История: Календар на събитията, станали на 12 юни у нас и по света

НА 12 ЮНИ В БЪЛГАРИЯ:

766
По време на управлението на хан Телериг византийският император Константин V Копроним потегля от Константинопол към българските земи с 2600 кораба и огромна войска. Морска буря около н. Емине разбива византийския флот и голяма част от войниците загиват.
Хан Телериг използва ангажираността на Византия във войната с арабите. Той започва укрепването на българските гранични съоръжение и активизира отношенията със славяните в югозападната част на Балканите.

1444
Подписан е Адрианополския мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа (1443 г.-1444 г.).
Така наречения “Дълъг поход” на кръстоносната армия, командвана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (1434–1444) и трансилванския войвода Янош Хуняди (1437–1456), започва през октомври 1443 г. Кръстоносният поход има дълга подготовка, в която активно се включва Римската църква и сам папа Евгений ІV. В християнската военна кампания се включват 250 000 унгарски, полски, немски и френски рицари, чешки хусисти и 8000 сръбски бойци на деспот Георги Бранкович (1426–1456). В християнската армия участва и българският престолонаследник Фружин, “господарят на Загоре”.
В първия си поход християнската армия стига до Ихтиманските възвишения. Въпреки удържаната победа над турците, поради настъпващата зима на 1443 г.-1444 г., тя се връща обратно.
През май 1444 г. по инициатива на Мурад II в Одрин започват преговори за сключване на мирен договор. Османската дипломация проявява изключителна активност за подписване на примирие, тъй като трябва да решава проблеми с враговете си в Анадола. Според клаузите на договора султанът се задължава да освободи всички пленени християни, да плати еднократна контрибуция от 100 000 флоринта и да предостави на Владислав III Ягело 25 000-на помощна армия.
По настояване на сръбския владетел Георги Бранкович (1426-1456 г.) християнските сили се съгласяват да подпишат договора. Договорът е преподтвърден през юли в унгарския град Сегед.
Въпреки това Владислав III Ягело предприема нов поход срещу Османската империя. Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. г. тя стига до Никопол и, подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достигнала Варненското поле. По време на Варненската битка (10.11.1444 г.) Владислав III Ягело попада с малък отряд от личната си охрана в еничарско обкръжение и е убит. Убийството му внася смут сред обединените християнски войски и впоследствие те са разбити.

1842
Издадени са присъдите над арестуваните участници във Втория браилски бунт (1842 г.). Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт.
Браилските бунтове (1841-1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война (1839 г.), за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхували от усложнение на техните отношения с Османската империя. Около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.
След неуспеха на първата акция, през август с. г. българските емигранти започват подготовката на нова. По това време в Браила пристига Г. С. Раковски, който се свързва с капитан Хаджи Ставри - пратеник на тесало-епирското революционно дружество, и установява контакт с главния организатор на новия бунт Г. Димитров Казак. Планът на акцията предвижда събирането на многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова, който след това да мине през Браила и да увлече намиращите се там български и гръцки доброволци. Разбивайки местния румънски гарнизон, отрядът трябва да се прехвърли през Дунав на българския бряг и да вдигне въстание. Румънските власти узнават за готвения план и вземат своевременни контрамерки. През февруари 1842 г. румънските власти правят опит да арестуват Г. С. Раковски. Стига се до ново сражение със заговорниците. За да спаси заловените бунтовници, Г. С. Раковски се предава и е осъден на смърт. Но тъй като притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), е предаден на гръцките консулски власти.
И след този неуспех действията на българската революционна емиграция за организиране на чета, която да вдигне въстание в България, не престават. През 1843 г. начело на новата акция в Браила застава българинът А. Дешев. По същото време в други градове на Румъния развиват дейност П. Иванович, капитан Ст. Радович, Н. Филиповски (капитан дядо Никола) и др. Четниците отново трябвало да се съсредоточат в Браила и да преминат р. Дунав на българския бряг. Но и този път румънските власти узнават и вземат мерки за осуетяването на бунта. През септември с. г. организаторите на акцията са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния.

1864
В Цариград се закрива съборът, свикан от Вселенската патриаршия за решение на българския църковен въпрос. В Събора участват всички бивши цариградски патриарси, патриарсите на Александрия, Йерусалим и Антиохия, синодалните и пребиваващите в Цариград митрополити и епископи и от много повече мирски лица, гръцки първенци, при участие само на четирима българи – владиците Панарет Пловдивски, Антим Преславски и Доротей Софийски, и едно мирско лице – Гавраил Кръстевич. Съборът не пожелава да удовлетвори българските искания и в решенията си заменя думите “българи” и “български” с “християни”. Българите в Цариград подават до Високата порта изложение, продължавайки преследването на народната цел – възстановяване на Българската православна църква.

12-22 юни 1930
Дейци на Западнопокрайнската революционна организация "Въртоп" взривяват бомба на Нишката жп гара. В отговор на 22 юни под натиска на Великобритания и по нареждане на временно председателстващия правителството външен министър Атанас Буров са арестувани 25 македонски дейци.
Западните покрайнини са политико-географско понятие, създадено изкуствено след края на Първата световна война (1914-1918 г.), с което се обозначава територията от Западна България, която след тази война е заграбена от Триединното кралство на сърби, хървати и словенци. Включва землищата на 1 град и 101 села, в които според статистическите данни от 1910 г. живеят 61 925 души. Това са Цариброд (дн. Димитровград в Югославия) и 37 села от тогавашната Царибродска околия, част от Кюстендилското краище (37 села), 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско и 1 село от Видинско. Претенциите на Сръбско-хърватско-словенското кралство са от "стратегически съображения", т.е. осигуряване на неговата източна граница от българско нападение, и са признати от Ньойския мирен договор през 1919 г. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) Югославия успява да запази своето господство над тази територия, чието население нараства на 62 624 души (по данни от 1961 г.). Формално тя признава малцинствени права на българите в тази област, но на практика полага всички усилия за неговото денационализиране и асимилиране. Днес, по неофициални данни, броят на българите в Западните покрайнини е намалял до 27 000 души.

1945
Никола Петков, който се обявява против новото ръководство на БЗНС, в което преобладават левите земеделци, е освободен от поста главен секретар. На негово място е избран Александър Оббов, готов да работи с БРП(к). Привържениците на Никола Петков се обособяват в самостоятелна политическа група.

1952
Основан е Съюзът на филмовите дейци в България (първоначално като Творчески дом на кинодейците).
Съюзът на българските филмови дейци има голям принос за изграждането на структурата на българската кинематография, организацията на филмопроизводството и квалификацията на кадрите. СБФД разгръща голяма дейност за утвърждаването на българското киноизкуство, за развитието на кинокритиката и кинотеорията. Съюзът е инициатор, организатор или съорганизатор на всички филмови фестивали в страната. През 1970 година към него се създават Кабинет на младия кинематографист и Експериментална студия за филмови дебюти, което допринася за творческото развитие на следващите поколения кинематографисти.
През годините СБФД разгръща и голяма международна дейност, осъществявайки контакти с кинематографичната общност по света, изпращайки свои членове на международни фестивали, организирайки множество международни срещи, конференции, симпозиуми и дискусии по въпросите на киното. Така СБФД е приет за член на най-авторитетни международни филмови организации като ФИПРЕССИ, ФЕРА, АСИФА и СИФЕЖ.
Членове на Съюза на българските филмов дейци са били и са най-авторитетните имена на българската кинорежисура, кинодраматургия и литература. В неговите редици са любимите на българските зрители киноактьори и киноактриси, кинооператори, филмови композитори и звукорежисьори, художник-постановчици и сценографи, аниматори, филмови монтажисти, кинокритици и кинотеоретици, филмови икономисти и филмови продуценти. Днес Съюзът на българските филмови дейци наброява почти хиляда души.

1953
Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).

1980
В Париж е открита изложба “Българската средновековна цивилизация”, посветена на 13-вековния юбилей на българската държава.

1986
След четиримесечна дейност е разкрита нелегалната организация на Турското националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Нейният ръководител Меди Доганов (Ахмед Доган) е осъден на 10 г. затвор, а четирима негови съмишленици - на различни срокове лишаване от свобода.

