Реши ли да отседне за ден-два в някоя от китните вили на архитектурния комплекс с екзотични имена като "Изгрев", "Магнолия" или "Тихият кът", случайният турист може напълно да се потопи в атмосферата на бившата лятна резиденция на реджина Мария.

Разлистващите се корони на дърветата, бистрите водопадите, езерцата и чешмите, огрените от слънцето кубета на малкия православен храм и минарето на джамията ...Дворецът в Балчик е единственото подобно място в света, където мирно съжителстват свещените сгради на мюсюлманството и християнството. Заслугата за това има румънската кралица, която изповядвала екзотичната бахайска религия. По нейните канони тя вплела в прекрасна хармония десетки култури и влияния, така превърнала любимата си резиденция в едно от най-красивите и причудливи кътчета у нас.
Разбира се, дворецът в Балчик далеч не е едно от седемте чудеса на света, но спокойно би могъл да се нарече едно от седемте чудеса на България. За това са били нужни цяла армия работници, градинари и строители, както и богатото въображение на кралицата. През 1924 г. Южна Добруджа все още се намирала под румънско владение. По това време 47-годишната Мария решила да изгради своя лятна резиденция на морския бряг край белокаменен Балчик. Там имало няколко десетки селски воденички и обширни лозя. Прехласната по чудесната панорама край Балчишкия залив, кралицата наредила на финансовия си министър да изкупи имотите от местните селяни. Архитектите Августино и Америго били наети от далечна Италия, за да изготвят плановете на палата, а именитият швейцарски цветар Жан Жони се заел с разработването на просторния парков комплекс.

Градежите продължили цели 11 години, но през 1937 г. дворецът "Тихото гнездо" вече издигал кокетна снага на брега, предизвиквайки завистта на съседните монарси. Реджина Мария, англичанка по произход, прекарала голяма част от детството си в Египет, където приела бахайската религия - необичайна смес на елементи от християнство и ислям. Това е причината в комплекса да си дават среща десетки ориенталски, тракийски, римски и християнски символи, украсили пищните колонади, арките, чешмите и венецианските мостчета. Мостът на въздишките, мавританските водни площи, огромните автентични тракийски делви и римските надгробни паметници съжителстват в хармония сред пищната растителност от стотици редки дървесни видове. Те са освежавани от десетките поточета, водопади и водоскоци.

Дворецът бил оформен така, че всеки от принцовете или гостите да бъде максимално уединен в покоите си, разпръснати из парка. Римската баня, розариумът, параклисът или просторната колонада с изглед към морето пък предлагат безброй спокойни кътчета, навяващи романтика и носталгия по онези отминали времена. Тук реджина Мария давала разкошни приеми за цвета на европейската интелигенция. Хора на изкуството, най-вече поети, художници и музиканти, се стичали от четирите краища на света в резиденцията. Освен прочут меценат Мария била и поетеса, скрита под псевдонима Кармен Силва. Според съвременниците й кралицата била последната романтичка на ХХ век.

Мария имала двама синове - Михай и Николай, и красива дъщеря - Юлияна. Според разказите на хората нашият принц Кирил бил влюбен до полуда в принцесата. Според друга мълва сърцето на принцесата принадлежало на красив турски паша, който спасил от сигурна смърт дъщеря й, когато при силна буря паднала от лодката си в морето. Преданията сякаш са обвеяли двореца в Балчик с неповторима атмосфера. Поседне ли за миг на каменния трон на кралицата, разходи ли се до пушалнята при розариума, където Мария черпела гостите си с опиум и сладко кафе изкачи ли се по стръмните стъпала до малкия манастир, човек неусетно се пренася в друга епоха.

Затова туристите не пропускат да хвърлят монета в дълбокия кладенец на входа на ботаническата градина или да запалят свещ в малкия параклис на брега. В храма било положено сърцето на кралицата след трагичната й смърт в изпълнение на собственото й завещание. Поверието разказва, че две години след окончателното построяване на резиденцията през една нощ между двамата принцове избухнал скандал заради държанка. Михай и Николай извадили пистолети. За да ги раздели, майката застанала между чедата си. Тогава по-възрастният Михай неволно я прострелял смъртоносно.

През 1941 г. при изтеглянето на румънците отвъд Дунава принцовете пристигнали в Балчик с армада кораби и под тътена на топовни салюти отнесли сърцето на кралицата в нейната родина. Но духът на реджина Мария все още витае из любимия й летен сарай и нашепва легенди за миналото в ухото на прехласнатия посетител.

Една от гордостите на двореца в Балчик е ботаническата градина. В последните десетилетия обаче именно тя се превърна в ябълката на раздора между местните жители и столичани, от една страна, и БАН и двореца - от друга, признава управителката на комплекса Зоя Шалтева.

Градината, чиито основи са създадени през 1926 г. от швейцарския експерт Жан Жони, носела поетичното име "Градината на Аллах". През 1953 г. БАН я взема и под ръководството на акад. Даки Йорданов я превръща в това, което днес наричаме ботаническата градина в Балчик - подразделение на Биологическия факултет към Софийски университет "Св. Климент Охридски". Малко по-късно - през 70-те години, властта решава напълно да изтрие монархическия дух, който витае в бившия летен сарай на Мария, и нарежда мястото вместо дворец да се нарича архитектурно-парков комплекс.

До ден днешен споровете около градината и отпусканите от държавата субсидии за издръжката на палата не секват. За да е пълна пародията, и управата на двореца, и хората от БАН поддържат своя собствена охрана в комплекса. За нас остава единствено утешението, че красота като тази не може да бъде купена с пари, завършва тъжно разказа си Зоя Шалтева.

Камен Петров http://www.journey.bg

ФОТОГАЛЕРИЯ ЗА ДВОРЕЦА И БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА