КАЛЕНДАР: 26 ЮЛИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 14:06 EEST

КАЛЕНДАР: 26 ЮЛИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА

2005-07-26 @ 11:20 EEST

КАЛЕНДАР: 26 ЮЛИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА: 1940 - На 26 и 27 юли в Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим Рибентроп приемат последователно румънския и българския премиер и уговарят връщането на Южна Добруджа на България.

НА 26 ЮЛИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ:

1877
Русчушкият отряд води тежки боеве при с. Езерче. Турците са принудени да отстъпят към Разград.

1898
В периода 26 - 29 юли се провежда Пети конгрес на македонската емиграция - участват 21 дружества. Председател на Върховния комитет: Александър Радев, подпредседател: Андрей Ляпчев. На 9 януари 1899 г. излиза първи брой на в. "Реформи" с редактор А. Ляпчев.
Александър Петров Радев e български политик, общественик и държавник. Той е роден на 24 февруари 1864 г., в Битоля. Александър Радев е един от ръководителите на Прогресивно-либералната партия. През 1889 г. завършва право в Атинския университет и служи като съдия в Ловеч, Трън, Търново, София и др. След 1892 г. е адвокат. Участва активно в македоно-одринското освободително движение; член е на Македонския комитет (от 1900 г. ВМОК) през 1895 г.-1896 г.; председател е на комитета през 1898 г.-1899 г. Председател е и на Адвокатския съвет, на Юридическото дружество и др. От края на ХIХ в. е член на Централното бюро на Прогресивно-либералната партия. Александър Радев е министър на правосъдието (19 февруари 1901 г. – 03 ноември 1902 г.) и министър на народното просвещение (03 ноември 1902 г. – 05 май 1903 г.).

1909
Открита е ж.п. линията Радомир-Кюстендил (87 км).

1924
Обявена е обща амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г. (освен за инициаторите им) и за осъдените бивши министри-либерали (освен Димитър Тончев и Васил Радославов).
Васил Радославов е български политик, седмият министър-председател на България. През 1882 г. завършва правни науки в Хайделберг, Германия. От 1884 г. до 1886 г. е министър на правосъдието в кабинетите на П.Каравелов и митрополит Климент. В периода 1886-1887 г. е министър-председател, министър на финансите и министър на вътрешните работи на Княжество България. Образува собствена Либерална партия (радослависти). През 1887-1894 г. участва в обединената опозиция срещу Стамболов. Сътрудничи в редактирането на в. “Народни права”. През 1894 г. става министър на правосъдието и министър на народното просвещение в кабинета на д-р Стоилов. В периода 1899-1900 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на Тодор Иванчов. През 1903 г. осъден от Държавния съд за измяна на отечеството на осем месеца затвор с лишаване завинаги от граждански и политически права (процесът срещу участниците в радослависткия режим), като впоследствие е амнистиран от стамболовистите. От 1913 г. до 1918 г. е министър- председател на Царство България. От 1913 г. до 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве. В периода 1915-1918 г. е министър на външните дела и изповеданията. През 1918 г., след Солунското примирие, емигрира в Германия. През 1922 г. е осъден задочно по Закона за съдене на Виновниците за националните катастрофи. Умира на 21 октомври 1929 г.

1932
В периода 26 юни - 3 юли в турнира за Втора Балканска купа по футбол в Белград България побеждава последователно Румъния (2:0), Югославия (3:2) и Гърция (2:1) и печели първо място.

1936
Нелегална конференция в София на дейци на Демократическия сговор се обявява в подкрепа на конституционното управление.