НА 12 ЮНИ В СВЕТА:

1667
Жан-Батист Дени, личен лекар на френския крал Луи ХIV, извършва първото успешно кръвопреливане. Той прелива кръв от овца на 15-годишно момче.

1701
В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон.

1798
На път за Египет Наполеон завладява Малта.
Наполеон Бонапарт е роден на 15 август 1769 г. на о-в Корсика. Завършва военно у-ще в Париж през 1785 г. и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) той се проявява като талантлив генерал и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетския поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. От своя страна Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) - политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон I разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.); през 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция; Наполеон отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на 2 зони на влияние - френска и руска. Предприема поход за завоюване и окупиране на Испания (1808-1811 г.), побеждава Австрия през 1809 г., без да я обезвреди напълно. През 1812 г. предприема несполучлив поход в Русия; принуден е да отстъпи и потегля обратно за Франция. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон I Бонапарт абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба (1814 г.). През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерлоо (1815 г.) Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Там умира. Жени се за Жозефина Бокарне (9.03.1796 г.) - от този брак няма деца. През 1809 г. се развежда и се жени за Мария-Луиза (дъщеря на австрийския император Франц I). От този брак се ражда син (1811 г.) - Франсоа Шарл Жозеф Бонапарт, райхщадски херцог. След смъртта на Наполеон I са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1812
Започва нашествието на френската армия, водена от Наполеон Бонапарт в Русия.
Готвейки се за война срещу Русия, Наполеон Бонапарт събира около 678 хил. войници. Това е добре въоръжена и обучена войска, закалена в предишните войни. Възглавяват я блестящи маршали и генерали - Л. Даву, Л. Бертие, М. Ней, И. Мюра и др. В подготовката за войната Русия успява да създаде модерни за времето си въоръжени сили и мощна артилерия. Войската се оглавява от Михаил Кутузов, Михаил Богданович Барклай дьо Толи, Пьотр Иванович Багратион, Алексей Ермолов, Николай Раевски, Михаил Милорадович и др. В началото на войната френската армия числено превъзхожда руската. Първият ешелон войски, навлезли в пределите на Русия, наброява около 450 хил. души, докато русите на западната граница са около 210 хил. души, разделени на три армии. Първа - под командването на Барклай дьо Толи - прикрива петербургското направление, Втора - начело с Багратион - защитава центъра на Русия, Трета - на генерал Александър Тормасов - е разположена на южното направление. Войната между Франция и Русия се дели на два етапа. Първият - от 12 юни 1812 г. до средата на октомври 1812 г., е свързан с отстъплението на руската армия с ариегардни боеве с цел да примами противника навътре в руска територия. Вторият - от средата на октомври до 25 декември 1812 г., се характеризира с контранастъпление на руската армия, чиято цел е окончателното прогонване на френската армия от Русия.
Войната започва на 12 юни 1812 г., когато френските войски преминават Неман и нахлуват в Русия. Първа и Втора руска армия започват да отстъпват, избягвайки генералното сражение. Те водят ариегардни боеве с отделни френски части, които изтощават и отслабват противника и му причиняват значителни загуби. Междувременно за главнокомандващ на руската армия е назначен Михаил Кутузов. Той не променя тактиката на отстъпление. Първата генерална битка между двете армии е край село Бородино, на 124 км от Москва. Русия избира отбранителната стратегия, докато Наполеон продължава с нападателна тактика. След сражението, продължило повече от 12 часа, настъпателният порив на френската армия е забавен. Тя има нужда от нови попълнения.
След Бородино руските войски започват отстъпление към Москва. Наполеон ги следва, но без да се стреми към ново сражение. На 1 септември 1812 г. в с. Фили е свикан военен съвет на руското командване. Въпреки мнението на генералите Кутузов взема решение да изостави Москва. Френската армия влиза там на 2 септември 1812 г. Превземането на Москва не носи никаква полза за Наполеон. Изоставена от жителите си (безпрецедентен случай в историята), тя е опожарена. В Москва не остават нито провизии, нито други запаси, които да послужат на френската армия. На 7 октомври французите напускат Москва. На 12 октомври край Малоярославец става още едно кръвопролитно сражение. Настъплението на французите е спряно и те са принудени да отстъпват по разорения от тях Смоленски път. По време на заключителния етап на войната Кутузов избира тактиката на успоредното преследване. Сериозни щети са нанесени на французите край гр. Красний в началото на ноември, когато повече от половината от 50-те хиляди отстъпващи войници са пленени или убити в бой. Опасявайки се от обкръжение, Наполеон бърза да прехвърли (на 14-17 ноември) войските си през р. Березина. Сражението по време на преминаването през реката завършва с разгрома на френската армия. Наполеон я изоставя и тайно заминава за Париж. Със заповед на Кутузов от 21 декември, отнасяща се до армията, и с Манифест на царя от 25 декември 1812 г. е ознаменуван краят на войната, превърнала се в Отечествена за руския народ.

1839
Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола. 100 години по-късно са открити националният музей и залата на славата на този спорт. Международната федерация по бейзбол е основана през 1921 г.

1849
Американецът Л. П. Хаслет патентова противогаза.

1897
Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с приспособления, станал известен като швейцарски армейски нож на фирмата “Викторинокс”.

1959
Бриджит Бардо се омъжва за актьора Жак Шарие.

1963
В Ню Йорк се състои премиерата на филма “Клеопатра” с Елизабет Тейлър в главната роля.

1964
Заедно с други членове на Африканския Национален конгрес Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор по обвинение за саботаж, държавна измяна и конспирация към Южна Африка.
Нелсън Мандела е южноафрикански политик, президент на ЮАР от 1994 г. до юни 1999 г., символ на борбата срещу политиката на апартейд.
Роден е на 18 юли 1918 г. в Умтата, Транскей, ЮАР в семейство на вожда на племето тембу. Учи в колежа на Форт Хер, откъдето е изключен през 1940 г. заради участие в стачка. Работи като полицай в мина в Йоханесбург. През 1942 г. завършва колеж и Уитуатърсрандския университет с бакалавърска степен по изкуство и право. От 1951 г. е член на адвокатската колегия в Йоханесбург. С активна политическа дейност се занимава от 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК. Нелсън Мандела оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони (1952 г.); през 1953 г. е избран за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 г. участва в конгреса на народите от Южна Африка. През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и е арестуван от властите в ЮАР. Сключва брак с Нкосикази Номзамо Мадикизела през 1958 г. Впоследствие бракът е разтрогнат (1995 г.). От 1960 г. Нелсън Мандела е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военна организация на АНК. През 1962 г. е арестуван и е осъден на 7 години затвор. Две години по-късно (1964 г.) получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964 г.-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза.
Нелсън Мандела става най-известният политически затворник в света. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен при условие, че се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК (1991 г.) и за негов президент (от юли 1991 г.). През септември същата година подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическото насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк получава наградата на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани”. Година по-късно (1993 г.) отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР.

