2014 г.

2001 г. Кралят на Камбоджа Нородом Сианук подписва закон за създаването на Международен трибунал за престъпленията на режима на Червените кхмери.

1990 г. Космическият кораб “Магелан” достига Венера след 15 месечно пътуване. Сондата Магелан е изстреляна на 4 май 1989 г. и достига до Венера на 10 август 1990 г. Мисията подпомага изучаването на формите на релефа, тектоничните процеси, ерозията, химическите процеси и вътрешната структура на Венера. “Магелан” показва на учените планета от земен тип, но с различна тектонична структура. Повече от 85% от повърхността на Венера е покрита от вулканични потоци, остатъци от силно деформиран планински пояс. Заедно с високата повърхностна температура (475°C) и високото атмосферно налягане (92 бара), липсата на вода прави ерозията значително бавен процес и повърхностните забележителности могат да съществуват стотици милиони години. Космическият кораб “Магелан” на NASA приключва своята успешна мисия на планетата Венера, след като му е подадена команда да се гмурне в плътните атмосферни слоеве на планетата на 11 октомври 1994 г. Апаратът картографира 98% от повърхността и събира много данни за планетата. Тъй като Венера е покрита от много плътна непрозрачна облачна покривка, е невъзможно да бъдат използвани конвенционалните оптични камери за получаване на изображения на повърхността. Затова “Магелан” използва изключително сложен радар за създаването на много точна и детайлна карта на планетата през тези четири години на орбита – от 1990 до 1994 г. След приключването на тази част от мисията, “Магелан” създава глобална карта на гравитационното поле на Венера. Контролът на полета тества и нова маневрираща техника, в която се използва атмосферата на планетата за забавяне или насочване на кораба.

1970 г. Подписана е спогодба за облекчаване на визовия режим между България и Република Кипър.

1962 г. Роден е Даниел Вълчев - вицепремиер и министър на образованието. През 1987 г. се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Специализира в Международния институт за публична администрация – Париж, 1991 г., Военен колеж на НАТО – Рим, 1992 г. Защитава докторат по право през 1995 г. От 2004 г. е доцент в Юридическия факултет, катедра “История и теория на държавата и правото“ на СУ. Народен представител и председател е на Постоянната комисия по европейска интеграция и член на Комисията по правни въпроси в XXXIX Народно събрание. Съпредседател е на Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз, представител на Народното събрание на България в Конвента за бъдещето на Европа, изготвил проект на Европейска конституция (март 2002 – юли 2003 г.). Народен представител е в XL Народно събрание. Владее френски, английски и руски език. Женен, с две деца.

1960 г. Роден е Антонио Бандерас - испански актьор. Първоначално участва в телевизионни филми и театрални постановки. Първата му роля в киното е във филма на П. Алмодовар “Лабиринт на страстта" (1982 г.), след което става един от любимите актьори на известния режисьор и изпълнява главни роли в много филми на Алмодовар: "Матадор" (1986 г.), "Жени на ръба на нервна криза" (1988 г.), "Ела, завържи ме!" (1989 г.). През 1992 г. е поканен да работи в САЩ. Първата роля, с която прави впечатление в Холивуд, е тази от филма "Филаделфия" (1993 г.). През 1995 г. участва в хитовите филми "Атентатори", "Не разговаряй с непознати", "Десперадо", донесли му световна слава. Бандерас участва още във филмите: "Евита" (1996 г.), "Маската на Зоро" (1998 г.), "Тринадесетият воин" (1999 г.), "Първороден грях" 2001 г., "Деца шпиони-2” (2002 г.), "Фатална жена" (2002 г.), "Имало едно време в Мексико" (2003 г.).

1945 г. Умира Робърт Годар - американски учен. Той е роден на 5 октомври 1882 г. във Вустър, Масачусетс. Директор е на Изследователското авиационно бюро при министерството на ВМФ на САЩ в периода 1942-1945 г. От 1914 г. до 1940 г. получава 83 патента за изобретения в областта на ракетната техника, а след смъртта му на негово име са регистрирани още 131 патента от неговия архив. Опити с кислородно-въглеводородно течно гориво Годар започва през 1920 г., а стендови изпитания с ракетни двигатели с течно кислородно гориво - от 1921 г. През 1926 г. изстрелва ракета с течно гориво (течен кислород и газолин). В следващите години разработва и изпитва редица ракети с течно гориво. Името на Годар носи кратер на обратната страна на Луната.

1913 г. Роден е Волфганг Паул - германски физик. Той учи физика в Берлинския университет, където е повлиян от Ханс Копферман, специалист по структура на спектралните линии и ядрените моменти. Двамата работят заедно 16 години. Паул защитава докторат върху определянето на ядрените моменти на берилия в началото на Втората световна война. Професор е в Бонския университет и директор на Физическия институт от 1952 г. Разработва нови методи и инструменти в областта на спектроскопията с висока точност (т. нар. йонен уловител). Консултант е от 1959 г. и директор на Отдела по ядрена физика (1964-1967 г.) в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Женева. Работи в областта на неутронната физика. Обявява се против ядреното оръжие. През 1957 г. е един от "Гьотингенските осемнадесет" (водещи германски физици, които отказват да работят за усъвършенстване на оръжейното производство и са против ядреното въоръжаване на германската армия). Получава Нобелова награда за физика през 1989 г., заедно с Х. Дж. Демелт.

1912 г. Роден е Жоржи Амаду - бразилски писател, общественик, член на Бразилската литературна академия (1961 г.), член на Световния съвет за мир. В първите си романи епопеи "Какао и кръв" (1933 г.) и "Пот" (1934 г.) почти документално отразява класово осъзнаване на работниците. В цикъла "Романи за Баиа", използвайки фолклора на бразилските негри, поетизира живота и борбата на бедняците: "Жубиаба" (1935 г.), "Мъртво море" (1936 г.) и др. В средата на 30-те години на ХХ в. участва в борбата на Национално-освободителния алианс. След като полк. Варгас установява диктатура (т. нар. "режим на черните полковници"), Амаду е арестуван (1937-1938 г.), а по-късно емигрира в Аржентина (1941-1942 г.). Пише биографични книги за поета романтик А. Кастро Алвис и ръководителя на Бразилската компартия Л. К. Престес, дилогията: "Безкрайните земи" (1943 г.), "Град Илеус" (1944 г.). Депутат е в Националния конгрес (1945 г.). Публикува романа "Червени залези" (1946 г.). От 1948 г. до 1952 г. живее в емиграция (Париж, където е повлиян от творчеството на Жан-Пол Сартър и Л. Бунюел и Москва) . Творчество: роман “Подземията на свободата" (1952 г.), романа "Доня Флор и нейните двама съпрузи" (1966 г., екранизиран от Бразилската телевизия), сборник с повести "Старите моряци" (1961 г.) и "Нощни пастири" (1964 г.) въвежда фолклорни елементи от афро-бразилската култура и фантастични елементи от африканските религиозни практики. Умира на 6 август 2001 г. в Салвадор, Бразилия.

1909 г. Завършва учредителният конгрес на Българската народнофедеративна партия от дейци на левицата във ВМОРО (серчани) на базата на манифеста от 18 юли и на проектопрограмата от 14 август 1908 г. Народна федеративна партия (българска секция), Българска народна федеративна партия е политическа формация, основана в Солун след Младотурската революция от 1908 г. Създадена е по инициатива на дейци от македоно-одринското движение, групирани около Яне Сандански (Серската група). Учредителният й конгрес се провежда в периода 3-10 август 1908 г. в присъствието на 33 делегати от Серско, Солунско и Струмишко. Оформят се две крила. Едното доминира в Централното бюро e оглавено от: Димитър Влахов, Лазар Томов, Христо Янков и др. (леви социалисти). Печатният му орган е в. "Народна воля"(1909-1910 г.). Другото е начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев. През януари 1910 г. Централното бюро изключва второто крило. Конгресът приема основните документи на партията – програма, устав и няколко резолюции. Партията издига като своя платформа решаването на македонския въпрос в пределите на една източна федерация. Настъпилите разногласия в редовете й предизвиква свикването на извънреден конгрес през април 1910 г., на който се избира ново ръководство, без да се правят съществени промени в програмата й. Разтурена е от младотурското правителство през август 1910 г.

1902 г. Роден е Арне Тиселиус - шведски биохимик, член на Шведската академия на науките (от 1956 г. неин президент). Лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина от 1948 г. През 1938-1968 г. е професор по биохимия и директор на Биохимичния институт. Систематизира методите на електрофоретичните и хроматографските изследвания на високомолекулни съединения. Доказва комплексната природа на белтъчното съсирване на кръвта.Умира на 29 октомври 1971 г.

1886 г. Осъществен е контрапреврат, оглавяван от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров. Контрапревратът е осъществен от русофобски настроени дейци с цел връщане на престола на детронирания на 9 август 1886 г. княз Александър I Батенберг. Организиран е от председателя на Народното събрание Ст. Стамболов и е подкрепен от началникът на пловдивския гарнизон С. Муткуров. На 11 август те се обръщат с прокламация към българския народ, в която обявяват правителството на В. Друмев за незаконно и призовават народните маси да защитят короната. Към София се отправят останалите верни на княза военни части от Южна България и Сливница. До княз Александър I Батенберг е изпратена телеграма, с която го приканват да се завърне в страната. На 12 август е съставено ново правителство начело с П. Каравелов. То обаче просъществува само 4 дни. Съставено е княжеско наместничество, което според чл. 19 на Търновската конституция трябва да управлява страната при отсъствието на владетеля. В състава му са включени Ст. Стамболов, П. Р. Славейков и д-р Г. Странски. Образувано е ново правителство начело с В. Радославов. Князът се отправя обратно за България. По пътя изпраща телеграма до руския император, с която иска съгласието му за оставането си на престола. Отговорът е отрицателен и княз Александър I Батенберг е принуден на 25 август 1886 г. окончателно да абдикира. Преди да напусне България, съставя Регентство, което да управлява страната до избора на нов княз. В него влизат Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров.

1874 г. Роден е Хърбърт Кларк Хувър - американски политик, 31-ият президент на САЩ (1929-1933 г.), републиканец. През 1919-1923 г. ръководи Американската агенция за помощ, а през 1921-1928 г. е министър на търговията. По време на неговия президентски мандат САЩ преживяват “Голямата депресия”, пазарът е в стагнация, а икономиката - в колапс. Умира на 20 октомври 1964 г. в Ню Йорк.

1873 г. Роден е Уилям Ърнест Хокинг - американски философ, представител на персонализма. Професор е в Калифорнийския (1906-1908 г.), в Йейлския (1908-1914 г.) и в Харвардския (1914-1943 г.) университет. Според Хокинг светът е съвкупност от идеални същности - човешки съзнания, които са част от Абсолюта - световно съзнание, благодарение на което е възможна взаимната комуникация между съзнанията. Всяка личност е активно начало, което твори действителност. Същевременно причина за това творчество е Върховната личност, Бог. Обявява ученията, които изключват божеството, за лъжливи. В “Науката и идеята за Бога” (1944 г.) се стреми да докаже, че науката познава само особеното, частното, а всеобщото се постига само в религиозния опит. Според него атеистичният светоглед неизбежно води до съзнанието за безсмислеността на битието и човешкото общество, отказало се от Бога. За идеите на Хокинг е характерна връзката между елементи от субективния и обективния идеализъм. Той умира на 12 юни 1966 г. в Медисън, Ню Хемпшир, САЩ.

1867 г. Четата на Панайот Хитов достига Княжевац, Сърбия. Панайот Хитов e деец на националноосвободителното движение. Роден e в Сливен през 1830 г. През 1858 г. се присъединява към хайдушката дружина на Г. Трънкин, като след смъртта на войводата я оглавява. Под въздействието на Георги Раковски възприема четническата тактика. През 1864 г., заедно с Коста войвода, организира чета в Сърбия. Преминава в България, но близо до Пирот четата е разгромена от турските власти. Панайот Хитов успява да се прехвърли в Сърбия, където е арестуван. След като е освободен, заминава за Румъния. Там е избран за първостепенен войвода в образуваното от Георги Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство. Ръководи чета, която през април 1867 г. преминава р. Дунав и навлиза в България. През 1869 г. се установява в Румъния, където поддържа тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. На Общото събрание на БРЦК (април–май 1872 г.) е избран за член на комитета. Участва активно в дейността на БРЦК. Председател е на Общото събрание на комитета през август 1875 г., когато се взема решение за подготовка на въстание в България. По време на Сръбско-турската война 1876 г. ръководи голяма чета. През Руско-турската освободителна война 1877 г.–1878 г. организира чета в Еленско. След Освобождението се връща за кратко в родния си град, а от 1881 г. до 1883 г. е околийски началник. на гр. Кула. Включва се в движението за обединяване на Източна Румелия и Княжество България. Провъзгласява Съединението 1885 г. в Сливен. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. След войната се установява да живее в Русе. Развива активна обществена дейност – депутат е в Шесто Обикновено Народно събрание (1890 г.–1892 г.), председател е на Русенското поборническо–опълченско дружество и на Македоно-одринското дружество в Русе. Публикува спомените си "Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи". Умира на 22 февруари 1918 г.

1858 г. Роден е Георги Стоянов Тодоров - български офицер, генерал от пехотата (15 август 1917 г.). Брат е на Александър Теодоров-Балан. Завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Учи в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Участва в Съединението и Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 7-ма пехотна Рилска дивизия, генерал-лейтенант (2 август 1915 г.). По време на Първата световна война е командващ Втора армия в Македония, а по-късно на Трета армия в Добруджа. От началото на 1918 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия. Умира на 16 ноември 1934 г. в София.

1846 г. Основан е Смитсъновия институт. Това е голям научно-изследователски център и най-големият музеен комплекс в света - включва 16 музея и галерии с над 142 млн. експоната и националния зоопарк. Изграден е със средства, завещани на САЩ от британския учен Джеймс Смитсън (1765-1829) с цел да се "умножава и разпространява познанието".

1810 г. Роден е Камило Бенсо Кавур - италиански държавник, общественик и дипломат на Пиемонт (Сардинското кралство) и Италия от епохата на обединяването и. Идеолог и лидер на буржоазното дворянство и умерено-либералната монархическа буржоазия. Завършва Военната академия в Торино (1829 г.). Заедно с Ч. Балбо основава вестник “Рисорджименто”, орган на умереното либерално движение. По време на Революцията (1848-1849 г.) е депутат в парламента. Изпълнява длъжността министър на земеделието и търговията (1850-1852 г.), министър на финансите (1851-1852 г.) и министър-председател на Пиемонт (1852-1861 г.). Вътрешната политика на Кавур е насочена към буржоазни преобразования в икономическата и политическата структура на Пиемонт. Правителството му прокарва и много антиклерикални реформи (преобразува църковното законодателство, разтуря религиозните органи и одържавява имуществото им). Политиката на Кавур помага за развитието на капиталистически отношения в Пиемонт и разширяване на либерално-буржоазния слой. Негова крайна цел е обединението на Италия под егидата на Савойската династия. Чрез ловки дипломатически маневри успява да предизвика Австрия да воюва с Пиемонт (1859 г.). По време на войната прави опит да освободи Ломбардия и Венеция с помощта на Франция, но сепаратисткият договор между Франция и Австрия попречва на плановете му. Благодарение на енергичните действия на Кавур и с помощта на армията на Гар***ди всички италиански земи се обединяват и е провъзгласено Италианското кралство (март 1861 г.), а Кавур става първият министър-председател на Италия.Умира на 6 юни 1861 г.

1792 г. По време на Френската революция над 1000 души са убити, когато тълпата превзема двореца Тюйлери в Париж и избива швейцарската гвардия. Крал Людвиг ХVІ е арестуван, монархията е премахната. Великата френска революция се води в годините между 1789 – 1799 г. Чрез революцията се осъществява промяна на политическата и обществена система в страната. По време на революцията Франция е трансформирана от абсолютна монархия в република. В продължение на десетте години на революция политическата и социална система, утвърдена във Франция в годините преди 1789 г., е последователно заменяна с различни управленски режими. Въпреки че нито един от режимите не просъществува повече от 4 години, всички те дават отражение върху формирането на новата политическа система във Франция. Сред утвърдените инициативи на управлението са обособяване на редица законопроекти за установяване на правата на гражданите, налагане на законова равнопоставеност между жителите на страната, преобразуване на държавната администрация и законовия кодекс. Много от тези изменения в държавното управление са възприети и в други европейски страни.