1940
На 26 и 27 юли в Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим Рибентроп приемат последователно румънския и българския премиер и уговарят връщането на Южна Добруджа на България.
Адолф Хитлер (истинска фамилия: Шиклгрубер - Schicklgruber) е германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitspartei). За периода 1933-1934 г. той е министър-председател на Германия, а в годините между 1934-1945 г. е министър-председател и държавна глава. Обявен е за главен военен престъпник след Втората световна война. Произхожда от семейството на дребен митнически чиновник в Австро-Унгария. През 1913 г. се преселва в Мюнхен. Участвува в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през 1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партия начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на 5 години затвор през ноември 1923 г. В затвора започва да пише книгата “Моята борба” (“Mein Kampf”), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила Хитлер създава въоръжените SS (Schutzt Stafel - охраняващи) отряди (1925 г.). За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (Sturm Abteilung) (1921 г.), които са унищожени през така наречената нощ на “дългите ножове” (30 юни 1934 г.). Идеологията на Хитлер представлява еклектика от философията на “свръхчовека” на Ницше, антисемитизма на Е. Дюринг и геополитическите теории на К. Хаусхофер. Хитлер проповядва насилие срещу всички противници на националсоциализма. Представя го като единствената идея, способна и достойна да защити интересите на работниците, селяните и дребните собственици. Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г., са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавна глава като “фюрер и райхсканцлер”. Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавен синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните” елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. По време на Втората световна война завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви силите на демокрацията и прогреса, начело със съюзните държави, побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.

1945
Изпратено е писмо-изложение на Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов до министър-председателя (с копие до регентите и СКК). В него се твърди, че международното положение на страната и Ялтенската декларация налагат изборите да се проведат под контрола на СКК и за да бъде той организиран, изборите да се отложат. На следващия ден Никола Петков подава оставка като министър.
Никола Димитров Петков е български общественик, политик, член на ПП на БЗНС. Завършва Първа мъжка гимназия в София през 1910 г. и следва право в Париж, завръща се по време на войните. През 1922 г. завършва Сорбоната и е назначен за секретар на българската легация в Париж. След Деветоюнския преврат през 1923 г. подава оставка и живее в Париж до 1929 г. Работи в редакцията на вестник "Пладне"; през 1931 г. - 1932 г. е редактор на вестник "Земя". През 1932 г. става съосновател на БЗНС "Ал. Стамболийски"; редактор на вестник "Земеделско знаме" от 1932 г. до 1934 г. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. е в опозиция и се ориентира към БЗНС "Врабча 1”. От 1937 г. е отново в БЗНС "Ал. Стамболийски". Народен представител в XXIV Народно Събрание от 1938 г. до 1939 г. Министър без портфейл в правителството на ОФ, образувано след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. От лятото на 1945 г. напуска правителството и създава опозиционния БЗНС "Н. Петков". Народен представител в VI Велико Народно Събрание (октомври 1946 г. - юни 1947 г.). Обявява се против съветската окупация и защитава българския държавен суверенитет. Арестуван в НС на 5 юни 1947 г. Екзекутиран е по силата на скалъпен процес, а партията му е забранена със закон. Посмъртно е реабилитиран през 1989 г.

1946
Народното събрание утвърждава окончателно законите за референдума и за избирането на Велико народно събрание.

1947
България се обръща към ООН с молба да бъде приета за член на организацията.
ООН е универсална международна организация на суверенни държави, създадена за поддържане и укрепване на международния мир и сигурност и за развитие на мирното сътрудничество между държавите. Приемник на Обществото на народите. Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франциско от представителите на 50 държави. Влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от 5-те Велики сили и мнозинството подписали го държави. Денят 24 октомври е обявен за международен ден на ООН. Седалището на ООН е в Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. В ООН членуват 191 държави (2002 г.); България е член от 14 декември 1955 г. Главни органи на организацията са: Общо събрание на ООН, Съвет за сигурност на ООН, Икономически и социален съвет на ООН, Съвет за попечителство на ООН, Международен съд на ООН и Секретариат.
Генерални секретари на ООН са: Т. Ли (Норвегия, 1946 г.-52 г.), Д. Хамаршелд (Швеция, 1953 г.-1961 г.), У Тан (Бирма, 1961 г.-1971 г.), К. Валдхайм (Австрия, 1972 г. –1981 г.), Х. Перес де Куеляр (Перу, 1982 г.-1991 г.), Б. Б. Гали (Египет, 1992 г.-1996 г.), К. Анан (Гана, от 1997 г.).

1959
Открит е Международният дом на журналистите край Варна.

1960
Постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет за "по-нататъшно развитие на социалистическата търговия, за по-пълно задоволяване на материалните и културните потребности на трудещите се".

1982
В периода 26 юли - 7 август председателят на Комитета за култура Георги Йорданов участва във Втората световна конференция на ЮНЕСКО по културната политика, проведена в Мексико.
ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cuitural Organisation) е международна организация по въпросите на просветата, науката и културата при ООН, създадена през ноември 1945 г. В състава £ влизат: Австралия, Австрия, Аржентина, Афганистан, Беларус, Белгия, Бирма, България, Боливия, Бразилия, Великобритания, Венецуела, Виетнам, Гватемала, Германия, Гърция, Дания, Доминиканска република, Египет, Еквадор, Етиопия, Израел, Индия, Индонезия, Йордания, Ирак, Иран, Испания, Италия, Камбоджа, Канада, Китай, Колумбия, Южна Корея, Коста Рика, Куба, Лаос, Либерия, Либия, Ливан, Люксембург, Мароко, Мексико, Монако, Непал, Нидерландия, Никарагуа, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Панама, Парагвай, Перу, Полша, Румъния, Салвадор, Саудитска Арабия, Сирия, Судан, САЩ, СССР (бивш), Тайланд, Тунис, Турция, Украйна, Унгария, Уругвай, Филипини, Финландия, Франция, Хаити, Хондурас, Чехословакия (бивша), Чили, Швейцария, Швеция, Шри Ланка, Югославия (бивша), Япония. Съгласно Устава целта на ЮНЕСКО е да съдейства за мира и безопасността по пътя на развитие сътрудничеството между страните в областта на просветата, науката и културата. Висш орган на Юнеско е конференция, която се събира не повече от един-два пъти годишно, а в периодите между сесиите - Изпълнителен съвет, избиран от Генерална конференция за 4 години (събира се два пъти годишно) в състав от 24 члена, от които 1/2 се преизбират всеки 2 години. За осъществяване решенията на органите на ЮНЕСКО е създаден постоянно действащ секретариат в Париж, начело с директор. В секретариата съществуват следните департаменти: просвета, естествени науки, социални науки, култура, масова информация, служба за документи и печатни издания и бюро за връзка с държавите членове. България е член на организацията от 17 май 1956 г. Обектите под закрилата на ЮНЕСКО в България са 9 гробницата в с. Свещари, Рилският манастир, Боянската църква, Старият град в Несебър, Мадарският конник, Скалният манастир в Иваново, Казанлъшката гробница, резерватите “Сребърна” и Пирин.

1982
В София се провежда митинг по случай 40-годишнината от рождението на Людмила Живкова.
Людмила Тодорова Живкова е родена в София през 1942 г. Тя е български политик и историк. Дъщеря е на Тодор Живков. Почетен доктор на Токийския университет (1979 г.). Народна представителка в VII НС. През 1965 г. завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1974 г. е старши научен сътрудник в Института за балканистика . От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. - Комитет за култура); на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". През 1976 г. става член на ЦК на БКП, три години по-късно става член и на Политбюро на ЦК на БКП. Людмила Живкова е председател на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира" (проведена през август 1979 г. в България). Тя е автор на съчиненията "Англо-турските отношения 1933 г.-1939 г.” (1971 г., на английски език 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език 1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език 1977 г.; на руски език 1979 г.).

1994
НКС на СДС решава да замрази за два месеца членството на Демократическата партия в СДС.

2001
Президентът Петър Стоянов се среща с британския премиер Тони Блеър в Лондон.
Петър Стефанов Стоянов е български юрист, политик. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1976 г.). От 1978 г. работи като адвокат в Пловдив. Един от учредителите на Съюза на демократичните сили. Заместник-министър на правосъдието е в периода 1991 г. - 1992 г. Народен представител е в 37 НС (1994 г.); заместник-председател на Парламентарната група на СДС и заместник-председател на Националния клуб за демокрация (1995 г.-1996 г.). Работи като адвокат от 1978 г. до 1992 г. Специализира гражданско право. Печели предварителните избори за президент (1 юни 1996 г.). Президент на Република България за периода 22 януари 1997 г.-22 януари 2002 г.

НА 26 ЮЛИ В СВЕТА:

1529
Испанският конквистадор Франсиско Писаро получава заповед от краля да “открие и завоюва Перу” за испанската корона.

1788
Британските колонисти в Австралия основават град Сидни.

1788
Американският щат Ню Йорк ратифицира новата конституция и става 11-ият щат на съюза.

