиристишия. Стихотворения" (1974 г.), "Самоубийствено живеем" (1979 г.), "Други четиристишия" (1980 г.), "Душа незащитена. Лирика" (1981 г.), "Шаячни момчета. Спомени" (1981 г.), "Стихотворения" (1982 г.), "Златна светлина. Стихотворения" (1983 г.), "Време за творчество. Интервюта. Статии" (1986 г.), "Чешмата под снега. Стихотворения за деца" (1987 г.), "Избрани преводи" (1987 г.) и др.
http://www.focus-news.net

Сходни връзки
http://www.focus-news.net Още от История

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 15 МАЙ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats