тук е житницата на България, която при управлението на последните две правителства бе забравена. Правителството на СДС и БЗНС-НС изтегли държавата от селското стопанство и създаде анархията на зърнения и други селскостопански пазари, а сегашният кабинет - НСДВ и ДПС, въобще забрави за Добруджа като приоритетен земеделски регион, което да е изразено като държавна политика. Като партийна - всичко е ясно, щом сегашният земеделски министър оглавява листата на ДПС в Добричко.
Тазгодишна жътва има и друго измерение - важно чий париен сноп ще е най-голям след вота на 25 юни, защото това ще определи разтитието и на отрасъла, и на страната ни.
ДА ЗАПОЧНЕМ ОБАЧЕ ОТ НАСЛЕДСТВОТО В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО. Фактите: декапитализация на отрасъла, тотално оттегляне на държавата, което позволи намесата на пазара на корпоративни интереси, унищожаване на хранително-вусковата и преработвателната промишленост, на пазарите на нашата селскостопанска продукция, разкъсана верига земя-краен продукт, в резултат на което се допусна внос на хранителни продукти от други държави.
КАКВИ СА НАСТОЯЩИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРЕД ОТРАСЪЛА?
Час по-скоро трябва трябва да се установи реалното състояние на поземлените отношения и собственост. Сегашната налична информация не дава ясна картина. Трябва да се направи бързо проучване с цел приемане на единен национален поземлен кодекс, както и да се приключи с всички нерешени въпроси за земеделския кадастър. Другият основен проблем е комасацията на земята. Този процес трябва да следва една единствена логика - да има стабилни стопански субекти. Става дума не толкава за комасация на собствеността, а за комасация на ползването. Това означава и развитие на арендните отношения, на кооперативните форми,  на сдружавания, за да има дребният собственик реална полза от собствеността си. Един от големите проблеми на българина днес е,че не усеща ползата от това, че е собственик на земя. Сегашното състояние на стопанските субекти в земеделието е белязано с три основни проблема. Първият е ниската възможност на достъп до банковия пазар. Само 2 процента от кредитния портфейл на банките днес се използва за селско стопанство. Основният проблем тук е гарантирането на кредитите. Затова и в програмата на БСП и "Коалиция за България" е записано, че трябва да бъде създаден със закон Национален гаранционен фонд за селскостопанските производители. През оставащата година и половина, през която може да се използва програма САПАРД, да се улекоти процедурата за кандидатстване по нея и да се насочат мерките към онези дейности, от които ще има най-голяма полза. Тук напомням и опитите на управляващите средствата по тази програма за тази година да бъдат изконсумирани още до месец йни, т.е. преди изборите, нещо с което "Коалиция за България" не се съгласи във връзка с приемането на програмите за 2005 г. Само маркирам тежката бюрокрация в държавен фонд "Земеделие", която трябва да се премахне. Този орган е натоварен през последните 4 години и политически, тъй като доста явно и дори безпардонно обслужва интересите на една партия.
НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС Е: ГОТОВА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ ЗА ВЛИЗАНЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО. Правителството загуби 4 години, водейки преговорите на тъмно не само по глава "Земеделие". Опитали сме да подготвим в брошура известни данни за поетите от страната ни ангажименти в тази област. Но да се върнем в България? Голямата вина на управляващите е, че досега не беше разработен нито един интервенционен механизъм. Вече три години и половина говорим за такива агенции, които да направят прогнозируем пазара за зърно, могат да осигурят перспективата на селскостопанските производители. През целия си мандат управляващите ни лъгаха, че всеки момент ще пристъпят към преустройство на Държавния резерв и че на основата на неговата складова база ще може да се създаде инвервенционната агенция. Час по-скоро трябва да се създаде и разплащателна агенция - това е най-тежкият въпрос. Този орган трябва да съдържа информацията за цялата страна за всеки един селскостопански производител, тъй като той ще разпределя средствата от финансовата рамка за отрасъла. Брюксел поставя много сериозни изисквания към тази агенция. Такава агенция означава едно - сигурност за селскостопанския производител, независимо дали произвежда пшеница, мляко, месо или нещо друго. Тази сигурност ще идва от определените минимални изкупни цени - тук виждаме основно намесата на органите на държавата, които да станат регулатор на пазара. А не както е в случая - идва жътва, миналогодишната пшеница стои, защото няма цена, не се знае от каква кота ще тръгне зърнената търговия това лято, производителите се чудят какво да правят. Тук е, отново подчертавам,  ролята на държавата - не да абдикира, а да създава ред. Защото там, където вече сме на вратата - в Европа - това е нормална практика от години. Големият проблем е, че една година преди приемането ни в Европейския съюз нито един селскостопански производител няма представа за това какво реално го очаква. С несъздаването на органите, които ни искат от Европейския съюз, процесът на присъединяването допълнително се минира.
"КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ" възнамерява да промени много сериозно формата и начина на управлението на отрасъла, като се започне от земеделското министерство и се стигне до службите по места. От сегашните работещи във ведомството 25 000 души - включително асоциации, агенции, регионални служби, селскостопанският производител в момента няма никаква полза. Те трябва да имат връзка с местната власт, за да има ефективност от тяхната работа.
Не бива да пропусна, че в управленския ни проект е записано и административно /извънсъдебно/ решаване на процедурите за собствеността на земята или създаване на специални състави, които да ускорят максимално гледането на делата за собственост. В момента в съдилищата има над 380 000 спора, за чието решаване няма да са достатъчни още 10 години. В проекта е предвидено и приемането на закон за аграрната наука.

