Според народното поверие Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето
В някои селища на Югоизточна България предимно в Странджанско и Родопите на този ден се изпълняват нестинарските огнени игри. В празненството участва цялото селище, но в огнената жарава играят само призваните - духът на светеца се вселява в тях, "прихваща ги" и подчинявайки му се, те вещаят от негово име. Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство. Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва панигир - обща трапеза, придружена с песни и игри. Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава нестинарите с икони в ръце прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена. Казват, че в този момент ставали чудеса - болни оздравявали, нестинарите предсказвали дали ще има война, болести, земетресения, та дори какви ще са цените на житото и дървения материал. После излизат от огъня и пак повеждат шествието към храма, за да върнат иконите и тъпана на местата им до следващия празник. Този атрактивен български обичай сега може да се види в някои заведения по Черноморието. Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото. След приключването на ритуалните танци на нестинарите всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан. В голямата част от страната на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село (махала), а именниците посрещат гости.