Република Судан Страната има площ 2 505 хил. кв. км. Граничи (в км) с Египет - 1 260, Либия - 380 , Чад - 1 305, ЦАР- 1 070, Конго (Киншаса) - 660, Уганда - 1 305, Кения - 240, Етиопия - 1 650, и Еритрея - 560. Бреговата линия с Червено море е 870 км.
Територията и заема североизточната част на Африканската платформа, голяма част е плато със средна височина - 300 - 1000 м, на север - пустиня, на юг - планини с най-висока точка вр. Кинети - 3 187 м.
Климат - тропически, пустинен - на север и екваториален, мусонен на юг. Средни месечни температури - януари 15 - 20 градуса С?, юли 30 - 35 градуса С?. Валежи - на север под 200 мм, на юг - 500 - 1400 мм. Територията на Судан принадлежи към басайна на река Нил, пресичащ страната от юг на север. Тук протичат реките Бахр ел Джебел с притоците си - Собат, Бели и Сини Нил, Атбара и др. Растителността от север на юг - от тропическа пустинна, през полупустинна до високотревна саванна, а в крайния юг и изток, и по долините на реките - тропически гори.
Население - 30 140 хил. жит; над 500 етнически групи, 20 % - номади и полуномади. Естествен прираст 30. Гъстота - 11.9 жит. на кв.км. Средна продължителност на живота - мъже - 54 г., жени - 56 г.
Етнически състав - судански араби - 41.9 %, беджа - 6.4 %, шари-нилска група - 35.7 % (от тях динка - 32.3 %, нубийци - 22.7 %, нуер - 13.8 %), бари - 6.9 % и други - 24.3 %), фур - 2.1 %, занде - 2.7 %, други - 1.3 %. Извън страната живеят около 1.5 млн. бежанци от Южен Судан.
Официален език - арабски, говорими - судански диалект, английски.
Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 70.7 %, християни - 18.3 % (от тях католици - 72.1 %, протестанти - 23.8 %, монофизити - 3.0 %, православни - 0.6 %, униати - 0.5 %), местни традиционни вярвания и култове - 10.4 %, други - 0.6 %. Градско население - 27 %.
Столица - Хартум (600 хил.ж.). По-големи градове - Омурман (650 хил.ж.), Северен Хартум, Порт Судан, Ел Обейд, Джуба, Вау.
Административно деление - 26 провинции.
По-важните исторически събития и дати - 3500 г. пр. Хр. - територията на Судам е под името Куш; 1000 г. пр. Хр. - територията се нарича Нубия - семитско-хамитски племена; 642 г. - арабско нахлуване в судам и разпространяване на исляма; ХIV в. - образува се Дарфурско султанство; 1822 г. - попада под египетска власт; 1898 г. - англо-египетската армия нанася поражение на суданците при Омдурман. Англия и Египет управляват съвместно страната; 1 януари 1956 г. - провъзгласена независимостта на Судан; 1998 г. - с референдум е одобрена нова конституция.
Държавно устройство - република. Държавен глава е президентът и се избира за 6 години. Той е главнокомандващ и назначава министър-председателя. Висш законодателен органа е Парламентът - национална самблея (400 депутата).
Парична единица - судански паунд (Lsd) = 100 пиастри
Стопанство - аграрна страна със слабо развита икономика. Около 80 % от населението е заето в селското стопанство. Главни експортни култури - памук (2-ро място в Африка), сусам, фъстъци. Отглеждат се още просо, сорго, овошки, финикови палми. С животновъдство се занимават главно номадите, като оглеждат овце, кози, едъррогат добитък и камили. Слабо развита промишленост. Нефтопреработващ и циментов завод, хранително-вкусови, кожено-обувни и дървопреработващи предприятия. Добива се злато, хром, желязна руда и нефт.
Транспорт - ж.п. линии - 6 хил. км, шосета - 49 хил. км. Има държавна авиокомпания, обслужваща вътрешни и международни линии. Речно и морско корабоплаване - най-голямото пристанище е Порт Судам на Червено море.
Туризъм - въпреки наличието на национални паркове и резервати, страната практически не се посещават от чуждестранни туристи.