изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 02:14 EET
Вики няма да позира за Плейбой, Иво мисли за група, а Вяра - за Жорж    
ЛюбопитноДрамата свърши. Още вчера вечерта. Марин си тръгна със 150 хиляди лв. под формата на чек, който едва ли се побира в портфейл. За талантите обаче още нищо не е свършило. Още след излизането им от зала 1 на НДК, четиримата финалисти имат едва няколко часа време за сън преди да започнат „отегчителния“ живот на звезда. А именно: интервюта, фотосесии, припадащи луди фенове и фенки, национално турне, а защо не и нещо повече.


  Още в момента на срещата ми с Вяра, Вики и Ивайло тримата „колеги“ се шегуват, като леко перифразират мотото на академията „Хора стават звезди“. Според тях всичко вече е свършило и сега, от звезди, вече спокойно могат да станат хора.

Пътят обаче няма да е толкова лесен, тъй като отвън чака подивяла тълпа от фенове, жадуващи за автограф от тримата подгласници на Марин.

Давате ли много автографи? Какво пишете на тях?

Ивайло: Искам да те чукам... телефонни номера... не, шегувам се (смее се). Пишем стандартните неща. Сърдечни усмивки и такива подобни. Гледам да избягвам думите любов и обич, защото звучат малко по-силно.

Какво направихте непосредствено след като излязохте от зала 1 на НДК?

Вяра: Качихме се на рейсчето и то ни откара в хотела, където имаше приятели, роднини, гаджета...

Ивайло: Опитах се да се напия, ама нямаше много време.

Вяра: Много бързо ни откараха към хотела.

Коментирахте ли преди самия финал кой ще спечели?

Ивайло: Не, аз избягвах да мисля за такива неща, защото това действа разстройващо на психиката.

Как си обяснявахте, че всички момчета се толерираха адски много от публиката, а всички момичета отпадаха?

Вики: Защото мъжете не гласуват толкова много... в смисъл ние жените винаги сме по-лудите фенки. Мария Илиева каза снощи на сцената, че мъжете не гласуват, но после купуват албумите ни.

А сега казаха ли ви какво ви чака?

Вики: Все още нищо не са ни казали.

Вяра: Нямаме абсолютно никаква идея.

Как ви се стори самото шоу. Не ви ли идваше малко ретро от време на време? С песните на Фамилия Тоника имам предвид и т.н. Вие сте друго поколение?

Ивайло: Имаше разнообразни неща и това беше концепцията на шоуто. Идеята беше да ни видят как реагираме на предизвикателствата.

Вяра: Все пак ние не бива да забравяме песните, с които сме отраснали.

Ивайло:Пък и нали знаеш, че това е шоу и се гони аудитория, рекламодатели. Като искат да рекламират прах за пране трябва да хванат домакините, които си падат по Фамилия Тоника например.

Падна ли ви се някоя песен, която адски много мразите?

Ивайло: Не.

Вяра: На мен ми се падна „Ветрове“ (на Лили Иванова – бел. ред.) и аз я отказах. Не че я мразя, просто не беше моето парче. Добре, че ме чуха и го смениха.

Кои звезди от тези, които ви посетиха, ви впечатлиха най-много?

Ивайло: За мен бяха Соник, Филип Киркоров и Васил Найденов.

Вяра: Ние мислихме за много от звездите, които идваха, че ще се величаят, а те се оказаха много земни и свестни хора.

Сексът пред камерите беше за повече популярност или...?

Вики: Човек прави най-интимните неща вкъщи в собственото си легло, а къщата беше нашият дом. Всичко, което се случи вътре, беше естествено.

Мариела вече позира за „Плейбой“. Вие двете бихте ли снимали? Ивайло ти би ли се разголил за списание като „Хъстлър“, например? Там се снимат и мъже.

Ивайло: Всичко зависи от идеята. Ако изглеждам като някакъв п***о с извинение няма да стане.. ако го направим някак си пичовски, защо не.

Вики: Аз по-скоро не.

Вики, ти нали си имаше гадже?

Вики: Сега пак си имам.

За един и същи човек ли говорим?

Вики: Не, за различни хора.

Видя ли се с бившия си приятел? Знаеш ли как е реагирал?

Вики: Не съм го виждала. Знам, че му е много тежко. Просто изведнъж пламна някаква любов. Никога не съм предполагала, че това ще ми се случи, просто стана ей така... спонтанно и много истинско.

Ами ти, Вяра? Не ти ли мина мисълта за секс поне веднъж?

Вяра: Аз не исках да се правя на нещо, което не съм. Дори да не съм била интересна пред публиката, аз исках да съм си аз.

Вяра, твоят приятел какво ти каза преди да влезеш в къщата? Предупреди ли те да не му изневеряваш?

Вяра: Не, той не е такъв човек и винаги ми е казвал, че съм свободна да правя каквото искам. В края на краищата, ние сме хора и нищо човешко не ни е чуждо.

Сега ще се обадиш ли на Жорж?

Вяра: Разбира се. Още днес.

Какво ще правите заедно?

Вяра: Ще пием кафе. Ще си приказваме.

Ивайло: Преди или след секса?

Вяра: А бе, какъв секс. Това за братската любов е между теб и Клавдия. С Жорж сме в много добри отношения, но не смятам да ги задълбочавам, защото това което имаме сега е много по-красиво от това, което би могло да стане.

Вики, а твоето гадже каза ли ти нещо преди това?

Вики: Преди да вляза, той ми каза, че е с мен до края. Снощи беше там, така че сигурно държи на мен.

Имахте ли си фенове пред къщата?

Вики: Не сме чули нищо. Веднъж обаче имаше трима с парапланери над нас летяха и единият ни махаше и ни викаше нещо.

В началото не се ли притеснявахте как ще извършвате най-елементарни всекидневни нужди пред всички тези камери в къщата?

Вяра: Да, даже в началото се бяхме разбрали всички момичета да се къпем заедно. Или всички голи, или нито една гола. В началото бяхме притеснени, но после започнахме да си сваляме сутиените, където ни падне...

Вики: Е това как прозвуча (смях).

Вяра: Не, имам предвид, че колкото повече се притесняваш и се криеш, толкова повече камерата те следи.

Ако бяхте зрители бихте ли гледали академията по телевизията?

Вики: Определено.

А за кой бихте гласували?

Вики: Това е трудно да се каже, защото отстрани всичко изглежда адски различно, а ти все пак си живял с тези хора.

Имаше ли моменти, в които имахте чувство, че полудявате? Моменти на обтегнати отношения?

Ивайло: Постоянно. При мен беше периодично, като синусоида.

Вики:И при нас беше така. Най-вероятно и при останалите е било така.

Ивайло, някой беше казал (Деян – бел. ред.), че ще бъде адски несправедливо, ако ти спечелиш и отидеш в Кан.

Ивайло: Да, много хора щяха да са нещастни и да се опият от мъка. Нацията щеше да се опие. Щеше да стане като САЩ '94, само че от обратната страна. Много хора щяха да са нещастни. Добре, че не спечелих.

Имаше писма от разгневени фенове, които са те обвинявали, че не се храниш правилно. Това не те ли раздразни? Вместо да ти кажат, че не пееш правилно или нещо такова, те ти казват, че не можеш да се храниш правилно?

Ивайло: Абсолютно, беше много тъпо. Знам как да се храня. Бил съм на гости на моя шеф в ресторант в чужбина, където трябва да си направиш резервация една година преди това. Адски изискан ресторант и повярвай ми знам какво са обноски.

Просто сега живеехме в къща и затова, че съм си взел от таратора с черпака, да се отправят такива упреци е смешно. Баба Пена например като готви и се чеше под мишницата, никой нищо не казва. (смях от всички – ред.) Всички като ходим до тоалетна си поглеждаме отзад хартийката дали сме се избърсали добре (още повече смях... най-вече от момичетата)

На финала спечели скутер. С него ли се движиш вече?

Ивайло: Не, още не са ми го дали. Аз никога не съм карал такива неща.

Вики, ти не бе номинирана нито веднъж, но не спечели. Не те ли бе малко яд?

Вики: Не. Аз очаквах точно такъв резултат. Но съм доволна. Трето място не е лошо.

Ивайло, а ти? Мислил ли си за напред? За група?

Ивайло: Група не е лоша идея. Ако искаме да направим нещо в чужбина може би групата е начинът. Нещо като „Блу“. Те ми харесват. Може би с някой от останалите от академията. Ще видим.

Кирил Христов


 


Сходни връзки

Вики няма да позира за Плейбой, Иво мисли за група, а Вяра - за Жорж | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди