Пред НДТ - директорът на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" генерал Кирил Войнов
- Генерал Войнов, как оценявате значението на подобни състезания за възпитанието на децата? - Трябва да се работи с децата. Това са бъдещите европейци. Те са лицето на България. Колкото повече успяваме да ги обединим под някаква форма, да концентрираме тяхното внимание, толкова по-добре. Това са около 600 клуба "Млад огнеборец" на територията на цялата страна и те за мен са много важни. В тях членуват около 9000 деца и ние успяхме да ги заинтригуваме. И да ги учим как да действат при екстремални ситуации. Миналата година деца от доброволния отряд във Велико Търново успяха да погасят пожар. Това е похвалното и ще продължаваме и сме длъжни да работим с децата. Дай Боже, повече хора и организации да участват. Нека всички да работим и да дадем от себе си, а резултатите ще дойдат в бъдеще. - От колко време съществуват тези отряди и имате ли информация дали някои от тийнейджърите са станали служители на пожарната? - Още сме много млади. Това са шестите състезания. Всъщност, това са осем години, защото преди състезанията се провеждаха под различна форма. Но аз мисля, че ние, може би, сме лидери в Европа по отношение на такова широкомащабно учение. Резултатите за мен са много добри. Получаваме писма от различни училища, че огънят, който сме запалили в детските сърца, никой не може да изгаси. Нашите деца са невероятни, ние имаме едно голямо богатство и трябва да го пазим. Да им помагаме и разбираме. - Как стои тази година въпросът с връчването на преходната купа на името на Юлиян Манзаров? - Първо искам да кажа, че всички деца получиха по една значка с лика на Юлиян Манзаров, на която е написано "Живей, мечтай, бъди" - едно послание към тях. Той заплати с живота си, но спаси три дечица. Миналата година учредихме преходна купа на негово име. Взехме решение тази година десетте най-добри отбори да участват в надпреварата за тази купа, която ще се състои в Свищов. По този начин ние доказваме, че има хора, които и след смъртта си трябва да живеят, трябва да ни учат да бъдем малко по-добри. Изключително съм благодарен на семейството на Юлиян Манзаров, което, наред с мъката и болката, развива невероятна дейност. Те искат да покажат на всички, че трябва да запазим останалите деца. Нямам думи за тези хора...