Георги Стоев - Управляващ съдружник в Industry Watch 

От намаляването на общата данъчна тежест може да очакваме подобряване на икономическата динамика поне в следните измерения:

·         По-бързо увеличаване на реалните доходи

·         Увеличаване на работните места

·         Повече предприемаческа активност

·         Увеличаване на инвестициите

 Измерваме общата данъчна тежест с размера на общите държавни разходи. По-долу е направено сравнение на основните предизборни предложения в това отношение.

Най-тежките данъци в България в момента са осигуровките, плащани в държавните социални системи. Най-тежките данъци имат най-изкривяващ ефект върху икономиката и следователно нанасят най-тежка загуба в макроикономически план. Данъкът върху личния доход е особено тежък в неговата най-висока скала. Данъкът върху най-високите доходи е наказанието върху най-производителните и най-динамично развиващите се българи. Това са в голяма степен предприемачи, от чиято енергия и иновативност зависи просперитетът в страната.

По този показател предложенията се разделят на “БСП срещу останалите”. Всъщност по този критерий изглежда логично да разделим партиите на леви, център и десни в предизборния дебат. Центърът – НДСВ и десните ОДС и ДСБ – предлагат съкращаване на публичните разходи до 35%, докато БСП предлага запазването им на 40% от БВП.

 Сметката е доста проста: при  управление на БСП държавата ще изземва повече доход от произвеждащите българи и ще поддържа с него безсмислена заетост. Ако преразпределението на доход се съкрати до 35% от БВП още през първата година от следващото управление, това ще означава, че около 2.3 млрд. лева повече ще останат в данъкоплатците (в сравнение с варианта на 40% преразпределение). Ако сравним двете алтернативи за целия период на следващия мандат получаваме, че правителство на БСП би изземвало над 10 млрд. лв. повече от българите в сравнение с управление на някоя от десните сили. 

Таблица 1: Обща данъчна тежест (млрд. лв.)

Бележка: *Прогноза за среден номинален растеж на БВП от 9%.

 Обещания за намаляване на най-тежките данъци

В това отношение откриваме най-съществените разлики в предложеното център, дясно. Без да спазвам някакъв ред, представям разликите между НДСВ, ОДС и ДСБ. Сегашните управляващи предложиха решително съкращаване на данъците върху наемането на труд – личните данъци плюс осигуровките в НОИ. Предложението за тяхното намаление дойде по две линии – намаляване на ставките на данъците върху личния доход и намаляване на плащанията за държавната разходно-покривна пенсионна система. НДСВ  предлага да съкрати “социалните данъци” до 19.6% от брутната работна заплата. В същото време от движението предложиха намаляване на най-високата данъчна ставка за облагане на личните доходи от 24% на 19%. 

Подобни са обещанията на ОДС – “социалните данъци” да станат 19.8%, а най-високият процент за облагане на личните доходи да падне на 19%. Има известни нюанси между НДСВ и ОДС в “изглаждането” на данъците, но по важните критерии тези две програми за фискална промяна са близки.

 ДСБ се различава от горните две партии. Първо, въпреки че предлагат съкращаване на “социалните данъци”, предлаганото намаление е по-малко – до 24.6% от брутната работна заплата. Второ, не се предлага експлицитно намаляваме на най-високите ставки на облагане на доходите. 

Това е вторият важен момент, в който си проличават разликите между иначе обедините от идея за намаляване на данъците партии. За пръв път обещанието за намаляването на данък “пенсия” изглежда реалистичен политически ангажимент, защото е направен в контекста на цялостна реформа на пенсионното дело. Това личи в програмата на НДСВ, но липсва в програмата на ДСБ.

Предлаганото от партиите би следвало да се оценява по политическата му устойчивост по време на различни управления. Стъпка в тази посока е превръщането от неявен в явен дълга на държавната пенсионна система, както предлагат от НДСВ. Подобно е предложението на ОДС, макар да не е записано точно по този начин в тяхната програма.

Крайната цел на реформата е бъдещите поколения пенсионери да разчитат на своите спестявания – те може да бъдат внасяни както задължително в частни пенсионни фондове, така и правени на доброволен принцип, както несъмнено правят повечето хора и днес. Важното е, че отношенията им с държавата ще бъдат на съвсем друга основа – те няма да очакват обещаната пенсия, нито пък бъдещите данъкоплатци ще са длъжни да плащат сметките им.

Таблица 2: Най-важни икономически предложения преди изборите

Бележка: *максимално предложените, ** “социалните данъци” са всички задължителни осигурителни плащания минус вноските във втория стълб на пенсионната система.