2014 г.

2011 г.

1990 г. Президентът на Ирак Саддам Хюсейн анексира Кувейт и го обявява за 19-та провинция на Ирак. На 2 август 1990 г. Ирак напада Кувейт, след като преговорите относно изплащането на някои заеми и производството на петрол пропадат. Съветът за сигурност на ООН иска незабавно оттегляне и налага икономически санкции на Ирак. В отговор Саддам Хюсеин задържа много граждани на западните страни в Ирак и Кувейт, като някои от тях се държат близо до стратегически цели. По-късно те са освободени (6 декември). Иракското неподчинение принуждава ООН да гласува резолюция 678 на Съвета за сигурност в края на ноември, упълномощаваща членовете й да използват всички средства, за да наложат оттеглянето. Войски, кораби и авиация от 29 страни се съсредоточават в Саудитска Арабия, но акцията се забавя като се очаква, че кризата може да бъде разрешена по мирен път. След като това не става започва войната в Персийския залив. Тя започва през нощта на 16 срещу 17 януари 1991 г. Командир на съюзниците е американският генерал Норман Шварцкопф. Американски, британски, френски и саудитски самолети атакуват летища и стратегически бази. Ирак отговаря с изстрелването на ракети „Скъд" към Риад и Тел Авив, въпреки статута на Израел на невоюваща страна. На 24 януари при морска атака на силите на ООН е завладян остров Карух близо до Кувейт. Месец по-късно, повече от 500 хиляди съюзнически войски започват сухопътна офанзива за освобождаване на Кувейт. Американски и френски войски проникват в Южен Ирак и достигат река Ефрат близо до Насирия, докато Първа британска бронирана дивизия напада иракските механизирани войски по северната кувейтска граница. Египетски и сирийски войски завладяват военновъздушната база Ал Салем, докато саудитски войски, американските морски пехотинци и други арабски войски настъпват към столицата Кувейт, която е напълно освободена до 27 февруари. Иракчаните запалват хиляди петролни кладенци при оттеглянето си. На 28 февруари Саддам Хюсейн приема временно прекратяване на огъня. Окончателното прекратяване на огъня влиза в сила на 12 април. Ирак се отказва от претенциите си към Кувейт и се задължава да плати репарации, да унищожи химичните, ядрените и биологичните си оръжия и да приеме присъствието на наблюдатели на ООН от страни, които не са участвали във войната. Двеста съюзнически войници са убити или обявени за изчезнали. Иракските загуби се оценяват на повече от 25 хиляди души, с няколко хиляди цивилни жертви от бомбардировките. Екологичните последици от горящите петролни кладенци се смятат за катастрофални от много защитници на околната среда.

1974 г. Президентът на САЩ Ричард Никсън подава оставка заради участието си в скандала “Уотъргейт”. Ричард Никсън е 37-ият президент на САЩ, управлявал в годините 1969 - 1974 г. Кандидатурата му е излъчена от Републиканската партия. Скандалът “Уотъргейт” е свързан с опита да се монтира подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотела “Уотъргейт” във Вашингтон. Разследването на събитията е свързано с незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г. Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт”, и подава оставка като президент. Конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването на делото и се забранява Никсън да бъде обект на разследване. След като подава оставка, Ричард Никсън е сменен от вицепрезидента Дж. Р. Форд.

1963 г. Извършен е “големият влаков обир” във Великобритания. От пощенски влак, пътуващ от Глазгоу за Лондон, са откраднати 2,6 млн. лири стерлинги.

1957 г. Роден е Орлин Горанов - български естраден и оперен изпълнител. Дебютира през 1978 г. на Младежкия конкурс за забавна песен, където печели първа награда. От 1977 г. до 1985 г. е солист на Представителния естраден ансамбъл при ГУСВ, София. Има престижни награди от международни конкурси и фестивали: първа награда за изпълнение на немска песен на "Шлагерфестивал" Дрезден през 1981 г.; трета награда на конкурса "Интерталант" ЧССР през 1983 г.; втора награда на фестивала "Червеният карамфил" в Сочи, СССР през 1983 г.; Голямата награда "Златният Орфей" през 1984 г. През 80-те години популярни стават песните му в дует с Кристина Димитрова. Има издадени 2 албума от "Балкантон" – 1986 г. и 1987 г. Завършва оперно пеене в БДК и от 1992 г. е солист на Пловдивската опера.

1953 г. В Металургичния завод "Ленин" в Перник е отлята първата стомана. Заводът е открит официално на 5 ноември с.г

1946 г. Приет е Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите. Според него всички български поданици, навършили 16 г. и не по-възрастни от 45 г. за жените и 50 г. за мъжете, "които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни", се мобилизират за задължителен общественополезен труд до шест месеца, за да се приучат на полезен труд и да се "премахнат лошите им привички".

1945 г. По време на Втората световна война (1939 - 1945) СССР обявява война на Япония, като се възползва от фактическата й капитулация. Червената армия навлиза в Манджурия и завладява значителни територии. Тя разгромява японските войски в Корея и на о-в Сахалин. Япония капитулира на 2 септември 1945 г. Заради спора за Курилските острови, между двете страни не е сключен мирен договор.

1945 г. Създаден е Международният трибунал за преследване и наказване на главните военни престъпници от Втората световна война. Той се учредява с подписването на споразумение между СССР, САЩ, Великобритания и Франция за осъждане на главните нацистки военнопрестъпници. Заседанията на съда са между 20 ноември 1945 г. и 1 октомври 1946 г.

1944 г. Започва мисията на Стойчо Мошанов за сключване на мир с Великобритания и САЩ. Мисията заминава отначало за Цариград, после за Анкара (14 август) и на 25 август се връща в София за инструкции. Стойчо Стефанов Мошанов е политически и държавен деец. Роден е в Дряново на 25 май 1892 г. Завършва право в Екс ан Прованс (Франция). Участва като офицер в Балканската 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. След световната война се включва дейно в обществено-политическия живот на страната. Изявява се като деец на Демократическата партия. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. преминава в редовете на Демократическия сговор, а след неговото разцепление в 1932 г. преминава към Националното социално движение на проф. Ал. Цанков. В периода 1934-1935 г. е директор на труда. От април до ноември 1935 г. е министър на народното стопанство в кабинета на А. Тошев. Избран е за председател на ХXIV Обикновено народно събрание, за периода 1938-1939 г. По време на участието на България във Втората световна война 1939-1945 г. поддържа позиция, близка до тази на легалната опозиция в страната. През август 1944 г. е натоварен от правителството на Ив. Багрянов да води преговори с представители на Англия и САЩ във връзка с излизането на България от войната. Мисията му завършва без резултат поради последвалото обявяване на война на България от СССР (5 септември 1944 г.). След 9 септември 1944 г. участва в дейността на възобновената Демократическа партия, след разтурянето на която е преследван и хвърлен в затвора. Автор е на мемоари, от които е публикувана само частта, отнасяща се до мисията му в Кайро от 1944 г. Умира на 10 януари 1975 г.

1941 г. В хода на Втората световна война съветската авиация организира първите бомбардировки над Берлин. По-късно те са прекратени почти за три години поради настъплението на Германия навътре в съветска територия.

1937 г. Роден е Дъстин Хофман - американски актьор и режисьор. Учи в консерваторията в Лос Анджелис, в драматичната школа в Пасадина и в нюйоркското Актьорско студио. Играе в театъра - “Хари, Нун и Райт” (1964 г.), “Двама на люлката” (1964 г.), “Изглед от моста” (1965 г.), “Е, и?” (1966 г.), “Пътешествието на петия кон” (1966 г.) и в телевизията - “Защитниците на голия град” (1966 г.). Дебютира в киното със “Завещанието на Мадиган” (1967 г.), а световен успех постига с “Абсолвентът” (1967 г.). Постига голям успех в лондонската театрална постановка на “Венецианският търговец” (1989 г.). Филмография: “Джон и Мери” (1968 г.), “Среднощен каубой” (1969г.), “Точно време” (1977 г., сърежисьор с Улу Грозбърд), “Агата” (1978 г.), “Крамер срещу Крамер” (1979 г., “Оскар”), “Защитници и милосърдни сестри” (тв, 1980 г.), “Рецидивист” (1981 г., и режисьор), “Тутси” (1982 г.), “Коронейшън стрийт” (тв, 1983 г.), “Смъртта на търговския пътник” (тв, 1985 г., екранизация на постановка на Бродуей с негово участие от 1984 г.), “Ищар” (1987 г.), “Рейнмен” (1988 г., “Оскар”), “Семеен бизнес” (198 г.9), “Дик Трейси” (1990 г.), “Американско Бъфало” (1995 г.), “Слипърс” (1996 г.), “Луд град” (1997) г., “Да разлаем кучетата” (1997 г.), “Сфера” (1998 г.), “Жана Д’Арк” (1999 г.), “ “The Runaway Jury” (2003 г.), “Neverland” (2003 г.) и др.

