Автор: Anonymous да 2005-05-20 @ 18:13 EEST

Интервю


ИНТЕРВЮ
Водачът на листата на ДСБ във Варна д-р Николай Михайлов:

Симеон беше доведен в България, за да обслужи интересите на българската олигархия




Доктор Михайлов, защо толкова дълго в публичното пространство се натрапваше тезата, че партия ДСБ е едва ли не своеобразна секта или масонско формирование, а Вас посочваха като човекът, който основно сугестира Иван Костов, че е най-добрият, призван да управлява страната?

Митът за сугестията ще трябва да бъде оставен настрана, т.е. ще трябва да бъде забравен. Това, което трябва да бъде помнено е, че Иван Костов е министър–председателят на най-успешното правителство в новата българска история и е политическият лидер, който смени кода на държавата - пое я от състояние на фалит, за да я възстанови и доведе пред прага на Европа.

Кой управляваше тези четири години? Правителството на Симеон Сакскобурготски несъмнено е легитимно, защото беше съставено след законни избори. Но нямаше ли зад официалните лица други?

Симеон Сакскобурготски към момента на своя вход в българската политика има автономна монархическа воля, но не съм сигурен, че е имал автономна политическа воля. Той беше доведен в България, за да обслужи интересите на тези, които ние наричаме днес българска олигархия. Известно е, че за настаняването му в българската политика се погрижиха генерали от бившата ДС и любители на задкулисната политическа игра – все същите, които наследихме от тоталитарния период на комунистическа България.

Има ли надежда след изборите у нас да няма паралелна на политическата власт?

Това е труден въпрос, на който няма лесен отговор, ако разсъждаваме от инерцията на ставащото. Инерцията говори по-скоро затова, че тази олигархия се консолидира, че тя прави опит да управлява в една, най-вероятно, жълто-червена коалиция, която ще придобие по силата на това съчетание отново странен цвят. Но тази власт ще бъде изцяло формирана от същите персони (с някои допълнения), които ни управляваха тези четири години на аванс-сцената или зад кулисите. Това ще бъдат хората от номенклатурата на бившата комунистическа партия и крупни фигури от нейния репресивен апарат. За да се случи този катарзис в България, за който вие говорите, е необходимо да се мобилизира граждански вот и политическа воля, които биха могли да сложат край на тази здрачна характеристика на българската политика. Дали това ще се случи и дали е могло да се случи ще разберем след 26 юни.

Кой би могъл да мобилизира този вот и да отключи гражданската енергия? Като психолог и психиатър можете ли да посочите кои са основните травми, които бяха нанесени на българското обществено съзнание в годините на прехода?

И лявото, и дясното пространство имат своята травматична история в годините на този преход. Лявото преживя накърняване на много дълбоки леви чувства, то усети накърнена идеята за солидарност, то почувства в някакъв смисъл поруган дори хляба. Хората от третата лява възраст преживяват като много голяма травма този преход с неговите неизбежни разслоения, които те усвояват със затруднение, а адаптацията им към този жизнен свят е извънредно трудна.

В дясното пространство не се реализираха основни очаквания за възстановяване на справедливостта, за търсене на отговорност, за случилото се в годините на българския комунизъм. Основното, което трябва да бъде споменато в тази връзка е, че десните избиратели са много дълбоко фрустрирани от факта, че политическата власт на силните на деня от вчера се състоя като икономическа власт на силните на деня днес. Този преход е изключително болезнен, защото е несправедлив. България може повече, ако тя мобилизира гражданската си енергия за съпротива и ако България поиска да бъде европейска страна – не номинално, а реално.

Кое от многото лица на царя не разпозна българското общество през медиите?

Сакскобурготски има аура на присъствие, идващо от българското минало. Той има сугестията на историческа сянка. В някакъв смисъл той носи върху себе си както авторитета на монархическата институция, така и носталгичния авторитет на живковизма. В този смисъл той е синтетична фигура с архетипно внушение. Зад това импониращо на популярното въображение въздействие, е разположен един, както той се изразява, прагматичен човек, способен да калкулира собствения си интерес, ползите, вредите, кражбите. Беден довчера, днес той е богат чрез процедурата на една мълниеносна реституция. Изразявам се така, защото деактуването на държавна собственост на стойност над 200 милиона долара стана в годините на неговото управление - при деклариран отказ да реституира имотите си на етапа на неговото запознаване с българската публика. Кобургготски в този смисъл представлява мощна демагогска фигура, която присъства в българската политика отсъствайки, решително отказва членоразделна, следователно отговорна реч и работи чрез примитивни сугестии и спонсорство на заинтересовани лица - и разбира се чрез услужливото присъствие на тези, които ние с основание наричаме царедворци.

Симеон Сакскобурготски наложи в българския политически живот един по-скоро двоен, отколкото нов морал. Способен ли е той да подмени вота на избирателите чрез безпринципни коалиции след изборите?

Симеон Сакскобурготски никога не би подменил вота на избирателите чрез коалиции, защото вотът за него е вот за човек, който може да си позволи в политиката всичко. Той е инстанция, която манипулира политическия терен според презумпциите на неговата монархическа съвест, той е съвършено свободен по силата на своя скрит монархически регламент да процедира, както намери за добре. Кризата на неговото управление в края на мандата разгърна нещо от свободата му да действа като привлича, отблъсква и разчиства пътя на собствената си власт напълно безцеремонно. Кобургготски е един нефиксиран, недисциплиниран в партийни рамки феномен; той се движи свободно вляво и вдясно, стига да има хора, които да предадат собствената си кауза, за да си осигурят място около неговата бутафорна корона.

Спомням си, че в един ваш текст отпреди две години, посветен на Българската православна църква Вие казвахте (перефразирам по памет - бел.а.), че тя е затънала в едно фолклорно-битово блато и че за нея демократите са масони и хора вредни за православието. Ако имаше покаяние на църковните архиереи и смяна на тези архиереи, ако те бяха застанали наистина духовно начело на своето паство през годините на прехода, би ли изглеждал българският преход по-различно?

За българския преход – едва ли. Но нещо от травмата на българския преход - поне за тези, които чувстват православната вероизповед близка, вероятно на тези хора нещо би било спестено. Когато говоря, че българското православие има тенденция да се фолклоризира, аз имам предвид начина, по който то е практикувано от българския православен и нямам предвид истината на православното християнство, което е вярно на източниците на християнската вяра - велика молитвена култура, която трябва да бъде преоткривана от хората с настойчивост и търпение. Православието е заровен бисер и трябва да бъде търсено. Превъзходните неща са толкова велики, колкото и трудни за откриване. Ние нямаме православието пред себе си като лесен за различаване социологически факт и не трябва да ставаме жертва на илюзията, че това, което виждаме в институционализираното православие, изчерпа духовните дълбочини на тази конфесия.

Интервю на Венелина Попова

[ Отговор | # ]