На 24 юли, след близо месец разкопки на надгробна могила край с. Златиница, Ямболско, експедиция с ръководител проф. Даниела Агре от Археологическия институт с музей при БАН откри изключително богато погребение на  тракийски владетел. Партньор в експедицията е Националният исторически музей. Ето какво каза за Радио България неговият директор д-р Божидар Димитров:

“Защо сме сигурни стопроцентово, че става дума за цар? В погребението има две инсигнии на царска власт. Едната е златен венец на главата му, а другата - масивен златен пръстен, на чиято плочка е изобразен тракийски конник. Царете обикновено са представени като конници. Пред конника млада жена, по-висока от него, очевидно богиня, полага на главата му златен венец. Това е типичната сцена на инкоронацията на един владетел в онази епоха. В могилата той е погребан с бойните си доспехи: бронзов шлем, богато украсен със змии и растителни орнаменти, желязна ризница и сребърен параден наколенник, също богато украсен с различни сцени от тракийската митология. Заедно с владетеля са  погребани и двата му бойни коня, които имат много богата амуниция с десетки сребърни апликации,  украсени със зверове. Поставени са и други гробни дарове, между които най-ценни са два сребърни ритона във формата на глава на млад елен. По челото на елена и по бузите му  също са изобразени различни сцени от тракийската митология. Освен това има четири сребърни фиали, пет бронзови съда с много красива форма, рисувани гръцки съдове – т.нар атическа червенофигурна керамика, амфори, един колчан със стрели, меч. Има и кожен колан, който е изгнил, но от него са запазени 28 златни кръгли апликации във формата на ажурни розетки. Всичко това ни дава основание да смятаме, че сме открили погребение на цар, владетел в тази част на Тракия.”

Погребението на знатния тракиец е от ІV век преди н.е.  Уникалното в него е, че не е в специално изградена гробница, в каквито обикновено са погребвани тракийските владетели.

“В първия момент даже някои учени бяха склонни да мислят, че това е погребение на скитски цар, но скитски цар няма работа в тая част на Тракия – казва Божидар Димитров.- Имало ги  е в Северна Добруджа, на днешна румънска територия. След като извадихме находките, които са чисто тракийски като стил на изработка, решихме, че  владетелят не е успял да си построи гробница. Известно е, че тракийските царе приживе изграждат гробниците си, точно както египетските фараони са си строили пирамидите. Тракийците ги използват  приживе като храм и след смъртта им са погребвани там, а храмът се затрупва с пръст. В случая обаче владетелят, изглежда, е починал твърде млад. След като изследваме костите му, ще разберем дали от някаква скоротечно развила се болест или е загинал в сражение.”

Обстоятелството, че владетелят е погребан не в гробница, която се отваря сравнително лесно, а в гробна яма на около три метра под земята, покрита с пръст и отгоре – с “кожух” от 16 куб. метра камъни, всъщност е спасило съкровището от разграбване както в античността, така и сега, твърди Божидар Димитров. Съвременни иманяри са пробвали да стигнат до него, но каменният кожух ги е спрял. Днес следобед откритите край Златиница ценности пристигат в София.

Венета Павлова

http://www.bnr.bg