Пламена Великова е родена на 18 декември 1974 г. в Добрич. Изучава седем години пиано в читалище "Йордан Йовков", но в крайна сметка завършва специалност "Технология на облеклото" в Техникума по облекло. През 1999 г. получава дипломата си за текстилен инженер от Техническия университет в Габрово, специалност "Текстилна техника и технологии". След завръщането си в Добрич, работи известно време в "Албена стил", а в момента помага на родителите си в семейния бизнес, свързан с отглеждане и търговия с разсад за зеленчуци. От 2002 г. е в хор "Добруджански звуци".

- Пламена, имаш разностранни и дори взаимно изключващи се интереси. Как съумявате да съчетаете професията си на текстилен инженер, страстта към музиката и селскостопанската работа?

- С много желание. По принцип трите наистина са твърде несъвместими. Първото е работата ми, второто - хоби, а третото - вариант за оцеляване. Аз съм човек на изкуството. Професията ми е творческа, музиката също е творчество, както и селското стопанство. Навсякъде трябва да бъдеш творец, независимо с какво се занимаваш. Тогава има значение това, което правиш, иначе всичко се обезсмисля. С всяко нещо е така, независимо с каква професия се занимаваш. Въпросът е как ще се реализираш като краен продукт и как ще те оценят. Ако имаш очи - ще видиш, ако имаш уши - ще чуеш, ако имаш сърце - ще почувстваш. То си е индивидуално, не можеш да си наложиш мнението, всеки има право на избор и на предпочитания.

Дребните жестове и добрите думи радват в живота, особено, когато идват от хора, от които най-малко очакваш или дори не ги познаваш. Значи си засегнал нещо ценно в тях.

Преди няколко дни при мен на пазара дойде човек от село. Поканих го, както правя с всички клиенти, а той отговори, че е дошъл да ми даде подарък, защото е доволен от това, което си е купил, а и от отношението ми към него. Отначало се изненадах, после се зарадвах на жеста. Оказа се, че и неговата дъщеря е инженер - химик, но е заминала за Германия, защото тук не може да се реализира. Изглежда като случайност, но случайни работи и случайни хора в живота ни няма. Някои ги срещаме, за да научим нещо от тях, а други, за да им дадем нещо от себе си.

- В кои държави си била с хор "Добруджански звуци"?

- През 2004 г. бяхме в Австрия, Швейцария, Италия и Хърватска. В Швейцария имахме два концерта и публиката беше невероятна. Хората там ценят това изкуство. След това бяхме в Румъния, където също ни приеха много добре. От 13 до 28 април тази година с хора обиколихме Унгария, Чехия, Германия, Холандия, Белгия, Люксенбург, Швейцария, Лихтенщайн и Хърватска.

- Коя от европейските страни, в които си била, те впечатли най-много?

- Най-много ме впечатли Холандия с невероятната си природа, с каналите, с лалетата. Хареса ми и концертът в катедралата в Амстердам. Благодарение на народната певица Галина Дурмушлийска успяхме да видим много забележителности в Холандия.

- Какво е общото и различното между младите хора у нас и в европейските страни, които си посетила?

- Едва ли младежта в чужбина се сблъскват с тези битови проблеми, които занимават нас. Не е нормално младите хора в България да живеят с мисълта кога ще напуснат страната. Трябва да се търси начин тук да можем да оцелеем, да се реализираме, да сме стойностни хора. Те не са нещо повече от нас, но системата там работи за тях, а не срещу тях, както се получава тук.

- Каква е функцията на жената в съвременното българско общество?

- За съжаление - основна. Много ми се иска да сме патриархално общество, в което мъжът да си бъде мъж и да си тежи на мястото. В момента много жени издържат мъжете си и не получават дори благодарност за това. Жената има призванието преди всичко да даде продължение на живота.

- Как изглежда за теб идеалният свят?

- Ако се върнем назад в историята, ще видим, че няма идеален строй. Всяко нещо си има предимствата и недостатъците. Въпросът е как човек успява да се справи с ежедневието си. Винаги е имало преходни периоди, а след един дълъг застой на всички им се струва страшно. Самата динамика в живота ни стресира хората. Не може всичко да е идеално. В живота има равновесие. Трябва да се търси баланс. Ако в дадения момент имаш всичко, в следващия - го няма. Ако се самозабравиш, оставаш без нищо.

- Как при толкова разностранни ангажименти намираш баланса за себе си и съумяваш да преодолееш стреса?

- С релаксация, изключвам се от всичко. Най-големият релакс е сред природата. Бягам сутрин. По този начин се освобождавам от негативната енергия и се зареждам с позитивна. Позитивната енергия носи радост от живота и те кара да обичаш хората и по-малко да обръщаш внимание на неизбежните неприятни ситуации.

- Какво включва за теб определението "успял човек", към реализирането, на което всички се стремим в живота си?

- Човек, който има добро здраве, добро семейство, който работи това, което му харесва и съумее да запази всички тези неща. Това е успелият човек, а всичко останало е временно.

- Какво е изживяването за един хорист, когато е изправен пред пълна зала с аплодираща го публика?

- Изживяването може да се опише само като невероятно удоволствие. Трябва да го изживееш. Чувството е страшно силно, нещо невероятно. Колкото и "изтъркано" да звучи - не случайно определят сцената като магия. Ако не вникнеш в магията, няма как да го разбереш. Невероятно е, особено когато публиката е съпричастна и изживява емоцията заедно с изпълнителите.

- При всички турнета на хор "Добруджански звуци" по света сте приемани изключително ласкаво и емоционално от зрителите. Каква е публиката в Добрич?

- Критична, защото в нашия град културният живот е на много ниско равнище. Болшинството от хората не се интересуват от изкуство. Трябва да се канят други хорове, за да има публиката база за съпоставка и да се популяризира хоровата музика, защото в нея са запазени истинските стойности. За всяка музика има публика. Не може да се каже, че в България всички са почитатели на чалгата, може би те просто не са имали шанса да разберат, че има и друга музика. Във всеки жанр има стойностни и не толкова сполучливи неща.  Всеки сам си избира какво да слуша. Не могат да се правят заключения, че дадена музика е хубава или лоша. Публиката решава, а нея нямаме право да я съдим.

- От къде произтичат безкрайните комплекси на българина и склонността му да се подценява в сравнение с други народи?

- От "тънкия" му джоб. Ние сме като чужденци в собствената си държава, защото нямаме финансовата възможност да я обиколим и да видим колко е красива. При редкия шанс някои от нас да излязат зад граница, те се възхищават на красотите в чужбина. Ние имаме не по-малко прелестни кътчета, но другите народи знаят как да пазят историята си и всяко камъче превръщат в комерсиална атракция. В България е по-лесно да се руши, отколкото да се съхрани оставеното от предците ни. Би трябвало да си зададем въпроса какво ще оставим ние на следващите поколения и след като сега нямаме самочувствие, защото не знаем какво притежаваме, на какво децата ни ще градят своето, когато не сме им оставили нищо. Едно общество е богато и гради самочувствие на базата на своята култура, изкуство и история. Ако сега пропилеем шанса да ги съхраним, дори и с пари идващите след нас няма да могат да си купят забравеното.

Разговаря Татяна ИВАНОВА