В днешно време наистина е много трудно да се издават значими творби, защото, първо, за това трябват средства, много вкус и да се убеждават хората да прочетат онова, което са сътворили младите. "Христо Ботев" като издателство не бива да лежи на старата слава. Издателската къща трябва да сътворява литературния вкус на нацията и именно това е много трудно. Защото ние сме почти частно издателство - само 20 процента е държавно, а държавата напълно се е оттеглила от подкрепата на културата. Много е трудно в днешно време без помощ от държавата, чисто на търговски устои, да се управлява и поддържа високата класа на издателството. Въпреки всичко, благодарение на нашата упоритост и всеотдайността на много творци, успяваме да запазим, макар и в почти критическия минимум, онова което е необходимо да се запази.

- Как виждате Вие българските творци през последните години?

- Ние преди всичко трябва да дадем кураж на нашата интелигенция. През тези 15 години тя бе жестоко обезверена и покрусена от това, което е станало. Всъщност, не е станало нищо особено. Просто България тръгна по пътя на демокрацията. Тая демокрация беше разбрана погрешно от много хора, други се уплашиха от нея.

В днешно време е трудно да бъдеш издател, но е много по-трудно да бъдеш творец. В България по времето на така наречения социализъм се навъди цяла олигархична прослойка от творци. В момента Съюзът на писателите наброява над 700 души със средна възраст 70 години. Не искам да обидя никого от тях, те са дали нещо на литературата, но те не са оня водещ заряд в нашата културна интелигенция, която може сега действително да даде културен импулс на цялата нация.

Не е необходимо беззъбо да роптаем срещу навлизането на разни пошли произведения. Например, в книгата "Подвижни пясъци" аз разглеждам едни много сериозни въпроси, свързани с морала. По време на подготовката на тази книга се рових в периодичния печат в Народната библиотека и там видях безкрайно много пошлости, каквито ги няма дори сега в нашите жълти вестници. Значи не сме стигнали още апогея на пошлостта на 30-те години. Но искам да отбележа, че тези неща не са запомнени. Нашият народ помни Йовков, Елин Пелин и т.н. Ние не трябва да се притесняваме от тези пошли явления - напротив, да се борим интелигентно с тях, а не да роптаем беззъбо.

- Според Вас, какво може да амбицира младите автори да творят по-сериозно?

- По времето на социализма преди всичко амбицията беше битовата представа на един творец. Всички творци бяха доста добре материално устроени в живота. Аз много се радвам, че днес няма такива стимули. Смятам, че истинският творец трябва да носи творческото светоусещане в себе си, в сърцето си. Мотивът на днешния творец е самият копнеж към творчеството. Не бива меркантилни стимули да съблазняват младите. С този меркантилизъм стигаме до едни обикновени американски бози, които ни се поднасят непрекъснато както в киното, така и в литературата. Стигаме до техните шумни бестселъри, които са кухи и изпразнени от съдържание.

Стимулът е творчеството, което истинският творец носи в себе си. Човекът е така устроен, че, ако не е творец, независимо в каква област, той не се чувства доволен от битието си. Но творческият копнеж във всеки един от нас е началото на една добра литература и на всяко добро дело.

- Представете ни някои от последните книги на ИК "Христо Ботев".

- Най-последната е една великолепна книга - "Завръщането на монарха" - чудесна публицистика на проф. Кръстьо Петков, която имах честта да представя в Добрич. Първото представяне бе преди няколко дни в София. Искам да спомена и една великолепна книга на проф. Иван Маразов, която е изключителна и като съдържание, и като философия, и като художествено оформление. Това е най-добрата книга, която сме издавали и която българският книжен пазар е получавал от нашето издателство. Тя се казва "Тракийският войн". Издадохме я много трудно -на български и английски език. Тя е доста скъпа и сериозна книга. Смятам, че една такава книга е много сериозен посланик на българската нация по света. Това е изключителна книга, която е с голяма научна стойност. В нея има всичко за траките, които са населявали тези земи. Книгата съдържа много илюстрации, някои от които се показват за пръв път. Става въпрос за анонимни, неофициални и непознати за широката публика колекции.

Предстои да издадем още една много стойностна книга - "Здрач" на Александър Яковлев.

- Сериозните книги ли са приоритет за ИК "Христо Ботев"?

- Сериозните книги наистина са приоритет за издателството, защото ние сме подели една сериозна борба с пошлостта. Ние издаваме сериозни творби на сериозни автори, които българският народ търси и предпочита много повече от тази булевардна литература. Тя също си има своето образователно и културно значение в нашето общество, но това са книги-еднодневки. А с възрастта човек стига и до нашите сериозни книги.

Бих искал да отправя апел - в нашето издателство да идват повече млади хора. Ние не даваме големи хонорари, но ще отпечатаме всичко, което е качествено и стойностно. Защото се получава един празен такт в нашата култура - ние нямаме сериозни млади поетични и белетристични дарования. Искам да изтъкна, че творецът поначало е един свенлив и плах човек. Той не е склонен лековерно да повери и предостави някому своето творчество. Но ние очакваме ръкописи от млади хора.