1970
Английският актьор Лорънс Оливие става първия актьор в историята, получил титлата “лорд”.
Лорънс Оливие е роден през 1907 г. Учи в Централната драматична школа в Оксфорд (1924-1925). Смятан е за най-големия британски театрален актьор и за най-добрия Шекспиров интерпретатор. Той е инициатор за създаването и пръв директор на Националния театър. В киното е от 1930 г. ("Сламената вдовица"). Снима се в централни роли в незначителни американски и английски филми - "Жълтият билет" (1931 г.), "Както ви се харесва" (1936 г.), "Непобедимата армада" (1936 г.), "Разводът на лейди Х” (1938 г.). Едва във филмите "Брулени хълмове" (1939 г.) и "Ребека" (1940 г.) изкуството на Оливие достига нивото на театралните му изяви. Огромен успех има военновременната мелодрама "Лейди Хамилтън" (1941 г.). Поставя 3 филма по Шекспир - "Хенри V” (1945 г.), "Хамлет" (1948 г.), "Ричард III" (1955 г.), в които се стреми към пълноценен филмов еквивалент на литературния първоизточник, получава световна известност и оказва силно влияние върху развитието на реалистичните тенденции в английското кино. Изпълнява главни роли в Шекспирови екранизации - "Отело" (1965 г.), "Венецианският търговец" (тв, 1977 г.), "Крал Лир" (тв, 1982 г.), режисира своята интерпретация на Чеховата пиеса "Три сестри" (1970 г.). Снима се още в: "Кари" (1952 г.), "Просешка опера" (1953 г.), "Принцът и балерината" (1956 г.), "Ученикът на дявола" (1959 г.), "Аустерлиц" (1959 г.), "Спартак" (1960 г.), "Конферансието" (1960 г.), "Изпитание" (1962 г.), "Хартум" (1966 г.), "Обувките на рибаря" (1968 г.), "Битката за Англия" (1969 г.), "О, каква прекрасна война!" (1970 г.), "Дейвид Копърфилд" (1970 г.), "Детективът" (1972 г.), "Лейди Каролина Лем" (1974 г.), "Любов сред руините" (1975 г.), "Маратонецът" (1976 г.), "Един мост повече" (1977 г.), "Колекцията" (тв, 1977 г.), "Котка върху горещ ламаринен покрив" (тв, 1977 г.), "Момчетата от Бразилия" (1978 г.), "Един малък романс" (1979 г.), "Инчон" (1981 г.), "Битката на титаните" (1981 г.), "Джазовият певец" (1982 г.), "Пътешествие около баща ми" (тв, 1982 г.), "Вагнер" (тв, 1983 г.), "Завръщане в Брайтсхед" (тв, 1983 г.), "Бунтът на Баунти" (1984 г.), "Петър Велики" (тв, 1986 г.). На живота и творчеството му е посветен тв филм "Лорънс Оливие. Един живот" (1982 г.). Автор е на книгата "Изповед на един актьор" (1982 г.).

1991
Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.
Борис Николаевич Елцин е роден на 1 февруари 1931 г. Завършва Уралския политехнически институт като инж.-конструктор през 1955 г. Работи като инженер и началник на Южгорстрой (1955-1963); началник на строителния отдел на Свердловския областен комитет на КПСС (1966-1976). Член е на КПСС от 1961 г. От 1968 г. е първи секретар на Свердловския обком на КПСС. От април 1985 г. завежда отдел в ЦК на КПСС. Член на ЦК на КПСС (1981 г.); кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС (1986 г.). Депутат във ВС на СССР (1978 г.). През февруари 1988 г. по предложение на М. Горбачов е изключен от Политбюро. През юни 1988 г. дава тв интервю пред западни кореспонденти във връзка с посещението на Р. Рейгън в Москва, като критикува враговете на "перестройката", с което става най-популярният човек в страната. Осъществява частно посещение в САЩ (септември 1989 г.). Той е първият свободно избран президент на Русия (1991 г.; преизбран през 1996 г. до 2000 г.). През 1991 г. посещава САЩ като държавен глава. През 1991 г. и октомври 1993 г. с помощта на армията потушава опит за преврат. Създава Общността на независимите държави (ОНД). Провежда икономически реформи. Обявява КПСС извън закона (7.11.1991 г.).

НА 12 ЮНИ СА РОДЕНИ:

1819
В Холн, Девоншир е роден Чарлз Кингсли - английски писател, историк и публицист. Протестантски пастор и проф. по нова история в Кеймбридж, по-късно - капелан на кралица Виктория. Един от най-усърдните проповедници на християнския социализъм не само в проповедите, но и в статиите и романите си (“Ипатия”, 1852-1853 г.; “Преди две години”, 1857 г.).

1844
В Охайо е роден Дженерариъс Макгахан - американски журналист, ирландец по произход. През 1876 г. като кореспондент на в-к “Дейли Нюз” идва в България, придружен от Скайлър (американски консул в Цариград), за да изследва зверствата, извършени от башибозуците над българското население по време на Априлското въстание (1876 г.). Автор е на покъртителни репортажи за турските жестокости и за бедственото положение на българския народ, които оказват огромно влияние върху общественото мнение в Европа. Статиите му са издадени в отделна книга - “Турските зверства в България”. През Руско-турската война (1877-1878 г.) придружава руската армия и в кореспонденциите си описва подробно нейните действия. Свидетел е на всички по-важни сражения между руските войски и османската армия. В дописките си отразява и героичните подвизи на българските опълченци. Присъства и на подписването на Санстефанския мирен договор 1878 г., но поради неочаквано заразяване от тиф скоро след това умира близо до Цариград.