1847
Либерия става първата колония в Африка, която получава независимост.
Република Либерия е държава в Западна Африка, на брега на Атлантическия океан. Либерия има площ около 111 369 кв. км. и население - около 2 600 000 жители (1996 г.): народи от групата нигер-конго, подгрупата мале. 55% се придържат към местните култове и вярвания, 21% протестанти. Официален език – английски. Столица - Монровия. Парична единица е либерийски долар. Законодателен орган - двукамарен парламент. Глава на правителството и държавата - президент. Административно деление - 9 графства и 6 територии.
От 1822 г. американското колонизационно дружество започва да заселва освободени роби и негри от САЩ. През 1837 г. започва обединението на отделните поселища на федеративни начала. Провъзгласена е независимостта на Либерия (1847 г.). Създаването на младата държава предизвиква съперничеството между САЩ, Великобритания и Франция за надмощие. През 1980 г. в Либерия е извършен държавен преврат. В края на 1989 г. в страната избухва гражданска война, която довежда до масови репресии над мирното население, глад и огромен срив на икономиката. Десетки хиляди са принудени да напуснат домовете си. През септември 1993 г. е учредена Мисия от наблюдатели на ООН; постигнато е мирно споразумение между враждуващите групировки. Либерия е член на Организацията за африканско единство (1963 г.) и на ООН (1945 г.).

1858
Лайънъл Родшилд става първият евреин, депутат в долната камара на парламента в Лондон.

1886
Уилям Гладстон е заменен на поста министър-председател на Великобритания от лорд Солзбъри.
Уилям Юарт Гладстон е английския държавник. Той е роден на 29 декември 1809 г. в Ливърпул. Получава образование в закрито аристократично училище в Итън и в Оксфорд. От 1868 г. Гладстон е лидер на Либералната партия. През 1868-1974 г., 1880-1885 г., 1896 г. и 1892-1894 г. заема министър-председателския пост във Великобритания. През 1876 г., на митинги, в парламента, даже и с брошурите си "Ужасите в България и източният въпрос" и "Уроци от клане", той протестира срещу поведението на Биконсфилдовия кабинет по отношение на Руско-турската война. На 26 октомври 1876 г. Гладстон приема и изслушва делегатите Др. Цанков и М. Балабанов, които представят искането за Автономия.

1908
Създава се федералното бюро за разследване (ФБР) в САЩ.
ФБР е орган на контраразузнаването в САЩ. Организацията се създава с цел да разследва нарушенията на федералното законодателство, гражданските права и вътрешната сигурност. Седалището й е във Вашингтон.

1945
На Потсдамската конференция на страните – победителки във Втората световна война делегациите на САЩ, Великобритания и Китай приемат декларация с искане за безусловна капитулация на Япония. Възползвайки се от ситуацията, на 8 август СССР обявяват война на Япония – мирен договор между двете страни не е сключен и до днес.
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война” . На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия. В Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември и началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира трите независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор и след последвалата Съветско-финландска война загубва някои територии, но запазва независимостта си. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През периода януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия и Еритрея. След като България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германските войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.
България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

1953
Кубинските бунтовници начело с Фидел Кастро атакуват неуспешно казармата в Монкада. Кастро е осъден на 15 години затвор, но след 2 години е освободен и намира убежище в Мексико. Година по-късно той се завръща в Куба и застава начело на партизанската война срещу проамериканското правителство на Батиста.
Фидел Кастро е кубински политик, държавник и юрист. Организатор на "Движение 26 юли". През 1956 г. оглавява съпротивата срещу военната хунта на президента Батиста. Борба, която през 1959 г. довежда до Кубинската революция. От 1959 г. до 1976 г. е Министър-председател на Революционното правителство. През 1965 г. става Първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Куба, от 1979 г. е председател на Държавния съвет и на Министерския съвет на Република Куба. В периода 1976-1979 г. е Председател на Движението на необвързаните страни.

