Йовка Няголова, състезателка на СКЛА "Добруджа", спечелила три медала в леката атлетика от Олимпиадата за състезатели над 25-годишна възраст в Канада

- Госпожо Няголова, Вие и щангиста Крум Христев бяхте единствените българи на Олимпиадата в Едмънтън /Канада/. Христев спечели един медал, а Вие три - един сребърен и два бронзови. Как оценявате постигнатото?

- Много съм щастлива, че успях да спечеля медали за България. Много съм горда, че българското знаме се вееше наред с националните флагове на държави от цял свят. Никога няма да забравя вниманието, с което се ползвах от всички. Вълнението беше голямо, защото наистина само аз и Крум Христев представяхме България.

- Успехите Ви безспорно са големи, но има ли нещо, за което съжалявате?

- Разбира се, че има. Сега съм само вицешампионка и бронзова медалистка от Олимпиадата за състезатели над 25 години. Моята мечта е през 2009 г. в Сидни да бъда вече олимпийска шампионка. Съжалявам също така и за това, че изпуснах бронзовия медал в гладкото бягане на 400 м. На финала в последния метър ме изпревари германката. Надявам се, един ден, ако с нея се срещнем отново, да взема реванш.

- Преди да тръгнете за Канада имахте доста проблеми. Как успяхте да се справите с тях?

- Проблемите ми бяха преди всичко финансови. Министерството на спорта и Българският олимпийски комитет не можаха да ме подпомогнат. Надявах се, че на местна почва, в Добрич, ще получа финансова подкрепа от бизнесмени, които имат добро отношение към спорта. В крайна сметка, тръгнах за Едмънтън с пари назаем. Сега съм много притеснена, защото до септември трябва да върна парите, които взех за самолетния билет. Специално искам да благодаря на г-жа Сабина Дукова и на всички спортни журналисти от Добрич, които ме убедиха да тръгна за Канада. Тук искам да изкажа благодарност на сем. Димка и Димитър Димитрови, аспиранти от Бургас, които ме приютиха в дома си в Едмънтън и през цялото време се грижеха за мен. Благодаря на семейството си за моралната подкрепа и на треньора си Милен Петров за добрата подготовка, която направих под негово ръководство. Благодаря много и на Ивет Лалова, която на тръгване от сърце ми пожела успех. А аз си казах, че ще бягам и заради нея.

- Кои бяха най-вълнуващите за Вас моменти в Канада?

- Първо бих посочила влизането на националните знамена на държавите участнички в Олимпиадата редом с олимпийското знаме по време на официалното откриване на игрите. Никога няма да забравя момента, когато на главния монитор на стадиона ме дадоха в едър план да развявам нашето знаме. Други вълнуващи моменти са, когато преди старта обявяват имената на участничките и произнасят името България. И разбира се, когато бях на стълбичката на победителите .

- Получихте ли поздравления от Българската федерация по лека атлетика?

- Специални поздравления получих лично от президента на Федерацията Добромир Карамаринов. Той ми се обади по телефона от Хелзинки, за да ме поздрави за спечелените медали. Бях приятно изненадана от топлота посрещане на аерогара София. Първи ме поздрави олимпийският шампион Христо Марков, а олимпийската шампионка Здравка Йорданова каза, че тези медали са спечелени от "олимпиадата на майсторите". Това не може да не ме радва.

- Кои са следващите състезания, в които ще участвате?

- Мисля, че още не съм показала истинските си възможности. След десет дни тръгвам за Сан Себастиян /Испания/, където ще се проведе Световното първенство по лека атлетика за ветерани. Ще имам готовност да участвам в четири дисциплини: 800 м, 1 500 м и 10 000 м гладко бягане и 2 000 м стипълчейз. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да представя достойно България. И да се надяваме, че отново ще спечеля медали.

През септември ще взема участие в Държавното първенство по класически маратон - 42 км и 195 м.