Колкото по-малко дни остават до датата на изборите, толкова по-голям е интересът към електоралните нагласи. По поръчка на в. "Стандарт" социологическата агенция "Сова Харис" проведе от 6 до 13 юни поредното национално представително изследване на обществените настроения. Подбрани са 250 гнезда на територията на страната, като във всяко са интервюирани до 5 души. В анкетата са участвали 1126 души над 18-годишна възраст. 
 
Вероятно и на 25 юни няма да разберем кой ще състави парламентарно мнозинство. Сега можем да кажем, че пет политически формации със сигурност ще влязат в следващото Народно събрание. Това са: Коалиция за България, НДСВ, ОДС, ДПС и БНС. Според настоящото изследване ДСБ получават 3,4% от гласовете на всички избиратели. Преизчислен към ефективните гласове, резултатът става 3,8%. С оглед допустимата грешка следва, че в последния момент ще се реши дали партията на Иван Костов ще влезе, или ще остане отвън. Големият въпрос за изследователите остава избирателната активност. Към настоящия момент 73,9% от всички гласоподаватели изразяват предпочитания към конкретна партия или коалиция. Ако приемем тази активност за достоверна, получаваме следното съотношение на политическите сили, влизащи в парламента: КБ - 26,9%, НДСВ - 15,8%, ОДС - 10,4%,ДПС - 5,8%, БНС - 4,5%. Толкова висока активност обаче би изненадала всички специалисти. Решение на този проблем получаваме от зададения допълващ въпрос: "Възнамерявате ли да гласувате на предстоящите избори?" Оказва се, че "само" 57,2% от всички избиратели твърдят, че със сигурност ще отидат до урните. След като приспаднем гласовете, които ще бъдат дадени за партии, оставащи под 4-процентната бариера, разпределението на политическите предпочитания на тези твърди избиратели е следното: КБ - 45,5%, НДСВ - 24,8%, ОДС - 13,5%, ДПС - 10,7%, БНС - 5,5%. Ако това съотношение се потвърди, то разпределението на депутатските места в 40-ото НС би било следното: КБ - 109, НДСВ - 60, ОДС - 32, ДПС - 26, БНС - 13. Тези изчисления не включват нито гласовете от чужбина, нито ефекта от системата Донт, която в някаква степен облагодетелства по-големите партии. Особен интерес представляват резервите, с които разполагат основните политически крила. За лявото пространство това са 4,2% гласове на хора, които заявяват, че биха гласували за левицата, но не са убедени дали ще отидат до урните. Единственият разпознаваем конкурент за тези гласове на КБ е Коалиция на розата, която обаче стои на своя 1% от избирателите. Вдясно този потенциал е 4,5%, а в десния център - 2,9%. За тези потенциални гласове обаче претендират пет политически субекта, като тук включвам и "Новото време". В борбата за привличане на тези допълнителни гласове в най-неизгодна позиция е ДСБ. Това произлиза от тяхната политическа стратегия, която отхвърля възможността за коалиране с останалите десни и дясноцентристки партии. Излиза, че гласовете, дадени на партията на Костов, по същество ще отидат в помощ на левицата. От друга страна, повишената избирателна активност ще доведе до пропорционално нарастване на вота за различните политически крила. По-съществени могат да бъдат само разместванията в десния спектър, тъй като там все още са възможни преливания. Шансовете на ОДС за привличане на колебаещи се десни избиратели не са за пренебрегване. Тази политическа сила има естествени претенции да доминира в дясното и безспорно ще успее да увеличи обществения си престиж, ако влезе в ролята на движеща сила на дясното обединение. Конкурент за тази роля обаче е и НДСВ, които на финалния етап заложиха твърдо на десните акценти в икономическата си програма. Според данните резервните гласове за ДПС са под 1%. Реалният резерв е от гласовете в чужбина, откъдето според наблюдатели движението може да разчита на 30-40 хиляди гласа, които вероятно ще представляват 2-3 допълнителни мандата. Така големият въпрос, на който трябва да отговорят изборите, остава открит. Кой ще сформира новото мнозинство, ще зависи от това, коя тенденция ще надделее. На тези избори за първи път ще избираме между социално и пазарно ориентирана политика. Българското общество е затруднено в избора си. Начинът, по който подкрепата за социалистите нараства макар и с половин процент на месец, показва, че посланията им отговарят на масовите очаквания. Избирателят обаче е предпазлив и се пита дали няма да бъде подведен. Да си спомним скептицизма, с който беше посрещната победата на Георги Първанов на президентските избори сред определени обществени среди, и да го съпоставим с авторитета на президентската институция в момента. Същевременно дясната тенденция също има аргументи и разширява влиянието си. Подкрепата за трите формации, произлезли от ОДС, надвишава резултата на тази коалиция от 2001 г. Липсата на синхрон между трите фракции на бившите ОДС обаче не внушава надежда нито на избирателите за по-голяма мобилизация, нито на партиите в центъра за евентуална успешна коалиция. Бизнесът в основни линии стои зад десницата, което й дава сериозна подкрепа. Сегашният модел на управление изглежда по-сигурен на хората с активна позиция в икономиката. Това са двете тенденции, които консолидират избирателите. Все още тежестта не се е спряла окончателно на нечия страна. Изходът за разплитането на тази ситуация отново се контролира от Доган. Единствено за ръководената от него формация е отворена вратата както вляво, така и вдясно. Избирателите на движението в болшинството си са леви, докато ръководството досега винаги е поддържало дясна политика. Какъв курс ще избере ДПС, вероятно ще стане ясно след 25 юни.