"Преди три години научих за това прекрасно място. Разбрах, че е свято и когато го посетих, останах възхитен, че има такова място, което да е близо до Добрич" - разказа Красимир Ненов - председател на ТД “Батовска долина”. Той сподели, че близо до параклиса преди време е била българо-румънската граница. Нашенци са я пресичали, за да присъстват на събора на 17 юли. Празникът е по средата на жътвата и затова хората са я оставяли за един ден и са се събирали на това място, за да се поклонят на великомъченицата, да обменят информация как върви жътвата и да си купят нещо от многото сергийки на това място.

Припомняме, ви, че според легендата, навремето добричлия от турски произход е купил мястото с извор и искал да построи лятна къща. При разкопаването на дъното на извора е бил открит кръст с надпис "Св. Марина". Собственикът разбрал, че това е свято християнско място и за го продал на безценица на жител на селото. В замяна на това взел животни. След освобождението на България от турско иго селянинът подарил имота на тамошната църква. През 1935 година на това място е бил построен параклис. Преди три години параклисът е бил ремонтиран със средства на местната земеделска кооперация. Веднага след това е започнало изграждането на мъжки манастир, който бил готов през 2004 година. Той обаче още не е осветен и очаква първите си монаси.

Коя е св. Марина? Света великомъченица Марина е дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век, възпитана от баща си в идолопоклонство, но Господ Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Тя много желаела да получи свето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши това тайнство. Пръв неин гонител станал собственият й баща Когато е 16 години, момичето попада на Олимврий, управител на източните провинции, и изповядвайки му вярата си, е подложено на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението карат управителя да се опита да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за живот вечен. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. Сетне била осъдена на смърт. НДТ