ВРЕМЕТО Е НАШЕ... ИЗПАДНА В БЕЗВРЕМИЕ

ПОСЛЕДЕН ВАЛС ЗА ХУБАВОТО НАДЕ

Ще си подава ли, или не оставката Надежда Михайлова, това мен не ме интересува. Не интересува и милиони българи. Интересуват се другите виновници за краха на ОДС – Петър Стоянов, Филип Димитров и т. н., и т.н.

Всъщност, при тъпо завършване на преговорите БСП-НДСВ-ДПС, е възможно да се потърси ръката на Надежда Михайлова за една център-дясно сватба по интереси, наречена правителство. Тогава Надежда Михайлова би имала ключова роля в едни евентуални преговори НДСВ-ДПС-ОДС-ДСБ-БНС. Но засега това повече прилича на идеята за изпращане на български космически полет до Луната и назад. Но често пъти пък налудничавите идеи се оказват верния път. Такъв е животът.

СВЕТЕЦЪТ ИВАН КОСТОВ ОСТАНА С ШЕПА ВЯРВАЩИ

Демократи за силна България изпадна в неразбиране от българския избирател. Волю-неволю главният виновник за източване на могъществото на СДС-ОДС, припознат като бившия премиер Иван Костов, между Еньовден и Петровден бе принуден да гледа как се веят полите на Хубавото Наде. Светецът, който водеше българския народ у към светлото бъдеще, ту към пещерата, остана в ръка с жезъла си и единствената възможност да си почесва ухото с него. Взетите едва 17 мандата го направиха посмешище, но му дадоха така нужния имунитет да не се вре този или онзи в работата му като премиер, а защо не и в незаконното му забогатяване, негово и на приближените му. Припознатите от мнозинството избиратели като Демократи за слаба България направиха силна откъм плакати, речи, концерти и обещания кампания, но си останаха на опашката със собствената си злоба и поведение на скорпиони. Обидени на всички, та дори и на себе си. Очевидно е, че костовистите доста ще трябва да си горят нозете по жаравата на парламента, за да оцелеят за едни нови парламентарни избори. Предсрочни не им трябват, защото не се знае близнакът ОДС дали няма да ги пребори и… Малките деца на една такава работа казват тю-тюууу… от политиката. Всъщност, Костов е способен лидер. Като премиер в първите си две години на управление доказа и че е държавник. Аплодирам го за мъжкото му поведение да не допусне в България 3-те хиляди бежанци от Косово, както поискаха от НАТО и за което бе дал съгласието си президентът Петър Стоянов. Костов би бил истински премиер и на едно ново правителство. Примерно на едно дясноцентристко правителство. Той е един от малкото политически лидери, от чиято твърдост и неотстъпчивост се нуждае в този момент България, за да влезе достойно и навреме в Европейския парламент. Струва ми се обаче, че скоро няма да получи тази възможност. Иван Костов ще си остане един от малкото употребени политически лидери на прехода и като светец ще обира всички вини за сериозни неща, направени и от него, но и от още много, много спотайващи се силни и слаби хора.

И все пак нещо не ми харесва в него и свитата му. И сигурно съм прав, защото не го харесаха в съботния изборен ден близо 6 милиона българи. Защо? Защото, когато правиш някому зло, връща ти се два пъти повече. Защото не можеш да кажеш на гладния народ, че живее добре, че дори има солидни спестявания. Помните ли? Защото не можеш да тъпчеш светини на народа си и на освободителите си, а да искаш от децата им подкрепа. Не можеш. Костов се подигра с историята – включително с направеното от народа ни – те му го върнаха с бъдещото.

Явно и този съюз ще си остане един такъв народен, който е неразбран от самия народ. А народът много добре разбира. Лидерът на БЗНС-НС Анастасия Мозер пак си остана неразбрана от земеделците и от избори на избори се превръща в жената-партия. В самото начало на прехода от зрелия социализъм към синия капитализъм се очакваше Анастасия Мозер да съумее да обедини земеделците в България и да превърне формацията, независимо с какво име, в истински политически център. Някак естествено бе земеделците да не се поддадат на влиянието от дясно и от ляво и да стъпят здраво на земята. При това още в социалистическото БЗНС-е имаше способни и високо образовани хора. Земеделието е сърцето на България. Заради него най-вече ни искат в Европейския съюз. Мозер обаче не можа да разбере, че земеделците, които са се родили и живеят в България, които притежават или стопанисват тази земя, отдавна не я искат. Не им допада, защото политиката на най-силното БЗНС-е е далеч от реалностите на българското земеделие. А и не воюва за интересите на дребния и среден земеделец, броят на които е далеч, далеч по-голям от този на едрите земеделци, повечето от които са си опекли работата в други партии. На тези избори, земеделците не можаха да припознаят своя партия в нито една политическа формация и се разпиляха кой където има интереси. Анастасия Мозер остави българското земеделие далеч от предизвикателствата на влизането му в Европейския съюз и затова получи мижави гласове. Земеделие от жълтите павета не се прави. Имам чувството, че земеделците просто чакат оставката на А. Мозер, за да си направят най-после една стабилна партия, работеща за тях. Някои обаче няма да дочакат, защото вече банкрутират. Ако А. Мозер беше се явила сама на изборите, щеше да гледа парламента през крив макарон. Сега обаче ще има възможността да говори надълго и нашироко, защото депутатската заплата е голяма, а и осигуровките за пенсия си заслужават. В земеделието има закон – като узрее житото, косят го. Иначе сламката му почернява, отънява, един ден се пречупва и класът му пада на земята, но я мишките го изядат, я гарваните го окълват и… нищо не пониква на другата година. А политиката е като земеделието.