1864
В Тулча, Северна Добруджа, е роден генерал-лейтенант Стоян Загорски. Завършил Военно училище в София и артилерийска академия в Русия. Като артилерийски инженер е командир на Софийски крепостен батальон и на IV-ти артилерийски полк. През Балканската война е началник на обсадната артилерия, а от 2 август 1915 г. е назначен за Инспектор на инженерните войски. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на инженерните войски при Щаба на Действащата армия.

1865
В Майнц е роден Зигмунд Файст - германски лингвист. Научните му изследвания са в областта на сравнителното изучаване на индоевропейските езици. Разглежда проблемите за произхода на индоевропейските езици в тясна връзка с данните от първобитната история и археологията. Своебразието на отделните индоевропейски езици, в частност германския, Файст обяснява с влиянието на чуждоезични субстрати. Изказва съмнение относно възможността за реконструкция на диалектното разчленяване на индоевропейската езикова общност на основата на древни изоглоси. Създава “Етимологичен речник на готския език” (1939 г.).

1868
Роден е Янко Забунов – един от основателите на БЗНС (1899 г.) и пръв председател на УС на БЗНС. Учи агрономство в Австрия (1890-1891 г.), работи като учител и директор на сливенското Винарско училище (1891-1895 г.). През 1897 г. е директор на Лозаро-винарското училище в Плевен. Два пъти е избиран за народен представител. Отстоява идеята за утвърждаване на БЗНС като политическа организация на селяните. Издавал и редактирал съюзния орган в. “Земеделска защита”. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност.

1889
В Ихтиман е роден Гьончо Белев - български писател. Първото му произведение е повлияно от Тетмайер - "Горски иммортели" (1912 г.), печатано в приложението на в-к "Вечерна поща". Делегат на конгреса на писателите за защита на световната култура в Париж през 1938 г. По-известни съчинения: "Тайно страдание" (1923 г.), "Животът си тече" (1937 г., 1938 г., в две части), "За маслиненото клонче в Париж" (1939 г.), "Случки из живота на Минко Минин" (1940 г., 1945 г., 1957 г., роман в 4 части), "Панорама на една епоха" (1960 г.) и др.

1899
В Кьонинсберг, Германия (дн. Калининград, Русия) е роден Фриц Алберт Липман - американски биохимик, немец по произход; проф. по биохимия от 1949 г.; член на Националната АН на САЩ (1950 г.), на Лондонското кралско дружество (1962 г.). Отделя и изследва химическата структура и биологичната роля на коензим А. Завършва Берлинския университет през 1924 г. Работи в института "Кайзер Вилхелм" в Берлин (1927-1931 г.), в Рокфелеровия институт в САЩ (1931-1932 г.), в Карлсбергската лаборатория в Копенхаген (1932-1939 г.). Емигрира в САЩ през 1939 г. До 1941 г. е в Корнуелския, а до 1949 г. в Харвардския университет и в Масачусетската болница (1949-1957 г.). Работи в Рокфелеровия институт (от 1957 г.). Научните му трудове са върху обмяната на веществата в клетките и биосинтеза на белтъчините. През 1953 г. получава Нобелова награда.

1904
В Солун е роден Атанас Далчев - български поет, преводач и есеист. Завършва философия в СУ през 1927 г. Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928-1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936-1937 г. пътува из Франция. Бил е учител по български език в Цариград през 1938 г. и училищен инспектор и директор на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник отделение в Министерството на информацията; зам.-главен редактор на сп. "Пламъче". Печата свои стихотворения за пръв път в сборник "Мост" през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Съчинения: "Прозорец" (1926 г.), "Стихотворения" (1928 г.), "Париж" (1930 г.), "Ангелът на Шартър" (1943 г.), "Стихотворения" (1965 г.), "Фрагменти" (1967 г.), "Балкон" (подредба Р. Ралин, 1972 г.), "Стихотворения. Фрагменти" (1974 г.), "Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления" (1978 г.), "Съчинения", в 2 т. (1984 г.), "Стихотворения. Преводи. Миниатюри". (подб., ред. и предг. и прил. Р. Ралин, 1990 г.) .

1924
В Милтън, Масачузетс, е роден Джордж Хърбърт Уокър Буш - 41-ят президент на САЩ (1989-1993 г.). Той е представител на Републиканската партия. В периода 1981-1989 г. е вицепрезидент. През Втората световна война служи във военноморския флот на САЩ. Член е на Камарата на представителите (1966-1970 г.). Постоянен представител на САЩ в ООН (1970-1973 г.); ръководител на Бюрото за свръзка на САЩ в КНР (1974-1975 г.); директор на ЦРУ (1975-1977 г.).

1945
В София е роден Найден Андреев - български композитор и аранжор на естрадна музика. Отговорен редактор на редакция "Забавна музика" в БНТ от 1972 г., ръководител на вариететно-сатиричния театър в Габрово от 1985 г. В забавната музика влиза през 1966 г. като ръководител на група "Пчелите". Има 3 авторски албума - "Моите мелодии" (1983 г. и 1986 г.) на "Балкантон" и на "Мелодия" в изпълнение на А. Миронов.

1945
Роден е Пат Дженингс - ирландски футболист, вратар. Рекордьор по участия в националния отбор на Северна Ирландия. Дженингс изиграва 119 срещи със своя отбор, взема участие в 2 световни първенства. Има над 1 100 официални мача, като е пазил на вратата на такива колоси като "Тотнъм", с който през 1967 г. печели Купата на Англия, а през 1972 г. и Купата на УЕФА. През 1986 г. преминава в "Евъртън" и още следващата година печели шампионската титла на Англия. В Мексико, на своя 41 рожден ден Дженингс изиграва последния мач в кариерата си. Известен е с прозвището "кроткият гигант".

1966
Роден е Дойчин Василев - български алпинист, заслужил майстор на спорта. Досега е изкачил осемхилядниците Даулагири, Макалу, Щища Пангма и Чо Ойю. През 1995 г. Дойчин Василев покорява най-високия връх на планетата Еверест (8 848 м).

1980
В Тараклия, Молдова, е роден Николай Паслар - български спортист, бесарабски българин. Състезател по свободна борба от 1990 г. От 2000 г. е български гражданин, състезател на "Славия-Литекс". Европейски и световен шампион за юноши (1999 г.), двукратен бронзов медалист за мъже на европейските първенства през 2000 г. и 2001 г., световен шампион за мъже, категория до 69 кг през 2001 г. с треньор Ал. Зубрилин.


НА 12 ЮНИ УМИРАТ:

1877
В Гринуич, близо до Лондон умира Николай Платонович Огарьов - руски революционер, поет и публицист. Приятел и съратник на А. И. Херцен. Един от организаторите на революционен кръжок в Московския университет (1831 г.). Заточен (1834-1839 г.); емигрант от 1856 г.; един от ръководителите на Свободната руска типография в Лондон. Инициатор и съредактор на в-к "Камбана" (1857-1865 г., заедно с Херцен). Разработва социално-икономическа програма на селската революция в духа на "руския социализъм". Участник е в подготовката и създаването на революционно общество "Земля и воля" (1861-1862 г.), включва се в агитационно-пропагандната кампания на С. Г. Нечаев. Автор е на романтична лирика и поеми ("Хумор", в 3 части, публикувани в периода 1857-1869 г.). Прахът му е пренесен в Москва, където е препогребан в Новодевичевското гробище през 1966 г.

1903
В с. Неманци, Кукушко, умира Милан Николов Делчев - български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение, брат на Гоце Делчев. Той се включва рано в революционната борба. От януари 1903 г. е четник в солунската чета на Кр. Асенов.

1932
В Бюсюм, Нидерландия, умира Рене де Клерк - белгийски писател, пишещ на нидерландки език. Автор на: сб. стихове “Факли” (1909 г.), “Призивът на рога” (1916 г.), “Книга за Любовта” (1921 г.) и романите: “Ротланд”, “Хармес Рилс” (1913 г.) и др.