1956
Египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализацията на Суецкия канал. Последвалата международна криза прераства във война срещу Египет.
Гамал Абдел Насър е египетски държавен и политически деец, президент на Египет (от 1956 г.). Завършва Военното училище в Кайро (1939 г.). Служи в различни военни части в Египет и Судан. Завършва военния колеж към Генералния щаб. Участва в Арабско-израелската война, в която е ранен (1948 г.-1949 г.). Преподавател във военния колеж (1949 г.-1952 г.). Основава и оглавява тайната организация "Свободни офицери", която подготвя и осъществява революцията от 23 юли 1952 г. Министър-председател, като едновременно изпълнява и задълженията на президент (1954 г.-1956 г., с прекъсвания). Главнокомандващ на въоръжените сили (от 1956 г.). През 1967 г. Египет търпи пълно поражение от Израел, а страната изпада в икономическа и политическа криза. На 30 март 1968 г. Насър предлага програма за ликвидиране на последиците от поражението на Египет. Разширява контактите на държавата със страните от бившия социалистически лагер и особено със СССР.

1994
Естония и Русия се споразумяват до края на август същата година руските войски да напуснат страната.
НА 26 ЮЛИ СА РОДЕНИ:

1842
Роден е Алфред Маршал – английски икономист. Той е водеща фигура е в икономиката на Великобритания от края на ХIХ до 30-те години на ХХ в. След като завършва математика в Кеймбридж през 1865 г., започва да преподава в Сейнт Джонс Колидж в Кеймбридж, като се занимава предимно с изследвания в областта на етиката и философията. Значителните му интереси в социалната област го насочват към икономиката. Научният му принос е свързан с пренасяне на класическата икономика в математиката и с някои статии по международна търговия. Той е директор и професор по политическа икономия в новия Юнивърсити колидж в Бристол. От 1885 г. до 1908 г. е професор по политическа икономия в Кеймбридж. Благодарение на осъщественото от него разделяне на преподаването на икономика от другите “науки на морала”, той превръща Кеймбридж в център на британската икономическа наука.

1872
Роден е Джозеф Баркрофт. Той е английски физиолог, професор в Кеймбриджкия университет (1926 г.), член на Лондонското кралско дружество. Баркрофт полага основите на учението за дихателната функция на кръвта; предлага методика за определяне на количеството газове в кръвта с помощта на конструиран от него апарат; изучава влиянието на солите и киселините върху способността на хемоглобина да се свързва с кислорода; изследва ролята на дифузията при прехода на кислорода от алвеолите в кръвта, влиянието на пониженото атмосферно налягане върху дихателните функции на кръвта. През последните години от живота си работи в областта на ембриологията.

1894
Роден е Олдъс Лиънард Хъксли- английски писател. Потомък на Т. Хъксли. Получава образование в Оксфордския университет (1921 г.). Пише стихове, разкази, пътеписи, биографии, критически есета за литературата, театъра, музиката, живописта, философски трактати. Най-голяма известност му носят романите му. Ранните романи - “Хоровод на смешниците” (1923 г.), “Контрапункт” (1928 г.), формират типа на т. нар. интелектуален роман, определен от автора като “роман на идеите”. В книгите му от 20-те години се налага сатиричният патос, а обекти на неговите сатири са традиционният британски снобизъм, претенциозността и духовната пустота на висшето общество, увлечението на част от интелигенцията по фройдизма и авангардизма. През 30-те години. Хъксли започва да абсолютизира биологичните черти в човешката природа. Тази негова еволюция намира израз в “антиутопията” “Прекрасният нов свят” (1932 г.), а основната идея за тази книга е заимствана от съчинението на Б. Ръсел “Научният светоглед” (1931 г.). През 1939 г. издава романа “Лебедът умира след много лета”, в който идеята за нравственото самоусъвършенстване е компрометирана от гротескно-фантастичния край на романа. Концепцията му за човека в произведенията му от 30-те и 40-те години се доближава до модернизма (романът “Маймуната и същността”, 1948 г.).