Лидерът на Съюза на свободните демократи /на 100 души един надали би отговорил коя е тази партия/ Стефан Софиянски на тези избори игра ролята на Жорж Ганчев от зората на т. нар. демокрация. От резултатите обаче /13 мандата/ личи, че нито неговата партия, нито тези на Анастазия Мозер и Красимир Каракачанов, биха могли да влязат сами в парламента. Далеч преди изборите Софиянски бе планирано залят от управляващите НДСВ-ДПС с критики, дела, компромати, импровизирани стачки, протести и т.н. Пригласяха им БСП, ОДС, ДСБ. Всички се страхуваха да не би С. Софиянски да спечели много гласове и да стане министър-председател. И успяха. Бившият служебен премиер, който овладя държавата след хипер инфлацията след управлението на БСП през 1997 г., когото и столицата избра отново за кмет, действително е опасен съперник, защото... умее да управлява и да печели симпатии. И както става в България, който си надигне главата от казана с катрана, другите хоп за крачетата го дръпнат и той балбук-балбук...
Има и друга истина. С. Софиянски не успя да създаде ефективни структури по места. Партийният живот си иска хора, ревностно отдадени на политика. Иска тичане, организиране, присъствие в медиите, в обществото. Парламентарните избори показаха, че лидерът си е лидер, но партията му е далеч от истината. С. Софиянски е изключително добър партньор за всяка политическа формация. Жалко, че малкият брой мандати на коалицията не му позволява в момента да има ключова позиция в преговорите за съставяне на правителство. Това може да му се удаде, едва ако се тръгне в посока НДСВ-ДПС-ОДС-БНС. Най-верояно, в такъв случай и костовистите ще омекнат, за да се наредят на държавната ясла. "Слабакът" БНС може изведнъж да се окаже партньор и в един такъв кабинет като БСП-НДСВ-БНС, който би имал претенции да е правителство на спасението на България или пък на присъединяването на България към Европейския съюз - имена дал Господ. В такава формация влизането и на ДПС вече би я определило като действителен модел за източните държави за приобщаване към Обединена Европа. Въпрос на преговори и взаимни интереси. Но едно такова правителство действително би било стабилно. Защо?
Защото в него би участвала и формацията на К. Каракачанов - ВМРО - Българско национално движение. Движението също се качи на последния вагон на парламентарния вклак. Само би си останало като бяло конче по селските ливади. И тук историята е същата - лидерът си е лидер, другите му войводи - петлета. Дай им факли, крясъци, обиди и... никой ги няма за нищо във всеки край на държавата, освен в пиринския. А и има нещо логично в това. Малко смешно звучи как македонска организация воюва за интересите на добруджанци, на кърджалии, на варненци или видинчани, а ми пък на търновци?... Поне в Добрич такава риба не сме яли. Все пак добре е, че има и такава партия /не по Ленин/. С един кон файтонът не е файтон, колкото и файтонджии да се накачулят на него. Лидерът на партията обаче е интересен човек и е необходим не само на парламента. В едно коалиционно правителство Каракачанов би бил авторитет и полезен за България. Родината ни има нужда от войводи за оцеляване на българщината.

ГОЛЕМИТЕ НЕСТИНАРИ В ПАРЛАМЕНТА СА ОТ КОАЛИЦИЯ "АТАКА"

Социолози, политолози, защо не и орнитолози, има да вземат научни степени с този факт, има да пишат статии и доклади, да обикалят по чужбини, да се перчат като пауни по научни международни конференции... Коалиция "Атака" се роди като въстанието на Ивайло - от недоволството на хората от досега управляващите под една или друга форма БСП, НДСВ, ДПС, ОДС, ДСБ, БНС... Ако толкова държите на имената на параваните на управлявалите България, вижте справочника от близо 200 партии. Ако тази политическа формация не допадаше на българския избирател, тя нямаше да събере гласове за четвъртото място сред парламентарно представените партии. Истина е, че в "Атака" /поне в листите/ има разнородна маса хора. Но в отговор на тези, които наричат формацията фашистка, ще кажа, че в нея виждам хора със заслуги в борбата против фашизма, хора, които са посветели живота си против фашизма и след 9.9.1944 г. Там има офицери, които са доказали вярна служба на народ и отечество. Там има членове на БКП, които години наред бяха подритвани от листите на БСП, хора, които техни съседи, приятели и познати познават от години като честни, некорумпирани, доказани професионалисти. Както във всяко стадо, в "Атака" също има и мърши. Да не би да няма в другите партии и коалиция, влизащи в този парламент? А не са ли повече? Даже много повече!
От "Атака" прозвучаха истини, за които другите политици мълчаха, не защото са по-европейци от европейците във Франция, Германия, Австрия, Холандия, в Киев, Москва или Брюксел. Мълчаха и се хранеха от мълчанието си с манипулиране на етническото турско и циганско население, което и днес тъне в голямата си част в безпросветност и бедност. "Атака" нямаше време да се развие, най-вероятно, тогава съставянето на кабинет без нея щеше да бъде трудно. Сега надеждите на хората в "Атака" са свързани и с най-обикновени неща. Те търсят отговори на въпроси като: Защо аз трябва да си плащам тока и водата, а циганите не? Защо аз работя и получавам минимална работна заплата, а циганите получават почти същата социална помощ, баз да работят?  Защо българите плащат непосилни данъци, а цигани, построили къщи на три ката, не плащат и никой ги не пита за доходите им? Защо на местните избори избират кмет тези, които не живеят в дадено селище, а дори и в България? Защо който не си плаща данъците има право да гласува? Защо цигански мафиоти продава деца зад граница, а в България се нареждат на опашка за социални помощи? Защо никой не проверява, и по този начин не спазва закона, откъде са взети пари за приватизацията на тази или онази държавна и общинска собственост? Защо в българското държавно учреждение ме обслужват на друг език?
Това са най-популистките въпроси. Има и по-сложни за финансовото издържане на партиите, за безмитния внос, за офшорните фирми и т.н.
От "Атака" прозвучаха и изключително тревожни фрази и намерения. Те не отговарят на българската Конституция и биха могли да ни нанесат съществени вреди. Дали това е политика на формацията, програма или са нарочни изявления на "къртици", непремерени приказки или нещо подобно, трябва да се провери и анализира.
Коалиция "Атака" е факт, които не познаваме в същността му, в перспективите му за промяна, във възможностите му за определяне на държавната политика, както и за скорошното му влияние на народопсихологията и поведението на българските граждани. Коалиция "Атака" е част от политическия живот и изолирането й ще се равнява на изолацията на част от българския народ. Това вече е лошо и непредсказуемо.
Във всеки случай, жаравата в този парламент ще се поддържа от "Атака". Имам чувството, че нейният нестинарски танц ще въвлече в жаравата много наши политици и някои от тях ще изгорят. Както това става в най-напредналите демократични държави. Време е и тук да станем свидетели на оставки и политически трупове. Иначе ни чака същото - всеки си нарамил по една партийка и се явява на парламентарни избори и дори печели в цяла Добричка област 46 гласа, толкова са гласовете на Партия на свободните демократи. Че то излиза, че на изборите за тях не са гласували собствените им жени, деца, родители, приятели или познати, съседи... Даже и любовниците.
Всички се отказаха, поне до момента, да правят каквато и да е коалиция с "Атака". Някои дори без да ги попита който и да е.  А сред тях и такива, които никой не ги и вкарва в сметките си за коалиционен партньор при съставяне на правителство. Поне заради това, защото се окъкаха на тези избори.
Истината е, че за партията "Атака" ще знаем повече едва след края на този парламент, който е изправен и пред опасността да се разтури преди да заработи.
Всъщност, нестинарското парламентарно хоро вече започна и хороводите вече чистят първите въглени от нозете си. Горят петичките на партиите, спечелили най-много мандати и с възможностите на тях да бъде възложено съставянето на правителство. Сега започва да си личи кой е политик, кой е държавник, кой може да загърби личните си интереси и да стори добро на народа си, започват да излизат наяве и големите играчи, а малките палета само пролайват за първата си парламентарна мръвка. Но какъвто и изход да се намери от политическата криза в момента, която може да ни стовари и икономическа, той няма да е реалистичен. Истината е в мажоритарните избори. Само тогава е възможно да се кастрира самовъпроизвеждането и самоизбирането на неспособните полици, открили в политическата несретност на България възможност да ядат и да пият на корем за сметка на избирателите. Но и същите тези избиратели трябва да знаят, че носят отговорност за кого са гласували. Най-голямата българска отговорност - колективната безотговорност.
Честито на старите и на новите нестинари в 40-ото Народно събрание на Република България! Когото избрахме - избрахме. Правете правителство, щото кораб без капитан, влак без машинист, кола без шофьор върви, върви и се бухне някъде така, че няма и оправяне.