тук е житницата на България, която при управлението на последните две правителства бе забравена. Правителството на СДС и БЗНС-НС изтегли държавата от селското стопанство и създаде анархията на зърнения и други селскостопански пазари, а сегашният кабинет - НСДВ и ДПС, въобще забрави за Добруджа като приоритетен земеделски регион, което да е изразено като държавна политика. Като партийна - всичко е ясно, щом сегашният земеделски министър оглавява листата на ДПС в Добричко.
Тазгодишна жътва има и друго измерение - важно чий париен сноп ще е най-голям след вота на 25 юни, защото това ще определи разтитието и на отрасъла, и на страната ни.
ДА ЗАПОЧНЕМ ОБАЧЕ ОТ НАСЛЕДСТВОТО В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО. Фактите: декапитализация на отрасъла, тотално оттегляне на държавата, което позволи намесата на пазара на корпоративни интереси, унищожаване на хранително-вусковата и преработвателната промишленост, на пазарите на нашата селскостопанска продукция, разкъсана верига земя-краен продукт, в резултат на което се допусна внос на хранителни продукти от други държави.
КАКВИ СА НАСТОЯЩИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРЕД ОТРАСЪЛА?
Час по-скоро трябва трябва да се установи реалното състояние на поземлените отношения и собственост. Сегашната налична информация не дава ясна картина. Трябва да се направи бързо проучване с цел приемане на единен национален поземлен кодекс, както и да се приключи с всички нерешени въпроси за земеделския кадастър. Другият основен проблем е комасацията на земята. Този процес трябва да следва една единствена логика - да има стабилни стопански субекти. Става дума не толкава за комасация на собствеността, а за комасация на ползването. Това означава и развитие на арендните отношения, на кооперативните форми,  на сдружавания, за да има дребният собственик реална полза от собствеността си. Един от големите проблеми на българина днес е,че не усеща ползата от това, че е собственик на земя. Сегашното състояние на стопанските субекти в земеделието е белязано с три основни проблема. Първият е ниската възможност на достъп до банковия пазар. Само 2 процента от кредитния портфейл на банките днес се използва за селско стопанство. Основният проблем тук е гарантирането на кредитите. Затова и в програмата на БСП и "Коалиция за България" е записано, че трябва да бъде създаден със закон Национален гаранционен фонд за селскостопанските производители. През оставащата година и половина, през която може да се използва програма САПАРД, да се улекоти процедурата за кандидатстване по нея и да се насочат мерките към онези дейности, от които ще има най-голяма полза. Тук напомням и опитите на управляващите средствата по тази програма за тази година да бъдат изконсумирани още до месец йни, т.е. преди изборите, нещо с което "Коалиция за България" не се съгласи във връзка с приемането на програмите за 2005 г. Само маркирам тежката бюрокрация в държавен фонд "Земеделие", която трябва да се премахне. Този орган е натоварен през последните 4 години и политически, тъй като доста явно и дори безпардонно обслужва интересите на една партия.
НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС Е: ГОТОВА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ ЗА ВЛИЗАНЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО. Правителството загуби 4 години, водейки преговорите на тъмно не само по глава "Земеделие". Опитали сме да подготвим в брошура известни данни за поетите от страната ни ангажименти в тази област. Но да се върнем в България? Голямата вина на управляващите е, че досега не беше разработен нито един интервенционен механизъм. Вече три години и половина говорим за такива агенции, които да направят прогнозируем пазара за зърно, могат да осигурят перспективата на селскостопанските производители. През целия си мандат управляващите ни лъгаха, че всеки момент ще пристъпят към преустройство на Държавния резерв и че на основата на неговата складова база ще може да се създаде инвервенционната агенция. Час по-скоро трябва да се създаде и разплащателна агенция - това е най-тежкият въпрос. Този орган трябва да съдържа информацията за цялата страна за всеки един селскостопански производител, тъй като той ще разпределя средствата от финансовата рамка за отрасъла. Брюксел поставя много сериозни изисквания към тази агенция. Такава агенция означава едно - сигурност за селскостопанския производител, независимо дали произвежда пшеница, мляко, месо или нещо друго. Тази сигурност ще идва от определените минимални изкупни цени - тук виждаме основно намесата на органите на държавата, които да станат регулатор на пазара. А не както е в случая - идва жътва, миналогодишната пшеница стои, защото няма цена, не се знае от каква кота ще тръгне зърнената търговия това лято, производителите се чудят какво да правят. Тук е, отново подчертавам,  ролята на държавата - не да абдикира, а да създава ред. Защото там, където вече сме на вратата - в Европа - това е нормална практика от години. Големият проблем е, че една година преди приемането ни в Европейския съюз нито един селскостопански производител няма представа за това какво реално го очаква. С несъздаването на органите, които ни искат от Европейския съюз, процесът на присъединяването допълнително се минира.
"КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ" възнамерява да промени много сериозно формата и начина на управлението на отрасъла, като се започне от земеделското министерство и се стигне до службите по места. От сегашните работещи във ведомството 25 000 души - включително асоциации, агенции, регионални служби, селскостопанският производител в момента няма никаква полза. Те трябва да имат връзка с местната власт, за да има ефективност от тяхната работа.
Не бива да пропусна, че в управленския ни проект е записано и административно /извънсъдебно/ решаване на процедурите за собствеността на земята или създаване на специални състави, които да ускорят максимално гледането на делата за собственост. В момента в съдилищата има над 380 000 спора, за чието решаване няма да са достатъчни още 10 години. В проекта е предвидено и приемането на закон за аграрната наука.