ИСТОРИЯ: 25 ЮНИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 19:36 EEST

ИСТОРИЯ: 25 ЮНИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА

2005-06-25 @ 07:45 EEST

ИСТОРИЯ: КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ У

НАС И ПО СВЕТА НА 25 ЮНИ: 1909 г. - В Ловеч е роден Димитър Тодоров Димов – български писател-белетрист. Произведения: "Поручик Бенц" (1938 г.), "Осъдени души" (1945 г.), "Тютюн" (1951 г.), "Жени с минало" (1960 г.) и др.

НА 25 ЮНИ СА РОДЕНИ:

1860 г.
Роден е Гюстав Шарпантие - френски композитор. Завършва Парижката консерватория (1887 г., ученик на Масне). Развива традициите на френската лирическа опера. Най-популярното произведение: операта “Луиза” (1900 г.), създадена по негово либрето. Автор е на операта “Жулиен” (“Картина на парижките нрави”, 1913 г.); симфоничната сюита “Италиански впечатления” (1890 г.), преработена през 1913 г. в балет; вокалния цикъл “Цветя на злото” по Шарл Бодлер (1895 г.) и др.

1864 г.
В Полша е роден Валтер Нернст - германски физик и физико-химик. Лауреат на Нобелова награда за физика за 1920 г. Следва в университетите в Цюрих, Берлин, Грац и Вюрцбург (1883-1887 г.); специализира при Л. Болцман и Ф. Колрауш. От 1890 г. е частен доцент, от 1891 г. е професор в Гьотингенския университет; основава физико-химичен институт към университета (1896 г.). Професор е в Берлинския университет (1902-1933 г.), директор на Института по химия (1905-1922 г.) и Института по физика (1924-1933 г.) към университета. Нернст е един от основоположниците на съвременната физико-химия. Установява връзката между подвижността на йоните и коефициента на дифузия на електролитите (1888-1889 г.), което му служи за основа при създаването на теорията за електродвижещите сили на галваничните елементи. Открива закона за разпределението (закон на Нернст за разпределението, 1890 г.). Изследва топлинните процеси при ниски температури и формулира принцип (теорема на Нернст, 1906 г.), съгласно който изменението на ентропията на телата се стреми към нула, ако тяхната температура се стреми към нула. Неговият принцип не произтича от първия и втория принцип на термодинамиката и нерядко се нарича трети принцип на термодинамиката. Синтезира амоняк от азот и водород при високи температури и под налягане, като използва манган за катализатор (1905-1907 г.). Публикува изследвания върху общи въпроси от космологията и физическото описание на Вселената.

1875 г.
В Стара Загора е роден Кирил Генчев Христов - български поет. Учи в Морското училище в Триест (1895 г.), където изучава италиански език и се запознава с класиците на италианската литература и модерните поети. Живее в Неапол и Лайпциг (1897-1898 г.). През 1900 г. е учител в Шумен, през 1901 г. е преместен в София, в библиотеката на Висшето училище (дн. Софийски Университет “Св. Климент Охридски”). Заедно с А. Страшимиров редактира сп. “Наш живот”. През Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.) е военен кореспондент и сътрудник на в-к “Военно известие”. През 1922 г. напуска България и се установява в Лайпциг като ръководител на Семинара по български език и литература. Организира в Пражкия университет курсове по български език и литература (1930 г.). Сътрудник е на множество литературни издания. Свързва се с кръга “Мисъл”. Той е първият български поет, който си позволява да манифестира в лириката си радостта от живота, чувствената наслада от любовта, да и даде право на съществуване в литературата; да възпроизведе природата такава, каквато е - променлива, подвижна, пълна с живот, творящ във вечна хармония със себе си. В част от произведенията си възпява подвига на народа във войните. Автор е на пътеписи и мемоари. Сред неговите съчинения са: “Песни и въздишки” (1896 г.), “Трепети” (1897 г.), “Стихотворения” (1899 г.), “Самодивска китка” (1905 г.), “Стълпотворение (Богоборци)” (трагедия, 1905 г.), “Слънчогледи. Самодивска китка. Intermezzo. Царски сонети. Втори сборник стихотворения” (1911 г.), “Химни на зората. Тихи песни и легенди за живота и смъртта. Пръв сборник стихотворения” (1911 г.), “Към Цариград” (кн. I, 1912 г.), “На нож! Нови песни и стихотворения” (1913 г.), “Боян магесникът. Историческа трагедия в 5 действия в стихове” (1914 г.), “Бурни години” (1913-1916 г.), “Огнен път. Военни разкази” (1913-1917 г.), “Иван Вазов. Кратък животопис” (1920 г.), “Тъмни зори. Роман” (1920 г.), “Антология” (1922 г.), “Вълнолом. Стихотворения” (1937 г.), “Кой проваля българската драма?” (1939 г.), “Затрупана София. Спомени” (1944 г.), “Избрани стихотворения” (1968 г.), “Българска реч. Избрани стихове” (1974 г.), “Съчинения в 5 тома. С предговор от Кр. Куюмджиев” (1966-1968 г.).

1894 г.
Роден е Херман Оберт - германски конструктор, един от основоположниците на ракетната техника. Работи в Румъния, Австрия, Германия, Италия и САЩ. Участник в създаването на първия американски изкуствен спътник на Земята и на някои ракети. От 1958 г. живее в Западна Германия (бивша). Автор на трудове по теория на полета на ракетите. Един от основоположниците на Немското дружество за ракетна техника и комсически полети (от 1963 г. дружеството носи неговото име).

1909 г.
В Ловеч е роден Димитър Тодоров Димов – български писател-белетрист. Следва право в СУ “Св. Климент Охридски”, завършва ветеринарна медицина (1934 г.). Работи като участъков лекар в провинцията. Специализира хистология на нервната система в Испания. От 1953 г. е професор във ВССИ "Г. Димитров". Автор е на повече от 20 научни труда. Председател на СБП (1964-1966 г.). Майстор на психологическия и социалния роман. Произведения: "Поручик Бенц" (1938 г.), "Осъдени души" (1945 г.), "Тютюн" (1951 г.), "Жени с минало" (1960 г.) и др.

1923 г.
Роден е Ватрослав Мимица – хървтски сценарист, режисьор, критик и журналист. Завършва медицина, занимава се с литература. По време на Съпротивата е комисар на партизанска бригада. Дебютира в игралното кино с “В бурята” (1952 г.), отличаващ се с дълбок психологизъм и метафоричност. С обособяването на Загребската школа в анимацията става един от водещите творци. Анимационните му филми са изразителни и духовити. Темата им е отчуждението на човека в съвременната действителност. В игралното кино снима “Прометей от остров Вишевице” (1964 г.), “Понеделник или вторник” (1966 г.), “Кая, аз ще те убия” (1967 г.), “Ще те убия” (1967 г.), “Случай” (1969 г.), “Храненик” (1970 г.), “Македонската част от ада” (1972 г.), “Селски бунт” (1973 г.), “Селяшка буна” (1975 г.), “Последният подвиг на лейтенант Облак” (1978 г.), “Страхиня Банович” (1981 г.), “Соколът” (1981 г.). Сред анимационните му филми се открояват: “Плашило” (1957 г.), “При фотографа” (1958 г.), “Сам” (1959 г.), “Яйцето” (1960 г.), “Инспекторът се завръща вкъщи” (1960 г.), “Малка хроника” (1962 г.).

1930 г.
Роден е Георги Черкелов - български актьор и режисьор. Завършва ВИТИЗ през 1956 г. В киното дебютира през 1961 г. - “Последният рунд” (1961 г.). Черкелов е майстор на отрицателния персонаж (въпреки че играе с успех и положителни роли). Неговите герои са хладнокръвни и рационални, умни и талантливи, независимо че често защитават обречена кауза (“Ричард II”, “Тази малка земя”, “Страшният съд” и др. в театъра). Филми: “На тихия бряг” (1963 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Приключение в полунощ” (1964 г.), “До града е близо” (1965 г.), “Цар и генерал” (1966 г.), “Мълчаливите пътеки” (1967 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Светът е малък” (1968 г.), “Семейство Калинкови” (тв, 1968 г.), “На всеки километър” (тв, 1969 г., 1972г.), “Шарен свят” (1971 г.), “Странен двубой” (1971 г.), “Демонът на империята” (тв, 1971 г.), “Очакване” (1973 г.), “Иван Кондарев” (1974 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Трудна любов” (1974 г.), “На живот и смърт” (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен” (тв, 1975 г.), “Човекът, който донесе дъжд” (тв, 1975 г.), “Изгори, за да светиш!” (тв, 1976 г.), “Допълнение към ЗЗД” (1976 г.), “Студеното сърце” (тв, 1977 г.), “Юлия Вревска” (1978 г.), “Топло” (1978 г.), “Черешова градина” (1979 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Най-тежкият грях” (1982 г.), “Спирка “Берлин” (тв, 1982 г., и режисьор), “Съдията” (1986 г.), “Константин Философ” (1983-1986 г.), “Под игото” (тв, 1991 г.), “Страшният съд” (тв, 1993 г.), “Търкалящи се камъни” (1995 г.), “Закъсняло пълнолуние” (1996 г.), “Стъклени топчета” (1999 г.), “Версенжеторикс” (1999 г.).

1935 г.
Роден е Стефан Илиев - български драматичен и филмов актьор. Играе в "Райна Княгиня" (тв, 1972 г.), "Компарсита" (1978 г.). Утвърждава се като добър епизодик: "Любимец 13" (1958 г.), "Пленено ято" (1962 г.), "Конникът" (1964 г.), "Отклонение" (1967 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Откраднатият влак" (1971 г.), "Обич" (1972 г.), "Игрек 17" (1973 г.), "Зарево над Драва" (1974 г.), "Да изядеш ябълката" (1975 г.), "Два диоптъра далекогледство" (1975 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Годежна вечеря" (тв, 1977 г.), "Фильо и Макензен" (тв, 1979 г.), "Капитан Петко войвода" (тв, 1981 г.), "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Равновесието" (1983 г.), "Забравете този случай" (1985 г.), "Ешелоните" (1986 г.), "За къде пътувате" (1986 г.), "Петък вечер" (1987 г.), "Делото “Опенхаймер" (тв, 1988 г.), "Здравей, бабо" (тв, 1991 г.), "О, господи къде си?" (1991 г.). Преизбран за шеф на Съюза на артистите в България (2001 г.).

1975 г.
Във Враца е родена Нина Николина - българска поппевица. С музика се занимава от 3-годишна, участва в детски хор. През 1980 г. учи пиано и солфеж; през 1994 г. завършва Музикалното училище в Плевен, специалност "Народно пеене" и "Контрабас". В периода 1989-1994 г. има сценични изяви и записи в БНР и БНТ. Висше образование завършва в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, където през 1998 г. се дипломира с две специалности – "Ръководител на народни състави - дирижиране на хор и оркестър" и "Музикална педагогика". Като студентка Нина Николина издава първия си албум с автентични народни песни с модерен аранжимент. Има множество участия във фолклорни фестивали: Дания (1990 г.); Финландия(1991 г.); Румъния (1992 г.); Белгия (1994 г.); Eгипет (1996 г.); Италия (1996 г.); Франция (1997 г.); Англия (1998 г.); Испания (1999 г.); Португалия (1999 г.) и др. От 1997 г. до 2000 г. работи в твшоу "Хъшове". През 1999 г. излиза вторият й самостоятелен албум "Слънчоглед" (съдържа 15 традиционни фолклорни песни от всички краища на България). През октомври 2000 г. участва с група "ТБС" в Международен джазфестивал в София с песните "Излел е Дельо Хайдутин" и "Лале ли си, зюмбюл ли си" в джазаранжимент. В края на 2001 г. излиза третият й албум "С отворени очи", в който е налице синтез между отделни музикални жанрове и електронна звучност.

НА 25 ЮНИ УМИРАТ:

1882 г.
В Москва умира Михаил Дмитриевич Скобелев - руски военачалник, генерал от пехотата. В похода срещу Хива в Средна Азия (1873-1876 г.) е началник на наказателната експедиция против метежите в Кокандското ханство и след това - генерал-губернатор на Ферганска губерния (1876 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.); показва изключителни способности на командир и голяма храброст. По време на втория щурм на Плевен (18.(30.)07.1877 г.) командва казашка бригада. За блестящата победа при Ловеч (22.08.(3. 09.)1877 г.) е произведен ген.-лейтенант. По време на третия щурм на Плевен 30. - 31.08. (11. - 12.09.) успешно превзема редутите в южната част на Плевен, но не получава подкрепления и отстъпва с цената на много жертви. След това става командир на 16 дивизия и с нея осъществява трудния зимен преход през Стара планина. В сражението при Шейново (27. - 28.12.1877 г. - 8. - 9.01.1878 г.) осигурява разгрома на турската армия. Като командир на авангарда на руската армия превзема Одрин и през февруари 1878 г. - Сан Стефано. След войната е командир на корпус. През 1880-1881 г. е началник на т. нар. Ахал-текинска експедиция, по време на която Туркмения присъединена към Руската империя.

1923 г.
Във Варна умира Херменгилд Вацлав Шкорпил - български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Гимназиален учител в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател на Археологическото дружество във Варна (1901-1923 г.).

1927 г.
В София умира Боян Николов Пенев - български историк и критик, член на БАН (1918 г.). Завършва Славянска филология в София; професор в СУ “Св. Климент Охридски” по славянски литератури. Член на СБП. Творец с разностранни познания и интереси; най-добрият познавач на полската литература и култура. Печата в сп. "Мисъл", "Периодическо списание", "Свободно мнение", "Златорог" и др. Отделни издания: "Посоки и цели при проучване на новата ни литература" (1910 г.), "Г. С. Раковски. Живот и дейност" (1917 г.), "Сръбският шовинизъм" (изд. на френски език, 1916 г.), "П. Р. Славейков. Живот и творчество"(1919 г.), "Начало на Българското възраждане (1918 г.), "История на новата българска литература", т. 1-4 (1931-1936 г.).

1979 г.
В София умира Георги Савов Дръндаров - български писател и драматург. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1920 г.). Работи като чиновник. Публикува за пръв път стихотворения през 1914 г. Известен е като драматург. Повечето му пиеси са с историческа тематика и са поставяни в провинциални театри. Две негови пиеси се играят на сцената на Народния театър през 1933 г. Автор на произведения за деца. Някои съчинения: "Болярите и пустинножителят" (1934 г.), "Страхиловата майчица" (1934 г.), "Злато" (1939 г.), "Тайната" (1949 г.), "Велчова завера" (1960 г.) и др.

1983 г.
Умира Райна Ангелова Георгиева - българска биоложка генетичка; академик (1961 г.). От 1941 до 1948 г. е в Централния земеделски изпитателен институт при акад. Д. Костов; доцент (1948 г.), професор (1949 г.); завежда Катедрата по генетика и селекция във Висшия стопански институт в София (1949-1967 г.). Едновременно с това завежда секция "Генетика" в Института по растениевъдство при БАН (1952-1963 г.). Научните й интереси са в областта на теоретичните основи на генетиката и проблемите на отдалечената хибридизация (по-специално в рода Lycopersicon). Създава сортове, устойчиви на мозайката по тютюна.

1997 г.
Умира Жак-Ив Кусто - френски океанограф, режисьор и подводен изследовател. От 1957 г. е директор на Океанографския музей в Монако. Заедно с Е. Гаян изобретява акваланга. Първият му късометражен филм - “На дълбочина 18 метра” (1943 г.) - се радва на голям успех. Снима научнопопулярни филми, завладяващи със своята фантазия: “Отломки от крушението” (1945 г.), “Дневник на плаването” (1950 г.), “Червено море” (1952 г.), “Морски музей” (1953 г.), “В света на безмълвието” (1956 г., с Луи Мал), “Свят без слънце” (1965 г.), “Живот в Ледовития океан” (1974 г.) и др.

2001 г.
Умира Курт Хофман – германски режисьор. Курт Хофман е роден на 12 ноември 1910 г. Работи като асистент при Ернст Чарел, Робърт Сьодмак и др. През 1937 г., с Хайнц Рюман, поставя “Само лъжи”, през 1939 г. “Раят на ергените”, след което реализира още комедии с Хайнц Рюман. Става известен след войната с професионално направените си комедии “Фанфарите на любовта” (1951 г.), “Уикенд в Рая” (1952 г.), “Похищението на сабинянките” (1953 г.), “Летящият клас” (1954 г.), “Фойерверк” (1954 г.). През 1957 г. екранизира романа на Томас Ман “Признанията на авантюриста Томас Крул”. През 1958 г. в традициите на немското кабаре и мюзикхол снима антифашисткия филм “Ние - децата чудо”. Снима и серия комедии за замъка Шпесарт, в които под формата на бурлеска осмива морала на управляващия елит: “Гостилница в Шпесарт” (1957 г.), “Призраци в замъка Шпесарт” (1968 г.). Режисира още: “Бракът на господин Мисисипи” (1961 г.), “Замъкът Грипсхолм” (1963 г.), “Фокус-бокус” (1966 г.), “Райнберг” (1967 г.), “Утре в седем светът все още ще бъде нормален” (1969 г.), “Капитанът” (1971 г.). От 70-те год. работи в телевизията.
НА 25 ЮНИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1863 г.
В Цариград излиза първият брой на в. “Гайда”. Издател и редактор на в. "Гайда" е Петко Славейков. Вестникът излиза два пъти месечно и струва 2 бели меджидиета.
Петко Рачов Славейков е възрожденски поет, писател, журналист и публицист, обществен деец. Роден е в Търново в семейство на казанджия (баща му бил свързан с Велчовата завера 1835 г.). Започва учението си на 5-годишна възраст в Търново в български училища, които все още имат църковно-славянски характер. Учи в Дряново, Трявна и др., тъй като семейството му бяга от Търново по време на чумната епидемия през 1837 г. Известно време посещава гръцко взаимно училище. През 1842 г. отива в Свищов и учи при Ем. Васкидович и Хр. Павлович, където получава по-системни знания в богатата училищна библиотека. Там чете сръбски и гръцки книги. Но на следващата година е принуден да прекъсне поради липса на средства. През 1848-1849 г. продължава образованието си в гр. Елена при Н. Михайловски. Чете и се самообразова, но преди всичко чете произведения с църковно съдържание, поради което за известно време не е далеч от мисълта да се покалугери (даже отива в Присовския манастир). Запознаването с и преписването на Паисиевата история го отклоняват от този път. "Прочитането на тая история развея калугерската мъгла... и даде друго направление на моите желания и на моята деятелност" - пише по-късно той.
Още от 1843 г. неговите литературни занимания се преплитат с обществените. Поезията му става само част от огромното му обществено дело. Една от първите му прояви е борбата срещу гръцкото духовенство. Заради стихотворната сатира "Прославило се Търново" против гръцките владици в Търново е затворен. В продължение на 20 години, преследван от гръцките владици, той учителства в различни селища на Северна България - в Килифарево, Дебелец, Бяла, Севлиево, Ловеч, Враца, Берковица, Трявна, Търново, Ески Джумая (Търговище). Навсякъде прокарва взаимоучителната метода, преподава не само граматика, география, аритметика, но въвежда и рисуване, пеене, гимнастика. По време на Кримската война 1853-1856 г. изпраща чрез Н. Палаузов до руските вестници обширни дописки за тежкото положение на българския народ, а през 1856 г. участва като един от главните заговорници в подготовката на Дядо-Николовото въстание 1856 г. в Търновско. През 1861 г. сътрудничи на в. "Дунавски лебед" на Раковски. През 50-те - 60-те години се очертава като най-значителния поет в българската литература. В този период той с цялата си енергия участва в борбата за национална независимост на българската църква. През 1860 г. участва в тайното заседание, в което се взема решение за тържествено отричане на българския народ от Цариградската патриаршия. През 1861 г. взема дейно участие в борбата срещу унията, като успява да убеди Др. Цанков да се откаже от нея и отвежда Й. Соколски в Одеса. През 1864 г. се установява в Цариград. 10-годишният престой на Славейков в Цариград е най-плодотворният период в обществената, журналистическата и литературната му дейност. С материалната подкрепа на американските мисионери Ригс и А. Лонг редактира превода на Библията. Редактира и в. "Гайда" (1863-1867 г.) и "Македония" (1866-1872 г.). През 1872 г. Мидхад паша спира в. "Македония" и през 1874 г. Славейков се премества в Одрин, където открива българска гимназия. Но след един арест се връща отново в Цариград. През 1876 г. напуска Цариград и се установява в Стара Загора, където се отдава на просветна и книжовна работа. След Априлското въстание 1876 г. е арестуван заради дейността му за подпомагане на пострадалите, след разгрома, въстаници. През 1877 г. посреща руските войски в Стара Загора, застава начело на временното градско управление, след което преживява ужасите на отстъплението на руската армия. В пожарите на Стара Загора загубва многобройни ценни ръкописи (и събрани 150 000 пословици), но подпомага руското военно командване и с отряда на ген. Скобелев стига до Одрин и Чаталджа. След Освобождението продължава да се занимава с поезия, научни изследвания, редактира вестници и списания. Взема активно участие в политическия живот като народен представител в Учредителното събрание 1879 г., председател на II Обикновено народно събрание, един от водачите на Либералната партия. Многократно арестуван, интерниран, принуден да емигрира, но само влошеното здраве го откъсва от обществените борби, от научната и литературната му дейност. Смъртта го сварва над ръкописите му. Пише интимна и гражданска лирика, стихотворна сатира, художествена проза, поеми, сред които на първо място е "Изворът на Белоногата", "Бойка войвода", "Кракра Пернишки", превежда от руски, френски и немски език, създава българска детска поезия, прави опит да напише драми (като често преводът се превръща при него в претворяване - върху основата на чуждата творба той изгражда свое оригинално произведение). Основоположник на новата българска литература. Има заслуги за оформяването на българския книжовен език.

1923 г.
Народовластническият БЗНС на Коста Томов издава "Позив" за възстановяване на БЗНС. На 5 юли и БЗНС-Стара Загора на Димитър Драгиев издава подобно окръжно.
Димитър Драгиев e деец на Българския земеделски народен съюз и един от неговите основатели. Роден е в Раднево, Старозагорско. Включва се в земеделското движение още в юношеските си години. Участва в учредителния конгрес на съюза през 1899 г., на който е включен в Управителния му съвет заедно с Я. Забунов, Ц. Церковски и други дейци. Допринася изключително много за разрастването на БЗНС в първите години на неговото съществуване. Оказва благотворно влияние върху идейното оформяне на Ал. Стамболийски, Ал. Димитров и други по-млади земеделски дейци, с които работил съвместно. Още до войните от 1912-1913 г. Д. Драгиев започва да еволюира надясно в своите възгледи и да изразява интересите на по-заможните членове и последователи на съюза. Не одобрява избухването на Войнишкото въстание 1918 г. и подлага на остра критика участието на Ал. Стамболийски и д-р Р. Даскалов в него. След Първата световна война 1914-1918 г. се обявява за сътрудничеството на БЗНС с другите политически партии в страната, без БРСДП (т.с.). Става министър в кабинета на Т. Теодоров (ноември 1918 - май 1919 г.). На XV конгрес на БЗНС (1919 г.) прави неуспешен опит за разцепление на съюза. Драгиев създава своя самостоятелна политическа формация - Български земеделски народен съюз "Стара Загора", в който обаче влизат ограничен брой привърженици на БЗНС, предимно от неговия Старозагорски край. През управлението на БЗНС (1919-1923 г.) Драгиев почти не проявява активност като политически деец. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. става обект на особено внимание от сговористките управници, които чрез него се стремят към окончателното ликвидиране на БЗНС. Макар да отказва да се кандидатира за депутат в ХXI Обикновено народно събрание (ноември 1923 г.), Драгиев прави известен опит за разцепление на съюза, но отново претърпява неуспех. След започване на възстановителния период в БЗНС (краят на 1926 г.) Димитър Драгиев губи каквото и да било значение като политически фактор. Постепенно се отказва от всякаква политическа дейност.

1933 г.
Организира се полицейска блокада на София за изземване на оръжието от ВМРО.

1947 г.
Проф. Георги Наджаков е избран за ректор на СУ "Св. Климент Охридски".

1955 г.
Писмо на Никита С. Хрушчов, първи секретар на ЦК на КПСС, до ЦК на БКП с информация за преговорите на съветската делегация в Белград от 27 май до 2 юни за нормализиране на отношенията между СССР и Югославия. Същата политика се изисква и от България.
Никита Сергеевич Хрушчов е руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Работник и миньор в Донбас (от 1908 г.), участник в Гражданската война (1918-1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929-1931 г.), след което работи в московския партиен апарат (1931-1935 г.). Първи секретар на московския градски партиен комитет (1935-1938 г.); първи секретар на ЦК на украинската болшевишка партия (1938 - март 1947 г.); ръководител на украинското правителство (1944-1947 г.). По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието ген.-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 г. е секретар на ЦК на ВКБ (б) , от 1939 г. е член на Политбюро. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на II световна война и след нея. След смъртта Й. В. Сталин заема неговата длъжност. През февруари 1956 г. организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС . Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин”. Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната соц. система и да съчетае демокрацията в обществото с т. нар. демократичен централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и ръководството на обществото и държавата. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието и СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство; хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавната сигурност. Под ръководството на Никита Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците; по-късно той се намесва в дейността на творческата интелигенция. Свален от длъжност и пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС (1964 г.).

25 юни - 3 юли 1970 г.
В София се провеждат българо-гръцки разговори и са подписани документи за свързване на енергийните системи на двете страни, за използване на водите на реките, протичащи през териториите на двете страни, и за туризма.

1975 г.
Установени са дипломатически отношения с Мозамбик.

1991 г.
Законът за БНБ я обявява за централна емисионна институция, независима от правителството и отчитаща се пред парламента.
Българска Народна Банка е първото държавно банково учреждение в България. Основана през 1879 г. в София, БНБ започва да функционира от юни следващата година.Създава клонове в цялата страна. От 1885 г. се превръща в емисионен център, който и дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и др., както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми. От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело (1947 г.), когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.

1999 г.
С почти пълно единодушие (3-ма против и 2-ма въздържали се) българският парламент гласува решение, с което дава право на войските на НАТО да използват сухопътното пространство на България за мироопазващата операция в Косово. Късно вечерта въздушен коридор за 6 военни самолета иска и Русия, но Министерството на външните работи отговаря, че това не може да стане по-рано от 5 работни дни, необходими на правителството да вземе такова решение.

НА 25 ЮНИ В СВЕТА ПРЕЗ:

1503 г.
Корабът на Христофор Колумб претърпява крушение край бреговете на Ямайка.
Христофор Колумб е роден в Генуа през 1451 година. Той е италиански мореплавател. През 1476-1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция.
Първата експедиция се провежда от 1492-1493 г. и включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” (екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. ( дата на откриването на Америка). От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия.
Втората експедиция се провежда от 1493-1496 г., се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември - остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива остров Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и о-в Пинос. От 19 август до 15 септември 1494 г. изследва южния бряг на Хаити. През 1495 г. продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. отпътува от Хаити и на 11 юни се завръща в Кастилия.
Третата експедиция се провежда от 1498 до 1500 г. и се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юли 1498 г. открива остров Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и п-в Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен. Четвъртата експедиция се провежда 1502-1504г. и включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига остров Мартиника, на 30 юни - Хондураския залив, от 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. - карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. претърпява корабокрушение до остров Ямайка. Помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Христофор Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г.

1857 г.
Излиза стихосбирката на Шарл Бодлер “Цветя на злото”.
Шарл Бодлер е роден през 1821 година в Париж. Той е виден представител на декадентството. На български език са преведени "Естетически и критически съчинения" (1976 г.) и "Цветя на злото" (1984, 1993 г.).

1876 г.
Отрядът на полковник Джордж Къстър е разбит от сиуксите и шайените при Литъл Биг Хорн. Поражението е едно от най-тежките за американските гранични отряди при завладяването на Дивия запад.

