КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1499 - Заради доноси Христофор Колумб е лишен от длъжността губернатор на Еспаньола (Хаити) 1712 - Руският император Петър I пренася столицата си от Москва в построения от него през 1703 г. Санкт Петербург 1904 - В Париж е създадена Световната футболна федерация ФИФА 1920 - Съставено е самостоятелно правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски 1968 - Политбюро на ЦК на БКП приема решение за написване на многотомна история на България 1969 - В САЩ палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди

2006 г. В Черна гора се провежда референдума за независимостта на страната. Гражданите на Черна гора трябва да решат дали да се запази държавното обединение Сърбия и Черна гора. 484 718 гласоподаватели в 1124 избирателни секции ще трябва да отговорят на въпроса “Желаете ли Черна гора да бъде независима държава с пълно международно признание?". За излизане от държавното обединение е необходимо да гласуват повече от 50% от гласоподавателите в Черна гора и 55% от гласувалите да се обявят за независимостта на страната.

2006 г. Световноизвестният тенор Андреа Бочели изнася концерт в Зала 1 на НДК. Партнира му българското сопрано Цветелина Малджанска. В програмата, подготвена от Бочели за българската публика са включени арии от оперите “Бохеми” и “Турандот”, дуети от “Тоска” и “Мадам Бътърфлай”. Според изрично настояване на италианската звезда в Зала 1 на НДК не са допуснати повече от 3 000 души. Концертът продължава 90 минути с пауза от 15 минути. Веднага след него тенорът отпътува от България.

2005 г. Гръцката певица Елена Папаризу печели 50-тото издание на конкурса за популярни песни “Евровизия” с песента “My number one”. Конкурсът е проведен в столицата на Украйна Киев. На второ място е класирана песента на Малта. В надпреварата участват общо 23 песни.

2004 г. Руският полковник Станислав Петров е награден с награда “Гражданин на Света”, заради това че през 1983 г. предотвратява опасността от ядрена война и евентуална Трета световна война.

2003 г. При земетресение в северен Алжир загиват над две хиляди души. Според алжирския Център за астрономия и геофизика трусът е със сила 5,8 по скалата на Рихтер, а според американски експерти магнитудът е с една степен по-висок. Епицентърът на земетресението е на 60 километра източно от столицата Алжир. Основният трус продължава около пет минути.

2000 г. Умира английският актьор и режисьор Джон Гилгуд. Той е роден на 14 април 1904 г. Джон Гилгуд е на сцената от седемнадесет годишен. В Шекспировия мемориален театър е дългогодишен водещ актьор. Справя се блестящо като изпълнител на Шекспиров и Чехов репертоар. В киното Гилгуд дебютира през 1924 г. с "Кой е този човек?". През 30-те години се снима по-рядко, предимно във филми на големи режисьори - "Добрите приятелки" (1932 г.), "Тайният агент" (1936 г.), "Министър-председателят" (1941 г.), "Юлий Цезар" (1953 г.), "Ричард III" (1955 г.), "80 дни около света" (1956 г.), "Света Йоанна" (1957 г.), "Баретите от Уимпоул стрийт" (1957 г.), "Томас Бекет" (1964 г.). Режисьор е на филмовия спектакъл "Хамлет" (1964 г.). От края на 60-те и началото на 70-те години участва в едни от най-добрите англо-американски филми: "Бъни Лейк го няма" (1965 г.), "Камбани в полунощ" (1966 г.), "Атака на леката кавалерия" (1968 г.), "О, каква прекрасна война!" (1970 г.), "Убийство в “Ориент експрес" (1974 г.), "Джоузеф Андрюс" (1976 г.), "Един мост повече" (1977 г.), "Големите асове" (1977 г.), "Привидение" (1977 г.), "Особени задължения" (1978 г.), "Диригентът" (1979 г.), "Човекът слон" (1980 г.), "Лъвът на пустинята" (1980 г.), "Калигула" (1980 г.), "Артър" (1981 г.), "Огнените колесници" (1981 г.), "Сфинкс" (1981 г.), "Ганди" (1982 г.), "Вагнер" (1982 г.), "Далечните шатри" (1984 г.), "Ловна стръв" (1985 г.), "Петър Велики" (тв, 1986 г.), "Спомени за войната" (тв, 1988 г.), "Любовен проблясък" (1991 г.), "Книгата на Просперо" (1991 г.), "Стопанинът на къщата" (1992 г.), "Последният рицар" (1995 г.), "Преследван" (1995 г.), "Блясък" (1996 г.), "Портрет на дама" (1996 г.), "Елизабет" (1997 г.), "The Ticchborne Claiment" (1998 г.), "Катастрофа" (2000 г.).

1991 г. 46-годишният бивш министър-председател на Индия Раджив Ганди е убит при бомбен атентат. Раджив Ганди /1944-1991/ е индийски държавник, генерален секретар на партията Индийски национален конгрес (2 ноември 1984 г. - 21 май 1991 г.), министър-председател на Индия (31 декември 1984 г. - 1 декември 1989 г.). Той е роден на 20 август 1944 г. в Бомбай и е син на Индира и Фероз Ганди. По време на предизборната си кампания за най-големите в света демократични избори, мощна бомба, поставена в кошница с цветя избухва и убива Раджив Ганди. Най-малко още 14 души загиват по време на атаката в град Шриперумбудур, близо Мадрас - столицата на южния Индийски щат Тамил Наду. Никой не поема отговорността за убийството, но се предполага, че атентатът е дело на тамилски терористи.

1980 г. В кината излиза филма “Империята отвръща на удара” - пети епизод от поредицата “ Междузвездни войни” .

1969 г. В САЩ палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди. В последствие присъдата е заменена с доживотен затвор. Робърт Френсис Кенеди е убит на 6 юни 1968 г. в Лос Анджелис в разгара на предизборната си кампания. Той се кандидатира за поста президент на САЩ от Демократическата партия. Политикът е роден на 20 ноември 1925 г. в Бостън и е брат на Джон Ф. Кенеди. Робърт Кенеди завършва право и от 1957 г. заема отговорни длъжности в държавния апарат на САЩ. През 1961 г. е министър на правосъдието в кабинета на брат си. Известно време, до 1964 г., е на този пост и в кабинета на Л. Б. Джонсън. От 1965 г. Робърт Кенеди е сенатор от щата Ню Йорк. Той е един от лидерите на либералното крило на Демократическата партия и открито се обявява против виетнамската политика на правителството на Джонсън.

1950 г. Двама души загиват в силната буря и торнадо, които опустошават Южна Англия. Няколко са ранените от светкавици и силния вятър. Огромни щети са нанесени в Лондон. Най-много са пораженията от торнадото, което се появява в късния следобед в графство Бъкингамшир. В селцето Линслейд за по-малко от час, след действието на торнадото са разрушени стотици къщи. Десетки са хората, остават без домове. Много дървета са изкоренени, отнесени във въздуха и изхвърлени надалече. Торнадото отнася паркирани коли, добитък, коне и ги изхвърля в съседните полета. Нанесените щети са на стойност стотици британски лири.

1943 г. Роден е Кирил Любомиров Топалов - български литературен критик, белетрист и драматург. Завършва българска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” (1968 г.). Автор на сценариите на игралните филми “Бъди благословена” (1978 г.), “Бягай … обичам те” (1979 г.) и пиесите: “И есен идат щъркели”, “Притча за Философа”. Съчинения: “Споделено за поезията” (1975 г.), “Бягай … обичам те” (1976 г.), “Бунтовна светлина” (1978 г.), “Бъди благословена” (1979 г.), “Петко Славейков” (1979 г.), “Проблеми на възрожденската поетика” (1979 г.), “Оттук до хоризонта” (1979 г.).

1937 г. Родена е Софико Чиаурели – грузинска актриса. Снима се в: “Хевсурска балада” (1966 г.), “Не тъгувай!”(1969 г.), “Граници” (1970 г.), “Цветът на нара” (1970 г.), “Топлината на твоите ръце” (1972 г.), “Мелодиите на Верийския квартал” (1973 г.), “Дървото на желанията” (1977 г.), “Няколко интервюта по лични въпроси” (1979 г.), “Търсете жената” (тв, 1982 г.), “Легенда за Сурамската крепост” (1984 г.), “Покаяние” (1984 г.), “Блуждаещи звезди” (1991 г.), “Обещах и ще си отида” (1992 г.).

1935 г. Умира Хюго де Фриз – холандски ботаник. През 1901 г. създава мутационната теория.

1930 г. За първи път се отбелязва деня на Пазарджик. Празникът на града се чества в деня на Св. св. Константин и Елена.

1924 г. Роден е Шарл Азнавур - френски певец, композитор и киноактьор. Автор е на над 600 песни (от 1960 г. аранжирани от П. Мориа), на музика за филми, оперети и участва в над 30 филма. Негови книги: "Азнавур за Азнавур" (1970 г.) и "Вчвра, когато бях млад" (1979 г.).

1922 г. Пред дома му в центъра на София е убит Александър Греков, председател на Народния сговор и директор на в. "Слово". Той е роден в София на 5 декември 1884 г. и е син на Димитър Греков. Завършва право в Париж и се отдава на дипломатическа дейност. След приключването на Междусъюзническата война 1913 г. е включен в състава на българската делегация, която води преговорите в Цариград за подписване на мирен договор между България и Турция. След началото на Първата световна война 1914–1918 г. Греков оглавява Българската легация в Париж, а по-късно в Стокхолм. След подписването на Солунското примирие 1918 г. той е български дипломатически представител в Берн. През 1919 г. е изпратен като комисар към щаба на междусъюзническото управление в Западна Тракия. Поради несъгласие с политиката на БЗНС си подава оставката през 1920 г. и насочва вниманието си към журналистическата и обществената дейност. През 1921 г. е един от създателите на Народния сговор. В организацията влизат безпартийни дейци и запасни офицери, които са против управлението на БЗНС и левите сили. Ролята на централно ръководство играе Софийският комитет, начело на който застава Греков. В края на 1921 г. и началото на 1922 г. се учредяват местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април започва да излиза и печатният и орган – в. "Слово". След убийството на Ал. Греков през май 1922 г. на негово място е издигнат проф. Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г.

1920 г. Съставено е самостоятелно правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски. Кабинетът съществува до 9 юни 1923 г. В него Стамболийски е и министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерството на войната.

1919 г. Умира Евграф Степанович Фьодоров – руски учен, минералог. Издава трудовете: “Начала на учението за фигурите” (1885 г.), “Симетрия на правилните системи от фигури” (1890 г.), “Теодолитният метод в минералогията и петролографията”, (1893 г.), “Курсове по кристалография” (1891, 1897, 1901 г.).

1894 г. Вестник "Свободно слово" публикува програмата на правителството на Съединената легална опозиция начело с Константин Стоилов: демократизиране на управлението и възстановяване на гражданските права. Когато на 18 май княз Фердинанд приема 15-тата оставка на Стефан Стамболов, опозиционните сили в страната са ясно очертани. Крайните русофили, които са противници на режима, са в криза, тъй като Драган Цанков е в емиграция, а Петко Каравелов в затвора. През 1893 г. обаче се създава и нов опозиционен център, групиран около Константин Стоилов, Григор Начович и Димитър Тончев. Още преди май 1894 г. монархът постепенно създава контакти с тези политически дейци. След 1892 г. Фердинанд вече не иска до стои в сянката на Стамболов. Така той установява контакт с опозицията и извършва известна предварителна подготовка за идването й на власт. След преговори и консултации е съставен коалиционен кабинет начело с Константин Стоилов. Липсата на единодействие между коалиционните партньори личи и на парламентарни избори през септември. Голяма част от депутатите обявяват принадлежността си към формираната през лятото Народна партия. В продължение на 5 години тя управлява страната, чрез назначения през декември втори кабинет на Константин Стоилов.

1894 г. Умира Август Адолф Едуард Еберхард Кунд - германски физик. Автор е на изследвания върху скоростта на звука във въздушните тела и върху разпръскването на светлината.

1881 г. Американската медицинска сестра Клара Бартън, която работи от името на Червения кръст по време на Френско-пруската война, основава първия отдел на дружеството в САЩ.