1936
Във Виена умира Карл Краус - австрийски писател, публицист и филолог. Творчеството му е свързано с духовния климат на Виена и разпадането на Австро-Унгарската империя. Индивидуалист, смятан за романтичен бунтар. В литературата влиза със сатиричния памфлет “Разрушената литература” (1897 г.), с който се обявява против виенските декаденти. Издава и редактира сп. “Факел” (“Die Fackel”, 1899-1936 г.). Публикува многобройни есета и статии по въпросите на литературата и езика, сборници със сатирични фейлетони и афоризми на теми от международния и австрийския живот. Връх в творчеството му е философската антивоенна драма “Последните дни на човечеството” (1918-1919 г.). Лириката, която публикува, е в духа на философската лирика на Й. В. Гьоте, често стиховете са близки до импресионистичната поезия на Х. Моргенщерн и Д. Ф. Лилиенкрон. На български език е преведена книгата му “Кутията на Пандора”.

1966
В Медисън, Ню Хемпшир, САЩ умира Уйлям Ърнест Хокинг - американски философ, представител на персонализма. Проф. в Калифорнийския (1906-1908 г.), Йейлския (1908-1914 г.) и Харвардския (1914-1943 г.) университет. Според Хокинг светът е съвкупност от идеални същности - човешки съзнания, които са част от Абсолюта - световно съзнание, благодарение на което е възможна взаимната комуникация между съзнанията. Всяка личност е активно начало, което твори действителност. Същевременно причина за това творчество е Върховната личност, Бог. Обявява ученията, които изключват божеството, за лъжливи. В “Науката и идеята за Бога” (1944 г.) се стреми да докаже, че науката познава само особеното, частното, а всеобщото се постига само в религиозния опит. Според него атеистичният светоглед неизбежно води до съзнанието за безсмислеността на битието и човешкото общество, отказало се от Бога. За Хокинг е характерна връзката между елементи от субективния и обективния идеализъм.

1969
В Москва умира Александър Дейнека - руски художник, член на Художествената академия на СССР (бивш) и неин вицепрезидент (1962-1966 г.), педагог. Учи в московския Вхутемас през 1920-1925 г. при В. А. Фаворски и И. И. Нивински. Той е член учредител на дружеството ОСТ. През 20-те години на ХХ в. се занимава предимно с графика. В творчеството му преобладават темите за индустриалния труд, техниката, градския живот и спорта. През този период създава и картини на историко-революционни теми: "Отбраната на Петроград" (1928 г.) и др. През следващото десетилетие в творчеството му се появяват лирични мотиви ("Майка", 1932 г.). Платната му от този период отразяват впечатленията на автора от неговите пътувания до САЩ, Франция и Италия през 1934-1935 ("Улица в Рим", 1935 г.). В годините на Великата отечествена война създава проникнати от героичен патос картини ("Отбраната на Севастопол", 1942 г.), сурови и драматични пейзажи ("Покрайнините на Москва. Ноември 1941", 1941 г.). В следвоенните години се връща към мотивите в творчеството си от 20-те и 30-те год. ("В морето", 1956-1957 г.). Създава пана и мозайки за обществени сгради, графики (сериите "Севастопол", 1932-1934 г.; "Военна Москва", 1946 г. и др.). Проектира плакати ("Физкултурничка", 1933 г.), работи илюстрации и скулптури. Занимава се с педагогическа работа - от 1940 г. е проф. в московския Вхутеин; преподава в различни московски художествени училища. През 1945-1948 г. е директор на Московския институт за приложно и декоративно изкуство.

1997
В Париж умира Булат Окуджава - руски поет, автор на песни, писател. Участва като доброволец в Отечествената война на СССР. Създава стотици стихотворения, 4 исторически романа, сценарии за филми. Стихосбирки: "Лирика" (1956 г.), "Острови" (1959 г.), "Веселият барабанчик" (1964 г.), "По пътя към Тинатин" (1964 г.), "Великодушният Март" (1967 г.), "Арбат, мой Арбат" (1976 г.); повести: "Бъди здрав, учениче!" (1961 г.), "Фронтът приближава към нас" (1967 г.), "Мерси, или Похожденията на Шипов. Старинен водевил" (1971 г.) и др.; романи: "Пътешествието на дилетантите" (кн. 1-2, 1976-1978 г.), "Среща с Бонапарт" (1983 г.); киносценарии. Популярни са песните му от филмите "Белоруската гара", "Капките на датския крал" и др. Има издадени албуми в СССР, Полша, Франция.
http://www.focus-news.net/