1910 г.
В Париж се състои премиера на балета “Жар птица” от Игор Стравински, посрещнат с голям успех.
Игор Фьодорович Стравински е руски музикант, един от най-големите съвременни композитори, “гражданин на света”. През своя дълъг творчески път създава огромен брой произведения във всички области на музиката. Учи пиано от детските си години, като гимназист изучава теория на музиката, а по-късно е ученик на Римски-Корсаков. Първите зрели творби на Стравински са една симфония, вокалната сюита “Фавнът и овчарката” и оркестровата пиеса “Фойерверк”. През 1908 г. се запознава със С. Дягилев (1872-1929 г.), тогава редактор на сп. “Светът на изкуството”, а по-късно и организатор на “Руските сезони” в Париж. Оттук творческият път на композитора в продължение на много години е свързан с неговата трупа “Руски балет”. По поръчка на Дягилев композиторът написва последователно трите си балета: “Жар-птица” (1910 г.), “Петрушка” (1911 г.) и “Свещена пролет” (1913 г.). Творчеството му се дели на три периода. Неговият авторски каталог е извънредно богат и съдържа произведения от всички жанрове: оперите “Славеят”, “Сватба”, “Мавра”, “Едип цар”, “Животът на негодника”, както и творби в смесени жанрове: “История на войника”, “Приказка за лисицата, петела, котарака и овена” и др. Създава 7 балета, между които “Пулчинела”, “Агон”, “Аполон”, “Игра на карти”, “Целувката на феята” и др. Популярни са и неговите симфония в до, симфония в 3 части, симфония на палмите; оркестрови пиеси, камерна музика и др. През последните 2 десетилетия от живота си работи с Робърт Крафт.

1988 г.
Подписана е декларация на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Европейската икономическа общност (ЕИО) за взаимно признаване и сътрудничество.
Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствена организация за икономическо и научно-техническо сътрудничество, основана през 1949 г. от България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. По-късно се присъединяват Албания (до 1961 г.), ГДР, Монголската народна република, Куба, Виетнам. Съществува до 1991 г.

1991 г.
Последните съветски войски напускат Чехословакия 23 години след нахлуването на войските на Варшавския договор.
Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Той е подписан на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. Варшавският договор е военнополитически отбранителен съюз на европейски социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. Албания не участва в работата на органите на договора (след 1962 г.) и обявява за неговата денонсация (1968 г.). При създаването на съюза е обявен стремежът на страните участнички за създаване на система за колективна безопасност в Европа, за водене на активна политика, която осигурява мира и безопасността, за задълбочаване на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ между народите в съответствие с принципите за независимост и суверенитет на държавите. Държавите участнички във Варшавския договор се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването £ и да разрешават всички спорове с мирни средства, като се консултират помежду си по всички важни международни въпроси. Висш ръководен орган на съюза е Политическият консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили; главнокомандващ обединените въоръжени сили и началник на Обединения щаб, който се намира в Москва, е съветски офицери. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната (1969 г.), Комитет на министрите на външните работи (26.11.1976 г.) и Обединен секретариат. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза, неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветският съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма за защита на демокрацията и правата на човека. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор (без Румъния) изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашко общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. Прекратен на 1 юли 1991 г.

1991 г.
Република Хърватия и Словения обявяват своята независимост от Югославия. Поставено е началото на четиригодишна гражданска война.

1993 г.
Състои се сватбата на киноактрисата Джулия Робъртс и кънтри музиканта Лайл Ловет, които се развеждат през март 1995 г.
Джулия Робъртс е родена на 28 октомври 1968 година в САЩ. Първата й роля е през 1988 г. в комедията "Тhe Mystic Pizza"; следва роля в "Стоманени магнолии" (1989 г.), за която е номинирана за "Оскар". През 90-те години на ХХ в., след участието й в "Хубава жена" на режисьора Гари Маршал, Джулия Робъртс е сред най-харесваните от публиката и скъпоплатените холивудски киноактриси. През 2000 г. получава "Оскар за най-добра актриса" за ролята в "Ерин Брокович" на Стивън Содърбърг. Филмография: "Хук" (1991 г.), "Играчът" (1992 г.), "Версия “Пеликан" (1993 г.), "Прет-а-порте" (1994 г.), "Мери Райли" (1995 г.), "Сватбата на най-добрия ми приятел" (1997 г.), "Теория на конспирацията" (1997 г.), "Втора майка" (1998 г.), "Нотинг Хил" (1999 г.), "Булката беглец" (1999 г.), "Мексиканецът" (2001 г.), "Любимците на Америка" (2001 г.), "Бандата на Оушън" (2001 г.), "Full Frontal" (2002 г.), "Confessions of a Dangerous Mind" (2002 г.), "Mona Lisa Smile" (2003 г.).

http://www.focus-news.net/

Сходни връзки
http://www.focus-news.net/ Още от История

ИСТОРИЯ: 25 ЮНИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats