2006 г.

 Владимир Путин подписва указ за награждаването на българката Цветана Димитрова Вилова с орден “Дружба”, за големи заслуги в развитието и укрепването на сътрудничеството между Руската федерация и България. Цветана Вилова е заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Русия. 

2006 г.

 Палеонтолози откриват останки на мамут в южната част на Унгария, край град Цок. Черепът на праисторическото животно е с големина 1,5 метра на него има бивни и няколко от зъбите.
През юли в Унгария са открити скелети на два мамута, единият от които на бебе при строителни работи по изграждането на магистрален път край езерото Балатон. 

2006 г.

Координаторът на ГЕРБ във Варна Павел Димитров депозира оставката. Причината за оставката на Павел Димитров е присъствието на хора от криминалния контингент по време на освещаването на офиса на ГЕРБ във Варна. На освещаването на офиса на сдружението, което се състоя на 4 август, петък, присъстват автокрадецът, известен на полицията, Евгени Барбов, както и загиналият при взрив часове по-късно бизнесмен Асен Николов. 

1992 г. На 25-тите летни олимпийски игри (25 юли - 9 август 1992 г.), проведени в Барселона (Испания), България заема 18-о място по брой на медалите, като печели 3 златни, 7 сребърни и 6 бронзови отличия.

1975 г. Умира руският композитор Дмитрий Шостакович (1906 - 1975), получил всеобщо признание за класик на ХХ в. Роден е на 25 септември 1906 г. в Санкт Петербург. На 11 години прави първи композиционни опити, а две години по-късно постъпва в Петербургската консерватория. Първата му симфония е изпълнена през 1926 г. в Ленинград (преди нея той вече е създал “Три фантастични танца”, “Скерцо” за оркестър, прави първите си опити в оперния жанр). Операта си “Цигани” по Пушкин завършва, когато е на 15 години. Създава операта “Нос” по едноименната повест на Гогол (1930), балетите “Златният век”, “Болт”, “Светлият ручей” и операта “Лейди Макбет от Мценска околия” по повестта на Н. Лесков. След това композира предимно симфонични творби. Шостакович е автор на музиката към филмите: “Златните планини” (1931), “Сама” (1931), “Насрещният план” (1932), “Младостта на Максим” (1935), “Завръщането на Максим” (1937 г.), “Човекът с пушка” (1938), “Виборгска страна” (1939), “Млада гвардия” (1948 г.), “Падането на Берлин” (1950), “Първият ешелон” (1955), “Стършел” (1955), “Пет дни – пет нощи” (1957), “Хамлет” (1964 г.), “София Перовска” (1968), “Крал Лир” (1970), “Посланици на вечността” (1972) и др. Шостакович е не само композитор, той е виртуозен пианист, лауреат на Шопеновия конкурс във Варшава, педагог, голям общественик. Почетен член на Австралийската, Английската, Шведската, Римската “Санта Чечилия” и др. музикални академии, почетен доктор на Оксфордския университет, на Американската академия на науките, на Мексиканската консерватория.

1974 г. Американският президент Ричард Никсън подава оставка във връзка с аферата “Уотъргейт”. Той е първият и единствен президент на САЩ, напуснал поста си по този начин. След оставката му Джералд Форд от Републиканската партия полага клетва като 38-мия президент на САЩ (1974 - 1977).

1973 г. Започва съветската мисия “Марс 7”, която достига Червената планета през март 1974 г., но модулът, който трябва да достигне повърхността на Марс, се отделя прекалено рано и пропуска възможността да кацне.

1965 г. Сингапур получава независимост от Малайзия. На 7 август 1965 г. премиерът Тунку Абдул Рахман, не виждайки друга алтернатива освен да даде независимост на Сингапур, за да избегне по-нататъшни кръвопролития, съветва парламента да отдели страната от Малайзия. С 126 гласа пълно мнозинство парламентът решава да потвърди независимостта на Сингапур. На 9 август Лий Куан Ю провъзгласява суверенността на страната и приема ролята на министър-председател. Сингапур става единствената страна в света, която получава независимост против волята си.

