Махмуд Ахмадинеджад е новият президент на Иран /ПОРТРЕТ, Агенция “Фокус”/

Новоизбраният девети ирански президент - Махмуд Ахмадинеджад, е първият ръководител на изпълнителната власт, чийто произход не е от висшия шиитски клир.С появата на Ахмадинаджад започва нов период в развитието на Иран - третата ислямска република. Първите два периода могат да бъдат определени като "консервативен", олицетворен от Али Акбар Хашеми Рафсанджани, и "реформаторски", представляван от Мохамед Хатами.
Махмуд Ахмадинеджад е роден през 1956 г. в с. Арадан, на 100 км южно от Техеран. Махмуд Ахмадинеджад завършва гимназия и Техническия университет в Техеран, където продължава като аспирант и впоследствие - преподавател.
През 1979 г. възприема идеите на ислямската революция. Той се присъединява към милициите "Басидж", доброволческия корпус за защита на ислямската революция, набиран от средите на нискостатусните ирански слоеве.
В качеството си на верен защитник на новата иранска държавност играе съществена роля в кризата за вземането на заложниците в US посолството в Техеран през 1979 г. Той командва преките извършители. През 1988 г. се записва доброволец в Ирано-иракската война и на фронта достига до чин полковник.
През 90-те години Махмуд Ахмадинеджад става кмет на консервативния град Ердебил.
През 2003 г. застава начело на 14-милионната иранска столица Техеран.
Популярност му донасят усилията на правителствено равнище за възпрепятстване на западните инвестиции в икономиката на Техеран, въздържането от приватизация на държавния и общинския сектор, предоставяне на заеми на младоженци, осигуряване на различни проекти, насочени към младежта, възмездяване на семействата на жертвите от Ирано-иракската война и др. Заедно с това Ахмадинеджад предприема мерки срещу прояви, които според неговите представи влизат в разрез с ислямския морал и ценности. Затваря заведения за бързо хранене, принуждава чиновниците да си пуснат брада, да носят само традиционни дрехи, критикува жени, които не носят стриктно воал. Успява да прокара множество допълнителни пътни артерии, които облекчават движението на милионите автомобили, печелейки по този начин симпатиите на столичани. http://www.focus-news.net

Страната има площ от 1 648 хил. кв. км. Граничи (в км) с Ирак - 1 515, Турция - 454, Азърбайджан - 608, Туркмения - 1080, Афганистан - 855, Пакистан - 905, Армения и има брегова линия с Каспийско море - 315, и Индийския океан (Персийския и Оманския залив) - 1 795 км. Голяма част от територията е заета от планини (Загрос и Южно-Иранските планини, Туркмено-Хоросанските планини, Източно-Иранските планини, Арменските планини) с най-висока точка в северните части - хребетът Елбрус - вулканът Демавенд - 5 604 м. Платата и високите равнини са в централните райони - пустините Деще Кевир, Деще Лут и др., а по крайбрежието на Персийския и Оманския залив е пустинята Хермсир и част от Месопотамската низина.

Климат - субтропичен, континентален, а по крайбрежието - тропичен. Средни януарски температури - от 2 градуса Сº на север до 19 градуса Сº на юг; юли - съответно 25 и 30 градуса Сº. Валежи - под 500 мм, по склоновете на Елбрус до 2000 мм. Реки - предимно маловодни - Карун, Сефидруд. По-големи езера - Урмия и Хамун. Растителност - пустинна, полупустинна, широколистни гори (7 % от територията).

Население - 71 480 хил. жит. Гъстота - 43.4 жит. на кв. км. Естествен прираст 32. Средна продължителност на живота - мъже - 69 г., жени - 70 г.

Етнически състав - иранска група (над 40 народности) - 74.1 % (от тях перси - 61.6 %, кюрди - 12.3 %, гилянци - 7.1 %, лури - 5.9 %, мазендеранци - 4.9 %, белуджи - 3.1 %, бахтияри - 2.3 %, тати - 1.0 %, други - 1.8 %), тюркска група (9 народа) - 22.3 % (от тях азърбайджанци - 75.4 %, туркмени - 7.0 %, кашкайци - 5.7 %, афшари - 5.1 %, тюркски племена - 3.2 %, шахсевени - 2.7 %, други - 0.9 %), араби - 2.4 %, асирийци - 0.3 %, арменци - 0.5 %, други - 0.4 %.

Официален език - персийски (фарси) с арабска азбука. Други - кюрдски (2 диалекта), азърбайджански.

Конфесионален състав - мюсюлмани - 98 % (от тях шиити - 94.8 %, сунити - 5.2 %), християни - 1.2 % (от тях армено-григорианци - 61.8 %, несторианци - 22.8 %, униати - 5.6 %, други - 9.8 %), юдаисти - 0.1 %, зороастрийци - 0.2 %, други - 0.1 %. Градско население - 62 %.

Столица - Техеран (6 400 хил. ж.). По-големи градове - Мешхед (1 600 хил. ж.), Исфахан (1 100 хил. ж.), Тебриз (1 000 хил. ж.), Шираз (1 000 хил. ж.), Абадан (750 хил. ж.), Рещ, Керманшах.

Административно деление - 28 провинции (остани).

По-важни исторически събития и дати - 3000 г. пр. Хр. - възниква държавата Елам; 672 г. пр. Хр. - в северните части възниква държавата Мидия; 550 г. пр. Хр. - утвърждаване династията на Ахеменидите; VI в. пр. Хр. - при цар Кир II империята се простира от Индия до Нил; 330 г. пр. Христа - Александър Македонски разгромява Ахеменидите; 224 г. пр. Хр. - създава се персийското царство на Сасанидите; VII в. - завладян от арабите - разпространение на исляма; 1380 г. - в империята на Тимур; 1499 г. - обединяване на страната; XVI в. - шах Абас I присъединява Задкавказието до XIX в., когато е завзето от Русия; 1925 г. - на престола идва шах Реза Пахлави; 1979 г. - държавен преврат, на власт идва аятолах Хомейни - страната е провъзгласена за ислямска република; 1980-1988 г. - ирано-иракска война.

Държавно устройство - ислямска република. Властта е под контрола на шиитското духовно ръководство - аятоласите. Президентът оглавява и министерския съвет и се избира за 4 години. Законодателен орган - еднопалатен парламент - Събрание на ислямския съвет (меджлис) от 270 депутата, избирани за 4 години.

Парична единица - риал (IR) = 100 динара

Стопанство - аграрно-индустриална страна. Най-важен отрасъл на икономиката е добивът на нефт (180 млн. т годишно) и газ (58 млрд. куб. м годишно). Развити са нефтопреработване, химическа, текстилна, тютюнева и хранително-вкусова промишленост. Селското стопанство е изостанал отрасъл. Обработваемите площи са 10% от територията на страната. Отглеждат се пшеница (60 % от обработваемите земи), ечемик, ориз, бобови, цитруси, праскови, захарно цвекло, чай, захарна тръстика, тютюн и др. Животновъдството има екстензивен характер - овце, кози, едър рогат добитък, камили, магарета. Развит е риболовът и експортът на черен хайвер.

Транспорт - шосета - 140 хил. км, от тях 90 хил. км са асфалтирани; ж.п. линии - 6 хил. км. Главни пристанища - в Персийския залив - Хоремшехр, Бендер Шахпур, Абадан; на Каспийско море - Ензели и Ноушехр. Международни летища - Техеран, Абадан, Бендер Абас и Шираз.

Туризъм - годишно страната се посещава от 150 хил. туристи.

От София до Техеран - 2 529 км

http://www.journey.b