1855 г. Роден е Емил Верхарен - белгийски поет, драматург и критик. Той завършва Юридическия факултет в Лувен и работи като адвокат. Първата му книга - "Фламандки" (1883 г.), е посветена на селския живот. В стихосбирката "Монаси" (1886 г.) създава стилизирани образи на средновековни монаси. Верхарен е автор на стихосбирките "Вечери" (1887 г.), "Крушения" (1888 г.) и "Черните факели" (1890 г.). Автор е на пиесата "Зори" (1888 г.). По време на Първата световна война Верхарен пише патриотични стихове - "Червените криле на войната" (1916 г.). Автор е и на много критически статии за фламандските художници Рембранд, Рубенс, за писателите Шекспир, Расин, Юго, за френските и белгийските символисти. Поезията на Верхарен оказва влияние и на някои от българските символисти- Д. Бояджиев, П. Яворов, Н. Лилиев. Поетът умира на 27 ноември 1916 г. в Руан.

1853 г. След като изтича даденият в руския ултиматум срок, княз Александър Меншиков напуска Цариград с целия персонал на руското посолство. На 1 май 1853 г. представители на цариградските българи му предават прошение, в което поставят въпроса за независима българска църква и право на обучение на български език. В средата на май князът връчва ултиматум на Високата порта, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петербург. На следващия ден Висшият съвещателен съвет на Османската империя, председателстван от Мустафа Решид паша, отхвърля руските искания. От 46 светски и духовни сановници, участвали в заседанието, само трима гласуват за изпълнение на руския ултиматум. На основата на взетото решение Високата порта отказва да изпълни исканията на Николай І, което на практика означава нова война между Русия и Турция. Руският адмирал Меншиков е адютант на Александър I през 1812 г. Заема и длъжностите вицеадмирал, губернатор на Финландия през 1831 г и министър на войната през 1836 г. В началото на Кримската война (1853-1855 г.) княз Меншиков е назначен за губернатор на Крим. Войските му търпят поражение в битките при Алма и Акерман.

1840 г. Нова Зеландия е обявена за колония на Великобритания. Страната има площ 270.5 хил. кв. км и е разположена в югозападната част на Тихия океан на два големи острова - Северен (113.7 хил. кв. км) и Южен (151.7 хил. кв. км), разделени от пролива на Кук, както и на редица малки съседни острови (Стюард, Чатъм, Кермадек, Кембъл и др.). Получава пълна самостоятелност през 1931 г. Нова Зеландия днес е независима нация в рамките на британската общност. Макар че по конституция английската кралица е държавен глава, тя не играе активна роля в управлението на правителството на Нова Зеландия.

1786 г. Умира Карл Вилхелм Шееле – шведски химик. Открива много нови органични и неорганични вещества. Доказва, че пиролузитът, смятан за разновидност на магнитното желязо, е съединение на неизвестен метал (1774 г.). Получава хлор (1774 г.), глицерин (1778 г.), открива тетрафлуорид на силиция (1771 г.), окис на бария (1774 г.), редица киселини: винена (1769 г.), млечна (1780 г.), циановодородна (1782 г.) и др.

1759 г. Роден е Жозеф Фуше - френски държавник. Той получава духовно образование. През 1791 г. става член на Якобинския клуб в Нант, а на следващата година е избран в Конвента. Отначало Фуше споделя възгледите на жирондистите, но по-късно преминава към якобинците. Той гласува за екзекутирането на Луи ХVI. Политикът организира жестокото потушаване на контрареволюционните метежи в редица департаменти, наказва виновните и активно провежда политика на дехристиянизация. През юли 1794 г., след като Фуше се сближава с ебертистите, е изключен от Якобинския клуб. Той е един от организаторите и ръководителите на Термидорския преврат от 27-28 юли 1794 г. Като министър на полицията, в годините 1799-1802 г., 1804-1810 г., 1814-1815 г., Фуше организира широка мрежа за политическо разузнаване, шпионаж и провокации. Постепенно става една от най-влиятелните личности в страната. След повторното сваляне на Наполеон той оглавява Изпълнителната комисия на Временното правителство и се заема с подготовката на втората реставрация на Бурбоните. След завръщането на Луи ХVIII през 1815 г. е посланик в Дрезден, Саксония. След декрета от 1816 г. за изгонените от Франция “цареубийци” Фуше напуска посланическото място и заминава за Триест, където приема австрийско поданство. Там на 26 декември 1820 г. се самоубива.

1725 г. Императрица Екатерина I учредява орденът “Александър Невски”. Той съществува до преврата на болшевиките през 1917 г. Учредяването на ордена е замислено от император Петър I по време на подготовката на похода в Персия. Този орден има една степен. Знакът му е златен кръст с червен емайл, с четири златни двуглави орела в четирите му края. В средата на кръста е изобразен Свети Александър Невски на кон. Звездата на ордена е сребърна, върху нея е монтиран кръстът на ордена. В центъра на звездата върху окръжност със златни букви е написан девизът на ордена "За трудû и отечество". Лентата на ордена е червена и се носи през лявото рамо.

1647 г. Умира Питър Корнелис Хофт – холандски писател. Автор е на пиесите: “Ахил и Поликсена”, “Тезей и Ариадна” (1614 г.). Създава трагедиите “Герард ван Велзен” (1613 г.) и “Бато, или Произход на холандците” (1626 г.). Автор е на “Нидерландски истории” (кн. 1-20, 1642 г.) обхващащи историята на нидерландската провинция от 1555 до 1587 г.

1639 г. Умира Томазо Джовани Доменико Кампанела - италиански философ, поет и политик. Той е роден на 5 септември 1568 г. в Стило, Италия. През 1598-1599 г. оглавява в Калабрия заговор срещу испанското владичество, но е заловен и осъден на доживотен затвор. През 1626 г. благодарение на покровителството на папа Урбан VIII, заинтересован от астрологичните му познания, Кампанела е предаден на разпореждане на римската Инквизиция. Три години по- късно е освободен и оправдан. През 1634 г. заминава за Франция. Там под покровителството на кардинал Ришельо успява да публикува част от своите съчинения. В своите философски трудове Кампанела отстоява необходимостта от опитното познание и развива учението за “двойното” откровение. Защитавайки позицията на Г. Галилей, той не приема учението за безкрайността на Вселената.

1527 г. Роден е Филип II - крал на Испания от 1556 г. и на Португалия от 1580 г. Той е представител на династията на Хабсбургите. Син е на Карл V. С политиката си съдейства за укрепването на абсолютизма. Монархът е фанатичен привърженик на католицизма и Инквизицията. С негова помощ Мария I Тюдор, за която се жени през 1554 г. преследва протестантите в Англия. През 1571 г. Филип II оглавява Свещената лига и заедно с венецианския флот разбива турския флот на 7 октомври при Лепанто. Кралят нахлува в Англия с “Непобедимата армада”, създадена през 1588 г. Безславната й гибел подрива могъществото на Испания. Филип II подкрепя с войски френските католици в Религиозните войни, а през 1591 г. в Париж е разположен испански гарнизон. През юни 1595 г. испанските войски са разбити от Анри Наварски. В 1598 г. испанският крал е принуден да признае Анри IV за крал на Франция и да подпише мирен договор. Това става във Вервен през май 1598 г. Непрекъснатите военни действия изтощават Испания. За да покрие огромните разходи, Филип II увеличава данъците, конфискува златото, среброто и скъпоценните камъни, докарани от Америка. През 1557, 1575 и 1598 г. обявява държавен банкрут, което още повече разстройва стопанството на страната. Кралят умира на 13 септември 1598 г. в Ескориал.

1499 г. Заради доноси Христофор Колумб е лишен от длъжността губернатор на Еспаньола (Хаити). Островът е открит от Колумб през 1492 г. Испанският мореплавател го нарича Еспаньола.

1471 г. Умира крал Хенри VI. Той е роден на 6 декември 1421 г. в Уиндзор. Представителят на династията Ланкастър заема престола от 1422 до 1461 г. Синът на Хенри V е провъзгласен за крал когато е едва на 9-месечна възраст. По време на войната на Червената и Бялата роза е свален от крал Едуард IV Йорк. След временна реставрация от 3 октомври 1470 – 11 април 1471 г. е вторично свален от престола.