1962 г. Американският певец Боб Цимерман сменя името си на Боб Дилън

1962 г. Умира Херман Хесе – германски писател. Роден е на 2 юли 1877 г. Учи в Маулбронския семинар. Прекъсва теологическото си обучение, работи като помощник в книжарница и механик в часовникарска работилница. (Преживяванията му от този период намират израз в разказа “В работилницата”.). Литературният път на Хесе започва с лирическия сборник “Романтични песни” (1899 г.), но успех му донасят автобиографичният роман “Петер Каменцинд” (1904 г.) и повестта “Под колелото” (1906 г.). През 1911 г. предприема пътуване до Индия, за да опознае културата на Далечния изток. От 1912 г. живее в Швейцария. Впечатленията и размислите му се отлагат в поетичната повест “Сидхарта” (1922 г.). След Първата световна война, която Хесе заклеймява като “кърваво безумие”, публикува романа “Демиан” (1919 г.), в който пресъздава покрусата на немската младеж от разрухата на моралните ценности. Същата година писателят напуска завинаги Германия, получава швейцарско гражданство (1923 г.) и живее в Монтаньола край Лугано до края на живота си. В романа “Степният вълк” (1927 г.) изобразява кризата на творческата личност в един враждебен на духа свят. В най-значимата си творба “Игра на стъклени перли” (1943 г.), създадена по време на фашистките ексцесии в Европа, Хесе засвидетелства вярата си във възраждането на една хуманистична култура. За този роман през 1946 г. получава Нобелова награда.

1945 г. САЩ пускат втората атомна бомба над Япония, която разрушава Нагасаки. Американски бомбардировач Б-29 носи на борда си атомна бомба с кодово име “Дебел човек”. Планът за атаката е почти идентичен с този за Хирошима. Ядреното оръжие съдържа сърцевина от 6,4 кг плутоний-239, като експлодира на 469 метра над земната повърхност. Радиусът на пълното унищожение е 1,6 км. Убити са около 70 хиляди души мигновено, а ранените са около 60 хиляди.

1942 г. В Бомбай е арестуван Махатма Ганди заедно с още 50 души след кампанията на индийския конгрес “Напусни Индия”. Мохандас Карамханд Ганди ( 2 октомври, 1869 г. – 30 януари 1948 г.), е политически и духовен водач на Индия и на движението за нейното освобождение. Той е лидер на Сатиаграха – съпротива чрез масово неподчинение основано на “ахимса” – ненасилие, именно тази философия е основната движеща сила на целия протест. Хиляди борци за свобода са убити и ранени от полицията, а стотици хиляди са арестуваните. Ганди и неговите поддръжници обявяват несъгласието си да подкрепят опитите за война, освен ако не й бъде дадена незабавно независимост. Ганди и целият комитет на конгреса са арестувани от британците. Той е държан в двореца Ага Кхан в Пун, където претърпява два съкрушителни удара – смъртта на жена му и на секретарката му. Освободен е преждевременно заради влошеното му здраве и необходимостта да бъде опериран.

1940 г. Завършено е строителството на железопътната линия Берлин - Багдад.

1936 г. Американският чернокож лекоатлет Джеси Оуенс печели четири златни медала на Олимпиадата в Берлин. Олимпиадата е организирана от управляващите в страната националсоциалисти, начело с Адолф Хитлер.

1920 г. Влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914 г. – 1918 г. Договорът е подписан на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, от българска страна, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919 г. – 1920 г. Според договора на България са наложени тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция – значително количество добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това България губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната е лишена от значителни свои територии, населени с компактно българско население. По силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер само на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора, по искане на Гърция, е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население в Западна Тракия. Ньойският мирен договор съществува до началото на Втората световна война (1939 г. – 1945 г.).

1916 г. В хода на Първата световна война от 9 до 17 август е осъществен опит за съглашенски пробив при Дойран и Вардар. Съглашенските войски са отблъснати от българските.

1914 г. Поради обявения неутралитет в Първата световна война, България отказва да пропусне храни за Сърбия през своя територия, но пропуска 621 немски офицери, преоблечени като цивилни, за Цариград.

1909 г. Умира Георги Николов Златарски – български геолог и професор. Роден е на 25 януари 1854 г. Завършва гимназия и университета в Загреб (естествени науки), специализира геология. Професор е по геология и палеонтология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Организира ежегодни научни екскурзии из България за изучаване на геологията. Член е на Българското книжовно дружество от 1881 г. Той е основател на Геологическия институт. Автор е на трудовете: "Геологически изследвания на север от Балкана" (1888 г.), "Принос към геологията на Искърския пролом" (1904 г.), "Геология на България" (1927 г.) и др.

1902 г. Едуард VІІ е коронован в Уестминстърското абатство за крал на Великобритания и Ирландия. Той е син на Виктория I. Разширява дипломатическите отношения с държавите от Западна Европа и полага усилия за стабилизиране на англо-френските отношения, както и за приобщаване на Великобритания към Антантата (1904 г.).

1884 г. Закрито е първото главно събрание на Българското книжовно дружество в гр. София. Председател на събранието е проф. Марин Дринов.

1877 г. Започва отбраната на Шипченския проход в хода на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878). Орловският и Брянският полк и 5 опълченски дружини водят ожесточени боеве на Шипченския проход в периода 9 - 11 август. На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.

1877 г. Руското правителство отправя официално предложение към княз Карол (1866 г. – 1881 г.) за включване на румънските части в състава на Дунавската армия.

1849 г. Унгарската република е победена от Австрия и Русия. Унгарският патриот и държавник Лайош Кошут стои начело на националното освободително движение и прави неуспешен опит да спечели независимост за страната си. Въпреки успехите от пролетта на 1849 г., в началото на август унгарските сили са разбити от руската армия, която е на страната на Австрия. Кошут се оттегля, като избягва в Турция. Той прекарва остатъка от живота си в САЩ, Англия и Италия. Лайош Кошут е роден в Монок, Унгария. През 1841 г. е редактор на списание пропагандиращо политическа реформа и унгарска независимост. През 1847 г. Кошут спечелва самостоятелна конституция за Унгария в границите на Австро-Унгарската империя.

1776 г. Роден е италианският физик и химик Амедео Авогадро. По образование е юрист, но на 24-годишна възраст започва да се занимава с физика и математика, а след 6 години става професор. През 1811 г. открива закон във физиката, наречен на негово име. Той гласи, че в равни обеми от различни газове, при еднаква температура и налягане се съдържат еднакъв брой молекули. Той определя броя им в един мол от произволно вещество, което се нарича “число на Авогадро”. Авогадро умира на 9 юли 1856 г.

1601 г. Умира Михаил Витязул (Храбри) – княз на Влашко (1593 г. – 1601 г.). Роден е през 1558 г. Той утвърждава феодалните отношения и налага крепостно положение на селяните. Стреми се да създаде централизирана румънската държава и успява за известно време да обедини Влашко с Молдова и Трансилвания (1600 г.). Организира няколко похода срещу турците и негови войски (в които участват и българи) навлизат на територията на България. С помощта на австрийския император Рудолф II и трансилванския княз Сигизмунд Батори отхвърля васалната зависимост от Турция (1594 г.). По време на един от неговите походи срещу Турция въстават българите между София и Ниш (1596 г.), а по време на втория поход (1598 г.) избухва Търновското въстание.

803 г. Умира Ирина – византийска императрица (797 г. – 802 г.). Тя е родена около 752 г. в Атина. Съпруга на император Лъв IV, управлявал от 775 г. до 780 г. След смъртта на съпруга си е регент на своя син – Константин VI. Тя защитава иконопочитателите. През 787 г. свиква в Никея Вселенски събор, който временно възстановява иконопочитанието. През 797 г. се провъзгласява за императрица. През 802 г. Карл Велики й прави предложение за женитба с цел обединението на двете империи. Бракът е възпрепятстван от византийската аристокрация. Свалена е от трона в резултат на дворцов преврат.

http://focus-news.net