1925 г. Открит е първият национален конгрес на Ку-Клукс-Клан.

1918 г. По време на Първата световна война започва Амиенската операция. В нея войските на Антантата настъпват срещу 20 германски дивизии и за няколко часа пленяват 16 хиляди войници. Амиенската операция се провежда от 8 до 13 август. Тя е ръководена от англо-френските войски за отблъскване на германците от Амиенската дъга на Западния фронт. Англо-френските военни сили значително превъзхождат германските - на участъка на пробива са съсредоточени над 500 танка и около 1000 самолета. Направен е пробив в германската отбрана западно от Амиен с широчина на фронта до 75 км и дълбочина 10 - 18 км. Около 48 000 души, в това число и 30 000 пленници, са жертвите от германските войски. Операцията поставя началото на военното поражение на Германия в Първата световна война.

1908 г. В Солун е проведено учредително събрание на Български учителски съюз в Турция, в който влизат 44 учителски дружества с органи в. "Учителски глас" и в. "Учителско съзнание". Той просъществува до април 1912 г., провежда три конгреса и една педагогическа конференция (август 1910 г. в Солун).

1904 г. Роден е маршал Сергей Семьонович Бирюзов (1904 - 1964) - съветски военен деец, герой на Съветския съюз. Завършва Военната академия "М. В. Фрунзе". По време на Великата отечествена война на Съветския съюз (1941–1945) в състава на 3-ти Украински фронт се сражава за освобождението на България и Югославия от хитлеристките войски. Сергей Бирюзов е зам.-председател на Съюзната контролна комисия в София в периода 1945–1947 г. След това става командващ войските на Приморския военен окръг, от 1955 г. е зам.-министър на отбраната, главнокомандващ войските на противовъздушната отбрана, от 1962 г. – главнокомандващ ракетните войски със стратегическо значение, от 1963 г. – началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. Умира на 19 октомври 1964 г.

1901 г. Роден е Ърнест Орландо Лорънс - американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1939 г. Следва в университетите в Южна Дакота, Минесота, Чикаго и Йейл. От 1928 г. работи в Калифорнийския университет (професор от 1930 г.), от 1936 г. е директор на радиационната лаборатория към университета. През 1930 г. предлага идеята, а след това построява (заедно с американския учен Н. Едлефсън) първия модел на циклотрона. В следващите години под негово ръководство в САЩ са създадени първите ускорители на елементарни частици. Изучава ядрените реакции и изкуствената радиоактивност. През 1933 г. получава деутрона и изследва реакциите, които той предизвиква. Участва в създаването на атомната бомба. Занимава се с проблеми на радиобиологията и радиотерапията. Умира на 27 август 1958 г. в Пало Алто, Калифорния.

1897 г. Умира Якоб Буркхард - швейцарски историк и философ на културата. Дълго време е професор в Базелския университет (1858 - 1893 г.). За разлика от школата на Ранке в историографията, Буркхард поставя на преден план духовната култура, а не политическа история. Като историк на културата се вълнува от проблемите на древна Гърция, Ренесанса, барока. В края на живота си стига до все по-песимистични изводи за перспективата за съществуване на свободни духовни личности и либерални обществени форми в къснобуржоазната епоха. Критиката на Буркхард е свързваща нишка между романтизма и прогнозите за "новото варварство" на Ницше (върху когото късният Буркхард оказва влияние) и Шпенглер. Основен труд: "Културата на Италия в епохата на Ренесанса" (1860).

1886 г. На 8 срещу 9 август е извършен държавен преврат от група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княз Александър I Батенберг. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и Р. Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Тъй като акцията не получава подкрепата на българската общественост, не завършва с успех. Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който тогава е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и заеме българския престол. Макар и завърнал се в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, като се мотивира с нежеланието, изказано по този повод от руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участвалите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия. Държавният преврат поставя началото на българската криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г. за законен български владетел.

1884 г. Роден е Цвятко Бобошевски - политически и държавен деец. Роден е във Враца. Завършва право в Париж, след което се завръща в родния си град и става адвокат. Членува в Народната партия, а след обединяването и с Прогресивнолибералната – в Обединената народнопрогресивна партия. Участва в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. В правителството на Ал. Цанков първоначално е министър на търговията, промишлеността и труда (9 юни 1923 г. – 3 ноември 1924 г.), а след това – на правосъдието (4 ноември 1924 г. – 4 януари 1926 г.). Във второто сговористко правителство на А. Ляпчев той отново е министър на търговията, промишлеността и труда. След държавния преврат на 19 май 1934 г. Цвятко Бобошевски известно време е председател на Българската ипотекарна банка. В навечерието и по време на Втората световна война 1939–1945 г. ратува за сътрудничество с Англия и САЩ и се противопоставя на обвързването на страната ни с Германия. След 9 септември 1944 г. заедно с В. Ганев и Т. Павлов е включен в състава на Регентството (до провъзгласяването на България за република на 15 септември 1946 г.). Умира на 23 юли 1952 г.

1883 г. Сключено е споразумение между консерваторите и умерените либерали за прекратяване на княжеските пълномощия и за коалиционно правителство, което да закрие Държавния съвет и Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията, да възстанови конституцията и да я измени в консервативен дух.

1881 г. Роден е Евалд Клайст - германски офицер, генерал-фелдмаршал от Вермахта (1943 г.). В армията служи от 1900 г., завършва военна академия (1913 г.). Участва в Първа световна война (1914-1918 г.). След войната служи в кавалерията на райхсвера. През 1938 г. е уволнен от армията заради монархическите си убеждения, една година по-късно отново е призован. При нападението на Полша (1939 г.) и Франция (1940 г.) командва танков корпус. Командва Първа танкова армия, която воюва срещу Югославия и Гърция (1941 г.) и на Източния фронт (1941-1942 г.). През 1942-1944 г. командва групата армии А в Северен Кавказ и Южна Украйна. През 1944 г. е уволнен от армията заради несъгласие със стратегията на А. Хитлер. След войната е пленен от англичаните и като военен престъпник предаден на Югославия, а след това на СССР. Осъден, умира в съветски затвор през октомври 1954 г.

1867 г. Умира Цветко Спиров Павлович (1839 - 1867) - деец на националнореволюционното движение. Роден е през 1839 г. в Белград и по произход е сърбин. В Браила се свързва с българската революционна емиграция. Сближава се с Н. Войводов и двамата организирали чета, която през 1867 г. трябва да премине в България от сръбска територия. На път от Браила за сборния пункт на четата - гр. Радуевац, пътувайки с австрийския кораб "Германия", е издаден на османската полиция. При опит да бъде заловен оказва съпротива. В завързалата се престрелка е убит заедно с Н. Войводов.

1849 г. Родена е Вера Ивановна Засулич - руска революционерка. Родена е в с. Михайловка, Смоленска губерния, в дворянско семейство. От 1868 г. се включва в дейността на революционните кръжоци. През 1869-1871 г. е в затвора във връзка с нечаевското дело, а след това е заточена. В нелегалност е от 1875 г. Член е на народническата група на киевските "бунтари", след разгрома на която пристига в Петербург (1877 г.). На 24 януари 1878 г. извършва покушение над петербургския градоначалник княз Ф. Ф. Трепов. Оправдана, Вера Засулич емигрира. През 1899 г. се завръща нелегално в Русия, редактира в-к "Искра" и "Заря". Участва в конгресите на III Интернационал. През 1903 г. се присъединява към меншевиките. От 1917 г. е член на групата "Единство". Авторка е на очерк за Международното работническо движение, съчинение за Ж.-Ж. Русо, Волтер, литературни-критически статии за Д. И. Писарев, Н. А. Добролюбов, Н. Г. Чернишевски, С. М. Кравчински (Степняк) и др. Умира на 8 май 1919 г. в Петроград.

1843 г. Роден е Христо Танев Стамболски - лекар-анатом, обществен деец, един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението. Роден e в Казанлък. Завършва Императорското медицинско училище в Цариград. Остава да работи като профeсор по анатомия и хистология в училището. През 1868 г. превежда от френски на турски език анатомичен атлас и ръководство по анатомия и създава френско-турски терминологичен анатомичен речник. Включва се активно в църковно-националната борба на българите в Цариград. Председател е на Българското читалище там и член на Временния смесен съвет на Българската екзархия. За активната си обществена дейност е заточен от турските власти в Сана (дн. в Йеменската арабска република). Там завежда турска военна болница и открива причинителя на болестта филариоза. След Освобождението работи като лекар в Габрово, Казанлък и София. Стамболски е един от ръководителите на Народната партия в Източна Румелия и депутат в Областното събрание до Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. През периода 1881–1883 г. е директор на обществените сгради в Източна Румелия. След 1885 г. се установява в София. Става началник на отделение в Александровската болница. В началото на ХХ в. е поддиректор и директор на Гражданска санитарна дирекция при Министерството на вътрешните работи и подпредседател на ръководството на БЧК. Умира на 4 юни 1932 г.

1842 г. Георги Раковски пристига в Цариград. Георги Раковски е първият идеолог на националното революционно движение в България. Той е роден в Котел. Образованието си получава в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва и с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила Раковски подготвя масово въоръжено нахлуване в България- Браилските бунтове от 1841-1843 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, Раковски се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт и понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия. Тук Раковски престоява година и половина. След като, лишен от средства, разбира, че не може да замине да учи в Париж, се връща в Котел през 1844 г., но вече не като Съби Стойков Събев, а като Георги Раковски. През януари 1845 г. той и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са откарани в Цариград, където прекарват 3 години в затвора. По време на Кримската война от 1853-1856 г. Раковски си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и да изпраща военни сведения на русите. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. След това организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. Около Преслав обаче узнава за неблагоприятния за русите обрат във войната и за тяхното изтегляне от България и разпуска четата и се прибира в Котел. Там се укрива 4 месеца и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко. След сключването на Парижкия мирен договор през 1856 г. Раковски заминава за Нови Сад, където започва да издава в. "Българска дневница", книгата "Предвестник Горскаго пътника", първия брой на в. "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти и живее в Галац и Яш, а от 1858 г.- в Одеса. Там Раковски се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е "Наша свобода от нас зависи". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на Съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство през 1863 г. Раковски основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" през 1866 г. и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си той работи за осъществяване на революционните си планове. Умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са преместени в Котел, а през 1981 г. в Мавзолея на Раковски и Музей на възрожденците в същия град.

1829 г. Обединен отряд от българи и руски военни завземат Малък Самоков (дн. Демиркьой, Турция). В периода 1828-1829 г. се води Руско турска война, която е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради националноосвободителното движение в Гърция. Обявена e през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. Втора руска армия (ок. 95 000 срещу 125 000 турци) форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. В края на септември руски войски превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има още по-големи успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския п-в. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана. През 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава. Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.

1827 г. Умира Джордж Канинг - британски държавник, член на партията на торите. Министър-председател (от април 1827 г.). Роден е на 11 април 1770 г. в Лондон. През 1791 г. завършва Оксфордския университет. От 1793 г. е член на Парламента. Помощник-министър на външните работи в кабинета на У. Пит Младши. В периода 1807-1809 г. е министър на външните работи. Посланик в Лисабон в периода 1814-1816 г. Поддържа правителството на Р. Б. Ливърпул против демократическото движение в Англия. Влиятелен член на кабинета на Ливърпул (1822 г.) като министър на външните работи. Успява да прокара някои реформи (намаляване митата на пшеницата и суровините, облекчаване износа на промишлени стоки, либерализиране на наказателните закони). Осъжда френската интервенция в Испания (1823 г.), помага за признаването от английското правителство на независимостта на бившите испански колонии в Южна Америка. Обявява се за автономия на Гърция.

1815 г. След поражението в битката с англичаните при Ватерло (18 юни 1815 г.), Наполеон Бонапарт напуска завинаги Франция. Осъден е на заточение на остров Света Елена, където умира на 5 май 1821 г. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1812 г. Маршал Кутузов е назначен за главнокомандащ на руската армия поради неспособността на предишните й командири да спрат похода към Москва на френската армия, начело с Наполеон.

1796 г. Умира австрийският живописец Франц Антон Маулберч (1724 - 1796). Майстор на монументално-декоративната живопис в стил барок. Роден е на 7 юни 1724 г. в Лангенарген, Вюртемберг, Германия. Живее във Виена от 1739 г. Учи във Виенската художествена академия, където е професор от 1770 г. Работи в различни градове на Австрия, Унгария, Германия, Чехия, Словакия. Творчеството му е повлияно от венецианската живопис и стила на Рембранд. Някои произведения: фрески в църквата на пяристите (1752 - 1753), университета (1756 - 1759) и двореца Хофбург (1772) във Виена, църкви в Хайлигенкройц - Гутенбрун (Долна Австрия, 1757 - 1758), Шюмеге (Унгария, 1758), Корнойбург (Долна Австрия, 1772); съборната църква в Пати (Унгария, 1780 - 1781 г.), дворци в Крамержиже (Чехия, 1758 - 1760), Инсбрук (1735 - 1776), Сомбатхей (Унгария, 1783 г.) и др.

1786 г. Французите Жак Балма и Мишел-Габриел Бакар за първи път изкачват най-високия връх в Европа - Монблан.

1674 г. Умира Филип Станиславов - висш католически духовник и книжовник по време на османското владичество. Роден е в с. Ореш, Търновско. Получава образованието си в гр. Лорето (Италия). През 1632 г. приема монашески сан и отначало е свещеник в гр. Анкона (Италия). Заниманията му с преводачество на славянски книги обръщат вниманието на папа Урбан VIII, който го привлича на работа в своята библиотека в Рим. От 1635 г. започва да изпълнява и различни мисионерски поръчения в българските земи и на север от р. Дунав. Три години по-късно е ръкоположен за никополски епископ. Заради своята симпатия към сънародниците си той е наклеветен от папските агенти. През 1662 г. е лишен от епископския сан. Той продължава мисионерската си дейност и през 1673 г. е възстановен на епископския пост. Трайна следа оставя книжовната му дейност. През 1651 г. той съставя и отпечатва в Рим т.нар. "Абагар", който е и първата българска печатна книга на кирилица. В послеслова на това съчинение Филип Станиславов заявява, че то е съставено от българин за своя народ български.

1533 г. Умира Джироламо Фракасторо – италиански учен от епохата на Ренесанса; лекар, астроном, поет. Той е роден през 1478 г. във Верона. През 1502 г. завършва университета в Падуа, където по-късно е професор. Създава научни трудове по геология (история на Земята), география, оптика (рефракция на светлината), астрономия (наблюдения на Луната и звездите), философия и психология. През 1530 г. излиза научно-дидактичната му поема “Сифилис, или Френската болест” (откъдето идва и наименованието на болестта). Основното му съчинение е “За контагиите, контагиозните болести и лечението им”, което има много издания в различни страни. Описва 3 начина на заразяване: непосредствен - чрез съприкосновение с друг болен, опосредствен - чрез контакт с предмети, до които е имал контакт друг болен, от разстояние - при задължителното участие на малки, невидими “зародиши на болестта”. Джироламо Фракасторо определя заразата като материално начало (“телесен контагий”). Въвежда термина “инфекция”. Описва редица заразни заболявания, между които чума, проказа, бяс, тиф и др. Трудовете му са основополагащи за клиничното изследване на инфекциозните болести и епидемиологията. http://www.focus-news.net