2006 г.

Общото събрание на Международния астрономически съюз отнема на Плутон статута на планета, променяйки критериите за планетарен статус на космическите тела. След това решение, Слънчевата система вече се състои от 8 планети – Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Години наред астрономите оспорват статута на планета на Плутон заради малкия размер на планетата и ексцентричната орбита на движение.

1991 г.

Украйна е обявена за независима държава.

1969 г.

Открива се черноморският туристически комплекс Албена.
Курортен комплекс Албена е разположен на българското черноморско крайбрежие, в непосредствена близост до природен резерват Балтата. Днес комплексът разполага с 16 000 легла, разположени в 43 хотела и 5 вилни селища, над 100 заведения за хранене и развлечение, Балнеологичен и здравен център, Конгресен и бизнес център, заседателни зали, 8 футболни стадиони, закрита спортна зала, разнообразие от водни спортове, 17 тенис корта, съоръжения за отдих и забавления за възрастни и деца.

1968 г.

В периода 19 - 24 август се състои съдебен процес срещу ръководителите на създадената през 1966 г. нелегална организация, наречена "Марксистко-ленинска българска комунистическа партия (нелегална)": Михаил Докторов, Иван Младенов, Стоян Куцаров, Найден Найденов, Дончо Й. Дончев, поставили си за цел "да продължат делото на Горуня" за борба срещу Тодор Живков. Присъдите са от 5 до 10 г. затвор при "усилен строг режим".

1966 г.

Умира художникът Борис Ангелушев. Роден е на 25 октомври 1902 г. в Пловдив. Учи в Художествената академия в Берлин и Швейцария. До 1935 г. работи в Германия. Твори в областта на приложната графика, карикатурата, политическия плакат, живописта. Родоначалник е на съвременното книгооформяне в България. Негови творби се намират в НХГ - София и в частни сбирки.

1961 г.

Родена е американската актриса Настася Кински. Успеха си дължи на Роман Полански, който я лансира в сп. “Вог” със серия фоторепортажи. В киното дебютира с “Погрешни движения” (1975 г.) на Вим Вендерс. Популярност й носи “Такава, каквато си” (1978 г.). Световна известност добива с главната роля в “Тес от рода Дърбървил” (1979 г.) на Р. Полански, с която оформя характерния си образ на млада, чаровна, деликатна и крехка натура, импулсивна и чувствителна, осланяща се предимно на своя инстинкт. Филмография: “Хора пантери” (1981 г.), “Някой от сърце” (1982 г.), “Любов и пари” (1982 г.), “Есенна симфония” (1983 г.), “Любовниците на Мария” (1984 г.), “Париж, Тексас” (1984 г.), “Харемът” (1985 г.), “Бясна лунна нощ” (1988 г.), “Болест от любов” (1988 г.), “Тайната” (1989 г.), “Пролетна симфония” (1989 г.), “Зора” (1991 г.), “Унизените и оскърбените” (1991 г.), “Русокосата” (1994 г.), “Ние сме баща ти” (1997 г.), “Някой те чака” (1998 г.), “Изгубеният син” (1999 г.), “Споделено време” (2000 г.), “Американска история” (2001 г.), “Diary of a Sex Addict” (2001 г.), “Намереният рай” (2002 г.), “Beyond the City Limits” (2002 г.), “A ton Image” (2003 г.) и др.

1954 г.

Конгресът на САЩ забранява Комунистическата партия в страната.

1948 г.

Роден е френският музикант Жан-Мишел Жар. Един от водещите изпълнители и композитори на електронна музика в света. Завършва Парижката консерватория и има възможност да работи с един от първите синтезатори (при Пиер Шефер). Твърде близки до популярната музика, с изчистен саунд, инструменталните му композиции са удобни за илюстриране и музикален фон на сценични произведения. Особено ефектни са грандиозните му спектакли на открито (площад "Конкорд" в Париж, Лион и др.), които събират от няколко стотици хиляди до 1 - 2 милиона души. Албуми: "Oxygene" (1977), "Equinoxe" (1978), "Magnetic Fields" (1981), "The Concerts in China" (1982), "Zoolook" (1984), "Rendez-Vous" (1986), "Waiting for Cousteau" (1990), "Chronologie" (1993) "Odysey trough O2" (1998) и др.

1946 г.

В периода 17 – 24 август се състои съдебен процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) с 22-ма обвиняеми - бивши дейци и симпатизанти на ВМРО, съдени "за образуване на терористични групи за събаряне на властта". Двама от тях са осъдени на смърт.

1944 г.

Българското правителство издава Нареждане на германските войски да напуснат българската територия. От 25 август започва насилствено обезоръжаване на немските войски на българска територия и на места се стига до въоръжени сблъсъци. До 7 септември са обезоръжени около 15 000 германски войници. България обявява "пълен неутралитет", но не излиза от Тристранния пакт.
България се намесва във Втората световна война след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. България обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. тя е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев й обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватска и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.

1944 г.

На 22 и 24 август се състоят заседания на германската Главна квартира, на които, Хитлер се изказва за организиране на "вътрешен преврат" в България.

1929 г.

Роден е Ясер Арафат (1929 - 2004) - лидер на Организацията за освобождение на Палестина. Носител на Нобелова награда за мир през 1994 година заедно с президента на Израел Ицхак Рабин за заслугите им в постигане на траен мир в Близкия изток.

1915 г.

В гр. Плес (Австро-Унгария) се сключват българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България.
Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в Първата световна война, като в замяна й се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след поражението й в Междусъюзническата война (1913 г.). Със сключената военната конвенция цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов въвличат България в Първата световна война (1914-1918 г.) на страната на държавите от германо-австрийския блок. Конвенцията определя сроковете за нападение срещу Сърбия, а така също и военните контингенти, които всяка от трите договарящи се държави трябва да предостави за готвената акция. По силата на спогодбата българските въоръжени сили се поставят под командата на германския Генерален щаб. В съгласие с нея на 1 октомври 1915 г. България започва военни действия против Сърбия. На 24 август същата година се сключва и тайна военна конвенция между министър-председателя д-р В. Радославов и германския пълномощен министър Г. Михаелес, с която се определят териториите, които Германия се съгласява да предостави на България в Поморавието, Македония и Добруджа, а също и размерът на заема, който Германия и Австро-Унгария ще й отпуснат. Военната конвенция е обезсилена след поражението на Централния съюз в Първата световна война през есента на 1918 г. Тя става причина за продължителното участие на България в световния конфликт, в резултат на което последва и нейната втора национална катастрофа.

1915 г.

Подписан е българо-турски протокол в София за поправка на границата. Турция предава около 2500 кв. км по западния бряг на р. Марица, през които преминава ЖП линията от вътрешността за единственото българско пристанище на Егейско море - Дедеагач (днес Александруполис).

1894 г.

Стефан Стамболов е арестуван за оскърбление на княза в интервю за в. "Франкфуртер цайтунг" от 2 август. Впоследствие е освободен под гаранция.

1877 г.

В хода на Руско-турската война, частите на Сюлейман паша предприемат нови атаки към позициите на опълченците на Шипка. Атаките са отбити.

1826 г.

Османският диван издава разпореждане, с което временно забранява износа на вълна от Северна България. Решението е продиктувано от желанието на турското правителство да си осигури нужните количества суровина за производството на шаяк, необходим за направа на облеклото за редовната армия.

1787 г.

Със специален ферман на султан Абдул Хамид І (1774-1789 г.) Турция обявява война на Русия. Високата порта се надява на бърз успех.

1572 г.

В нощта на 23 срещу 24 август – празника на св. Вартоломей, във Франция се извършва масово клане на хугеноти. Клането, станало известно като Вартоломеева нощ, е организирано по заповед на крал Шарл ІХ, неговата майка Катерина Медичи и херцозите Гизи. Вартоломеевата нощ е най-кървавият момент от Религиозните войни, водени във Франция в периода 1562 г. – 1594 г. Убити са повече от 50 000 хугеноти. Вартоломеевата нощ възобновява религиозните войни във Франция между католици и протестанти (калвинисти, хугеноти).
Във Вартоломеевата нощ е убит и един от вождовете на хугенотите - адмирал Гаспар дьо Шатийон Колини.

1185 г.

Сицилиански нормани нападат и превземат Солун. Градът е подложен на пълно разорение, голяма част от жителите му са избити, а хиляди са пленени. Събитието се тълкува като доказателство, че небесният защитник на града св. Димитър Солунски е оттеглил своето покровителство. Слухът се разпространява бързо. Според не много ясни сведения, бягайки от разорения Солун, един българин спасява чудотворната икона на светеца и я донася в Търново. Обяснението е, че св. Димитър Чудотворец е избрал Търново за свой богохраним град и е станал покровител на българите. Болярите Асен и Петър изграждат храм на светеца.