1928
Роден е Стенли Кубрик- американски сценарист, режисьор и продуцент. Работи като фотожурналист в сп. “Лук”. През 1950 г.-1952 г. създава два документални филма - “Денят на боя” и “Летящото падане”, чийто скромен успех го насърчава да направи дебюта си в игралното кино с антивоенния филм, сниман на собствени разноски, “Страх и желание” (1953 г.). Увлича се по трилъра - “Целувка на убиец” (1955 г.) и “Убийството” (1956 г.). Става световноизвестен с антивоенната си сага “Пътеки на славата” (1957 г.). Филмите му са екранизации на известни литературни произведения. Работи в различни атрактивни жанрове. Основната му тема е насилието на обществото върху отделния индивид. Творбите му се отличават с черен хумор, зрелищност, майсторско използване на музиката и камерата - работи с един от най-големите професионалисти - операторът Джон Олкът. От 1962 г. твори във Великобритания и след блестящата суперпродукция “Спартак” (1960 г.) и стилната психодрама “Лолита” (1962 г.) снима “Д-р Стрейнджлъв, или Как се научих да не се безпокоя и обикнах атомната бомба” (1963 г.), “Космическа одисея: 2001” (1968 г.), “Механичен портокал” (1971 г.), “Бари Линдън” (1975 г.), “Сияние” (1980 г.), “Металната куртка” (1987 г.), “Al” (1994 г.), “Широко затворени очи” (1999 г.).

1930
Роден е Райко Петров - български спортен деятел, професор. Завършва Държавната треньорска школа. От 1953 г. до 1969 г. е треньор на националния отбор по борба. Завежда катедра "Борба и джудо" във ВИФ. Председател е на Българската федерация по борба, заместник-председател на ЦС на БСФС. Петров е член на Световния съвет за наука и спорт към ЮНЕСКО. Заслужил треньор.

1942
Родена е Людмила Тодорова Живкова - български политик и историк. Дъщеря е на Тодор Живков. Почетен доктор на Токийския университет (1979 г.). Народна представителка в VII НС. През 1965 г. завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1974 г. е старши научен сътрудник в Института за балканистика . От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. - Комитет за култура); на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". През 1976 г. става член на ЦК на БКП, три години по-късно става член и на Политбюро на ЦК на БКП. Людмила Живкова е председател на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира" (проведена през август 1979 г. в България). Тя е автор на съчиненията "Англо-турските отношения 1933 г.-1939 г.” (1971 г., на английски език 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език 1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език 1977 г.; на руски език 1979 г.).

1943
Роден е Мик Джагър - английски рокпевец и музикант, артист, един от основателите на световноизвестния квартет "Ролинг Стоунс" (1962 г.). Преди основаването на групата участва в "Литъл бой блу", "Блу бойс" и "Блус инкорпорейтид". Основното направление, в което свири, е блус и ритъм енд блус. През 70-те год. в някои композиции личи влиянието на реге и др. модни направления. В соловите му албуми участват известни музиканти като: Дж. Бек, Х. Хенкок, Пит Таундзенд, Дейв Стюард; успешни са дуетите му с Д. Бауи, Т. Търнър, М. Джексън и др. След 1969 г.Джагър се снима и в няколко филма. Налага се с експресивния и маниерен стил на музициране, агресивно и арогантно сценично поведение. Издрава албумите "She’s the Boss" (1985 г.), "Primitive Cool" (1987 г.), "Wandering Spirit" (1993 г.).

1959
Роден е Кевин Спейси – американски актьор. Започва кариерата си в театъра - дебютът му е в “Призраци” от Х. Ибсен. През 1986 г. работи с Дж. Лемън в “Дългият път на деня към нощта” на Ю. О’Нийл. Филмовата кариера на Кевин Спейси започва с малка роля в “Изпепелено сърце” (1986 г). През 1995 г. за ролята си във филма “Обичайните заподозрени” получава н. “Оскар за поддържаща роля”. Запомнящи се са ролите му във филмите “Седем” (1995 г.), “Аз, Кралят” (1996 г.; режисьор Ал Пачино), “Алигатор албинос” (1996 г.), “Поверително от Ел Ей” (1997 г.). Въпреки ангажиментите в киното Спейси участва и в театрални постановки. През 1991 г. получава н. “Тони” за роля в пиесата “Изгубени в Йонкърс”, а през 1999 г. играе в постановката “Човекът комета”. За ролята във филма “Американски прелести” (1999 г.) Кевин Спейси получава награда “Оскар за най-добър актьор”.
Филмография: “Нощем в градината на доброто и злото” (1997 г.), “Парламентьорът” (1998 г.), “Хотелски апартамент” (1999 г.), “Най-обикновен престъпник” (2000 г.), “К-Рах” (2001 г.), “Животът на Дейвид Гейл” (2002 г.).

НА 26 ЮЛИ УМИРАТ:

811
Умира Никифор I Геник- византийски император от 802 г. до 811 г. Според някои извори той е потомък на Гасанидите. Той е финансов министър при императрица Ирина, когато през октомври 802 г. превратът в столицата го качва на престола. Въвежда премахнатите от Ирина мита за внос и износ на стоки в и от столицата; въвежда данък за бързо забогателите, върху домашните роби; преброява населението и установява имотното му състояние; облага с данък църковните и манастирските земи (акт, който настройва срещу Никифор Геник духовенството и монашеството, дори дава повод на някои църковни автори да го представят като "иконоборец") и други рестриктивни мерки за стабилизиране на разстроените финанси. Външнополитическото управление на Никифор Геник преминава във войни срещу араби, българи, славяни и франки; стреми се да постигне дълготрайно мирно споразумение с Карл Велики, за да отклони франк. експанзия към Далмация и в Италия. През 806 г. подписва унизителен мир с халиф Харун ар-Рашид; между 802 г. и 809 г. Никифор Геник воюва със славяните, дори извършва насилствена депортация на население от Мала Азия на Балканите, за да разреди компактните славянски маси, като създава четири нови теми на полуострова (Македония, Кефалония, Тесалоника и Дирахион). През 807 г. Никифор Геник потегля на поход срещу България, но е принуден да се върне заради бунт в Мала Азия. Отговорът на хан Крум (809 г.) е превземането на Сердика (днес София). В отговор през май 811 г. начело на огромна армия Никифор Геник превзема крепостта Маркели, преминава Стара планина и превзема и опожарява столицата Плиска. Оттеглянето на византийската армия е свързано с пълен разгром: на 26 юли в един от старопланински проходи (вероятно Върбишкия) българските войски на Крум ликвидират почти напълно агресора; Никифор Геник загива в битката, главата му е отрязана, черепът му е обкован със сребро по заповед на хан Крум (изработена е ритуална чаша - акт, свързван с религиозните представи на старите българи.

1894
Умира Цани Гинчев- български възрожденски писател и деятел, редовен член на БКД (1884 г.). Сближава се с Г. С. Раковски, събира фолклор под влиянието на Вук Караджич. Изучава естествени науки в Киевския университет през 1860 г. След Освобождението на България (1878 г.) заема различни административни длъжности. Редактор на популярното сп. "Труд" (1887 г.-1892 г.) в Търново. Негови съчинения са "Български басни" (1870 г.), "Учебник за земеделието" (1971 г.), "Стихотворения и приказки - за ученици и всекиго" (1884 г.), "Ганчо Косерката. Повест" (1890 г.) и др.

1926
Умира Кръстьо (Кръсте) Петков Мисирков - български книжовник и общественик. Завършва гимназия в Сърбия като стипендиант на сръбското Министерство на външните работи. През 1895 г.-1897 г. учи в Богословската академия в Полтава. След завършването £ следва в Историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Мисирков работи като учител в Битоля (Българска класическа гимназия), Кишинев, Одеса, Болград, Карлово и Копривщица. Автор на езиковедски, етнографски и исторически статии. През 1910 г. превежда книгата на А. Иширков “България”. През 1903 г. издава брошурата “За македонските работи”, в която отстоява тезата за македонска народност и македонски език. През 1907 г. в поредица статии под заглавие “Бележки върху южнославянската филология и история” се отказва от твърденията си за македонската нация и език. Днес Институтът за македонски език в Скопие носи неговото име.

1987
Умира Мистър Сенко (псевдоним на Евстати Христов Карайончев) - български илюзионист. Като дете работи в цирк “България” на Н. Цанков. През 1923 г. асистира на гостуващия в България френски илюзионист Делоне. Изучава илюзионно изкуство при френския илюзионист Р. Худини. Участва в програмите на някои български циркове. От края на 20-те години представя самостоятелни спектакли. Член е на Международната асоциация на илюзионистите, носител на редица награди от международни конгреси на илюзионистите. През 1939 г. печели втора награда на фестивал в Лайпциг с номера “изчезване на глава”. Той е почетен член на Френската академия. на илюзионистите, Париж от 1961 г. Получава орден “Роберт Худен” и медал “Почетен президент на Българския магически клуб”.
http://www.focus-news.net

Сходни връзки
http://www.focus-news.net Още от Календар

КАЛЕНДАР: 26 ЮЛИ - КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats